О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 07. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов ч. гр. д. № 12981 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от 27. 10.
2020 г. от длъжника в изпълнителното производство М.И.И., ЕГН **********, адрес
***, ж. к. “*******”, бл. № *******, съдебен адрес *** (жалбоподател/длъжник),
чрез процесуалния представител адвокат И.Р.срещу постановление от 22.
10. 2020 г. по изпълнително дело № 20208380405418 на частния съдебен изпълнител
М. Б., рег. номер 838 и район на действие Софийския градски съд (съдебния
изпълнител). С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за вдигане на наложеното обезпечение възбрана върху недвижим
имот - гараж № 4, собственост на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правилна и норми,
както и с материалния закон. Поддържа, че с връчването на покана за доброволно
изпълнение на 07. 10. 2020 г. при условията на чл. 47 ГПК е била наложена
възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот гараж № 4, както и запори
върху банкови сметки на длъжника. Заявява, че по изпълнителното дело са
постъпили суми в общ размер от 25 556 лева и 70 стотинки, от които 12 610 лева
и 85 стотинки са надвнесени от длъжника. Твърди, че с процесуалното си
поведение е показал желание за погасяване на задълженията за издръжка и че са
налице възможности за погасяване и налични суми по банковите му сметки, поради
което неправилно и незаконосъобразно се отказва вдигането на наложената
възбрана върху имота. Позовава се на чл. 442а ГПК, с който е прието изискването
за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи с размера на задължението. Твърди, че тази преценка се основава на
данните и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено. Заявява, че е инициирал
производство по промяна на режима на лични отношения и упражняване на
родителските права. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалваното
постановление с всички законни последици, които произтичат от това. Претендира
направените разноски, включително адвокатски хонорар, такси и други по
изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения срещу
жалбата от взискателите в изпълнителното производство И.М.И. и М.М.И..
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител. Излага доводи за
недопустимост на жалбата. Позовава се на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК и на т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по т. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Софийският градски съд, след като прецени становището на жалбоподателя и
данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за платена
държавна такса в необходимия размер. Следователно жалбата е редовна. Относно допустимостта
ѝ Софийският градски съд приема следното.
Изпълнителното производство е образувано по молба на И.Б.М.. Тя се
основава на изпълнителен лист, издаден на 05. 08. 2020 г. от Софийския районен
съд, 117-и състав, въз основа на решение № 558 от 08. 02. 2016 г., постановено
по гр. д. № 68382 от 2015 г. Съгласно изпълнителния лист жалбоподателят се
осъжда да заплаща на децата си И.и М., родени на *** г., съответно на 13. 01. 2011 г., чрез майката И.Б.
И. (М.), месечни издръжки от по 100 за всяко дете, считано от 08. 02. 2016 г.,
ведно със законната лихва за забава. Съдебният изпълнител е поискал вписването
на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника: гараж № 4,
находящ се в град София, район “Красно село”, ул. “*******. Възбраната е била
вписана на 05. 10. 2020 г. и съдебният изпълнител е съобщил за нея на длъжника
с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 07. 10. 2020 г. С молба от
22. 10. 2020 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да вдигне възбраната
и да я заличи от имотния регистър (л. 44 от изпълнителното дело). С ръкописно
постановление (обжалваното постановление) е отказано да се вдигне наложената
възбрана.
Подлежащите на обжалване от длъжника актове на съдебния изпълнител са
изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК. Доколкото налагането на възбрана
върху недвижим имот се приема за насочване на изпълнението върху имущество
(предвид разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС), длъжникът би могъл да го
обжалва, но само при условие, че счита съответното имущество за несеквестируемо
(чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК). В разглеждания случай жалбоподателят не твърди
гореописания гараж № 4 да е несеквестируемо имущество. Предвид естеството и
предназначението на недвижимата вещ, тя не би могла и да попадне в категориите
несеквестируемо имущество по чл. 444 ГПК. А дори и да можеше да попадне,
доколкото изпълняемите права са вземания за издръжка, длъжникът не може да се
ползва от привилегиите на несеквестируемостта (чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК). При
това положение подадената жалба не попада в нито една от хипотезите на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Действително, с текста на чл. 442а ГПК законът предвиди възможност за
вдигането на наложената възбрана, ако тя е несъразмерна на задължението, като
се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Тази възможност
може да бъде упражнена от длъжника чрез възражение, по което се произнася съдебният
изпълнител (ал. 2). Отказът на съдебния изпълнител да вдигне възбраната върху
секвестируем недвижим имот поради твърдяна от длъжника несъразмерност обаче не
подлежи на съдебен контрол, защото от приемането и влизането в сила на чл. 442а ГПК до настоящия момент липсва прието съответно изменение в чл. 435, ал. 2 ГПК.
Пропускът не следва да се приема за случаен предвид предположението за разумния
законодател. В този смисъл е и съдебната практика (определение № 3273 от
1.10.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 4763/2019 г.;
определение № 1297 от 3.06.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. гр. д. №
1532/2020 г.; определение № 1502 от 10.06.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
607/2021 г.).
По изложените съображения жалбата трябва да бъде оставена без
разглеждане.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.И.И., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “*******”,
бл. № *******, съдебен адрес ***, срещу постановление от 22. 10. 2020 г. по изпълнително дело № 20208380405418
на частния съдебен изпълнител М. Б., рег. номер 838 и район на действие
Софийския градски съд
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа.
Служебно изготвени преписи от
определението да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.