Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 37/26.2.2019г.

 

гр. Ямбол, 26.02.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 290 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е обрзувано по жалба на П.Г.Я. и Д.П.Я. ***, двамата чрез адв.Т.-А. против  Виза № 154/13.09.2018 г. по чл.140, ал.3 ЗУТ за изготвяне на инвестиционен проект за обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 87374.531.277.5“  на главния архитект на община Ямбол.

В жалбата се твърди, че визата не коментира начина и характера на застрояване, не сочи никакви устройствени показатели, не включва графична част-скица извадка от действащия устройствен план и текстова част определяща изискванията към проектирането, не са посочени височината на надстройката на съществуващата сграда и колко етажа ще бъде тази надстройка, които пропуски съставляват неспазване на изискванията за нормативно предвиденото съдържание на тази категория актове, поради което се претендира за отмяната й.

В съдебно заседание от жалбоподателите, редовно призовани, се явява П.Г.Я. заедно с адв.Т.-А., която от името на двамата подържа жалбата по посочените съображения доразвити в писмена защита, като претендира за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна се явява лично и с адв.Д., като оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноските по делото, т.к. не са допуснати пороци при издаване на визата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С нот. акт №21, том.V, дело №1843/82 г. и нот. акт № 165, т.І, рег.№ 2707, дело № 147/23.05.2018 г. на нотариус с район на действие РС-Ямбол П.Г.Я. и Д.П.Я. от една страна и от друга С.А. Д. се легитимират за съсобстваници на дворно място с площ от 392 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № 87374.531.277 на ул.“Ч.м.“ в гр.Ямбол, като всяка от страните притежава самостоятелни жилищни сгради.

Със Заявление рег.№ УТС-01719/12.09.2018 г. С.А.Д. *** издаване на виза за проектиране за инвестиционното намерение: „Реконструкция и надстрояване на съществуваща сграда - по скица сграда №5“ като е посочил, че съсобственика му е ползвал правото си по чл.183, ал.4 ЗУТ.

По заявлението е издадена Скица №154/13.09.2018 г. с виза по чл.140, ал.3 ЗУТ на главния архитект на община Ямбол за изготвяне на инвестиционен проект за обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 87374.531.277.5“.

Със Съобщение №2801-17521/10.10.2018 г., получено на 11.10.2018 г., община Ямбол е уведомила заинтересованите лица за издадена виза.

С Жалба вх.№2801-18316/23.10.2018 г. депозирана в деловодство на община Ямбол П. Г.Я. е оспорил издадената виза за проектиране, като след отстраняване на нередовностите посочени в Писмо изх.№2801-18464/25.10.2018 г. на главният архитект на общината, жалбата е изпартено в Административен съд-Ямбол.

Като доказателства по делото с административната преписка са представени скица на поземлен имот № 15-621127/07.12.2017 г. та СГКК-гр.Ямбол, извадка от официалната страница на АГКК за поземлен имот с идентификатор 87374.531.277 и извадка от застроителния план одобрен със Заповед № І-А-630/02.08.1994 г.

По искане на жалбоподателите е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-архитект, която да отговори въпросите: Определеното във визата за проектиране конкретно застрояване – реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор № 87374.531.277.5 променя ли характера на застрояване в имота, предвиден в ПУП–ПЗ?; Определеното във визата за проектиране конкретно застрояване – реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор № 87374.531.277.5 променя ли начина на застрояване в имота, предвиден в ПУП–ПЗ?; Определеното във визата за проектиране конкретно застрояване – реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор № 87374.531.277.5 отговаря ли на правилата и нормативите на съответната устройствена зона? и Предвиденото в действащия ПУП–ПЗ строително петно общо за всички съсобственици в имота ли е?

По искане на заинтересованата страна на вещото лице е поставена допълнителна задача да отговори и на въпросите: Има ли извършено ново строителство в имота от страна на П.Г.Я. и Д.П.Я. след придобиването му с нотариален акт №21/24.12.1982 г.?; В какво се изразява строителството, ако такова е налице, засяга ли жилищната сграда, изключителна собственост на С.А.Д.?; Построеното от оспорващите променя ли начина на застрояване в имота и отговаря ли на правилата и нормативите за съответната устройствена зона?; Въз основа на какви строителни книжа, разрешения и съгласия е извършено строителството в имота от страна на оспорващите?

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Виза № 154/13.09.2018 г. по чл.140, ал.3 ЗУТ за изготвяне на инвестиционен проект за обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 87374.531.277.5“  на главния архитект на община Ямбол.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай решението е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Нормата на чл.140, ал.1 ЗУТ (Изм. и доп.-ДВ, бр.101/2015 г.) регламентира, че възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране, като визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението, а по определението на чл.140, ал.2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

В настоящия случай заявителят за издаване на виза е реализирал правата си при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, според който за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота, в която връзка на визата е отразено, че „Хипотезата на чл.183, ал.4 ЗУТ се доказва от възложителя при внасяне на инвестиционен проект за одобряване“.

В тази насока вещото лице дава заключение, което съдът възприема като обективно, компетентно и правилно, че от страна на П.Г.Я. и Д.П.Я. във въпросния имот, със съгласие на тогавашните съсобственици на имота-Д.Я.Д.и Ст.Н.Д., е било извършено строителство на два обекта „Пристройка към жилищна сграда“ изградена в периода 1986-87 г., който обект представлява пристройка от 20 м2 към съществуваща жилищна сграда по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 ППЗТСУ (временен строеж), което строителство в конструктивно и функционално отношение не засяга жилищната сграда – собственост на С.А.Д., както и на втори обект „Гараж“ изграден в периода 1997-1998 г.

Поради това, независимо че в действащия ПУП–ПЗ е предвидено строителното петно да е общо за всички съсобственици в имота, са налице два начина за реализирани на строителството в имота, а именно:1-ви начин – строителството да се извърши едновременно от всичките съсобственици на имота, съгласно общ инвестиционен  проект, което на практика е трудноприложим начин поради разликата в инвестиционите намерения и финансовите възможности на съсобствениците и 2-ри начин – строителството да се извърши в хипотезата на чл.183, 4 от ЗУТ, поради което липсва засягане на правата на който и да е от съсобствениците.

На следващо място експертът посочва, че определеното във визата за проектиране конкретно застрояване–реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор № 87374.531.277.5 не променя предвидения в ПУП–ПЗ характера на застрояване в имота, който остава с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м) и съответства на чл.16, т.1 от Наредба №7 на МРРБ, както и че съгласно действащия ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № I-А-630/01.08.1994 г., начина на застрояване в два съседни имота (в случая–УПИ VII2192 и VIII2191) е „свързано“ , поради което с издаването на виза №154/13.09.2018 г. този начин на застрояване не се променя и остава същия между двата имота.

Ето защо не може да бъде споделена тезата на оспорващите, че с визата се допуска изменение на предвижданията на ПУП-ПЗ, което да представлява нарушение на материалния закон.

Неоснователен е и довода, че процесната виза не отговаря на изискванията за нормативно предвиденото съдържание на тази категория актове.

От една страна в съответствие с  чл.140, ал.2 ЗУТ визата за проектиране е копие от действащия подробен устройствен план, като са нанесени поземления имот и съседните му поземлени имоти и са означени наличните сгради и постройките в него и в съседните имоти.

От друга страна вещото лице пояснява, че по преценка на главния архитект конкретните застроителни показатели може или да са вписани в самата виза, или да се направи препращане към приложимата правна норма, както е понастоящем, където във визата е посочено, че се издава за изготвяне на инвестиционен проект при спазване условията на Наредба №7/22.12.2003 г. на ПНУОВТУЗ и изискванията на чл.183 ЗУТ. Доколкото визата дава само задължителните минимални и максимални параметри, а конкретните показатели са предмет на техническия проект, който може да бъде коригиран или върнат за доработка от главния архитект при разминаване с одобрените параметри или при несъответствие с изискванията на ЗУТ, то са допустими и двата варианта на процедиране.

Въпреки дадените изрични указания и уважени доказателствени искания оспорващите не установиха да са налице условия, които да  променят възприетата фактическа обстановка или направените изводи.

Предвид посоченото оспорения административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки, без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора и с оглед направеното искане жалбоподателите на основание чл.143, ал.3 следва да заплатят на страната за която административния акт е благоприятен направените по делото разноски в размер на  955,50 лева, включващи адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.Г.Я. и Д.П.Я. ***, двамата чрез адв.Т.-А. *** със съдебен адрес:*** 10 Б против Виза № 154/13.09.2018 г. по чл.140, ал.3 ЗУТ за изготвяне на инвестиционен проект за обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 87374.531.277.5“  на главния архитект на община Ямбол.

ОСЪЖДА на П.Г.Я. и Д.П.Я. ***, двамата чрез адв.Т.-А. *** със съдебен адрес:*** 10 Б да заплатят на С.А.Д. *** направените по делото разноски в размер на 955,50 (деветстотин петдесет и пет лв. и петдесет ст.) лева.

          Решението подлежи  на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                      СЪДИЯ :/п/ не се чете