№ 26
гр. Пловдив, 28.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500287 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Жалбоподатели В. Н. Р., Д. Д. С., Т. М. И., Е. М. Г., В. П. С., В. Р. Х. и Д.
Д. Д., редовно призовани не се явяват, за всички се явява адв. Й. П..
Ответник „И.....“ АД, редовно призовани, за тях се явява адв. Щ. Н..
Ответник „С“ ЕООД, редовно призовани, за тях се явява адв. Ц. М..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №261615/25.09.2023 г., подадена от В. П. С., Е. М. Г., Т. М.
И., Д. Д. С. Д.Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р., всички чрез адв. Н. Р. и адв. Й. П., срещу
Решение №260014/28.07.2023 г. по гр.д. №3/2021 г. на Окръжен съд – Хасково,
1
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против ответниците
„И.....“ ЕАД и „С“ ООД обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност, поради противоречие със закона, на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт .... г. по описа на нотариус
А.П., вписан в СВп-Х. като акт №186, т.II, дело №200, вх.рег.№539 от
13.03.2020 г., по отношение на Нива от 3 дка /три декара/, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор №...., целият с площ от 25789 кв.м.,
която нива от 3 дка е описана съгласно съдебно решение №195/12.03.2010 г. по
гр.д.№419/2020 г. на РС – Х., влязло в сила на 28.05.2010 г.;
Инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
за признаване за установено по отношение на ответника „И.....“ ЕАД, че не е
бил собственик, а по отношение на ответника „С“ООД – че понастоящем не е
собственик на недвижим имот от 3 дка, с планоснимачен №1975, в кв.26 по
плана на гр. Х. от 1958 г. в местността „Читак Къря“, описан по действащата
кадастрална карта на гр. Х., като имот от 3 дка, представляващ част от
поземлен имот с идентификатор №...., използван за част от производствено
предприятие за олио и маслени продукти, предмет на договор за 1 покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №.... г. по описа
на нотариус А.П., вписан в СВп Х. като акт №186, т.II, дело №200, вх.рег.
№539 от 13.03.2020 г.
Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, поради
необоснованост и нарушения на закона. Съдът е изложил мотиви, които
обосновават основателността на предявените искове, но неправилно и неясно
защо е отхвърлил и двете искови претенции.
По отношение на предявения като инцидентен установителен иск по
чл.124, а.1 от ГПК съдът правилно е приел, че искът е допустим и пряко
свързан с основния иск по чл.26, ал1 от ЗЗД, но неоснователността на главния
иск не обосновава неоснователност на предявения инцидентен иск. Съдът
дължи произнасяне първо по предявения ИУИ, тъй като той се явява
преюдициален по отношение на главния иск. В подкрепа на основателността
на този иск са всички изложени от съда мотиви – съдът приема за
неоснователни възраженията на „С“ООД по отношение на правното
основание на претендираното от ищците право на собственост и изрично
2
посочва, че имотът от 3 дка е възстановен по силата на закона – ЗВСОНИ,
както и че представеното Решение от 12.03.2010 г. по ревандикационен иск, е
влязло в сила и е достатъчно да легитимира ищците като собственици на
имота. Също така съдът приема за доказано, че първият ответник не се е
разпоредил с по-голяма собственост от тази, с която разполага към момента
на сключване на сделката, а вторият ответник не е получил по-голям обем
собственически права, като сключената сделка не накърнява правната сфера
на ищците. В депозираните отговори на исковата молба ответниците не са
признали правата на ищците, а вторият ответник изрично заявява, че е
собственик. Следователно, с оглед становищата на страните искът е допустим,
а съобразно изложените от съда мотиви е и основателен. Въпреки това, в
крайна сметка съдът стига до краен извод за неоснователност на предявения
ИУИ, който се явява необоснован с оглед изложените мотиви. Също така,
съдът е извел неблагоприятни за ищците изводи от липсата на отразяване на
имота от 3 дка в кадастралните регистри, каквито не могат да бъдат изведени
от този факт. Съдът неправилно е приел, че е възможно да се намалят
идеалните части на продавача на УПИ в същия имот с площта на по-малкия
имот (в който продавачът не притежава идеални части), попадащ в по-големия
имот, и тази екстраполация да доведе до успешно прехвърляне на имота. При
математическото изчисление на останалите дялове се установява, че са
продадени по-голям размер дялове, отколкото е притежавал продавача. Дори
хипотетично да бъде прието, че имотът от 3 дка не е бил прехвърлен с
процесния нотариален акт, съдът е бил длъжен да се произнесе изрично и да
признае в диспозитива на решението си, че ответниците не са собственици на
имота, за да бъде внесена безспорност в отношенията между страните, още
повече че и незаконно построените сгради върху процесния недвижим имот
също са прехвърлени с атакуваната сделка.
По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
жалбоподателите считат за неправилен правният извод на съда, че
прехвърлителната сделка на чужд недвижим имот е действителна – макар да
налице значителна съдебна практика в този смисъл, жалбоподателите считат,
че тя е загубила действието си при настоящите обществени отношения, и
следва да бъде преодоляна, тъй като подобна сделка противоречи на чл.1 от
протокол 1 от ЕКЗПЧОС и на чл.17 от ХОПЕС,и води до затруднения в
защитата на правото на собственост и хаос в обществените отношения. В
3
исковата молба са релевирани и основанията за заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, които основания за нищожност не са обсъдени
от съда. В този смисъл се поддържа, че след като ответниците са прехвърлили
със сключения помежду си договор чужд имот, те са нарушили и заобиколили
закона, накърнили са и добрите нрави и са сключили един нищожен договор
по отношение на процесния имот и сградите, намиращи се в него. Неверен е
извода на съда, че не е установено, че сградите – предмет на прехвърлителната
сделка от 13.03.2020 г. са действително разположени върху имота от 3 дка –
част от сградите се намират именно в този имот, което се установява от
представеното по делото съдебно решение от 12.03.2010 г. и приложената към
него скица. Процесния имот от 3 дка е признат за собствен на ищците след
възстановяването на първия имот от 7782 кв.м., също част от
производственото предприятие. Видно от представената скица към съдебното
решение от 12.03.2010 г., трите декара са част от фабриката и не фигурират
изрично като УПИ в кадастралните регистри, а попада в УПИ с
идентификатор .... в гр. Х., по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006
г. на ИД на АГКК, целият с площ от 25 789 кв.м., който е предмет на
процесната сделка. Закупувайки идеални части от предприятието, „С“ ЕООД е
действал със съзнанието, че придобива и имота от 3 дка. Въпреки изложеното,
в случай че съдът прецени за необходимо, може да приложи правомощията си
по чл.195, ал.1 от ГПК за допълнително изясняване на въпроси относно
площта на процесния имот, идентичността и границите му. В процеса на
администриране на въззивната жалба е починал жалбоподателят Д.С.
/съгласно удостоверение на л.55/ и с Определение №260011/28.02.2024 г. на
негово място е конституирана неговата единствена наследница по закон –
неговата дъщеря Д. Д. Д., с процесуални представители адв. Й. П. и адв. Н. Р.,
съгласно представено пълномощно на л.56 и преупълномощаване на л.57 от
въззивното дело.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №261749/16.11.2023 г., подаден от „И.....“АД, чрез адв. Щ. Н., надлежно
упълномощен за всички инстанции с приложено към отговора пълномощно на
л.29 от въззивното дело. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба. От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството не е 3 прехвърлило на втория ответник „С.“ ЕООД процесния
имот – нива от 3 дка, и по никакъв начин не е засегнало правото на
4
собственост на ищците. Предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е изцяло
неоснователен, както и е неоснователен искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Не се
споделя виждането на жалбоподателите, че цитираната от съда в решението
съдебна практика е загубила действието си при сегашните обществени
отношения. Настоява се за потвърждаване на решението на ОС – Хасково,
като законосъобразно, правилно и обосновано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.
№261752/17.11.2023 г., подаден от „С“ ЕООД, чрез адв. Ц. М., с пълномощно
за всички инстанции на л.126 от делото на ХОС. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че правна
сделка, с която е прехвърлен имот, който прехвърлителят не притежава, не е
нищожна, нито противоречаща на закона. Налице е съответствие между
фактическите констатации на съда и обективната истина. Правилно е прието,
че първият ответник доказва правото си върху идеални части от имот с
идентификатор №.... с представеното по делото постановление от 04.07.2012 г.
по гр.д.№353/2009 г. на ХОС, с което правото на собственост е валидно
придобито на осн. чл.717з от ТЗ, и не са представени доказателства,
опровергаващи този извод. Впоследствие по нотариален ред е изповядана и
сделката от 13.03.2020 г., с която първият ответник е прехвърлил на втория
ответник идеалните части от правото на собственост върху имота. Изводите
на съда са подкрепени от събраните доказателства. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на
разноски.
В производството е присъединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл.
от ГПК и Частна жалба вх.№260166/23.02.2024 г., подадена от ищците В. П.
С., Е. М. Г., Т. М. И., Д. Д. С. /с предишна фамилия С./, Д. Д. Д. /конституирана
на мястото на Д.Д.С., починал на 07.01.2024 г. - в хода на производството, след
приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд/, В. Р. Х. и В. Н.
Р., всички чрез адв. Й. П., против Определение от 07.02.2024 г., постановено
по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№3/2024 г. на ХОС, с което съдът е отказал
да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали
присъденото на двамата ответници адвокатско възнаграждение. Поддържат се
оплаквания за противоречие с материалния закон, съдопроизводствените
правила и необоснованост. Присъдените на ответниците разноски за
5
адвокатско възнаграждение са прекомерни, но съдът е отказал да го намали,
без да изложи аргументи за отказа си. Съдът не е обсъдил изложените
аргументи, че производството е било разгледано в две открити съдебни
заседания, като ответникът „С“ ЕООД е бил представен само в първото от тях,
а за ответника „И.“ЕАД изобщо не се е явявал процесуален представител. В
производството не са разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи,
поради което делото не е с фактическа и правна сложност. Действията на
ответниците се изчерпват преди всичко с депозирането на отговори на
исковата молба. По тези съображения се настоява да бъде намален размера на
присъдените разноски за процесуално представителство до
законоопределения минимум по Наредба №1 то 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Частната жалба е депозирана в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията
на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни, и в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.
№260406/25.04.2024 г., подаден от „И.“ЕАД, чрез адв. Щ. Н.. Поддържа се
становище за неоснователност на частната жалба. Съдът правилно е
определил размера на адвокатското възнаграждение и е отказал да имени
решението в частта за разноските. Доводът, че не бил посочен от съда нито
един аргумент за отказа му да редуцира претендираните разноски. Съдът е
обосновал защо счита, че размерът не се явява прекомерен. Настоява се за
оставяне на частната жалба без уважение. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК
ответникът „С“ ЕООД не се е възползвал от възможността да депозира
отговор на частната жалба.
С въззивната жалба, отговорите на въззивната жалба, частната жалба и
отговора на частната жалба, страните не са представили нови доказателства по
съществото на спора.
С протоколно определение от 13.09.2024 г., при условията на закрито
заседание, съдът е оставил без движение исковата молба, с която са предявени
6
от ищците инцидентни установителни искове, депозирана на л. 221 от
21.11.2022 г., като с разпореждане от 24.09.2024 г. на ищеца са дадени
указания за уточняване на предявения от него ИУИ. Същите са изпълнени,
като от ищците е депозирана молба вх. № 9286/18.11.2024 г., с която се
изпълняват дадените от съда указания. С молбата се представят и писмени
доказателства, а именно – скица № 2478/06.03.2007 г. и удостоверение за
данъчна оценка от 13.11.2024 г. във връзка с вписването на исковата молба, за
което са дадени указания от съда.
Така уточняваващата молба е връчена на насрещните страни.
Адв. Н.: Получих препис.
Адв. М.: Получих препис.
По делото е постъпила и вписана искова молба, с която се предявява
ИУИ. Същата е постъпила с молба от 29.11.2024 г.
В срока даден от съда за депозиране на допълнителни отговори от
ответниците по ИУИ, съдът докладва, че е постъпил допълнителен отговор от
„С“ ЕООД с вх. 226/13.01.2025 г., с който този ответник допълва възраженията
си във връзка с предявения ИУИ.
Адв. П.: В електронната система по електронното досие на делото не
бяха визуализирани и качени документите, които са постъпили по делото,
поради което и не можах да ги прочета.
Съдът предостави препис от допълнителния отговор на процесуалния
представител на жалбоподателите.
В залата влиза жалбоподателят В. Р..
Съдът докладва, че с вх. № 620/23.01.2025 г., в срок е постъпил по
електронен път допълнителен отговор на искова молба от „И.....“ ЕАД.
Адв. Н.: Предоставям препис от този отговор на насрещната страна,
както и на ответника „С“ ЕООД.
Адв. П.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Поддържам подадените
уточнителни молби и ИУИ.
По същество те не се различават от твърденията изложени с предходния
отговор.
Искам да представя във връзка с възражението за давност нот. покана до
7
„И.....“ ЕАД през 2016 г., две съдебни решения, които бяха постановени от
СГС след постановяване на решението от първоинстанционния съд.
Жалбоподателят: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Съдът предоставя възможност на въззиваемите страни да се запознаят с
днес представените решения и нот. покана.
Адв. Н.: Жалбата считам за неоснователна и я оспорвам с депозирания
отговор. Оспорвам така уточнения иск, поддържам допълнителния отговор.
Запознати сме с днес представените съдебни актове, както и с нот. покана.
След като се запозная с документите, ще взема становище по тях.
Адв. М.: Жалбата считам за неоснователна и я оспорвам с депозирания
отговор. Уточнените искове считам за неоснователни и ги оспорвам с
допълнителния отговор по ИУИ.
Относно представената скица, моля да задължите въззивника да
представи оригинал на така представената скица, тъй като не знаем дали
съществува оригинал на този документ. Ако не представи оригинал на
скицата, моля да бъде изключен от доказателствения материал.
Адв. Н.: Двете съдебни решения действително са постановени.
Нот. покана не оспорвам да се приеме.
Адв. М.: По представените решения само по едното е отбелязано, че е
влязло в сила. Не възразявам да се приемат.
Съдът констатира, че представената скица № 2478/06.03.2007 г., която е
приложена към уточняващата молба от 18.11.2024 г. е налична вече в кориците
на делото като приложение към исковата молба, по която е образувано
настоящото производство пред РС Х., като същата е неразделна част от
Решение № 195/12.03.2010 г. по г. д. № 419/2002 г.
Адв. М.: Ние процесуалните представили работим с това, което получим
като доказателства и считаме, че това, което получим е същото, което се
намира в кориците на делото. Дов. ми не е получавал и не се е запознавал с
документи приложени към папката на РС Х.. Исковата молба и
доказателствата сме получили от ОС Хасково. А ИУИ е предявен в по-късен
етап на делото.
Съдът констатира, че с Разпореждане № 260078/15.06.2022 г. съдът е
8
разпоредил да се изпрати на „И.....“ ЕАД, както и на „С“ ЕООД препис от
исковата молба с вх. № 6260/22.07.2020 г. по описа на РС Х., ведно с
приложените писмени доказателства.
С Определение от № 260237/ 04.10.2022 г. с проектодоклада, съдът е
допуснал като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговорите писмени документи.
С протоколно определение в първото ОЗ на 03.07.2023 г. съдът е
постановил приемане на представените писмени доказателства.
Съдът се оттегли на съвещание.
По представените писмени доказателства с уточняващата молба, съдът
ще се произнесе след определение във връзка с направените уточнения на
исковата молба и отговорите.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА направеното уточнение на предявения от ищците ИУИ по
отношение на „И.....“ ЕАД, така както същият е уточнен с молба вх. №
9286/18.11. 2024 г.
По отношение на уточненията направени на предявения ИУИ по
отношение на ответника „С“ ЕООД, съдът приема уточненията относно
обстоятелствата, за които са дадени указания с разпореждане от 24.09.2024 г.
Съдът констатира, че този иск не е бил нередовен по отношение на момента,
към който ищците претендират да бъде отречено правото на собственост на
ответника „С“ ЕООД - с исковата молба се иска установяването към
настоящия момент, че този ответник не е собственик на процесния имот.
Направеното с молбата от 18.11.2024 г. уточнение в т. 3, че се претендира, че
ответникът не е бил собственик на имотите към 13.03.2020 г. съставлява
недопустимо изменение на предявения срещу този ответник иск пред
въззивния съд.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така направеното уточнение в т. 3 на иска предявен
срещу ответника „С“ ЕООД.
9
В останалата част ПРИЕМА направените уточнения.
ПРИЕМА представения допълнителен отговор от „С“ ЕООД и
релевираните с него възражения.
ПРИЕМА допълнителен отговор на исковата молба депозиран от
„И.....“ ЕАД, като ответникът уточнява възражението си и поддържа
възражение да е станал собственик на процесния имот в резултат на изтекла в
негова полза придобивна давност. Уточнява, че е осъществявал тази давност в
периода от придобиване на имота с постановление за възлагане от 4.7.2012 г.
до 13.03.2020 г., когато е продал имота на втория ответник „С“ ЕООД, като
твърди, че в този период е осъществявал спокойно, непрекъснато и явно
давностно владение с намерение да свои имота. Неговият праводател „З.Т.“
ЕООД за периода от 1999 до 04.07.2012 г. също е осъществявал такова
давностно владение явно и непрекъснато, в резултат на което „И.....“ АД е
придобил собствеността върху имота по давност. Твърди се, че владението
върху имота от „С“ ЕООД продължава и до настоящия явно и
необезпокоявано.
Във връзка с така релевираното от ответника „И.....“ АД възражение за
придобиване на имота на основание придобивна давност, съдът разпределя
доказателствена тежест, като:
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ответника „И.....“ АД, че в негова тежест е да установи
основанието на което претендира да е придобил собствеността на имота, а
именно придобивна давност, като следва да докаже, че е осъществявал явно,
спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение да свои
имота за периода, в който претендира да е придобил собствеността по давност.
При така разпределената доказателствена тежест между страните съдът
намира, че своевременно се представят от жалбоподателите - ищци по този
иск доказателствата, представени в днешното с.з., а именно: Нотариална
покана от ищците до ответника „И.....“ ЕАД с рег. № 1807/31.10.2016 г. на
нотариус № .. от рег. на НК; Решение № 5906/18.11.2023 г. по в.гр. дело №
8226/2022 г. по описа на СГС и Решение № 4587/21.08.2023 г. по в. гр. дело №
3818/2022 г. по описа на СГС. Същите следва да бъдат приети по делото като
относими и допустими доказателствени средства.
10
Следва да се приеме удостоверение за данъчна оценка № ДО
002464/13.11.2024 г. и справка за облагаемата основа по декларация от
27.02.2020 г. по партидатата на данъчно задължено лице В. Н. Р..
Следва да се приеме и препис от вписана искова молба, с която е
предявен ИУИ, вписана с вх. № 2412/26.11.2024 г. на СВ Х..
Съдът намира, че не следва да се приеме скица № 2478 от 06.03. 2007 г.,
като констатира, че същата съставлява неразделна част от Решение № 192 по
гр. д. № 419/2002 г. и е идентична с представена в настоящото производство с
предявяването на исковата молба, като приложение към нея и като неразделна
част от посоченото решение. Същата скица е описана като приложение към
исковата молба. Тези доказателстква са били връчени на ответниците съгласно
Разпореждане № 260078/15.06.2022 г. на съда, и с определение на съда е
допуснато тяхното приемане като доказателства по делото. В първото с.з. по
делото, в което е даден ход на 03.07.2023 г. съдът е приел приложените по
делото писмени доказателства, в т.ч. и тези по приложеното дело на РС Х. №
697/2020 г. съставляващо част от документите пред първоинстанционното
производство. Ответниците са имали възможност своевременно да възразяват,
че този документ не е бил наличен, но не са направили това, нямали са
никакви възражения по делото, имали са възможност да се запознаят с него,
същият им е бил изпратен съгласно приложените по делото книжа. С оглед на
което съдът намира възражението, че ответникът „С“ ЕООД не е имал
възможност да се запознае със скица № 2478/06.03.2007 г., е несвоевременно и
следва да се остави без уважение. Въпросната скица не следва да се приема
повторно. Същата представлява неразделна част от Решение № 192 по гр. д.
№ 419/2002 г., което „С“ ЕООД е обсъждала.
Не следва да бъде откривано производство по оспорването на този
документ и да бъде задължаван ищеца да представи оригинала на тази скица.
По така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА нот. покана от ищците до ответника „И.....“ АД с рег. №
1807/31.10.2016 г. на нотариус № .. от рег. на НК; Решение № 5906/18.11.2023
г. по в.гр. дело № 8226/2022 г. по описа на СГС и Решение № 4587/21.08.2023
г. по в. гр. дело № 3818/2022 г. по описа на СГС; удостоверение за данъчна
11
оценка № ДО 002464/13.11.2024 г. и справка за облагаемата основа по
декларация от 27.02.2020 г. по партидата на данъчно задължено лице В. Н. Р. и
препис от вписана искова молба, с която е предявен ИУИ, вписана с вх. №
2412/26.11.2024 г. на СВ Х..
НЕ ПРИЕМА скица от 2478/6.03.2007 г., тъй като същата е налична по
делото като неразделна част от депозираното с исковата молба Решение №
195 по гр. дело № 419/2002 г.
НЕ ДОПУСКА откриване на производство по оспорване на скица
2478/6.03.2007 г. , като счита искането за несвоевременно релевирано пред
въззивната инстанция.
Адв. П.: Представили сме посочената скица с оглед изпълнение
изричните указания на съда за уточняване границите на претендирания имот
от 3 дка. Ето защо сме я представили повторно като приложение с
уточняващата молба.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че с разпореждането, с което са дадени
указания е дадено указание за представяне на скица, в случай, че няма такава
или посочване на имота съгласно вече представената по делото скица. Тъй
като съдът констатира, че имота се визуализира от ищците със скица, която
вече е депозирана по делото, счита, че указанието на съда за представяне на
скица на реално претендираната площ от 3 дка е изпълнено, като с
представената скица за сведение на съда се сочи документа в който посочената
площ е визуализирана и съгласно който се претендира.
Адв. П.: Уточнявам по отношение на ответника „С“ ЕООД, че ние
твърдим, че този ответник не е станал собственик и не е собственик към
настоящия момент.
По отношение на „И.....“ ЕАД твърдим, че той не е станал собственик и
не е бил собственик към момента, когато е продал имота на втория ответник.
Адв. М.: Моля да се произнесете по допълнителния отговор във връзка с
възражението ни за нередовност на исковата молба. Посочила съм изрично
защо считаме, че ИМ е нередовна, като действително при обикновен прочит
на ИУИ придобивен способ не е посочен. Моля ищецът да го заяви.
Съдът намира, че релевираното възражение е неоснователно. Предмет
на ОУИ е отричане правото на ответниците, съответно те следва да посочат
12
придобивен способ за своето право на собственост и да установяват
наличието на такова, като доказателствената тежест за установяването на
твърдяното основание лежи върху тях. По отношение на обосновката за
наличие на правен интерес от страна на ищците, съдът намира, че същият е
заявен с исковата молба. Ищците твърдят, че съгласно влязло в сила решение
от 2010 г. са изключителни собственици на площ от 3 дка, попадащ в
границите на поземлен имот с идентификатор №...., целият с площ от 25789
кв.м. Ответникът „И.....“ ЕАД твърди да е бил съсобственик на целия
поземлен имот с идентификатор №...., като е прехвърлил своите идеални части
от целия поземлен имот с идентификатор №.... на ответника „С“ ЕООД, с
оглед на който правен интерес същите предявяват иска за отричане правата на
ответниците върху тези 3 дка.
Съдът намира, че по отношение на допустимостта на предявения иск
направените твърдения от ищците са достатъчни. По отношение на
основателността съдът ще се произнесе с решение по същество.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „С“ ЕООД за нередовност
на исковата молба.
Адв. Н.: Моля да ми дадете възможност да ангажирам писмени
доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест, както и да
допуснете при режим на довеждане двама свидетели, с които ще установяваме
непрекъснатото владение.
Ще представя протокол от с.з., в който свидетел заявява ограничаването
достъпа до имота, както и няколко съдебни решения, които липсват в кориците
по делото, с които ще се установи основната позиция на ищците, че им е
ограничавано правото през целия период.
Съдът намира, че с оглед уточняването на исковата молба и отговорите в
дн. с.з. във връзка с предявения ИУИ и разпределената доказателствена
тежест, следва да бъде дадена възможност на ответника „И.....“ ЕАД да
ангажира доказателства за установяване на твърдения от него придобивен
способ, а именно осъществявано от него явно, непрекъснато, спокойно и с
намерение за своене на процесния недвижим имот. Указва на въззиваемата
13
страна, че протоколът от с.з. по друго дело, с който се иска да бъдат
приобщени свидетелски показания, е недопустимо доказателствено средство.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „И.....“ ЕАД в 7 - дневен срок от днес, с
писмена молба, с преписи за насрещните страни, да посочи и представи
писмените доказателства, които смята да ангажира, както и да посочи
поименно свидетелите, които желае да бъдат допуснати до разпит, след което
съдът ще се произнесе по допускането на доказателствата в закрито заседание.
Адв. М.: Моля да бъдат допуснати трима души свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелството, че от 04.07.2012 г. до
настоящия момент имота се владее от дружеството „С“ ЕООД, като
присъединяваме нашето владение към владението на другия ответник.
Адв. П.: Това искане е преклудирано. От единия ответник досега беше
направено такова искане, но другата страна не е правила такова възражение за
придобиване по давност. Смятам, че такова присъединяване е недопустимо.
„С“ ЕООД не е правил възражение за придобиване на имота по давностно
владение.
Моля да ми допуснете един свидетел.
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че двамата ответници желаят
да установяват с гласни доказателства едни и същи обстоятелства, следва на
двамата въззиваеми, да бъде допуснат по един свидетел.
Адв. П.: Нашият свидетел е при режим на довеждане.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в следващото съдебно заседание по един свидетел
на всяка от въззиваемите страни, за установяване на осъществявано от
ответника „И.....“ ЕАД явно, спокойно и непрекъснато давностно владение
върху имота.
ДОПУСКА до разпит в следващото съдебно заседание един свидетел на
жалбоподателя при режим на довеждане, за опровергаване на твърденията за
осъществявано от ответника „И.....“ ЕАД явно, спокойно и непрекъснато
14
давностно владение върху имота.
ДАВА възможност на ответниците в седмичен срок от днес, с писмена
молба с преписи за насрещните страни, да представят всички писмени
доказателства във връзка с релевираното възражение за придобиване на имота
по давност, както и да посочат свидетелите, които желаят да бъдат допуснати
до разпит, във връзка с това възражение.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 14.03.2025 г. от 10:40 часа.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15