РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Пловдив, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д. Д., против
Решение № 718 от 20.02.2023 г. по гр.дело № 1427/2022 г. по описа на РС
Пловдив, II гр. състав, с което се признава за установено в отношенията
между М. Ж. М., ЕГН: ********** и „4 Финанс“ ЕООД (със сегашно
наименование „Вивус.БГ“ ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****, че клаузата от Договор за кредит №
9946029***.2016 г., уреждаща задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 42,05 лева, е нищожна, поради противоречие на
принципа на добрите нрави и неравноправна по смисъла на ЗПК и
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
тежест на жалбоподателя са поставени за заплащане направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана
безплатна правна помощ по делото на ищеца М..
С въззивната жалба обжалваното решение се счита като постановено
1
при липса на правен интерес, тъй като ищецът вече е заплатил изцяло
задължението си по договора, вкл. и процесната клауза за експресно
разглеждане. Моли обжалваното решение да бъде отменено
изцяло, като неправилно и необосновано. Претендира заплащане на разноски.
Налице е отговор от въззиваемата страна М. Ж. М. , чрез адв. Е. И., в
подаден отговор на въззивната жалба,в който отговор мотивира наличието на
правен интерес от установителен иск във всички случаи на оспорване на
претендираното от ищеца право , за което се основава на съдебна практика на
ВКС по чл.124, ал.1 ГПК. Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира заплащане на разноски. Пловдивският окръжен съд,като взе
предвид представените доказателства и във връзка с доводите във въззивната
жалба на основание ч.269 ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално
допустима. Съдът
е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
146, ал. 1 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че клаузата от договор за кредит от 20.04.2016 г., сключен
между страните, предвиждаща заплащане на такса „Експресно разглеждане“ в
размер на 42,05 лв., е нищожна като противоречаща на принципа на добрите
нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са, че при
необходимост от разглеждане на заявката за по-кратък срок заемателят е
принуден да избере опция за приоритетно разглеждане със заплащане на
предвидена в договора такса, която е била неизвестна на потребителя, тъй
като за нея същият узнава след подписване на договора, вкл. относно
определеният й размер , в случая – 42,05 лв. Формиран е довод за липсва
еквивалентност между таксата за експресно разглеждане и извършената
услуга, поради което и на осн. чл. 144, т. 9 ЗЗП е неравноправна, без реално
да е извършена конкретната услуга, с нея се цели неоснователно обогатяване
на кредитора, представлява скрит разход и цели заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски и
по този начин води до оскъпяване на кредита и по същество представлява
2
добавка към възнаградителната лихва.
С писмения отговор по ИМ ответникът е оспорил предявеният иск по
същество изцяло с възражения по съществото на спора във връзка с
характера на процесната такса и нейната дължимост, вкл. с възражения да е
налице заобикаляне на закона относно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С въззивната жалба не се оспорва установената от районния съд
фактическа обстановка по делото, че между страните е бил сключен договор
за потребителски кредит № № **********/20.04.2016 г г., след предоставяне
на необходимата преддоговорна информация, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 150 лева,
за срок от 30 дни, при лихвен процент по заема- 40,96%, ГПР- 49,6% и обща
дължима сума 197,1 лв, като за кредитополучателя било уговорено
задължение за заплащане на сумата от 42,05 лв., представляваща такса
„Експресно разглеждане“, която, според приложимите Общи условия,
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит.
По делото е ангажирана ССЕ, по която е депозирано и прието заключение, от
което се установява, че ответното дружество ползва договорната лихва като
компонент, който е включен в ГПР. При математическо изчисление в
заключението по счетоводната експертиза е установено, че при включването
на таксата експресно разглеждане, процесният договор за кредит се оскъпява
с 13,96%. Заключението по ССчЕ е изготвено и след получаване на справки
по процесния Договор № **********/20.04.2016 г, в резултат на което не е
установено наличието на плащане по него, представляващо пълно погасяване
на сумите по него от страна на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е обсъдил
по същество наведените в исковата молба доводи за нищожност на
процесната клауза за експресно/ бързо/ разглеждане и е приел в съответствие
и с практиката на ОС-Пловдив становището за нейната нищожност, по
доводите, мотивирани в исковата молба. В тази насока вкл. изхождайки от
предмета на сключения между страните договор и страните по него –
физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и от друга страна финансова институция по
см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, че се касае за потребителски кредит, чиято правна
3
уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени
в глава трета, като договорът се подчинява и на специалната уредба в ЗЗП,
доколкото кредитополучателят е потребител по смисъла на този закон.
Отчетени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и при
доказателства за отчитане и условията на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
относно съдържанието на ГПР по кредита, изразяващ общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, както и легалната
дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
С оглед на горните изводи се констатира от въззивния съд, че в конкретния
случай в ГПР по договора не са включени допълнителните разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които да са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, в настоящия случай
таксата за експресно разглеждане. Процесният разход е бил известен на
кредитора, включени в дължимата сума по договора, като пак с оглед начина
на уговарянето и начина на заплащането се явява добавък към погасителната
вноска по кредита и скрита печалба - допълнително възнаграждение за
заемодателя в размер на процесната сума от 42,05лв, което, съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, следва да бъде включено при
установяване на ГПР по кредита, поради което води до заобикаляне на
посочената императивна законова норма и в противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
4
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Главният довод на жалбоподателя във въззивната жалба за недопустимост на
обжалваното решение като постановено при липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск поради вече заплатени суми от ищеца по
договора, е неоснователно. Правният интерес от предявяване на
установителен иск в настоящия случай е бил налице към момента на
предявяване на иска, възражение в тази насока за наличие на извършено
плащане от ищеца не е наведено в ОИМ, не е установено от събраните по
делото доказателства, вкл. ССчЕ по делото, поради което районният съд се е
произнесъл по валидно предявен установителен иск с наличие на правен
интерес за прогласяване нищожност на клауза по договор за потребителски
договор. С постъпилата по делото молба вх.№ 21240/ 30.06.2023г. по описа на
ПОС в допълнение на ОВЖ изрично се оспорва наведеното от жалбоподателя
във ВЖ твърдение процесният кредит да се явява погасен, поради което за
въззиваемата страна продължава да е налице правен интерес от предявения
иск. С оглед на това наведеното с въззивната жалба твърдение за вече
налично плащане от страна на ищеца се явява недоказано, поради което не
може да обоснове основателност на довода за недопустимост на предявения
иск като заявено основание за недопустимост на обжалвания акт.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото не
са налице доказателства, като на основание чл.38, ал.1 ЗА по ДПЗС от
30.06.2023г. и Списък по чл.80 ГПК следва да се присъди адв.възнаграждение
на адвокат Е. Г. И., със съдебен адрес: гр.П., ул. „*** в размер на 400 лева.
По изложените съображения въззивният съд на основание чл.271, ал.1,
пр.І ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 718 от 20.02.2023 г. по гр.дело №
1427/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II гр. състав.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр. С., ул. „****, да заплати на адв. Е. Г. И., АК – П., ЕГН:
**********, личен № **********, с адрес гр. П., ул. „***, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6