№ 1972
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100501467 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на "Енерго-про продажби" АД срещу
определение № 6063 от 12.05.2020 г., постановено по гр. д. № 16691 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, 20 състав, в частта, с която не е прието възражението на „енерго-про продажби“ АД по
чл.414а ГПК, относно недължимостта на разноските в размер на 325лв. по заповед за изпълнение
№7914/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№16691/2019г. по описа на ВРС и е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 7914/17.10.2019г. в частта на присъдените
разноски в размер на 325 лева.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната
му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на закона.
Неправилни са изводите на ВРС, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно,
че дължи разноски. Сочи се, че длъжникът не е надлежно информиран за извършена цесия, а
уведомлението от цедента по чл.99, ал.4 ЗЗД е представено с депозираното заявление по чл.410
ГПК, но без доказателства за връчването му. По тази причина и след като до връчването на
съобщението за издадената заповед за изпълнение на частния жалбоподател не е било известно
обстоятелството, че заявителят е негов кредитор, то не е могло да изпълни извънсъдебно
задължението си. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и се
постанови друго, с което се приеме възражението и по отношение на сумата от 325 лева – разноски
в производството по издаването на заповед за изпълнение. Претендират се и разноски и пред
настоящата инстанция.
Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275
ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК,
от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275,
ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за
закрила на потребителите“ за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
"Енерго-про продажби" АД за парично вземане в размер на 19 лева – платена при начална липса на
основание такса за възстановяване преноса на електроенергия, заплатена от потребителя Цонка
Илиева Парушева, което вземане е придобито от заявителя на основание договор за цесия от
24.09.2019г., за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019 г., както и за
1
съдебни разноски в общ размер от 325 лв.
С разпореждане № 45665 от 17.10.2019 г. ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и
липса на пречки по чл.410 ГПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в
заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 7914 от 17.10.2019 г.
На основание чл.411, ал.3 ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 24.10.2019 г.,
видно от съобщение на лист 18 от първоинстанционното дело.
На 31.10.2019 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение,
обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока
по чл.412, т.8 ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 24.10.2019 г.,
удостоверяващо плащане на сумата от 19 лева. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение за сумата от 19 лева, ведно със законната лихва. Възразил също,
че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване
на вземането – след получаване на уведомлението за извършената цесия на 15.10.2019г., незабавно
е предприел действия за доброволно заплащане на сумата, като на 18.10.2019г. е изпратило
пощенски запис в полза на заявителя, на 21.10.2019г. е изпратил електронно писмо с искане за
предоставяне на Б.а сметка, на 22.10.2019г. е изпратило нотариална покана с идентично искане, а
на 22.10.2019г. покана чрез куриер, като поканите не са достигнали до адресата „Агенция за
закрила на потребителите“ЕООД, поради невъзможност дружеството да бъде намерено на адреса
посочен в ТР. С поведението си за непосочване на Б.а сметка, по която да бъде преведена
дължимата сума, кредиторът е изпаднал в забава. Така обосновава, че с поведението си "Енерго-
про продажби" АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски
за производството. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно
разноските.
Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл.414а, ал.3 и ал.4
ГПК е връчен на заявителя.
По делото е постъпило писмено становище, с което заявителят е оспорил като
неоснователно искането за обезсилване на заповедта в частта за разноските.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал извод, че чл.414а, ал.4
ГПК урежда единствената хипотеза, при която следва да се обезсили издадена заповед за
изпълнение и тя е при липса на подаване на становище от заявителя в дадения му от съда срок по
реда на чл.414а, ал.3 ГПК. Липсва изрично предвидена нормативно възможност за обезсилване на
заповед за изпълнине при извършено плащане от длъжника в срока по чл.414а, ал.1 ГПК, поради
което в случая съдът не следва да обезсилва издадената заповед в тази част.
Съгласно чл.404,т.1 ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително
изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери
дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника –чл.406, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.416 ГПК визира, че заповедта за изпълнение влиза
в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респективно след влизане
в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр. д. №
16691/2019 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение
по чл.414а ГПК. За разлика от възражението по чл.414 ГПК, с което въобще се оспорва вземането
по заповедта по основание или по размер, то с възражението по чл.414а ГПК такова оспорване
няма, доколкото то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в
срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.414а ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство
– да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е
спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В ал.4 на
2
чл.414а ГПК са уредени две хипотези: първата когато възражението е подадено в срок и съдържа
изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно
изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва
изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да
изследва доколко е налице реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника,
изключващо отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е
подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това
"произнасяне" предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез
проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме въз
основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените доказателства по
делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на
вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл.414а
ГПК. Когато се приеме възражението по чл.414а ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй
като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като
заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист,
обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без
уважение поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респективно до този на
разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу
разпореждането за изпълнителния лист – по аргумент от чл.407, ал.1 ГПК. И обратно – ако приеме,
че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема
възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично
защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния
лист.
Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства, че доброволно изпълнение
на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока
по чл.142, т.8 ГПК.
В частта за разноските с оглед конкретиката на случая, съобразено с предпроцесуалното поведение
на страните и писмените доказателства, следва да бъде прието, че възражението по чл.414а, ал.2
ГПК е основателно. Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по чл.410 ГПК, че
извършената цесия, както и покана за плащане, са съобщени на "Енерго-про продажби" АД на
15.10.2019 г. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение "Енерго-про продажби"
АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено на 24.10.2019 г.;
заявлението е депозирано пред РС – Варна на 16.10.2019 г.; длъжникът не е получил съдействие от
кредитора с оглед времето на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – един ден след
уведомяването. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл.414а, ал.4
ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл.414а, ал.2 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на
претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с
идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права.
Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде
отменен.
При този изход на делото по частната жалба и на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното
в тази връзка искане частният жалбоподател има право на разноски. Действителният размер на
реализираните от страната разноски съгласно доказателствата възлиза на 255 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса за частната жалба пред
въззивната инстанция, поради което в този размер разноските следва да се възложат в тежест на
ответника по частната жалба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6063 от 12.05.2020г., постановено по гр.д. №16691 по описа за
2019г. на Районен съд - Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането на "Енерго-про
продажби" АД за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 7914 от 17.10.2019г. в частта на присъдените разноски в
размер на 325 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА възражението на "Енерго-про продажби" АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Варна - бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс – Г
по чл.414а ГПК в частта относно недължимост на сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7914 от 17.10.2019г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №7914 от 17.10.2019г., издадена по гр. д. №
16691/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, в която е разпоредено "Енерго- проПродажби" АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. "Владислав Варненчик" №
258, Варна тауърс – Г да заплати на „Агенция за закрила на потребителите“ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Симов“ №3 сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за закрила на потребителите“ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Симов“ №3 да заплати на "Енерго-про продажби" АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик №
258, Варна тауърс – Г сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща съдебни разноски
в производството по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4