Решение по ЧНД №5328/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 64
Дата: 27 януари 2023 г.
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100205328
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Петя Попова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20221100205328 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение на основА.е чл. 30, ал. 1, вр. ал.
3, вр. чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение № IM/209220023878 от
23.06.2022 година, издадено от несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт
Имст, Република Австрия, в сила от 06.10.2022 г. за налагане на финансова
санкция на Н. Н., граждА.н на Република Сърбия, персонален номер
0101987910071, паспорт № ****, издаден на **** година от Република
Сърбия, с адрес гр. Крагуевац, ул. ****, с което му е наложена глоба в размер
на 2000.00 евро и разходи по съдебното и административното производство в
размер на 200.00 евро за нарушение на § 28 от Зиф. 1, вр. чл. 22, § 1 от Закон
за заплатите и социалния дъмпинг на Република Австрия, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на
решението в размер на 4302,82 лева /четири хиляди триста и два лева и
1
осемдесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред САС от заинтересовА.те стрА..
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от
уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
На осн. чл. 36, вр. чл. 22 ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се
изпрати на НАП за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане на компетентни власти на
Република Австрия, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение от
19.07.2021 година, издадено от несъдебен орган-решение № IM/209220023878
от 23.06.2022 година, издадено от несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт
Имст, Република Австрия, в сила от 06.10.2022 г. за налагане на финансова
санкция на Н. Н., граждА.н на Република Сърбия, персонален номер ****,
паспорт № ****, издаден на 29.08.2018 година от Република Сърбия, с адрес
гр. Крагуевац, ул. ****, с което му е наложена глоба в размер на 2000.00 евро
и разходи по съдебното и административното производство в размер на
200.00 евро за нарушение на § 28 от Зиф. 1, вр. чл. 22, § 1 от Закон за
заплатите и социалния дъмпинг на Република Австрия.
В открито съдебно заседА.е представителят на СГП поддържа
становище, че са налице основА.я за признаване на решението на
чуждестранния орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
В съдебно заседА.е засегнатото лице-редовно призовано не се явява.
Съдът, след като прецени съдържА.ето на удостоверението,
становищата на стрА.те и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си
убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Н. Н. е граждА.н на Република Сърбия, персонален
номер ****, паспорт № ****, издаден на 29.08.2018 година от Република
Сърбия, с адрес гр. Крагуевац, ул. ****. Същият не е български граждА.н и
няма постоянен или настоящ адрес на територията на Република България.
Засегнатото лице Н. Н. е едноличен собственик на капитала на местно
юридическо лице, регистрирано в ТР към АВ при Министерство на
правосъдието, а именно "Н.Н.С." EOOД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ****, с внесен капитал в размер на 100 /сто/ лева.
За същия има данни за сключен и действащ трудов договор на осн. чл. 62, ал.
5 КТ с работодател "Н.Н. С." ЕООД с дата на сключване 23.03.2021 година с
месечен облагаем доход за периода 11.2021-04.2022 година в размер на 1000
/хиляда/ лева месечно, както и за периода 05.2022-10.2022 година в размер на
1006 /хиляда и шест/ лева месечно. Лицето не притежава недвижимо
имущество и моторни превозни средства на територията на Република
България.
С решение № IM/209220023878 от 23.06.2022 година, издадено от
несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт Имст, Република Австрия, в сила от
06.10.2022 г. за налагане на финансова санкция на Н. Н., граждА.н на
Република Сърбия, персонален номер ****, паспорт № ****, издаден на
29.08.2018 година от Република Сърбия, с адрес гр. Крагуевац, ул. ****, с
1
което му е наложена глоба в размер на 2000.00 евро и разходи по съдебното и
административното производство в размер на 200.00 евро за нарушение на §
28 от Зиф. 1, вр. чл. 22, § 1 от Закон за заплатите и социалния дъмпинг на
Република Австрия
Нарушението, за което е санкционирано лицето се изразявало в това,
че в качеството му на лице носещо административнонаказателна отговорност
във връзка с дейността на "Н.Н.С." EOOД, като последното в качеството му на
работодател не е съхранявало или предоставило на разположение на немски
или английски език на работното място документи за заплати като трудови
договори, записи на работното време, фишове за заплати, документи за
доказателство за заплата или документи за банков преводи, записи за заплати
и документи, свързА. с класификация на заплатите по отношение на следните
лица и при следните обстоятелства: по отношение на лицето Я.Я., сръбски
граждА.н, на длъжност- мехА.к, с начало на осъществяване на трудова
дейност на територията на Република Австрия от 25.01.2022 година, с място
на работа и време на осъществен контрол 11.03.2022 година, 7:45 часа,
XXXLutz Zentrallager, 6421 Stams, Auweg 8; по отношение на лицето Т.С.-
сръбски граджА.н, на длъжност- мехА.к, с начало на осъществяване на
трудова дейност на територията на Република Австрия от 25.01.2022 година, с
място на работа и време на осъществен контрол 11.03.2022 година, 7:45 часа,
XXXLutz Zentrallager, 6421 Stams, Auweg 8.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в
приложението към решението).
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС съдът
признава решение за налагане на финансови санкция, при условие че лицето,
срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава
доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на
Република България.
В конкретния случай финансовата санкция е наложена на физическото
лице Н. Н. за когото съобразно изискА.те и постъпили доказателства в хода
на проведеното съдебно следствие се установи, че няма местоживеене или
обичайно пребиваване на територията на Република България, но се събраха
доказателства, че същият притежава имущество и има доходи на територията
на Република България.
Видно от приложената справка от ТД на НАП-София засегнатото лице
има действащ трудов договор на територията на Република България, в
рамките на който получава трудово възнаграждение. Освен това същият
притежава еднолично дружествените дялове на "Н.Н.С." EOOД, ЕИК ****,
2
което представлява имуществен актив със стойност. При това положение са
налице условията на чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС за признаване на
решението за налагане на финансова санкция.
На следващо място, тъй като административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя не е измежду визирА.те в чл. 30, ал.
2 от Закона административни нарушения, за които няма изискване за наличие
на двойна наказуемост, съдът следва да извърши преценка дали нарушението,
за което е санкционирано лицето съставлява нарушение по националния
закон, независимо от елементите на състава им по законодателството на
издаващата държава.
Отчитайки посочените факти в приложеното решение и посочената
правна квалификация се установява, че нарушението, за което е
санкционирно засегнатото лице представлява административно нарушение и
по българското законодателство, а именно такова по смисъла на чл. 76, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, вр. чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Съгласно визирА.те разпоредби е предвидена
административнонаказателна отговорност-имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляди/ лева за местно лице приело на работа командирован или
изпратен работник или служител от друга държава – членка на Европейския
съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или Конфедерация Швейцария, или работник или служител от
трета държава, което наруши условията и реда за командироване или
изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно
имуществена санкция в размер 5000 лв., за всеки чужденец.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги- работодателят по чл. 121а ал. 1, т. 2 КТ и
предприятието, което осигурява временна работа по чл. 121а ал. 2, т. 2 КТ, са
длъжни да предоставят на местното лице, приело на работа командирован или
изпратен работник или служител, копия на хартиен или електронен носител
от: трудовия договор или друг документ, удостоверяващ наличието на
трудово правоотношение по законодателството на изпращащата държава;
документите, удостоверяващи отработеното време, съдържащи данни за
началото, края и продължителността на работното време; документите за
изплатени трудови възнаграждения или копия на равностойни документи,
придружени с превод на български език.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата местното лице е длъжно да
съхранява документите по ал. 1 на мястото, където се полага трудът от
работника или служителя, за срока на командироването или изпращането,
което реално не е било изпълнено в случая. В този смисъл е налице
нарушение на задължението по чл. 14, ал. 2 от Наредбата.
3
На следващо място при проверка на относителните основА.я за отказ
от признаване на съдебното решение по смисъла на чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС съдът не констатира проявлението на което и да е от тях,
даващо основА.е да се прецени, че искането за признаване на процесното
решение може да бъде отклонено.
Съгласно чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС ако решението се отнася до
парична сума, българският съд определя равностойността на сумата в
български левове по курса на Българската народна банка за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. В случая с оглед
фиксирА.я курс на българския лев към евро към деня на постановяване на
решението на издаващата държава-1.95583 лв. за едно евро, то съгласно
правилата на аритметичното изчисление стойността на наложената санкция и
разноски в производството от 2200 /две хиляди и двеста/ евро възлиза на
4302,82 лева /четири хиляди триста и два лева и осемдесет и две стотинки/.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
4