№ 39/01.02.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова
КАД № 7/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство по чл. 208 и сл. АПК
във вр. с чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от общинска служба“Земеделие“ , Монтана, представлявана от
пълномощника на началника на службата, юрк.П.Г., против решение № 310/19.08.2020
г., постановено по гр.д.№ 2713/2018 г. по описа на РС Монтана, с което са
обявени за нищожни решения №№ 737СР/19.04.2013 г.; 737 ГГ; 727 К и 737 КР,
последните три от 27.11.2018 г., всички издадени от общинска служба
„Земеделие“Монтана. С решението съдът постановил също, че „ Обезщетява
наследниците на М*** Г. ***, с гори
от горския фонд в землището на село Г*** О*** , община В*** , местността БИЛЯР,
съгласно заключението на вещото лице инж.Ц*** по съдебно-техническата
експертиза, която заедно с него и приложените скици представляват неразделна
част от решението, както следва: ИМОТ, с проектен номер 122040-1 по
кадастралната карта за с.Г*** О*** , с обща площ от 342.340 декара, включващ
насажденията в отдел 219, подотдели „а“, „б“, „в“, „г“ и „и“, показан на стр.9
от заключението, /л.311 от делото/, таблица № 4 и скица, /л.341 от делото/,
Приложение № 1, със съответното оцветяване. ИМОТ, с проектен номер 122040-2 по
кадастралната карта за с.Г*** О*** , с обща площ от 591.460 декара, включващ
насажденията в отдел 319, подотдели „д“ и „е“, и насажденията в отдел 320,
подотдел „н“ - част, показан на стр.9 от заключението, /л.311 от делото/,
таблица № 5 и скица, /л.342 от делото/, Приложение № 2, със съответното
оцветяване“. Също така осъдил общинска служба“Земеделие“ Монтана, да заплати
на В.А.Ч., ЕГН * сумата от 1 464.00 лв., представляващи направените в хода на
производството разноски.
Недоволен от така постановеното
решение на първостепенния съд, касационният жалбоподател обосновава твърдения
за неговата незаконосъобразност, като счита същото за недопустимо, постановено
при допуснати съществени нарушение на материалния и процесуални закони, а по
същество и за необосновано. Претендира разноски в производството.
Ответникът В.А.Ч., чрез пълномощниците
адв. Г.С*** и адв.В В*** намират жалбата
за неоснователна, като излага доводи в подкрепа на това.
Заинтересованата страна – ДГС
Монтана, чрез директора не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
Прокуратура Монтана дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Монтана, след
като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че
производството пред Районния съд е било образувано по жалба от В.А.Ч. срещу решение № 737 СР/19.04.2013 г. на общинска служба „Земеделие“ Монтана.
По касационните основания, подробно
изложени в жалбата, отнасящи се до спора по същество, този съдебен състав
счита, че не е възможно да се произнесе,
т.к. решението е постановено при
допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
На първо място не е ясно въз основа
на какви доказателства съдът е приел за разглеждане жалба от В.А.Ч. срещу
решение № 737 СР/19.04.2013 г. на общинска служба „Земеделие“ Монтана, което
касае наследниците на М*** Г. Ф*** , като в
делото въобще няма никакви доказателства за тези наследници, не е приложено
удостоверени за наследници, от което да се направи извод дали Ч. е с
право на жалба, както и има ли други страни в производството. Наистина в производствата по ЗВСГЗГФ страни са само
заявителят и органът по горска реституция, но в конкретния случай няма данни В.А.Ч.
да е заявител, т.к. в приложеното първо решение на общинска служба „Земеделие“
Монтана № 373СР от 19.04.2013 г., е
посочено по заявление на М*** Ф*** Ч.. Да
видно от приложеното решение по гр.д.№ 737/2004 г. по описа на РС Монтана,
същият е бил страна в производството, но това не е достатъчно за да се приеме,
че е легитимен да обжалва посоченото решение от 2013 г. След като това лице не е участвало в
административната фаза за производство, то няма право и на участие в съдебната
част на процеса, освен когато АПК или друг закон изрично не предвижда това.
На второ място с оспореното съдебно
решение съдът е прогласил нищожност на изрично посочени 4 решения №№ 737СР/19.04.2013
г.; 737 ГГ; 727 К и 737 КР, последните три от 27.11.2018 г., всички издадени от
общинска служба „Земеделие“Монтана, от които само първото решение с №
737СР/19.04.2013 г. се намира по делото, останалите три решения не са
приложени, няма и определение за присъединяване на жалба
против тези 3 решения - 737 ГГ; 727 К и
737 КР, всички от 27.11.2018 г., предвид което настоящият състав е в
невъзможност да провери защо въззивният
съд е решил, че същите са нищожни, т.к. по отношение на всяко едно от тях следва
да се извърши самостоятелна/отделна/ преценка за валидност, като няма пречка да
бъдат направени различни изводи по отношение на твърдяната тяхна нищожност.
Не без значение е и липсата на
проверка по допустимостта на жалбата, предвид факта, че първоначално
обжалваното решение е от 19.04.2013 г., а жалбата е от 05.11.2018 г., без да е
ясно на кого и как е връчено въпросното решение, съобщавано ли е същото на заявителя
Мария Ф*** Ч. или на друго лице и в
какво качество. Този въпрос не е обсъден
от въззивния съд.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав споделя изложеното в касационната жалба, че “.. Съдът не е извършил необходимата проверка
в нейната пълнота е оглед служебното начало и принципа за истинност, на относимите
и необходими доказателства поради неправилна преценка на правнозначимите факти.
Съгласно чл.9 ал.З от АПК съдът следва да указва на страните, че за някои
обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, а
съгласно чл.7 ал.2 от АПК на преценка подлежат всички факти и доводи от
значение за случая. С оглед данните по делото, съдът не е съобразил тези
основни принципи на административния процес, като е действал изключително
формално и необосновано при разглеждането на делото и постановяването на
съдебния акт. Като е отказал събирането на допустими, относими и необходими за
изясняването на предмета на делото доказателства, съдът е допуснал процесуално
нарушение, което се е отразило съществено на волята му.“
С оглед на изложеното и на
основание чл. 221, ал.2 АПК оспореното решение следва да се отмени, а на
основание чл. 222, ал.2, т.1 и т.2 АПК, делото се върне на Районен Съд Монтана, за
разглеждане от друг състав на съда от фазата проверка за допустимост на жалбата.
И при новото съдебно производство пред първа съдебна инстанция ще следва да
изясни всички относими факти и обстоятелства, като следва да се задължи
ответника да попълни преписката с всички постановени актове по нея.
Разноските за касационната инстанция
следва да се присъдят съобразно правилото на чл. 226, ал.3 АПК - при новото
разглеждане на делото.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 310/19.08.2020 г., постановеното по
гр. дело № 2713/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: