Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
02.02.2023г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесети декември година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2983 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на гл.XXXII ГПК с предмет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. чл.60, ал.1 от Закона за наследството.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на „Ю.Б." АД срещу К.Г.Е.
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл.60, ал.1 от Закона за наследството, за осъждане на ответника в качеството
наследник по завещание на кредитополучателя Б.М.Д.да заплати на ищеца сумата от
28 450, 43 лв. – главница по Договор за потребителски кредит по програма Премия
HL 65690 от 19.02.2014г. за периода от 10.03.2016 г. до 17.02.2021 г.; сумата
от 2 155, 20 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.03.2018 г. до
26.01.2021г.; сумата от 2 814, 10 лв. - мораторна лихва за периода от
10.03.2018 г. до 17.02.2021 г.
и сумата от 64, 72 лв. - такси по договора за периода от 10.10.2020г. до
17.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се присъждане на
разноски сторени в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че с Договор
за потребителски кредит по Наведен е програма Премия HL 65690 от 19.02.2014г. “Ю.Б.“
АД в качеството му на кредитор е отпуснала на Б.М.Д., ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател, кредит в размер 30 595, 00 лв., с краен срок
на погасяване, съгласно чл.5, ал. 1 от договора за кредит - 204 месеца. Страните подписали и Приложение 1 към
договора за кредит, озаглавено „Приложение към договор за банков кредит HL
65690/19.02.2014г., с което страните удостоверили, че заемната сметка по
договора е открита на 27.02.2014 г. За обезпечаване вземането на банката с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 012, том I, per. № 206, дело № 10 от 2014 г. на нотариус С.М.,
вписана в НК под per. номер 050, с район на действие СРС е учредена ипотека в
полза на „Ю.Б.“ АД. След учредяването на ипотеката и откриването на заемната
сметка по Договора за кредит кредитополучателят усвоил кредит в размер на 30
595, 00 лв. Твърди се, че кредитополучателят Б.М.Д.починал на 23.07.2015 г.
Съгласно удостоверение за наследници от 11.01.2017 г., издадено от Община
Средец, Столична община, Б.М.Д.е оставил като наследник по закон сестра си А.М.Б.с
ЕГН **********. Сочи се, че А.М.Б.е направила отказ от наследството оставеното
от наследодателя Б.М.Д., вписан под № 28/16.01.2017 г. в особената книга за
прием и отказ от наследство на СРС. Впоследствие от банката ищец установили, че
кредитополучателят Б.М.Д.има наследник по завещание в лицето на К.Г.Е., ЕГН **********.
Сочи се, че завещанието в полза на К.Е. е обявено от нотариус Петя Димова, per.
№ 711 в НК и район на действие СРС с Протокол per. № 5612/03.07.2020 г., като
същото е вписано в Службата по вписвания с вх. per. № 38082/16.07.2020 г. акт
40, том VII, дело № 28813/2020 г.
Излагат се съображения, че към 16.11.2020
г. е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договор за
потребителски кредит по програма Премия HL 65690 от 19.02.2014 г., в размер на
18 226, 35 лв. Съгласно чл. 18, ал. 1 от процесния договор, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора за кредит, банката може да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем. Сочи се, че поради непогасяване на 70 вноски за
главница, считано от 10.02.2015 г. и 70 вноски за лихва, считано от 10.02.2015
г., банката ищец е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което
ответникът бил уведомен, чрез ЧСИ С.Я., peг № 844, с район на действие СГС по реда
на чл. 47, ал.1 от ГПК.
С исковата
молба ищецът „Ю.Б.“ АД претендира главница в размер на 28 450, 43 лв.,
представляваща част от общо дължимата по договора за кредит главница в общ
размер на 29 721, 12 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от процесния договор за
кредит ответникът претендира възнаградителна лихва в
размер на 2 155,20лв. за периода от 10.03.2018 г. до 26.01.2021 г.,
представляваща част от общо дължимата по процесния договор за кредит
възнаградителна лихва в общ размер на 5 845, 21 лв. На основание чл. 3, ал. 4
от процесния договор за кредит, при забава в изплащането на месечните
погасителни вноски, ответникът дължи на Банката мораторна лихва, в размер на 2
814, 10 лв. за периода от 10.03.2018г. до 17.02.2021 г., представляваща част от
общо дължимата сума за мораторна лихва в размер на 3 618, 03 лв. На основание
чл. 4 от процесния договор за кредит, ответникът дължи такси по договора за
кредит, както следва: на основание чл. 4, т. 2 от процесния договор за кредит
кредитополучателят дължи на Банката такса за управление на кредита в размер на
0, 07 % процента върху непогасената част от главницата. На основание чл. 4, т.
3 от процесния договор за кредит, при забава при плащането на една или повече
месечни погасителни вноски по кредита на падеж, кредитополучателят дължи такса
за администриране на просрочен кредит. Размерът на така дължимите такси се
определя в зависимост от дните просрочие. Така, при просрочие от 2 до 30 дни се
начислява такса в размер на 10 лв.; при просрочие от 31 до 60 дни се начислява
такса в размер на 12 лв.; при просрочие от 61 до 90 дни се начилява такса в
размер на 17 лв. и.т.н. Ищецът претендира сума за такси по договора в размер на
64, 72 лв. за периода от 10.10.2020 г. до 17.02.2021 г., представляващи част от
общо дължимите такси по договора в общ размер на 604, 66 лв.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника К.Г.Е., чрез пълномощника адв.И.И. -САК, в който е направено признание на предявените
искове. Наведен е довод, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
поради което е налице хипотезата чл.78, ал.2 ГПК, като разноските сторени в
производството следва да бъдат възложени на ищеца. Моли да бъде постановен
решение при признание на иска. С отговора, а и в открито с.з. проведено на
26.04.2022г. ответникът Е., чрез
процесуалния си представител признава задължението на главница по процесния
договор.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Оспорва твърдението на ответника, че не е дал повод
за образуване на делото.
В
срока и по реда на чл. 373 ГПК ответната страна е депозирала допълнителен
отговор на исковата молба. Прави искане за сключване на спогодба.
В о.с.з. на 20.12.2022г., на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на предявените искове, както следва:
-
на иска за главница по договор за потребителски кредит от 19.02.2014 г., от 28
450,43 лв. на 29 721,12 лв.;
- за възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит от 19.02.2014 г., е допуснато
увеличение на размера от 2 155,20 лв. на 5
845,21 лв.
-
на иска за мораторна лихва по договор за
потребителски кредит от 19.02.2014 г., е допуснато увеличение на размер от 2
814,10 лв. на 3 618,03 лв.;
-
за такси по процесния договор за потребителски кредит от 64,72 лв. на сума в
размер на 604,66 лв.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за потребителски
кредит № HL 65690 от 19.02.2014г., се установява, че „Ю.Б." АД, като кредитодател е
предоставил на Б.М.Д.в качеството му на кредитополучател,
банков кредит в размер на 30 595 лева. За текущи нужди /л.17-л.24
от делото/
Съгласно клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, страните уговорили срок на погасяване на кредита: 204
месеца. В клаузата на чл.6, ал.1 от договора е приет начин на погасяване на
кредита - с анюитетни вноски в
размер на 264.89 лева всяка.
В клаузата на чл.2 от договор за банков кредит
е уговорено, че кредита се усвоява по конкретна сметка „Ю.Б." АД, по
писмено искане от кредитополучателя. Според уговореното в клаузата на чл.3, за
усвоения кредит, кредитополучателя дължи на банката преференциална годишна
лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент Прайм за обезпечени
кредити, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка в размер на 2.55 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП
е в размер на 4,9 %. Вземането на банката по предоставения кредит е обезпечено
с учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект с идентификатор №
68134.108.225.14, находящ се в сграда № 1, в ПИ с идентификатор № 68134.108.225
по кадастралната карта на град София, район Средец, ж.к. ******, ведно с избено
помещение № 5, избено помещение № 6, таванско помещение № 7, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, собственост на кредитополучателя, съгласно чл.13, ал.1 от
договора за кредит.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Безспорно е, че в след сключване на процесния договор за кредит кредитополучателят Б.М.Д.починал
на 23.07.2015г.
По делото е прието удостоверение за
наследници № РСЦ16-УГ01-95 от 11.01.2017г., издадено от Столична община, район
Средец, от което се установява, че Б.М.Д.е
оставил за свой законен наследник – А.М.Б.– сестра. /л.48 от делото/
От
приетото удостоверение издадено по гр.д. № 1612/2017г. по описа на СРС, ГО, 117
състав, се установява, че наследницата А.М.Б.е
подала молба вх.№ 2000597 / 12.01.2017г. до СРС, в която заявила, че се отказва
от наследството на покойния наследодател Б.М.Д.. Според съдебното удостоверение
отказът от наследство е вписан в специална книга на съда под № 28 от
16.01.2017г. /л.50/
От
приетото саморъчно завещание на Б.М.Д.от 24.12.2014г., както и от протокол за
обявяване на саморъчното завещание с рег. № 5612 от 03.07.2020г., на Г.Б.– Помощник
нотариус при П.Д.– Нотариус с рег. № 711 от НК, се установява, че Б.М.Д.е завещал цялото си
имущество на К.Г.Е.. Саморъчното завещанието е вписано в Служба по вписвания
гр.София с вх.рег.№38082 от 16.07.2020г. /л.54-л.57
от делото/
Представено е Уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит № HL
65690 от 19.02.2014г., до ответника К.Е., връчена чрез ЧСИ С.Я., с рег.№844 от
КЧСИ, по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 11.01.2021г., с което ищецът „Ю.Б." АД,
обективирал изявление, че са формирани просрочия,
възлизащи в размер общо на 18 226, 35 лв. и непогасяване на 70 вноски за
главница, считано от 10.02.2015 г. и на 70 вноски за лихва, считано от
10.02.2015 г., като на основание чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит по програма Премия HL65690 от 19.02.2014г., банката кредитор обявява
същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване,
включително и за вноските с ненастъпил падеж. При така обявената предсрочна
изискуемост, ответника дължи на Банката не само просрочието, а пълният размер
на кредита. В отправената чрез съдебния изпълнител до ответника покана за
изпълнение се съдържа изявление за обявена предсрочна изискуемост и на
вземанията на банката по Договор за потребителски кредит по програма Премия
HL65690 от 19.02.2014 г., в общ размер на размер на следната сума: 39 162, 09
лв., от които: главница: 29 721, 42 лв.; лихви: 8868, 47 лв.; такси: 572, 50 лв.
/л.64-
л.68 от делото/
От приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с вещо
лице Д.Г. - счетоводител, се установява, че на 27.02.2014 г. по сметката с
титуляр Б.М.Д.е усвоена сума от 30 595.00 лева, с основание - усвояване на
кредит. Усвоената сума е осчетоводена с първичен счетоводен документ - Бордеро 5369332 от 27.02.2014 г., което е
приложено на лист 16 от делото. От заключението се установява, че непогасената
възнаградителна лихва по договора за периода от 10.01.2015 г. до 26.01.2021 г.е
в размер на 5 845,21 лева. Установява се още, че непогасената
мораторна/наказателна лихва за периода от 10.02.2015 г. до 17.02.2021 г.по
договора е в размер на 3 618,03 лева, а непогасените такси по договора за
периода от 10.02.2015 г. до 26.01.2021 г.са в размер на 604.66 лева. Вещото
лице посочва, че по договора са падежирали 83 броя месечни вноски за периода от
10.03.2014 г. до 10.01.2021 г., като непогасените падежирали вноски са за
периода от 10.02.2015 г. до 10.01.2021 г. в общ размер на 14 949,71 лева,
формирани от сбора на:
-
9 104.50 лева - непогасена падежирала главница по 72 броя месечни вноски за
периода от 10.02.2015 г. до 10.01.2021 г.;
-
5 845.21 лева — непогасена възнаградителна лихва, от която: 5 816,35 лева
непогасена падежирала лихва по 72 броя месечни вноски за периода от 10.01.2015
г. до 10.01.2021 г.; 28.86 лева - лихва за периода от 10.01.2021 г. до
26.01.2021 г. Експертът сочи още, че по отношение на процесния договор за
кредит счетоводните записвания са водени редовно.
Съдът
възприема приетото неоспорено заключение на ССчЕ с вещо лице Д.Г., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. І от ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. чл.60, ал.1 от ЗН,
предвид поддържаните в исковата молба твърдения, че ответникът е наследник по
завещание и правоприемник на кредитополучател с неизпълнени задължения по
договор за кредит, се явяват допустими,
при надлежно упражнено право на иск.
По същество на доводите:
Основанието
на предявения иск за реално изпълнение по
чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя по договор за банков кредит, сключен с банката ищец. При
предоставен банков кредит приложение
намират правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването
на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за
банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична
сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за
изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно
за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно
е, като се установи и от приетите
писмени доказателства, че
банката ищец е изпълнила това свое задължение по
договора, като е предоставила договорената
сума на кредитополучателя и в този смисъл се явява
изправна страна. По делото не се спори, като бе установено и от приетото
заключение на ССчЕ, че на 27.02.2014г. по процесния Договор за потребителски
кредит от 19.02.2014 г. от кредитополучателя Б.М.Д.е
усвоена сума в размер на 30 595 лева.
Не е спорно, че кредитополучателят Б.М.Д.починал
на 23.07.2015г., като негов
наследник по завещание е К.Г.Е.. Не се спори, че ответникът
Е. е приел наследство на наследодателя Д.. Съгласно чл. 60. (1) от Закона за наследството
«наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават».
Установи се, че ответникът Е., като правоприемник на кредитополучателя Бойко Д. е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението да връща кредита по начина и сроковете, определени с
погасителен план, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е
преустановено през 2015г. със спиране
на погашенията по кредита, поради
което исковете са доказани
по основание.
Уговорената в чл. 18 от
договора за кредит предсрочна изискуемост на кредита, е обусловена от наличието
на два елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на
поетите с договора задължения; и субективен - упражняване от страна на
кредитора на правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор
следва да е обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя.
Относно субективния елемент
се установява, че на 11.01.2021г. банката ищец е изпратила до ответника
уведомление, чрез нотариална покана в което е посочено, че по изложените причини
и на основание чл. 18 от договора обявява за незабавно изискуеми и предсрочно
платими всички суми по договора за кредит и анексите към него, в това число
цялата усвоена главница, начислената лихва, такси, застраховки и разноски.
Връчването на уведомлението е извършено на 26.01.2021г. при условията на чл.47,
ал.1 до ал.5 ГПК на адрес гр.София, ж.к. «*****, който
съвпада с постоянния и настоящ адрес на лицето и след
извършена справка в НАП, установяваща, че за лицето няма регистриран трудов
договор./констативен протокол на
л.60-л.61/
От приетата
уведомление връчено чрез нотариална
покана на ответника Е., се установява, че банката ищец е упражнила правото си да обяви
предсрочна изискуемост на цялото задължение по процесния договор.
Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението на Банката е
стигнало до ответника на 26.01.2021г. с изтичането на
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5 от ГПК, а предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 26.01.2021г. с получаване на уведомленията от
ответниците за обявяване на целия остатък от кредита за предсрочно изускуем. Нотариалната покана в частта, в която нотариусът е
удостоверил връчването й по посочения ред, представлява официален, писмен,
удостоверителен документ, чиято доказателствената сила не бе оборена по реда предвиден в ГПК.
Следва да се посочи, че
кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Кредиторът
е предприел действия за връчване на уведомлението по
друг начин, а именно: по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по
възлагане в посочения случай се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като
отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В случая е налице именно
такова връчване, поради което съдът приема, че кредиторът е упражнил надлежно
правото си да направи кредита предсрочно изискуем спрямо длъжника Е. като правоприемник на починалия кретополучател. Към 26.01.2021г.,
когато е обявена предсрочната изискуемост са настъпили и обективните факти,
обуславящи настъпването й.
При преценка относно обективните предпоставки -
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски, съдът възприема
заключението на съдебно- счетоводната експертиза с в.л.Д.Г., според която дължима
непогасена главница по
Договор за кредит за от 19.02.2014г. е в общ размер на 29 721,12 лв.
Следва
да се отбележи, че по делото
ответникът Е. е направил изрично признание на предявените искове в отговора на исковата молба. Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е. правното
твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска./в този см. Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр.д. №
7446/2014 г., ГК, ІV г.о. на ВКС/. Веднъж валидно направено, признанието на иска не
може да бъде оттеглено. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Касае
се за неоттегляемо процесуално
действие на страната, произтичащо
от императивната законова разпоредба.
Поради
горното законодателно
разрешение, заявеното по-късно
оспорване в открито съдебно заседание от пълномощника
на ответника, не обвързва съда.
Предвид изложеното предявения иск с правно основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата 29 721,12
лв., се явява доказан по
основание и размер, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 05.03.2021г.
до окончателното изплащане.
Освен,
че не е изпълнявал задължението
си да погасява главницата
по договора за кредит, ответникът не е изпълнявал съгласно чл.430, ал.2 ТЗ и задълженията
си да заплаща дължимата се възнаградителна лихва уговерена в
чл.3, ал.1 от договора за кредит от 19.02.2014г.. С оглед
на това неизпълнение и както е посочено в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице Д.Г.
ответникът дължи на "Ю.Б."
АД сумата от 5845,21
лв., представляваща възнаградителна лихва върху редовна главница по договора за
периода 10.03.2018г. до 26.01.2021г.
вкл. Няма данни тези суми да са
заплатени от ответника, поради което иска по чл. 430, ал.
2 от ТЗ е основателен и следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В клаузата
на т. 3, ал.3 от договора е уговорена мораторна лихва
за забавено плащане на
всяка една просрочена сума по кредита /анюитетна вноска или вноска за главницата
и/или възнаградителна лихва/ в размер на законната лихва върху неплатената сума. С оглед на това, ответникът дължи на ищеца така уговорената мораторна лихва за неплатените суми по договора за кредит. С оглед
на това, така предявените искове за вораторна лихва е доказан по основание, като
от заключението на изслушаната
по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Г. се
установява, че дължимата се
мораторната лихва върху просрочената главница, е в размер
на 3 618,03лв., за периода от
10.03.2018г. до 17.02.2021г. С оглед на това исковете и в тази им част са доказани по основание и размер, поради
което следва да бъдат уважени така,
както са предявени.
По отношение на претенцията за такса по договора за кредит:
От събраните
неоспорени писмени доказателства и ССчЕ се установи
и непогасените такси по договора за кредит са в
размер на 604, 66лв. за периода 10.02.2015г. до 26.01.2021г. Според клаузата на чл.4, т.2 от
Договор за потребителски кредит от 19.02.2014 г. кредитополучателят дължи на банката такса за управление
на кредита в размер на 0,07 % от непогасената част от
главницата.
Ето
защо и на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД с ответникът дължи на банката заплащане на такса в
размер на 604,66лв. по процесния договор за кредит в размера определен от заключението
на неоспорената ССчЕ .
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца
сумата от 3832, 84 лв. направените по делото разноски в производство пред
СГС./списък по чл.80 ГПК на л.274 от делото/ Не може да бъде споделен довода на ответника, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК разноските
следва да останат за ищеца, предвид признанието на иска. Съдът намира, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото, с оглед липсата на изпълнение на унаследените задължения по процесния договор
за кредит след откриване на наследството
и уведомяването му от банката ищец.
Водим от горното, Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Г.Е. ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на наследник по
завещание на Б.М.Д.да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.60 ал.1 ЗН, следните суми: 29 721,12лв., представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит по програма Премия HL 65690 от 19.02.2014г. за
периода от 10.03.2016 г. до 17.02.2021 г., сумата от 5 845,21лв. - възнаградителна
лихва за периода от 10.03.2018 г. до 26.01.2021г., сумата
от 3 618,03лв.
мораторна
лихва за периода от 10.03.2018 г. до 17.02.2021г., сумата от 604,66 лв. такси по договора за периода от 10.10.2020г.
до 17.02.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковете – 05.03.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Г.Е. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК 00069447, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 3832,
84 лв. направени разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: