РЕШЕНИЕ № 260056
гр. Велинград, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на седми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Лилия Терзиева-
Владимирова
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията дело № 426 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от И.И.П. с ЕГН: **********,*** против ДГС „Алабак“ гр.Велинград, с ЕИК/ПИК: 2016195800160, представлявано от
Б.М.А., иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и кумулативно
съединен с него иск по чл. 45 ЗЗД против К.М.А., ЕГН:**********, с които се
иска съдът да осъди първия ответник като възложител на работата на втория
ответник от с.Алендарова, общ.Велинград горски
стражар в ТП ДГС „ Алабак“ гр.Велинград и втория ответник солидарно да му заплатят сума в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснатата незаконна сеч в
следния имот: горски имот с кадастрален № 034026, представляващ залесена горска
територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в землището
на с.Света Петка, общ.Велинград и неупражнен контрол по охраната му, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г. (датата на деликта)
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от допуснатата
незаконна сеч в имота и неупражнен контрол по охраната, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10. 2015 г. (датата на деликта) до
окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че по наследство
от баща му И. Еминов П. *** е собственик на имот № 034026 възстановен по
ЗВСГЗГФ с Решение № СВ15/29.09.2000г. на Поземлена комисия гр.Велинград и
представляващ залесена горска територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността
„Голия рид“ в землището на с.Света Петка, общ.Велинград. Неразделна част от
решението на поземлена комисия за възстановяване на правото на собственост е и
Скица № К01009/20.05.2015г. на ОСЗГ гр.Велинград както и протокол за въвод във
владение от 31.05.2005г. Процесният имот е нанесен в кадастъра на ТП ДГС
„Алабак“ гр.Велинград като горски имот с кадастрален № 034026, същият е
регистриран в ДГС „Алабак“ гр.Велинград под № 388/27.04.2005г.. Твърди, че през
зимата на 2014г. в резултат на обилния снеговалеж в собствената му гора били
изпадали борови дървета около 40-50 куб.м., но тъй като е възрастен човек и не
могъл сам, съобразно законовата процедура, да прибере дървеният материал е
чакал синът му да се прибере от гр. Истанбул, където е лекувал детето си от тежко заболяване
за да приберат дървеният материал. Така падналите борови дървета са престояли
на терен през цялото лято на 2015 г., като това е обстоятелство, което е наблюдавал, почти
всяка седмица и е пътувал с теснолинейката от гр.Велинград до гара Цветино,
където на около 300 метра от гарата до ж.п. линията се намира и наследствената
гора. Твърди, че е уведомил ТП ДГС
„Алабак“ гр.Велинград, като от там му казали, да не се притеснява, защото те
охраняват тази частна гора. Твърди, че в края на месец септември началото на октомври. 2015г. преди
провеждане на националните избори за парламент и местна власт е извършена
незаконна сеч в имота му не само на цялата паднала дървесина, а и на стоящата
такава. Веднага подал жалба до ИАГ гр.София, от където разпоредилиа проверка,
като изпратил жалба и до РП - Велинград. В съответствие с разпоредената
проверка на място на терена, се установила извършена незаконна сеч по цялата
площ на имота, като били изброени, измерени и описани 134 броя пъни бял бор, за
което от комисия от ИАГ бил съставен
протокол относно извършената проверка. Пъновете на отсечените дървета били
номерирани и маркирани с червена боя. Сочи се, че имотът е трасиран и отбелязан
с трайни знаци, съгласно разпорежданията на ЗГ и Наредба № 8. След направена
интерполация, карнет-опис със ср. диаметър и височина и съответно сортиментна
ведомост било изчислено, че кубатурата възлиза на 35 куб.м. плътна дървесина.
Твърди се, че за отсечените дървета няма издадено позволително за сеч. Излага,
че становището на комисията е, че пряко
отговарящ за охраната на този участък е техн. К.А., който не е осъществил
задълженията си по чл. 187,т.З от ЗГ. С Постановление на РП - Велинград било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 235 от НК. Впоследствие с постановление било спряно
наказателното производство с вх. № 127/25.10.2016г. по описа на РП-Велинград и
№ ЗМ 561/2016г., по описа на РУ-Велинград. Твърди се, че от тогава до сега ново
произнасяне на РП Велинград няма. Предвид изложеното се иска съдът да постанови
решение по силата на което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят
сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10. 2015 г.
(датата на деликта) до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 2000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г. (датата на деликта)
до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът -ТП ДГС „Алабак“ гр.Велинград, в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Излага, че и в протокола за извършената проверка на РДГ
Пазарджик и в писмо относно жалба на ищеца до ИАГ изх. № 04-05-76/29.02.2016г.
е посочено, че съгласно чл. 187, т. 3 от ЗГ служителите на териториалните
поделения охраняват частни имоти до 2 хектара, и пряко отговарящ за охраната на
този охранителен участък е К.А., за което му е съставен АУАН cep. НОО № 001458.
Сочи се, че наказателното постановление, издадено въз основа на цитирания акт е
обжалвано, като е образувано наказателно дело № 254/2016г., по описа на Районен
съд Велинград. С решение от 10.10.2016г. наказателното постановление е
отменено, като решението е влязло в сила на 04.11.2016г.. Сочи, че в исковата молба не е посочено точно време на извършване на деянието,
поради което няма как да се установи дали горският стражар съгласно
длъжностната си характеристика е дължал охрана или не.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от втория ответник- К.М.А., в
който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи,
че към момента, в който се твърди да е извършена незаконната сеч е имало
издадено позволително за сеч в отдел 304ж, в който се намира и процесния имот.
За това при извършване на сечта, съобразно него е възможно незаконната сеч да е
направена от лицата, на които е било издадено това позволително, а дори и от
самите собственици. Съгласно нормативната уредба в такива случаи служителите на
стопанството на територията, на което попадат тези територии не се уведомяват
по никакъв начин. Твърди се, че процесния имот е бил трасиран, а в последствие
и отбелязан на терен от частна лицензирана фирма, след което бил подаден и
сигнал от ищеца, а едва след него е извършена проверка от служители на РДГ
–Пазарджик, с участието на служители и на ТП ДГС „Алабак“, която е отразена в
протокола от 22.05.2016 г. Излага, че за периода, в който се твърди да е
извършена незаконната сеч не е бил постоянно на работа, поради което и не е
могъл да осъществява непрекъснат контрол върху териториите, които е охранявал.
Отделно от това сочи, че доколкото в исковата молба не е посочено точното време
на извършване на деянието, не може да се установи дали той като горски стражар
е дължал охрана или не. Предвид изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения
срещу него иск.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
На осн.чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение
на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, чрез намаляване размера
му от 4000 лева на 2478.08 лева.
С доклада по делото с оглед изявленията на страните като
безспорни между тях са отделени следните обстоятелства: ищецът е собственик на горски имот с кадастрален № 034026, представляващ залесена горска територия
с площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в землището на с.Света
Петка, общ.Велинград, попадащ в горски територии, които се опазват от
ответника; на 01.10.2015 г. в имота на ищеца е извършена проверка на място, за
което е изготвен Протокол от ИАГ, съгласно който е установена осъществена
незаконна сеч по цялата площ на имота, като били изброени, измерени и описани
134 броя пъни бял бор. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени
доказателства- Решение № СВ15 на ОСЗГ-гр. Велинград, Протокол за въвод във
владение на имот от 311.05.2005 г., Протокол от проверка от 01.10.2015г.,
удостоверение изх. № 5449/21.11.2019 г. и събраните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите А.И.Д.и Х.Г.С., както и от разпита на свидетеля В.Б.К.-
главен горски инспектор в РДГ Пазарджик, които съдът кредитира изцяло. От
показанията на свидетелите се установява, че по повод жалба на ищеца е
извършена проверка на място в негов имот му и е констатирана извършената
незаконна сеч на дървета. Извършени са замервания, интерполация и сортиментна
ведомост, съставен е протокол след измерване, записани са точните бройки на
дърветата и е изчислена кубатурата.
От заключението на приетата по делото, без възражения
от страните, съдебно –лесотехническа експертиза се установява, че в процесния
имот с № 034026, по КВС на землището на Света Петка, с площ 0.25 ха, част от
отдел 304 „Ж“, е извършена сеч на
дървесина, за която липсва издадено позволително за сеч, чиято стойност,
изчислена на основание приложена сортиментна ведомост към месец октомври
2015г., е в размер на 2288.56 лева, като извършените разходи за дейността са в
размер на 1414.39 лева и чистата стойност на дървесината е в размер на 874.17 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна
следното:
По иска с правно основание по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на
работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение
по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние,
вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна
виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата, може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не
е осъществил деликтен състав с поведението си, тъй като не е действал виновно
или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа.
Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗГ опазването на горски територии обхваща
действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на
закона; а в горски територии, собственост
на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара
включително, тези действията се организират и финансират от държавните
предприятия по чл. 163 ЗГ. По силата на чл. .163, ал .2 ЗГ, те са юридически
лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, а съгласно ал.
3 Министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя техните
райони на дейност.
Предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се
извършва от служители, назначени от държавните предприятия, държавните горски
стопанства и държавните ловни стопанства, а във функциите по опазване на горските територии на лицата-
служители, на които това е възложено влизат задълженията да опазват поверените
им горски територии от незаконни ползвания и увреждания и следят за спазването
на правилата за сеч и другите ползвания от горите, по арг. от чл. 190, ал. 2,
т. 1 и 2 ЗГ.
От разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗГ става ясно, че ползването
на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или
разпореждането с нея, като той се извършва от търговци, регистрирани в
публичния регистър почл. 241, ал. 1 ЗГ, с изключение на случаите, когато се
извършва самостоятелно от физически лица в собствените им гори.
Противоправно е това поведение, което засяга чуждо благо, защитено от
правния ред. С оглед на приетата фактическа обстановка по- горе се установява,
че ищецът е претърпяла имуществена вреда загуба на приходи от добив на
дървесина, в причинна връзка с извършена сеч в имота му, настъпило поради неизпълнение
на задължението на първия ответник по опазването му. Процесния имот
представлява несъмнено горска територия, по отношение на която законът вменява
на ответника- горско стопанство, като юридическо лице задължението да предотвратява
и установява нарушения и да я опазва, което означава да не допуска незаконни
ползвания и увреждания и следи за спазването на правилата за сеч.
По делото е установено, че причина за настъпилия вредоносен резултат е
извършената незаконна сеч, от където следва, че горското стопанство не е изпълнило
законовото си задължение да предотвратява и установява нарушения в поверената
му горска територия. Доколкото горското стопанство като юридическо лице
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица,
същото отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението
на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за опазване на процесната горска територия и от това
тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са настъпили имуществени
вреди в правната сфера на ищеца, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя –ДГС „Алабак“ за обезщетяване на вредите.
По отношение размера на тези вреди съдът, като съобрази заключението на
вещото лице, намира иска за основателен до размера на сумата от 874.17 лева,
тъй като тази сума представлява чистата стойност на неправомерно отсечените
дървета в имота на ищеца към момента на отсичането им, като за разликата над
нея до пълния претендиран размер от 2478.08 лева искът, като недоказан, следва
да се отхвърли. При определяне размера на вредите, подлежащи на обезщетяване
съдът възприе заключението на вещото лице, като съобрази и разходите за
дейността по отсичане на процесната дървесина, които несъмнено биха намалили
размерът на сумата, която би била получена при извършен добив от ищеца за
негова сметка.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага следва да бъдат обезщетени посредством
заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид преживените от ищеца
негативните изживявания, които се установява, че са довели и до допълнително
влошаване на здравословното му състояние. Видно от показанията на свидетеля А.И.Д.ищецът бил много притеснен и вдигнал кръвно, когато установил извършената
непозволена сеч в процесния имот. Наложило се хоспитализацията му и
медикаментозно лечение, тъй като вдигнал високо кръвно. Отделно от това
следвало да подава жалби за извършване на проверка по случая в полицията и РДГ,
а на самите проверки по тях присъствал многократно, съобразно показанията на
св. Василка Колчагова. Съдът кредитира събраните гласни доказателства и с оглед
на изложеното счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищеца е 500 лв., поради което предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер, а за разликата над него до пълния претендиран от
2000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД следва да се установи, при
условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Виновното поведение се
презюмира. В тежест на ответника К.А. е
да ангажира доказателства, с които да обори законовата презупция.
Установи се от
Трудов договор № 67 от 26.09.2014г. съществуването на трудово правоотношение
между ответниците ТП ДГС „Алабак“ гр.Велинград и К.М.А. през процесния период, по силата на
което вторият е назначен да изпълнява длъжността горски стражар. От
длъжностната характеристика се установява, че една от функциите на тази длъжност
е контрол, охрана и защита на горския фонд от незаконна сеч. Видно от нея са му
вменени задължения за извършване охрана на горите, дивеча и рибата, контрол по
ползването движението и преработката на дървените материали и други горски
продукти на територията на поверените му охранителни райони, както и върху
всички останали охранителни райони и участъци на територията на ДГС„Алабак“
и върху територии извън стопанството, както и по опазване поверените му
територии от незаконни ползвания и
повреди.
От приетата и неоспорена Заповед № 6/06.01.2015г. на директорът на ДГС „Алабак“ гр.Велинград – инж.П.Б., се
установява, че на ответника е наредено да изпълнява служебните си задължения в
11-ти отдел от ОУ, включващ отдели 286-307, в които попада и процесния имот.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че ответникът А. е имал задължение да осъществява действия по охрана на
процесния имот, поради което в пряка причинна връзка с неговото противоправно
поведение (бездействие), стои причиняването на установените по делото имуществени
и неимуществени вреди за ищеца в посочените по- горе размери. Недоказани са
възраженията му, че за имота има издадено позволително за сеч, поради което
съдът ги намира за неоснователни, в този смисъл е и заключението на вещото лице
по приетата съдебно- лесотехническа експертиза. Ето защо, исковете по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД срещу него са основателни и следва да се уважат в размер до 874.17
лева, по отношение на обезщетението за имуществените вреди, като за разликата
над него до пълния претендиран от 2478.08 лева искът, като недоказан, следва да
се отхвърли, и за сума в размер на 500 лв.
по отношение на обезщетението за неимуществени вреди, а за разликата над него до пълния претендиран от
2000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Като
не е осъществил вменените му задължения по охрана на обекта, същият е допуснал
с бездействие незаконно изсичане на
дървета в процесния имот и като последица – причинени щети на собственика на
имота- ищецът И.И.П..
Съдът
намира искът по чл.45 от ЗЗД за частично
основателен. В изложените по –горе
мотиви съдът прие, че искът е основателен до размера на сумата от 874.17 лева, която
сума представлява чистата стойност на неравомерно изсечените дървета в имота на
ищеца.
По
разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част
от исковете или сума в размер на 369,48лв., съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, при съобразяване извършеното изменение на
иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответникът К.М.А. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете или сума
в размер на 845,63 лева. На
ответника ДГС „Алабак“ гр.Велинград се дължат разноски, но предвид липсата на
искане в тази насока съдът не следва да се произнася по тях. В устните състезания по делото ищецът и
ответникът А. са навели възражения
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, които съдът намира за неоснователни
предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2 т.2 и т.3 от
Наредба № 1/2004 г. и като съобрази размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД ДГС
„Алабак“ гр.Велинград, с ЕИК/ПИК: 2016195800160, представлявано от Б.М.А. и на основание чл.45 от ЗЗД К.М.А., ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на И.И.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 874.17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат допусната незаконна сеч в
горски имот с кадастрален № 034026, представляващ залесена горска територия с
площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в землището на с.Света
Петка, общ.Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2015 г. (датата на деликта) до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на допусната
незаконна сеч в горски имот с кадастрален № 034026, представляващ залесена
горска територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в
землището на с.Света Петка, общ.Велинград, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.10.2015 г. (датата на деликта) до окончателното й
изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 369,48 лв., представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата
над уважения размер от 874.17 лева до претендирания в размер от 2478.08 лева и за неимущестевни вреди за разликата над
уважения размер от 500 лева до пълния претендиран от 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ГПК И.И.П., с ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.М.А., ЕГН:**********,***,
сумата от 845,63 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пазарждик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА