М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия С.С.Ц., ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На *** ***, от дом находящ се на ***,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот и при условията на повторност в немаловажен случай отнел чужди движими
вещи – 900 лв. и един панталон на стойност 5 лв. или вещи на обща стойност 905
лв. от владението на Д.И.П. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване,
при наличие на условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в
обвинителния акт. По отношение на наказанието заема становище, че по отношение
на подсъдимия С.Ц. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година, което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок, което
да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 58а от НК.
Защитникът на подсъдимия С.Ц.,
адв. Ц.Ц. счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед
депозираното признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 370 и
сл. от НПК, като при определяне вида и размера на наказанието моли съда да
определи на подзащитния му наказание към предвидения в закона минимум.
Подсъдимият С.Ц. признава фактите
по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното,
като моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
което да бъде отложено с изпитателен срок.
В съдебно заседание, защитникът
на подсъдимия С.Ц., адв. Ц.Ц. от името на подзащитния си заявява, че желае
делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, ал. І,
т. 2 от НПК.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 22.04.2016
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. ІІ от НПК, не е извършван разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Районен съд - Плевен одобрил
споразумение по НОХД № 598/2016г., влязло в сила на 16.03.2016 г. и осъдил подсъдимият
С.С.Ц. на наказание „Пробация“ при
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице, с периодичност три пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца;
за извършено от него престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3, от НК.
На 31.03.2016г. свидетелят Д.И.П.
*** изтеглил от Банка ДСК, клон *** заем в размер на 1500.00лв. Похарчил част
от парите. Друга част, в размер на 900.00лв. поставил в джоб на панталон.
На 03.04.2016г. свидетелят. Д.П.
бил в дома на съседа си – свидетелят С.Т.Ц., баща на подсъдимия С.Ц.. Около 14.30
часа подсъдимият С.Ц. използвайки отсъствието на съседа си Д.П. отишъл в дома
му, находящ се в гр. ***, ***. На един от прозорците на дома на Д.П. имало
поставен фазер. Подсъдимият С.Ц. разрушил, посредством натиск поставения фазер,
освободил достъпа през прозореца и влязъл в къщата. Започнал да търси пари и в
един панталон намерил пачка с банкноти. Взел панталона с парите със себе си и
напуснал къщата. Прибрал се в дома си и скрил парите в едно легло, а панталона
хвърлил в печката, за да бъде изгорен. След известно време взел парите и
напуснал дома. Срещнал се в града със своя брат свидетелят Н. С.Ц.. Казал му,
че има пари и иска да отидат заедно до гр.Плевен да си купят дрехи. Подсъдимият С.Ц. показал
на брат си Н. Ц. пачка с пари. Казал му, че ги взел от дома на съседа им свидетелят
Д.П.. Казал му също, че парите били в джоб на панталон и панталона в момента е
в печката в дома им. С превоз подсъдимият С.Ц. и брат му Н. Ц. *** и напазарували дрехи. После се прибрали в гр.***,
облекли се в новите дрехи и отишли в заведение в града, където подсъдимият С. Ц. да почерпи за рождения си ден.
Междувременно свидетелят Д.П. се
прибрал в дома си и видял, че фазера от прозореца на стаята в която спи е
махнат. Огледал из стаята и видял, че му няма панталона с парите. Веднага се
върнал в дома на съседа си С.Ц., разказал му за взетите пари и последния
сигнализирал полицейските органи в града. Получавайки сигнала свидетелят *** и
свидетелят ***,*** посетили местопроизшествието, огледали къщата на Д.П. и
предприели издирвателни мероприятия за откриване на дееца, отнел парите. От
проведените ОИМ се установило, че извършител на деянието е подсъдимият С.Ц..
Той разказал подробно на полицейските служители извършеното от него. При
продължилите оперативни действия за изясняване на случая били открити и
предадени с протоколи за доброволно предаване – панталона на свидетеля Д.П.;
останалата, непохарчена парична сума; закупените дрехи и други вещи.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебно-стокова експертиза, която да оцени панталона на
пострадалия Д.П. и стойността на закупените от подсъдимия С.Ц. дрехи и вещи. От
заключението на вещото лице се установява, че стойността на мъжки панталон и
5,00 лв., а стойността на закупените дрехи и вещи е както следва:
-Мъжки маратонки марка
„Wanderfull“, модел „W“, №40 – 24,50лв.;
-Мъжки маратонки марка
„Wanderfull“, модел „Carrera“, №40 – 22,50лв.;
-Мъжки дънки, дълъг крачол,
марка „Fashion“, модел „Denim Adam“, №28
– 30,00лв.;
-Мъжки дънки, дълъг крачол,
марка „Fashion“, модел „Fuzze Jeans“, №29 – 35,00лв.;
-Мъжки дънки, дълъг крачол,
марка „Fashion“, модел „Jeans“, №29 –
32,00лв.;
-Мъжка тениска, къс ръкав,
марка „Millionare“ – 8,50лв.;
-Мъжка тениска, къс ръкав, марка
„Mastiff“ – 8,50лв.;
-Мъжка тениска, къс ръкав, марка
„Millionare“ – 8,50лв.;
-Мъжко кожено портмоне с лого
„Toyta“ – 12,50лв.;
-Мъжко кожено портмоне с лого
„Pilusi“ – 11,50лв.;
-Мъжки дезодорант, марка „Maxor“
– 150млр., 2броя – 4,00лв;
-Мъжки чорапи за маратонки, марка
„Фегаро“, 2броя – 2,00лв;
-Мъжки чорапи за маратонки, марка
„Jubebe“ – 1,00лв. и Мъжки терлички за маратонки марка „Вендези“ – 1,00лв.,
всичките вещи нови и на обща стойност 201,50лева.
На свидетеля Д.П. са върнати
260,50 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия С.С.Ц. в хода на досъдебното производство, дадени в присъствието на
служебния защитник адв. Ц.Ц.,
показанията на свидетелите Д.И.П., ***, Ивелин Милков петров, С.Т.Ц. и Н.
С.Ц., протоколи за доброволно предаване, съдебно-оценителна експертиза, справка-характеристика, справки за съдимост, всички
прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото реда на чл. 283
от НПК.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, владението върху вещите, както и авторството на подсъдимия.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт, поради
което съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло. От показанията на свидетелите се установява разпореждането с отнетите
инкриминирани вещи от страна на подсъдимия. Авторството на подсъдимия, времето
и начина на извършване на престъплението се установява от обясненията на
подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство и признанията и
обясненията на подсъдимия по време на съдебното следствие.
Съдът, изцяло кредитира събраните писмени доказателства и
ги намира за последователни, единни и безпротиворечиви.
Съдът счита, че
свидетели са разпитани подробно в хода на досъдебното производство, като са
предали възприятията си от случката достоверно, същите са последователни и
незаинтересовани.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
С оглед
описаната фактическа обстановка, подкрепена от събраните в досъдебното
производство доказателства съдът намери, че подсъдимият С.С.Ц. действително е
осъществил от обективна страна всички елементи от състава на престъплението,
предвидено в чл. 195
ал. 1 т. 3 и т.7 във вр. с чл. 194 ал. 1 , вр. с чл.28 ал.1, във вр. счл. 63
ал. 1 т. 3 от НК, като на На *** ***, от дом находящ се на ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот и при условията на повторност в немаловажен случай отнел чужди движими
вещи – 900 лв. и един панталон на стойност 5 лв. или вещи на обща стойност 905
лв. от владението на Д.И.П. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна, извършеното от подсъдимия деяние е извършено виновно, при
форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК.
Подсъдимият с положителност е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването именно на
тези последици, с цел неправомерно да се облагодетелства чрез отнемане и своене
на чужди вещи. Знаел е, че вещите са чужди и че няма разрешението на техния
владелец да се разпорежда с тях, но въпреки това ги отнел и се разпоредил с тях
в свой личен интерес.
Съдът счита, че са налице всички
съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната страна от
фактическия състав на престъплението кражба. Установи се както времето на
извършване на престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като е
взел всички описани по – горе движими вещи, подсъдимият е прекъснал владението
на пострадалия Д.И.П. ***, като се е разпоредил с чуждите вещи.
Подсъдимият
е извършил престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавал е
обществената му опасност, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите
събития и действия на подсъдимия, намира израз в обясненията, както тези,
дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по време на
съдебното следствие.
При определяне наказанието на
подсъдимия С.С.Ц., съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и
процесуалното поведение и подсъдимия в съдебна зала по време на провеждане на
съдебния процес.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието.
Смекчаващи вината обстоятелства
по отношение на подсъдимия - съдът не намери и произнесе своята присъда в
превес на отегчаващи вината обстоятелства.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Обществената
опасност на дееца се определя от характера на извършеното деяние, формата и
степента на вината му, причинения обществено опасен резултат, както и характеристиката
на тяхното поведение в обществото. Отношението му към извършеното престъпление
и към вината му няма решаващо значение за индивидуалната му степен на
обществена опасност.
Законът
изисква наказанието да е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този
принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл. 333, ал. 1 НПК. Престъпното деяние,
съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност.
Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното
престъпление, т.е. СПРАВЕДЛИВОСТТА.
Наказанието
е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление)
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените
от закона цели.
Според
чл. 36 НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата)
превенция.
Това
определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и
за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според
съдът справедливото наказание е целесъобразното такова. Посредством справедливо
наказание (което съответствува на тежестта на престъплението) се постига
безспорно крайната цел на наказателно-правното въздействие, а именно -общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата
превенция.
Съобразно принципа на
законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за
извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3
от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления.
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Налице е
квалифициращото квалифициращо обстоятелство по чл.195 ал.1т.7 от НК-"повторност, при немаловажен случай", тъй като С.С.Ц., видно от
бюлетина за съдимост, е извършил настоящото деяние, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Предвид
наличието на квалифициращи обстоятелства, стойността на предмета, на
престъплението и съдебната практика, деянието се явява немаловажен случай, като
елемент от квалифициращото обстоятелство по т.7 на чл.195 от НК.
С.С.Ц. е
извършил деянието като непълнолетен, тъй като е имал навършени 15 години, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия С.С.Ц. наказание "Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с
чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване
от свобода в размер на 1 /една/ година.
Налице са предпоставките на чл.69 ал.1 от НК и така наложеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъпленията. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя
последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този невисок размер на определеното
наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната
и специалната превенция и най-вече със
своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще
допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на
Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното
осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І
от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което
и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на
чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита
подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално
бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, с оглед
младата му възраст, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в
страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършените от него престъпления, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия С.С.Ц. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 48,30лв.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: