МОТИВИ: по НЧХД № 87/2016г. на
РС- Ардино.
Производството
е образувано по подадена частна тъжба от О.В.А. ***, против Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е.,***, за извършено
от четиримата в съучастие като съизвършители престъпление
по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК /а за първите
трима и при условията на чрл.63 ал.1 т.4 от НК- като
непълнолетни/, осъществено по време, място и начин, описани подробно в
обстоятелствената част на тъжбата.
В
същата тъжителят е посочил, че живее и работи в гр.Ардино, и подсъдимите ги
знаел по лице и име, като негови съграждани, и до произшествието са нямали
никакви конфликти. В тъжбата е заявил, че на 01.07.2016г. със приятелката си Е.Ф.И.
*** са тръгнали на разходка и отишли до задният двор на СОУ „Васил Левски“-
Ардино- в близост до спортната зала. Там на място били изпили по малка бира.
Към 22,30 часа бил оставил своята приятелка Е. и отишъл за малко до работното
си място, намиращо се в плувният басейн в града. Върнал се от там към 23,00
часа и и минал в близост до пейките на игрището. Заявява, че е видял на пейките
да седят 4-ма младежи /подсъдимите лица/, които си говорели на висок глас и
слушали музика, като от поведението им личало, че са употребили алкохол.
Твърди, че минавайки покрай тях единият е казал на
турски език „идва някой, хайде да му скочил“, на което той им отвърнал да си
гледат работата, и продължил към мястото, където е оставил своята приятелка Е..
Тъжителят заявява, че без да разбере това четиримата подсъдими са го
застигнали, , като двама от тях /К. и З./ го хванали ръцете и повалили на
земята, и тогава третият от тях /по-едрият Б. е дошъл до него, и както е бил на
земята- е седнал на гърдите му и започнал да му нанася юмручни удари по лицето.
Усетил много силна болка, и лежал безпомощен на земята, и тогава държащите го
ръцете К. и З. го пуснали и заедно с четвъртият подсъдим О. /който дотогава е
стоял отстрани/ започнали да ритат по горната част на тялото му. Твърди, че
побоят е продължил към 4-5 минути, като той през цялото време е лежал по гръб
на земята и в безпомощно състояние, и в същото време се опитвал да се предпазва
от ударите с ръце. Сочи, че изведнъж този от подсъдимите, който е седял на
гърдите му се изправил и заедно с останалите трима започнали да бягат към
портала на училището.
Тъжителят
сочи, че тогава към него е дошла приятелката му Е., която е видяла побоя и му е
помогнала да се изправи и го посъветвала да отидат до полицейското управление.
По пътя към управлението му се обадил полицай, който е казал да отиде към
пол.управление за изясняване на случая. На място полицаите му казали, че е
наранил един от четиримата, което той не е забелязал и го задължали
за това в срок от 24 часа.
Тъжителят твърди, че на
05.07.2016г. е посетил в гр.Кърджали съдебен лекар, който му бил извършил преглед, при който се
установило, че има телесни увреждания, и ги
описал в СМУ №145/ 05.07.2016г., както следва; по
лигавицата на долната устна,
по дясната й половина се установява
вертикално разположена цепковидна рана, с дължина 0,6 см- с финни
ръбове; по задната повърхност на лявата ръка,
в областта на лакътната става се установяват множество охлузвания на кожата с размери
до 2/2 см, разположени на площ от 5/6 см;
по вътрешната повърхност на дясната
мишница, в средната й част се установява
хоризонтално разположено одраскване на кожата
с дължина 5 см- покрито
с тъмночервена корица, разположена над нивото на околната
здрава кожа.
Тъжителят
счита, че подсъдимите лица на 01.07.2016г. в гр.Ардино, в съучастие
като извършители по-между си, са извършили престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК /а трима от тях- за първите трима и при
условията на чл.63 ал.1 т.4 от НК- като непълнолетни/- като му причинили лека
телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, и изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на лигавицата на долната устна, множество охлузвания по кожата на лявата
ръка, в областта на лакътната става, и хоризонтално разположено одраскване на
кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница. Сочи също, че подсъдимите
лица са действали при пряк умисъл и с особена жестокост, като и четиримата са
били участници- съизвършители, т.к. били участвали в
самото изпълнително деяние на престъплението.
Подсъдимият
твърди, че първите трима подсъдими Б., К.
и З., при извършването на деянието са били непълнолетни, но са могли да
разбират свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките
си.
В тъжбата
се сочи, че претърпял неимуществени вреди- болки и
страданаия, които обвиняемите е следвало да ги
обезщетят, и които оценявал на 2 000 лева.
Моли
съда да признае обвиняемите за виновни и им наложи съответното справедливо
наказание. Предявява и граждански иск в размер на 2 000 лв-
обезщетение за причинените му вследствие на деянието неимуществени вреди.
Претендира и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, лично и с помоща на своя повереник- адв.Л.Б. ***, поддържа
предявената частна тъжба, като прави отказ от предявеният със тъжбата граждански
иск за сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- по изложени
подробни доводи, вписани в съдебният протокол.
Подсъдимите
Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е., в
съдебно заседание, лично /първите трима/ и с помощта на защитника си- адв.Д.Ш. от АК- Кърджалии за четиримата, не се признават за
виновни и молят съда да бъдат оправдани по това обвинение, като дават съответни
обяснения. Отхвърлят обвиненията, и сочат, че не те са нападали и удряли
тъжителят, а той тях ги е нападнал, като дори е наръгал един от тях- Б.К., като
искат от съда да ги оправдае. Адв.Ш. развива съображения за невиновност на
неговите подзащитни, които са изложени в съдебният
протокол подробно. Пледира за оправдателна присъда по отношение и на четиримата
обвиняеми лица.
Представителят на РП- Ардино, прокурор Елка Вълчева,
намира обвинението, повдигнато със тъжбата срещу четиримата подсъдими лица за недоказано, поради което предлага съдът ги
признае за невиновни, респ. оправдае.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С тъжбата на О.В.А. ***, подсъдимите лица Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е., са предадени на съд за това, че на
01.07.2016г. в двора на СОУ
„Васил Левски" в гр.Ардино, област Кърджали,четиримата,в съучастие като съизвършители по-между, и като непълнолетни /първите трима обвинями лица/,
но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи
постъпките си, са причинили на тъжителя
О.В.А. с ЕГН- **********,***, лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долната устна, множество охлузвания по кожата на
лявата ръка, в областта на лакътната
става и хоризонтално разположено одраскване на кожата по
вътрешната повърхност на дясната мишница съставляващо престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
във вр.с чл.20 ал.2 от НК,
във вр.с чл.63 ал.1 т.4 от НК /за първите трима обвиняеми /Б.Г.К., К.Н.Х., З.М./.
По делото се установи, че тъжителят О.В.А. ***, живее в същия град, и е студент.
Установи се също така, че непълнолетните /към датата
на извършване на деянието/ подсъдими лица Б.Г.К., К.Н.Х., З.М.,***, и са ученици, подс.О.Е.,***, и е студент, и същите са били познати по име
и физиономия на тъжителят О.Е., като не се установи да имат някакви по-особени
или влошени отношения между тях /между тъжителят и подсъдимите лица/, с
изключение на К.Х., чийто баща е бил съден от тъжителя.
Установи се, че на
01.07.2016г. вечерта тъжителят О.А. заедно със своята приятелка, свидетелката
Е.Ф.И. ***
двора на
СОУ „Васил Левски“- Ардино, до спортната зала на училище, намиращ се в задния
двор. Към 22,30 часа тъжителят е тръгнал към работното си място- което е било
барчето на градският басейн, а неговата приятелка е останала да го изчаква до
спортната
зала на училището.
На същата дата и вечер, към
22 часа подсъдимите Б.Г.К.,
К.Н.Х. и О.Д.Е.
също се намирали в двора
на СОУ „Васил Левски" в гр. Ардино, и седели на пейка от най-горния ред покрай баскетболното игрище. Няколко минути по-късно при тях дошъл и съответно към тях
присъединил и техният приятел- подс. З.М.. Подсъдимите Б.К., К.Х. и О.Е. започнали да
пият уиски
от бутилка,
която е била донесена от последния
дошъл на мястото- а именно подс.З.М.. Всички от компанията пили както уиски, така и
кока кола от двулитрова
бутилка.
Понеже на самото място е поставено осветление, затова и подсъдимите лица ползвали светлината от телефоните си.
По делото се установи, че
свидетелката Е.И., която е останала да изчаква завръщането на тъжителя на
пейка до спортната зала на училището, е нямала пряка видимост към мястото, където се намирали подсъдимите Б.К., К.Х., О.Е. и З.М..
Към 23.00 часа към подсъдимите Б.К., К.Х., О.Е. и З.М. се приближил тъжителят О.А. и запитал „Какво търсите тука?. След поставеният
въпрос подс.К. на свой ред го попитал "Какъв е проблемът?', при което тъжителят го нападнал като замахвал с юмруци да го удари. В този момент подс.К. е разпознал тъжителят А., когото познавал визуално. Установи се
по делото, че тъжителя О.А. е успял да събори на земята подс.Б.К.,
както и той самият е паднал на земята и двамата се сборили.
Първоначално тъжителя е бил върху подс. Б.К., но след това
последният е успял да го
преобърне и респ. да застане върху върху тъжителят, като седнал върху тялото му, в областта на гърдите му и двамата започнали да си нанасят взаимно удари с ръце. В това време, подсъдимият успял да бръкне и да извади нож от джоб на панталона си и започнал да замахва с него към подс.Б.К., пробол го в
задната част на дясното рамо и два пъти във вътрешната горна част на дясната ръка. При следващото замахване с ножа наранил подс.К. в областта на шията под лявото ухо, а след това и по дясната китка. В следващия момент тъжителят О.А.
със замах с ножа пробол К. отстрани на корема в областта на десния хълбок. Междувременно Б.К. успял да види при проблясването на острието и извикал, че подсъдимият има нож. Подс. К.Х. в този момент също видял ножа, който държал тъжителят, също извикал, че има нож и ритнал ръката му, с която го държал. Подсъдимите К.Х.
и О.Е. помогнали на Б.К. да се освободи от тъжителят и четиримата започнали да бягат, като напуснали двора на училището и се отправили към полицейското управление в гр. Ардино, като Б.К. се държал за корема, мястото където бил наръган от тъжителят.
В
РУ на МВР- Ардино дежурни полицейски служители - свидетелите Е.П.Ч. и Я.А.Д., изслушали Б.К., К.Х., О. Емиков и З.М.
за случилото се и разбрали от съобщеното от тях кой е нападателят на подс.Б.К.. Полицейските служители веднага повикали екип на ФСМП - Ардино, тъй като раните на К. кървели и той не се чувствал добре.
Междувременно тъжителят
О.А. и св.Е.И. напуснали двора на училището и се отправили към дома на последната. По пътя подсъдимият изтупал дрехите си и измил лицето и ръцете си. Свидетелят Е.Ч. позвънил по телефона на тъжителят А., и му казал да се яви в РУ на МВР- Ардино. А. отишъл в полицейското управление, където бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа.
На следващият ден е бил извършен оглед на местопроизшествието, но не е
било установено, респ. не е било намерено оръжието /ножът/, с което подс.Б.К. е понесъл наранявания от тъжителя О.А..
От приложеното като доказателство по делото СМУ №145/2016г. на д-р
Н.Маринов /съдебен лекар/, се установява, че при извършен преглед на 05.07.2016г. на тъжителят О.В.А. са били констатирани следните
телесни наранявания: разкъсно- контузна рана на лигавицата
на долната устна; одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната
става. Вещото лице е посочило, че одраскването на кожата на дясната мишница е получено при действието на предмет с остър връх, а останалите описани травматични увреждания при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет.
Според съдебният лекар охлузванията на кожата
в областта на лявата лакътна става да са били получени така, както е обяснил О.А.. Разкъсно- контузната
рана на лигавицата на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
По делото като доказателство е представено СМУ №
144/ 2016г. на д-р Н.Маринов, от чието заключение, че на подс.Б.К.
при инцидента на 01.07.2016г. са били
причинени следните наранявания; 4 прободно- порезни рани, от които - две на дясната мишница, една по дясната горна част на гърба, и една по дясната странична повърхност на корема, последната от които наложила хирургична операция; две одрасквания на кожата на лицето и една драскотина на пети пръст на дясната ръка. В заключението е описано, че прободно- порезните рани са получени при действието на предмет с остър връх и един или два режещи ръба, с ширина на острието не по-голяма от 2,5 см, до мястото на проникването му. Одраскванията на
кожата на лицето и дясната ръка са били получени при действието на предмет с
остър връх
Прободно- порезното нараняване по дясната странична повърхност на корема, с нараняване
на десният бъбрек, е наложило хирургична операция, с нараняване на десния
бъбрек, и
е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Прободно-
порезните наранявания на дясната
мишница и в горната дясна част на гърба са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото
като доказателства са представени Постановление за привличане на обвиняем от
17.11.2016г., както и Обвинителен акт от 19.12.2016г. на Окръжна прокуратура Кърджали, от които е
видно, че срещу тъжителят в настоящото производство е било образувано Досъдебно
производство № 79/ 2016г. на РУМВР- Ардино, за деяние по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК- за това, че на 01.07.2016г. в гр.Ардино, е направил опит
умишлено да умъртви Б.К. /подсъдим по настоящото производство/, като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини, и това деяние е бил
привлечен като обвиняем.
Така съставеният от ОП- Кърджали обвинителен акт
срещу тъжителят в настоящото производство е бил внесен за разглеждане в ОС-
Кърджали, където е образувано НОХД № 223/ 2016г., по което е постановен съдебен
акт, както следва; Присъда № 11/27.04.2017г., с която О.А. е бил признат за
виновен за това, че на 01.07.2016г. в гр.Ардино, причинил средна телесна повреда на Б.Г.К. ***, изразяваща се в прободно-порезна рана по дясната
странична повърхност на корема,
с нараняване на десния бъбрек, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с 4 годишен изпитателен
срок. Със същата присъда тъжителят по настоящото производство е бил оправдан по
внесено в съда обвинение за деяние по чл.115 ал.1 вр.чл.18
ал.1 от НК /за опита за убийство/. Като
доказателство по делото са представените и мотивите към посочената присъда.
От цитираните писмени материали /обвинителен акт и
присъда, ведно със мотиви/ се установява, че по горното ДП № 76/ 2016г., водено срещу О.А. /тъжител по настоящото
производство/, и в съдебната фаза на делото /НОХД № 223/2016г./, е била
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 29/2017г., извършена от вещото лице д-р Николай Маринов /който след
запознаване с материалите
по делото и СМУ №145/05.07.2016г.,
издадено
на името на О.А./ е установил, че при
извършен
преглед на 05.07.2016г. на същият са били констатирани: разкъсно- контузна рана на лигавицата
на долната устна; одраскване на кожата от вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната
става. Вещото лице е посочило, че одраскването на кожата на дясната мишница е получено при действието на предмет с остър връх, а останалите описани травматични увреждания при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет. Според
вещото лице по посоченото дело, охлузванията на кожата в областта на лявата лакътна става добре отговаряли да са възникнали при влачене но асфалт, за каквото е говорел в своите обяснения О.А.. Разкъсно- контузната рана на лигавицата на долната устна е била получена при удар в тази област, нанесен с неголяма сила. Ако в тази област на лицето е бил нанесен удар с крак /ритник/- в каквата насока
са твърденията на същият в тъжбата и в настоящото дело /че бил ритан от
четиримата подсъдими лица в настоящото производство/, биха били се получили значително по-тежки увреждания /охлузвания, кръвонасядания, разкъсно- контузна
рана на кожата, счупване, избиване на зъби, счупване на долната челюст/ от описаната цепковидна рана на лигавицата
на долната
устна, с дължина 0,6 см. И в това заключение
вещото лице е приело, че разкъсно-контузната рана на лигавицата на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие на база събраните по делото доказателства: от показанията на
подсъдимите Б.К.,
К.Х., и З.М., дадени на съдебното
следствие;
отчасти от показанията на бащата на тъжителят- а именно Васви А.; показанията
на родителя на подс.Б.К., а именно лицето Гюрсел К.; от
показанията
на свидетелите Е.Ч. и Я. Д. /полицейски служители/, и отчасти от показанията на св.Е.И. /приятелка на
тъжителят/ и А.С.
/позната на тъжителя и приятелка на неговата приятелка Елис/; от СМЕ № 145/
2016г. /касаещ телесните увреждания на тъжителят О.А./
и № 114/ 2016г. /касаещ телесните наранявания на подс.Б.К./; Постановление за привличане на обвиняем от
17.11.2016г. ДП № 76/ 2016г., Обвинителен
акт и присъда, ведно със мотиви, от които се установява, че по горното ДП
№ 76/ 2016г., водено срещу О.А. /тъжител
по настоящото производство/, и след внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 223/2016г. на ОС- Кърджали-
по което е посочената присъда; както и от останалите писмени доказателства, приобщени към доказателственият материал по делото по съответният ред, а именно- справки за съдимост, и характеристични /педагогически/ справки на подсъдимите лица.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира, че не следва да се дава вяра на твърденията в тъжбата на
тъжителят О.А. в частта,
в която се
твърди, че той е бил нападнат от четиримата подсъдими лица- а
именно от Б.К., К.Х., и З.М., когато минавал покрай тях отивайки към мястото, където го чакала неговата приятелка-
св.Е.И.,
без да ги предизвиква и провокира по какъвто и да било начин. По делото не
се установиха тези твърдения, а обратното, че именно тъжителят е този който е
предизвикал скандала с отправени думи към подсъдимите лица, като по-късно е
причинил и средна телесна повреда на единият от тях- наръгвайки го със остър
предмет и то няколкократно, което е довело до множество телесни увреждания,
описани подробно в представите писмени доказателства и за които е бил признат
за виновен и осъден.
Съдът счита, че твърденията в тъжбата не само не се
подкрепят със събраните по делото доказателства, а и същите са в съществено противоречие
и се опровергават от обясненията на
подсъдимите лица, показанията на свидетелите Ч. и Д. /полицейски служители,
които първи установили произшествието/, и съдебно медицинските удостоверения
на съдебният лекар д-р Николай Маринов, както разбира се и посочената по-горе присъда, ведно със
мотиви по НОХД № 223/2016г. на ОС- Кърджали. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите Б.К., К.Х. и З.М., дадени в хода на съдебното следствие по
настоящото дело, като отчита обстоятелството, че те са подсъдими лица /а единият от тях да се явява и пострадал от деянието, извършено от тъжителя/, и
всички в този смисъл се считат за явно заинтересовани от изхода на делото, т.к., техните
обяснения , освен средство за защита са и доказателства в процеса, и намира, че
обясненията им са логични, последователни и кореспондират както помежду си, така с другите събрани по делото доказателства. По
делото се установи /както и по- горе се посочи/, че не тъжителят, а именно
четиримата подсъдими лица веднага след процесният инцидент са напуснали
местопроизшествието и отишли веднага в Полицейскато управление в гр.Ардино, където информирали полицейските служители за
наръгването на подс.Б.К. с нож от тъжителят в
настоящото дело О.А.. Т.е. подсъдимите лица с тези свои действия са демонстрирали, че
търсят помощ,
закрила и съдействие именно от съответните правоохранителни органи, и съдът намира, че подобно поведение не би било логично за лица, които са извършили нападение и побой над другиго. Освен изложено приема за относими
към случая и наличието на косвени доказателства в тази насока- и присъда по НОХД №223/2016г. на ОС- Кърджали
се основава на същите /и те са описани в мотивите към същата/, и от тях се
установява обстоятелството, че непосредствено след инцидента същите са
посетили полицейското управление, и на полицейските служители са обяснили
именно това, което и в настоящото производство заявяват- че били нападнати от
тъжителят, който е успял и да наръга няколкократно един от тях- Б.К., който е
бил откаран в болницата веднага след това /след посещението в полицията/. В НОХД № 223/
2016г. съдът е счел това са достоверно, като настоящият състав също счита
обясненията на подсъдимите лица за правдоподобни, поради което и им дава вяра, тъй като реално е нямало възможност същите да уговарят и стиковат помежду си обясненията си
пред полицаите /разпитани като свидетели по делото- Ч. и Д./.
Съдът намира, че
освен логични
и последователни, показанията на четиримата подсъдими
лица кореспондират
и със заключението по изготвената по НОХД № 223/
2016г. на ОС- Кърджали СМЕ № 29/2017г. /както и СМУ № 144/2016г. на д-р Н.
Маринов, което е послужило като основа за тази експертиза/. От тях се
установява /като настоящият състав приема описаното в мотивите на присъда по
посоченото нак.общ характер дело № 223/2016г./, че при
освидетелстването
на О.А. на 05.07.2016г., са били констатирани увреждания; за които той съобщил, че е получил на 01.07.2016 г., а именно: разкъсно- контузна
рана на лигавицата на долната устна с дължина 0,6 см; одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната става. Вещото лице е посочило,
че разкъсно-контузната рана на лигавицата на долната устна е получена при удар в тази област, нанесен с неголяма сила, като ако в тази област на лицето е бил нанесен удар с крак /ритник/, биха се получили значително по-тежки увреждания /охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на кожата,
счупване,
избиване
на зъби, счупване на долната челюст/ от описаната рана на лигавицата на долната устна, с дължина 0,6 см. Вещото лице е
посочило също така, че охлузванията на кожата
в областта на лявата лакътна
става добре отговарят да са възникнали при влачене по асфалт, за каквото твърдял О.А., като в съдебно заседание вещото лице е допълнило, че това нараняване е възможно да се е получило и при боричкаме на земята (върху асфалтова настилка) между подсъдимия и пострадалия, като двата механизма не било възможно
да се отграничат. Вещото лице е посочило също
така, че ако
на тъжителят в
продължение
на повече от минута /а в тъжбата се сочат
4-5 минути/ са му
били нанасяни удари с ръка, с юмрук и с крак, то би следвало да се получат кръвонасядания, каквито не са били установени при прегледа му, извършен четири дни след инцидента и каквито е следвало да ги има, ако са били видими веднага след инцидента.
С оглед описаното по-горе, съдът приема, че получените и констатирани увреждания
на тъжителят
са получени при боричкането между него и подс.Б.К., каквото боричкане по делото е безспорно установено, а не при влачене, събаряне на земята и нанасяне на множество удари по главата, лицето, тялото и крайниците на тъжителят, както твърди последният в своята тъжба.
Както и по-горе се посочи, като потвърждение на
обясненията на подсъдимите лица са и показанията на полицейските служители- св.Е.Ч. и Я.Д., които сочат, че четирите момчета пристигнали в управлението и им съобщили, че едно от тях - Б.К., е бил наръган с нож от О.А., като при явяване на последният в полицейското
управление той
не им е казал, че е бил нападнат от въпросните момчета, както и че същите са му нанесли побой. В тази насока са
показанията на родителя на подс.Б.К..
Като свидетели са разпитани Васви А.. Баща на
тъжителят, и негови приятелки- св.Е.И. и А.С., като съдът не дава вяра на техните показания в
частите им, в които твърдят, че О.А. е бил нападнат от четирите момчета, повален на земята, влачен и бит от тях, като единият се качил върху него и го удрял, а другите трима го ритали. Тези им показания се опровергават, като
обясненията на подсъдимите лица, така и показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, а и заключението по обсъдената по-горе СМЕ, респ. и
освидетелстването по СМУ № 145/2016г. на д-р Н.Маринов, които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви. Освен изложеното, съдът не дава вяра
на показанията на двете свидетелки- Е.И. и А.С.,
поради факта, че същите са приятелки на тъжителят, и в този смисъл са близки отношения с него /като това
важи и за показанията на бащата на тъжителят/, поради което съдът приема, че тяхната версия и твърдяната от О.А. в тъжбата, че той е бил нападнатият и бит от четирите момчета, е теза, целяща установяване
вина на подсъдимите лица, и респ. оневиняване провокативното поведение тъжителя спрямо
същите, като
същата се
опровергава от
другите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите лица- Б.К., К.Х., З.М. и О.Е., не са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав по чл.130 ал.1 вр.20 ал.2 от НК, а първите трима при условията на чл.63 ал.1 т.4
от КН, а именно не се установи, че на 01.07.2016г. в
двора на СОУ „Васил Левски" в гр.Ардино, област Кърджали,четиримата,в
съучастие като съизвършители по-между, и като непълнолетни
/първите трима обвинями лица/, разбирайки свойството
и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, да са
причинили на тъжителя О.В.А. с ЕГН- **********,***, лека телесна повреда, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна,
множество охлузвания по кожата на лявата ръка, в областта на лакътната става и хоризонтално разположено одраскване на
кожата по вътрешната повърхност на дясната мишниц,
поради и което същите следва да бъдат признати за невиновни за това деяние и
съответно оправдани.
По делото е безспорно установено, че на 01.07.2016 г. в гр.Ардино, тъжителят О.А. е причинил
средна телесна повреда на подсъдимият Б.К., изразяваща се в прободно-порезна рана по дясната
странична повърхност на корема,
с нараняване на десния бъбрек довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което съставлява престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и за което е признат за
виновен и му е наложено съответно наказание по НОХД № 223/2016г. на ОС-
Кърджали.
Съдът прие, предвид гореказаното, че по делото няма спор за факта намушкването в
областта
на корема на Б.К. от страна на тъжителя О.А.,
което нараняване е причинило съставомерната по смисъла на чл.129 ал.2 от НК телесна повреда. Спорното обстоятелство по делото е, кой кого е нападнал, и както и
по-горе се посочи, съдът приема именно тъжителят О.А. за виновен за скандала,
сбиването и причиняването на телесната повреда на Б.К.. Не се спори, че и
тъжителят е получил описаните в тъжбата и в представените писмени доказателства
телесни увреждания- лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Съдът приема, че инициатор
на сбиването между тъжителят и подсъдимите лица, е именно
тъжителят О.А., като в тази насока са събрани достатъчно убедителни доказателства, обсъдени и
по-горе, и те водят до безспорния
извод, че именно той- тъжителят
пръв е нападнал подс.Б.К. замахвайки с юмруци
към него,
повалил го на земята, като и той паднал. Установи се,
че именно тъжителят В.А. е бил върху пострадалия след което последния успял да го
преобърне
и той бил върху подсъдимия. Именно при това положение на двамата, тъжителят е успял да извади нож, неустановен по делото, който започнал да размахва пред подсъдимият Б. Касабаво, причинявайки му леки прободни наранявания и одрасквания
на различни
места тялото и крайниците, след което му нанесъл и удар в дясната област на корема
С оглед приетото от съда, че именно тъжителят е започнал
саморазправата
и нападението
срещу подс.Б.К., и съответно, от страна на последният не е имало нито
провокация,
нито нападение, то и може да се приеме,
че нанесените на тъжителят телесни увреждания- лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК, съставляват такива които са му причинени при условията и
в пределите на пределите
на неизбежната отбрана по чл.12
ал.1 от НК, като няма и превишаване на тези граници. Установено е, че тъжителят
е предизвикал сбиването и той е започнал нападението, като в хода на същото
дори е използвал хладно оръжие и е причинил средна телесна повреда на единият
от подсъдимите, упоменатият по горе К., като другите подсъдими са участвали
само в защита на същият от нападението на тъжителя. Причинените на последният
леки телесни повреди са следствие именно на тази неизбежна отбрана- само за да
се защити К., а и те самите евентуално от противоправното
поведение /нападение на тъжителя, и са само за отблъскване на пряко
посегателство срещу тяхната телесна неприкосновеност.
Както и по-горе се посочи,
по делото липсват преки или косвени доказателства, които да водят до безспорният
извод за извършено от подсъдимите лица престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и
това е така защото не може да се направи категоричен извод за наличие на
виновно причинена от подсъдимите лица на тъжителя на описаната в тъжбата лека
телесна повреда- именно поради наличието на осъществена неизбежна отбрана,
която изключва противоправността на деянието на тези
лица. Действията на последните са били в рамките на законодопустимите,
те не само са позволени от закона, но и е изключена тяхната обществена
опасност. И това е така поради обстоятелството, че с тях са защитени законните
им интереси- а именно правото им на телесна неприкосновеност от непосредствено,
противоправно поведение на тъжителя, който е целял да
наруши именно това- като по отношение на подс.Б.К. и
постигнал това/причинил му средна телесна повреда/.
Съобразно
изложеното съдът приема, че на посочената дата е възникнал скандал, и инициатор
на същият е бил тъжителят, който е причинил и средна телесна повреда на единият от подсъдимите лица, но не
се установи тъжителят да е бил увреден виновно от подсъдимите, поради и което
същите следва да бъде признати за невиновни в извършване на процесното деяние и
оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.130 ал.1 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК, а за първите трима обвиняеми лица Б.К., К.Х.
и З.М. и при условията на чл.63 ал.1 т4 от НК.
Съдът намира, че обвинението /в посочения
по-горе смисъл/ не е доказано по несъмнен начин, поради и което подсъдимите лица
следва да бъдат признати за невиновни, и съответно оправдани. Липсват преки или
косвени доказателства за вината на подсъдимите лица във причиняване на телесно
увреждане на тъжителя, което да се счита за обществено опасно деяние, което да
е наказуемо, поради и което следва същите да бъдат оправдани.
При този изход на делото и на основание чл.190 от НПК, тъжителят
О.В.А. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимите лица Б.К., К.Х., З.М. и О.Е. направени от последните
разноски в размер на 1 000
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: