р
е ш е
н и е
№
гр. Габрово,
12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия С. – Любенова и прокурора...., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 659 по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кинг и Марек Слачик –
чрез адв. Симеон Кръстев от АК - София, против Наказателно постановление № 2020
– 0048789 от 15.05.2020 година на Директора на РД Русе към Комисията за защита
на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 222а
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 6 000 /шест хиляди/ лева за нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл.
105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП.
В жалбата на преден план се моли за цялостна отмяна на атакуваното
Наказателно постановление на няколко основания - отсъствие
на извършено нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл.
105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП, както и непосочени от АНО място и дата на твърдяното
негово осъществяване. Алтернативно се моли за редуциране до законовия минимум на
наложената имуществена санкция поради прекомерната и завишеност.
Пред настоящия съдебен състав дружеството-жалбоподател не изпраща свой
представител.
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От
страна на упълномощено лице - юрк. В.Б., е депозирано писмено становище, в
което се моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление поради категорично установеното нарушение и неговия автор, законосъбразно
развита санкционна процедура и коректно фиксиран размер на определеното
наказание.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, съобразно предоставените на Директора на Регионална дирекция –
Русе към Комисията за защита на потребителите правомощия посредством Заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на КЗП, копие от която е налице по делото.
На 14.04.2019 г. Н.Д.
закупила на лизинг от магазин на „Теленор България” ЕАД на бул. „Могильов” № 47
в гр. Габрово мобилен телефон „SAMSUNG Galaxy A150” с IMEI: 356642102294138. С
Протокол № *********/28.08.2019 г. потребителят предявил рекламация на
закупената стока поради проблеми с екрана и ползване на приложенията. Със сервизен протокол
от 05.09.2019 г. търговецът
отказал да поправи апарата с мотив корозирали елементи, служещи за управлението
на дисплея, както и размит стикер за
влага. Посочено било и че гаранцията за мобилния телефон е прекратена, а на
потребителя било указано да заплати цената на ремонта. Поради това Н.Д. подала жалба
до КЗП-Габрово с вх. № Р-03-1205/18.10.2019 г., във връзка с която на 01.11.2019
г. свидетелките Д.Б. и Н.С. извършили проверка в обекта на дружеството –
жалбоподател. С изготвения при проверката Констативен протокол № К – 2653583/11.01.2019
г. двете указали на представител на търговеца да представи доказателства, че посоченият
дефект не е съществувал към момента на закупуване на апарата. На 11.11.2019 г. и
на 22.11.2019 г. на електронната поща на КЗП-Габрово е получено становище по
жалбата, придружено със заключение от оторизирания сервиз, с което „Теленор
България” ЕАД отново отказало да приведе закупената стока в съответствие с
договора за продажба.
Въз основа горните факти Д.Б. и Н.С. преценили, че в случая е осъществено
нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП,
поради което съставили срещу „Теленор България” ЕАД АУАН № К-0048789/10.01.2020
г. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, получено от
представител на дружеството на 27.05.2020 г., като на 03.06.2020 г. е подадена
и настоящата жалба против него.
Тази фактология съдът намира за категорично достоверна, като на първо място
видно от приложения по делото договор за лизинг, на 14.04.2019 г. Н.Д. е закупила от магазин на
„Теленор България” ЕАД в гр. Габрово мобилен телефон „SAMSUNG
Galaxy A150” с IMEI:
356642102294138. Спор няма и по отношение предявената от потребителя рекламация
на закупената стока, обективирана в Протокол № *********/28.08.2019 г., където
като дефект е вписано: „Тъча на телефона не реагира правилно. Сам влиза в
приложения. Забива и с хардресет не се оправя.” В кориците на делото е налице и заверено копие
от сервизен протокол от 05.09.2019 г., с който
търговецът отказал да поправи апарата с мотив: „Корозирали елементи, служещи за
управлението на дисплея, както и размит
стикер за влага.” Приложението на относимите правни норми към така възприетата
фактическа обстановка доказва осъщественото нарушение и неговия автор в лицето
на „Теленор България” ЕАД. Чрез разпоредбата на чл. 105, ал.2 от ЗЗП законодателят поражда отговорност
на продавача в рамките на две години за всяко съществуващо при доставянето
несъответствие на потребителска стока с договора за продажба. Чл. 108 от ЗЗП
пък от своя страна въвежда оборимата презумпция, че всяко проявило се до шест
месеца от доставката несъответствие изначално е съществувало, като са разписани
и двете възможни изключващи отговорността на търговеца хипотези - ако самата липса на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на самия дефект. В
случая отсъстват каквито и да е доказателства установеното несъответствие с
договора за продажба на закупения мобилен телефон да се дължи на самото му
естество или пък характерът на описания технически дефект, описан в сервизен протокол от 05.09.2019 г., да
може да се свърже с някакво виновно поведение на потребителя. Няма никакви
основания да се приеме за основателно заявеното едва в изпратеното по
електронната поща на АНО становище на „Теленор България” ЕАД за установени „корозирали елементи”
на мобилния апарат, каквито не са вписани в първоначалния протокол за приемане
на рекламацията. Липсват обективни данни подобен дефект, още по-малко дължащ се
на действие от потребителя, да е бил наличен към 14.04.2019 г., поради което
съдът категорично не споделя възражението на дружеството – жалбоподател за
наличието на каквито и да е изключващи задължението му за привеждане на стоката
в съответствие договора за продажба обстоятелства. А това въз основа императива на чл.
113, ал.1 от ЗЗП поражда задължение за продавача да приведе закупена от него
стока в съответствие с договора за продажба при надлежна рекламация от страна
на потребителя. Предявената от Н.Д. рекламация е в срока по чл. 108 от
ЗЗП, доказано по делото бе единствено съществуването на безспорно независещ от
потребителя технически проблем, т.е. изначално съществуващ, който по силата на
чл. 113, ал.1 от ЗЗП подлежи на отстраняване от търговеца. А това задължение
несъмнено не е изпълнено, видно от приложения сервизен
протокол от 05.09.2019 г. и
становището на „Теленор
България” ЕАД от 11.11.2019 г. и на 22.11.2019 г., поради което вмененото на
дружеството нарушение е безспорно доказано.
Липсват и сочените в жалбата процесуални пороци, като АНО ясно е посочил,
че виновната пасивност на дружеството е проявена в търговски обект в гр.
Габрово, респ. налице е коректно посочване мястото на деянието, където е следвало
да се осъществи дължимото действие за привеждане процесната вещ в съответствие
с договора за продажба. Освен това като дата на нарушението ясно е упомената 22.11.2019
г., когато Теленор България” ЕАД за втори път е афиширал отказа си да изпълни своето
задължение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП и от
този момент е изпаднал в противоправно бездействие. Въз основа гореизложеното
съдът намира за законосъобразно проведена административнонаказателната
процедура за установяване на коментираното деяние, като възраженията на
дружеството в противна насока са категорично несъстоятелни.
Правилна се явява и квалификацията
на деянието като „повторно” по смисъла на пар. 21 от ДР на ЗЗП, тъй като същото
се явява осъществено в едногодишен срок от санкциониране на жалбоподателя за аналогични
нарушения, което се установява от приложените по делото съдебни решения.
Липсват основания и за намаляване размера на наложената имуществена санкция,
каквото е алтернативното искане на дружеството. Същата е в максималния възможен
размер от 6 000 лева, но според съда е адекватна поради действително
упоритото нежелание на „Теленор България” ЕАД да изпълни едно от
най-съществените си задължения по отношение правата на потребителя и
извеждащата се от това завишена степен на обществена опасност на деянието. Поради
всичко гореизложено обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 2020 – 0048789 от 15.05.2020 година на Директора на РД Русе към
Комисията за защита на потребителите, с което на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директори
Джейсън Кинг и Марек Слачик, на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лева за нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с
чл. 108 от ЗЗП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: