О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1423
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 12,07,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гр. дело № 1270/2019 г. и
установи следното:
Производство
по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 18093/12,06,2019 г. от И.Й.Р. ***,
ЕГН **********; против определение № 682/13,05,2019 г., постановено по гр. д. №
195/2018 г. на РС Асеновград, с което е прекратено производството по делото
поради липса на международна компетентност.
Ответникът Н. В. Р. от гр. Асеновград, ЕГН **********; заявява становище
за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното
определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С определение № 682/13,05,2019 г., постановено по гр. д. № 195/2018 г.
на РС Асеновград, е прекратено производството по делото поради липса на международна
компетентност. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел,
че се касае за случай на приложение на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО
и, съобразно правилата на същия, българският съд не е международно компетентен
да разгледа спора.
І. за характера на предявените искове:
Производството по гр. д. № 195/2018 г. на РС Асеновград е образувано по
искова молба вх. № 1098/24,01,2018 г. от /13,12,2013 г. от И.Й.Р. ***, ЕГН **********;
против Н. В. Р. от гр. Асеновград, ЕГН **********. Със същата са предявени
следните искания:
- да се променят определените между страните мерки относно родителските
права спрямо детето на страните Й. И. Р., като упражняването им се предостави
на бащата;
- да се определи местоживеене на детето при бащата в Република България;
- да се определи режим на лични отношения между детето и майката;
- майката да бъде осъден ада заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 150 л.;
- да се разреши издаване на необходимите лични документи на детето и да
се разреши то „да пътува в чужбина, придружено от баща си, като пребивава там
неограничено време“.
Налице е обективно съединяване на искове с правна квалификация чл. 59 от СК и чл. 127а от СК. Независимо от наличието на множество искове, преценката,
свързана с повдигнати въпроси за компетентност на съда, следва да се извършва с
оглед главната претенция – тази за упражняване на родителските права.
ІІ. за приложимите правни норми:
Съгласно чл. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО, този
нормативен акт се прилага по граждански дела, отнасящи се до развод,
упражняване на родителските права, правото на лични отношения, като
задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле. Според принципа
на върховенството на правото на ЕО пред националното право на държавите -
членки /прогласен в решение от 15.07.1964 г. по дело № 6/64 Коста против ЕНЕЛ
на съда на Европейските общности/, който е неотменима част от достиженията на
правото на ЕС, съществуването на цитирания Регламент изключва приложението на
ГПК и на КМЧП в идентичните сфери на правно регулиране. Ето защо следва да
бъдат прилагани разпоредбите на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО дори в
случаите, в които има норми от вътрешния правен ред.
ІІІ. по основателността:
Съгласно чл. 8 от Регламента, съдилищата на държава – членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава - членка по времето, когато съдът е
сезиран.
Исковата молба е подадена на 24,01,2018 г. Следователно компетентността
следва да бъде определена съобразно обичайното местопребиваване на детето Й.
към този момент.
Според твърденията и на двете страни детето живее при майката (ответника)
във Великобритания отпреди завеждане на делото. Това се потвърждава и от събраните
по делото гласни доказателства – вж. показанията на св. Й. Р. от които се
установява, че родителите и детето се установили във Великобритания още преди
развода на страните (2014 г.) и оттогава до сега детето живее там. След
раздялата на родителите детето се отглежда от майката.
При това положение може да бъде направен извод, че, към датата на
предявяване на исковата молба обичайното местопребиваване на детето е на територията
на Великобритания.
Не е налице хипотезата на чл. 9 от Регламента за запазване на
компетентност по предишно обичайно местопребиваване, доколкото детето е
установено във Великобритания от повече от три месеца (както се посочи – от
2014 г.)..
Детето е гражданин на България, с което е изпълнено изискването на чл.
12, ал. 3, б. „а” от Регламента. Не е изпълнено условието смисъла на чл. 12,
ал. 3, б. „б” от Регламента - компетентността на българския съд не е приета от
ответника като носител на родителска
отговорност (с представеното по делото писмено становище – л. 198, същият
изрично е предявил възражение в тази насока). Наред с това, доколкото детето е
трайно установено във Великобритания от повече от пет години, българските
специализирани власти нямат поглед върху неговото развитие, за да могат да
дадат аргументирано становище по съществото на спора и не може да бъде направен
категоричен извод, че е в изключителна полза на детето делото да бъде гледано
от български съд. Следователно не е налице и хипотезата на чл. 12, ал. 3 от
Регламента за пророгация на компетентност.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че българският съд не е компетентен
да разгледа така предявения спор.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 682/13,05,2019 г., постановено по гр. д. №
195/2018 г. на РС Асеновград, с което е прекратено производството по делото поради
липса на международна компетентност.
Препис от определението да бъде връчен на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен
срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: