Определение по дело №20472/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23594
Дата: 6 юни 2024 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110120472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23594
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110120472 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от И. С. Б., ЕГН: **********, адрес:
********************, срещу **********************************, ЕИК:
**********************************, седалище и адрес на управление:
**********************************:
- по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40018213594 от 23.06.2023 г., сключен между страните;
- евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
уреждаща допълнителна закупена услуга „Фаст“ от процесния договор;
- евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
уреждаща допълнителна закупена услуга „Флекси“ от процесния договор;
- по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 14,46 лв., представляваща сбор на заплатени без основание суми по
процесния договор.
Ищецът твърди, че сключили с ответника процесния договор, по силата на който
му била предоставена сумата от 600 лв., при лихвен процент 40,90 % и ГПР 47,74 %,
при 11-месечен срок на кредита и съответно общо дължима сума от 715,09 лв.
Съгласно т. VI от договора ищецът закупил услугата „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита за сумата от 240 лв., както и
услугата „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита
за сумата от 360 лв. Допълнително начислените суми за горепосочените две услуги
било уговорено да бъдат разсрочено заплащани заедно с вноските за главница и лихва,
но по този начин общата заемна сума възлизала на 1315,09 лв. Ищецът заплатил
сумата от общо 614,46 лв., като претендира с втория главен иск неоснователно
1
заплатените суми от 14,46 лв. Сочи, че клаузите относно двете допълнителни услуги са
нищожни поради следните съображения:
не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за
действия относно усвояването и управлението на кредита;
клаузите са във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
длъжникът заплаща „нещо, което не ползва“ и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде реално използвана от потребителя, с което се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, като така
поставят изпълнението на задължението на търговеца единствено зависимо от
неговата воля (чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП);
въвеждат задължение за заплащане на нещо, на което страната има право по
силата на закона, което нарушава принципа на равнопоставеност между страните;
с клаузите се цели обезщетяване на вредите от неплатежоспособност на
длъжника в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането за тези услуги
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на неговата
кредитоспособност, за което потребителят по правило не дължи такси и
комисионни съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК;
накърняват добрите нрави, като заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита,
обременяващи неоправдано потребителя;
не са индивидуално уговорени, тъй като възнаграждението за тях е включено в
договора, поради което длъжникът не е могъл да се откаже от тези клаузи, без да
се откаже от сключването на самия договор.
Сумите по двете услуги не са включени като част от общите разходи при
изчисляването на ГПР по кредита като индикатор за общото оскъпяване на кредита,
което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определящ размер на
ГПР до 5-кратния размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва сключването на
процесния договор, по силата на който предоставил на ищеца сумата от 600 лв.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
- по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключен между него и ответника договор за
паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание; както и сочените от него
пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната клауза -
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност;
- по иска чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в
2
полза на ответника на основание процесната клауза.
В тежест на ответника е да докаже:
- по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в
процесния договор/процесната клауза;
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - наличие на основание за получаване на
платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така
извършеното плащане, както и своите възражения.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 26.06.2024 г. от 10,40 ч, за когато да се призоват страните и
вещото лице с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора
на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО следното:
между страните е сключен процесния договор със соченото в исковата молба
съдържание,
по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 600 лв.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3