СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 9508 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 228940 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 39028/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 123
състав, „В.н.“ ЕООД, ЕИК ******, е осъдено
да заплати на „З-**“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 10 000 лв. – дължима по
фактура № **********/30.09.2010 г., издадена от „З-**“ ЕООД, представляваща
неплатена част от цената на изработена, доставена и монтирана алуминиева
дограма на обект: „Административна сграда гр. Плевен, ул. „******“, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 15.07.2014 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 076,67 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху 10 000 лв., за периода от 14.07.2011 г. до 14.07.2014 г.,
включително.
С
решението „В.н.“ ЕООД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на „З-**“ ЕООД,
ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 823,07 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „В.н.“ ЕООД,
в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени. Въззивникът твърди, че при
постановяване на обжалваното решение, първостепенният съд не е обсъдил всички
доказателства по делото. Сочи, че наведените възражения за непълно изпълнение
от страна на ищеца, не са взети предвид от съда. Не споделя възприетия от
първоинстанционния съд извод за недоказаност на твърдението за несвършена
работа от дружеството-ищец. Поддържа, че от представения по делото договор,
сключен между ответното дружество и „Б.– Р.Е.Д“ ЕООД, събраните гласни и
писмени доказателства по делото, се установявало, че ответникът, поради неизпълнение
от страна на ищеца, е бил принуден да сключи заместваща сделка с горецитираното
дружество, с която да възложи остатъка
от работата на трето лице, което се доказвало и от заключението на приетата
ССчЕ по делото. Заявява, че стойността на неизвършената от ищеца работа, е в
размер на сумата, заплатена от ответника на „Б.– Р.Е.Д“ ЕООД, тъй като
последното довършило работата на ищеца. Предвид горното заявява, че не дължи
плащане за несвършената работа. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „З-**“ ЕООД, с който жалбата се
оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излага
се, че решението е правилно и обосновано, като при постановяването му,
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа, че
претенцията му касае само заплащане на реално изпълненото от негова страна, без
да е насочена към изпълнение от трето лице, каквито твърдения необосновано били
въведени в процеса от насрещната страна. Твърди, че въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на ССчЕ, могло
да се направи извод за недобросъвестност от страна на ответника, чието
поведение било насочено към увреждане имуществото на ищеца, и изразяващо се в
отказ да заплати реално изпълненото, като по този начин си спестявал разходи,
съответно реализирал имуществена облага. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно.
Във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, II
Гражданско отделение, 123 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 266, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред.
1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение,
което да обвързва страните в настоящото производство, изпълнение на
задължението на ищеца по това облигационно правоотношение, а именно, че е
изработил поръчаното, и приемане на поръчката от възложителя, като при
проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните факти, ответникът
следва да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на
възнаграждение.
Договорът за изработка
е двустранен, консенсуален, възмезден и неформален. За сключването на този
договор законът не е предвидил изрично форма за неговата валидност, от
което следва, че такъв договор е действителен, дори и когато е сключен в устна
форма.
Не
е спорно обстоятелството, че през 2010 г. между ищеца и ответника е сключен неформален
договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева
дограма на обект, представляващ административна сграда в гр. Плевен, ул. „******, като събраните в
производството доказателства обуславят еднозначен извод, че същите за процесния
период са били в правоотношение с типичното за уредения в ЗЗД договор за изработка,
с предмет задължението на ищеца, в качеството му на изпълнител да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение
от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а
за ответното дружество - възложител – да приеме /одобри/ извършената работа и да
заплати уговореното
Процесният
договор има правните характеристики на договора за изработка, уреден в чл.
258 и следващите от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
При учреденото от договора за изработка материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени
две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и
без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на
възложителя, а за възложителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение с ДДС на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Във
връзка с претендираното от ищеца вземане за главница същият е съставил фактура № **********/30.09.2010 г., В нея са посочени
страните по сделката, доставените стоки, тяхното количество, обща стойност,
включително начисленият ДДС. По този начин ясно са очертани взаимните престации
на страните по правоотношението.
От събраните по делото доказателства се установява, че за договорените
между страните изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма на обект,
представляващ административна сграда,
находящ се в гр. Плевен, ул. „******, ищецът
е издал на името на ответното дружество фактура № **********/28.06.2010
г., на стойност 12 500 лв. без ДДС, или 15 000 лв., с ДДС, и фактура №
**********/30.09.2010 г., за сумата от 12 500 лв. без ДДС, или 15 000 лв., с
ДДС, като стойността на процесната фактура № **********/30.09.2010 г., е образувана като разлика между общата сума по
договора между страните, от 25 000 лв., без ДДС, съответно 30 000 лв. с ДДС, и
авансово платената сума по № **********/28.06.2010 г., на стойност 12 500 лв.
без ДДС, съответно 15 000 лв., с ДДС.
От представени преводни нареждания се установява, че на 08.07.2010 г. от
ответното дружество в полза на ищеца е наредена сума в размер от 7 000 лева, с
посочено основание „изработка, доставка и монтаж на щори – авансово“; на 26.07.2010
г. е наредена сума в размер от 7 000 лева, с посочено основание „изработка на
дограма по договор „Административна сграда гр. Плевен, ул. „******““; на
26.01.2011 г. , с посочено основание „авансова вноска“ – сума в размер на 1 000
лв.; съответно на 03.02.2011 г. (след издаване на процесната фактура) – сума в
размер от 5 000 лева, които погасителни плащания са отразени в заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза и получаването на паричните суми не
се оспорва от ищеца.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно - счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че фактура № **********/30.09.2010 г. е отразена от ответника с право на пълен
данъчен кредит, както и че ответникът е осчетоводил
процесната
фактура и
е ползвал данъчен кредит в пълен размер. Вещото лице дава заключение, че с първите три плащания, общо за 15 000
лв. /с преводно нареждане от 08.07.2010 г. за наредена сума в размер от 7 000
лева, с преводно нареждане от 26.07.2010 г. за наредена сума в размер от 7 000
лева, както и с това от 26.01.2011 г. ,
с което е наредена сума в размер на 1 000 лв.; /, е погасено изцяло вземането
по фактура № **********/28.06.2010 г., а с последното плащане от 5 000 лв. /преводно
нареждане от 03.02.2011 г./ – частично вземането по фактура №
**********/30.09.2010 г., поради което незаплатената част е в размер на 10 000
лв.
Действията по осчетоводяване на процесната фактура представляват
извънсъдебно признание на ответника за наличието на валидно задължение за
сумата по фактурата и доказва неговото съществуване. Извършените от ответника последващи правни
и фактически действия във връзка с издадената фактура - надлежното й
осчетоводяване и включването й в дневника за покупки представлява извънсъдебно
признание за наличие на задължение към ищеца, произтичащо от обективираната във
фактурата услуга и доказва съществуването на това задължение /В този смисъл е
установената практика на ВКС, изразена с решение по чл. 290 от ГПК № 23 от
07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г., Т.О., ІІ т.о. на ВКС, № 46 от
27.03.2009 г. по т.дело № 454/2008 г., на ВКС, II Т.О., № 109 от 07.09.2011 г.
по т.дело № 465/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Осчетоводявайки тази фактура, представляваща първичен счетоводен документ,
в който се съдържат данни за съществените елементи на договора изработка -
страни, предмет и размер на възнаграждението, ответникът е признал, че е страна
по процесния договор съгласно уговорките, отразени във фактурата. Признанието
на неизгодни за страната факти е едно от най - надеждните и достоверни
доказателствени средства в гражданския процес. Следователно, с осчетоводяването
на първичния счетоводен документ ответникът в качеството си на възложител е
признал правнорелевантното обстоятелство, че е страна по договор за изработка,
доставка и монтаж на алуминиева дограма с ищеца, както и че последният е
изпълнил своето договорно задължение да предаде стоката точно в качествено,
количествено и темпорално отношение при насрещна парична престация - заплащане
на уговореното възнаграждение, възлизащо именно на посочената във фактурата
сума.
В
производството ищецът е ангажирал доказателства за осъществено точно изпълнение
на възникналото правно задължение да изработи,
достави и монтира стоките, за цената на които е издадена
процесната фактура, тъй като последната
е надлежно осчетоводена,
включени в дневниците за продажбите по ЗДДС и за нея ответникът е ползвал
данъчен кредит.
Фактурата
е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга,
когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този
факт.
Съгласно
уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, която има
задължителен характер, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура се съдържа
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника-купувач, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид
обстоятелството, че всички издадени на „В.н.“ ЕООД фактури са осчетоводени, неоснователи
са доводите, че същите не установяват породени задължения, поради липсата на извършени доставки.
Тъй
като тези първични счетоводни документи не са подписани от представител на
ответното дружество, сами по себе си те не притежават материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Но
обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор
за изработка, доставка и монтаж на стоки, описани в процесната фактура при
цена, удостоверена в този първичен счетоводен документ, се установява от
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ. Вещото лице,
след извършване на проверка в счетоводството на двете търговски дружество,
изяснява, че фактура №
**********/30.09.2010 г., за сумата от 12 500 лв. без ДДС, или 15 000 лв., с
ДДС е била включена в дневниците за
покупки и продажби и при двете търговски дружества – страни в настоящото
съдебно производство, които са описани в подадената месечна справка-декларация
по ЗДДС. Посредством ССЕ, съдът достига до доказателствения извод, че ответното
дружество като е включило процесната фактура в подадените до НАП месечни справки-декларации
по ЗДДС, е ползвал данъчен кредит. Вещото лице изяснява, че с плащанията, общо за 15 000 лв. /с преводно нареждане от
08.07.2010 г. за наредена сума в размер от 7 000 лева, с преводно нареждане от
26.07.2010 г. за наредена сума в размер от 7 000 лева, както и с това от 26.01.2011 г. , с което е наредена сума в
размер на 1 000 лв.; /, е погасено изцяло вземането по фактура №
**********/28.06.2010 г., а с последното плащане от 5 000 лв. /преводно нареждане
от 03.02.2011 г./ – частично вземането по фактура № **********/30.09.2010 г.,
поради което незаплатената част от задължението по процесния първичен
счетоводен документ, възлиза в размер на 10 000 лв.
За
неоснователно и недоказано съдът намира възражението на ответника за
некачествено изпълнение. Законът задължава
поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като
правно действие представлява 1). фактическо получаване на изработеното и 2).
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с
договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на
приемането значението на одобряване, законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения,
работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената
в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно, едва при
предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е доказал по делото наличието на
несъответствие между уговореното качество на стоката и доставената такава,
както и своевременно уведомяване на ищеца за това, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се счита за приета.
Настоящият
съдебен състав намира, че горните обстоятелства, а именно – съществуването на
договорно правоотношение, както и изпълнената и приета работа, се установява
непротиворечиво в производството, посредством събраните от първостепенния съд
доказателствени средства, както и приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорена от
страните в производството. Отделно от това и предвид приетата по делото ССчЕ,
която съдът кредитира изцяло, процесната фактура е осчетоводена от страните по делото, като съдът намира, че
включването й в
дневника за покупко – продажби на ответника, ведно с обстоятелството, че същият
е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за
съществуването на правоотношението по договора. Експертът изрично е посочил, че
размерът на непогасеното вземане
по процесната фактура, респективно неизпълненото задължение на „В.н.“ ЕООД, е в размер на 10 000 лева.
Възприетият
от въззивния съд извод за дължимост на главното вземане по процесната фактура,
не се опровергава, напротив събраните по делото доказателства подкрепят това
становище. Наличието
на несъответствие между уговореното качество на стоката и доставената такава, съответно своевременно
уведомяване на ищеца за това, не се установи чрез
събрания в хода на делото доказателствен материал. Неизпълнение от ищеца като
страна по процесния договор, не се доказа и от събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.А.и Е.Б., които съдът не
кредитира. Изложеното от тях за съществуващо несъответствие между поръчано,
съответно доставено, а както и относно забавяне в доставката на поръчаните
стоки, е изолирано и не се подкрепя от другите доказателства по делото.
Напротив това твърдение влиза в противоречие с обстоятелството,
че ответникът е платил част
от окончателната сума не преди да е установено
несъответствието, а няколко месеца по-късно, т.е. след възникналия проблем на
обекта, както по същество твърди ответникът. Следва
да бъде посочено, че показанията на свидетелите С.А.и Е.Б.се опровергават, както от събраните по делото писмени
доказателства, така и от останалите събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Севдие
И., която изрично заявява, че
управителя на ответното дружество лично е приел извършената от ищеца работа.
Заявеното от свидетелката И.се подкрепя и от показанията на свидетеля М.Х.,
който споделя, че при монтирането на дограмата, оплаквания не е имало, както и
не се е случвало монтирана дограма да не е подходяща и да се налага преправяне.
Същевременно, предвид факта, че към периода, за които
свидетелстват, свидетелите С.А.и Е.Б.са били служители на ответника, както и предвид факта,
че показанията на тези свидетели не се подкрепят от останалите събрани в хода
на делото доказателства, съдът намира, че е налице заинтересованост от тяхна страна,
крайният изход на делото да бъде в полза на ответника. Предвид гореизложените
обстоятелства, съдът счита, че не следва да кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото се установи, че не се подкрепят от останалия съвкупен доказателствен материал.
Следва
да се посочи, че основното възражение на ответника за необходимост от сключването между него и дружеството „Б.– Р.Е.Д“ ЕООД,
поради неизпълнение от страна на ищеца, на заместваща сделка, с която да
възложи остатъка от работата на третото
за спора лице, не се доказва да е породено от неизпълнение на задължения на
ищеца по договора, в качеството му на изпълнител. Представеният по делото
договор между ответника и Б.– Р.Е.Д“ ЕООД, е с дата 02.08.2010 г., която
предхожда издаването на процесната фактура /30.09.2010 г./, отразена и надлежно
осчетоводена от ответника. Не би могло да се твърди заместващо изпълнение на
липсващо такова, след като още преди да се заявява несвършена работа, е налице
съглашение за заместваща сделка. Следва да се посочи и обстоятелството, че
извършеното с преводно нареждане от 03.02.2011 г. – частично плащане от 5 000
лв. по вземането по издадената
окончателна фактура № **********/30.09.2010 г., още веднъж налага извода, че
ответникът е приел и одобрил уговорената, съответно престираната изработка.
Изложеното води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено поради съвпадане на
крайния извод на двете инстанции.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба на ответника липсва съответен довод за неправилно приложение на
материалния закон от СРС при присъждане на сумата
за мораторна лихва върху главницата за дължимата се по фактура № **********/30.09.2010 г., издадена от „З-**“ ЕООД, сума
от 10 000 лв., представляваща неплатена част от цената на изработена,
доставена и монтирана алуминиева дограма на обект: „Административна сграда гр.
Плевен, ул. „******“. Предметът на въззивното
производство по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в
случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет
императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира такива, но не е представила доказателства да е сторила разноски,
поради което не следва да й се присъждат.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228940 от 04.10.2017
г. по гр. д. № 39028/2014 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.