Номер 33422.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 22.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600732 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 7 първоинстанционен
състав от 1.7.2020 г. по НЧД № 1764/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения В. Г. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 5 години и 25 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в размер на 15
години, определено му по НОХД № 3261/2012 г. на СГС за извършено престъпление по чл.
199, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с чл. 198, ал. 1 НК.
В жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения адвокат М. П., се
оспорват крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за
предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода П.. Излагат се доводи за това: че
в изпратените от затворническата администрация документи се съдържат само положителни
данни за поправянето на лишения от свобода; че рискът от рецидив е намален с 16 точки и
към момента е нисък; че осъденият има добро поведение в затвора, работи, многократно е
награждаван, не е наказван, участва в курсове за квалификация, социални мероприятия,
стреми се да завърши средно образование и след това да продължи в университет. С жалбата
се отправя искане за отмяна на определението на градския съд и за уважаване на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и
при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава
35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщени доказателствени материали
съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода В. Г. П. е постъпил в
затвора гр. София на 7.7.2012 г., когато е бил приведен от следствения арест, тъй като
спрямо него е била постановена мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
19.7.2011 г. Присъдата по НОХД № 3261/2012 г. на СГС, по която му е определено
наказание от 15 години лишаване от свобода е влязла в сила на 5.3.2014 г. Междувременно с
определение от 17.11.2015 г., влязло в сила на 3.12.2015 г., по НЧД № 4067/2015 г. на СГС,
на осъдения П. е определено едно общо наказание измежду наказанията по НОХД №
5234/2011 г. на СРС, по НОХД № 4157/2011 г. на СРС и по НОХД № 3261/2012 г. на СГС, а
именно – 15 години лишаване от свобода.
След постъпването си в затвора в гр. София, П. първоначално бил разпределен в 11
група. На територията на ЗО „***“ бил приведен на 28.3.2014 г. В периода 14.9.2016 г. до
7.12.2017 г. изтърпявал наказанието в затвора в гр. Враца , където бил изпратен да продължи
образованието си. След това отново бил приведен в ЗО „***“. Със заповед № 42/23.2.2018 г.
П. бил назначен за работник поддръжка КСП на ½ щат и бил преразпределен в 6 група.
Заради нарушение на реда в затвора бил преместен в 8 група.
Установено е, че лишеният от свобода В. П. последователно полага усилия за
повишаване на образователния и квалификационния си статус – през месец септември 2018
г. завършил курс по английски език; през месец декември 2018 г. завършил
квалификационен курс „Помощник в строителството“; отговорно се отнасял към учебния
процес, като на 23.6.2020 г. успешно завършил средно образование; редовно посещавал Арт
клуба към ЗО „***“, награждаван за участие в конкурси за рисунки, като със заповед №
274/13.9.2019 г. бил назначен за отговорник на Арт клуба; преминал програма за
въздействие „Умение за мислене“, 11 сесии, за периода 18.3.2019 г. – 25.4.2019 г.;
награждаван е за участие в спортни състезания; преминал е обучителен курс на тема
„Намаляване на вредите от употреба на наркотици“, проведен от фондация „Инициатива за
здраве“.
Несъмнено е, че осъденият П. е награждаван многократно, като последно със заповед
№ 274/13.9.2019 г. е награден със свиждане с близките извън района на общежитието за срок
от 12 часа. Към момента не е наказван ( миналите му наказания са заличени), но е в ход
проверка по докладна записка № 400/21.4.2020 г. за констатирано нарушение на реда.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 48 точки, а към момента рискът е
редуциран на 32 точки.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (1.7.2020 г.)
осъденият П. е изтърпял общо 9 години, 11 месеца и 5 дни, от които фактически 8 години, 11
месеца и 12 дни и от работа 11 месеца и 23 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е
5 години и 25 дни.
От докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в
поправителния процес по отношение на лишения от свобода, се установява, че при него е
констатирана положителна тенденция в поведението му – демонстрира приемане на
установените норми и правила, спазва реда в групата и затвора. В доклада на ИСДВР М. е
констатирано снижаване на стойностите на риска от рецидив в областите: отношението
към правонарушението, трудовата дейност, обучение и начин на мислене, но няма промяна
на нивото на риск, свързано с дефицитите, отнасящи се до умения за справяне и адекватни
действия в проблемни ситуации, а рискът от вреди за обществото е среден към нисък.
Подобни изводи се съдържат и в становищата на началника на затвора гр. София и на
началника на ЗО „***“, в които се дава негативна оценка за поправянето на лишения от
свобода П., като аргументите повтарят, посочените в доклада на ИСДВР М..
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Правилно се сочи от състава на СГС, че спрямо лишения от свобода П. са налице
формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание.
От друга страна, апелативната инстанция споделя изводите на градския съд, че при
оценка по същество за наличие на втората предпоставка на закона, а именно доказателства
за поправяне на осъдения, следва да се даде отрицателен отговор.
В това отношение изводите на съда не са произволни, а почиват на многобройните
писмени доклади и становища, изготвени от лицата, които пряко са ангажирани с
поправителната и възпитателната работа с осъдения. Основните доводи, които мотивират
отрицателните становища на представителите на специализираната затворническа
администрация, са насочени към две обстоятелства, а именно: независимо от положителните
тенденции, които се проявяват в развитието на лишения от свобода П., неговата трудова
ангажираност, добрите данни за поведението му в затвора – приемането на плана за
изпълнение на присъдата, активното му включване в образователни и социални дейности, то
при него се наблюдава необходимост от още усилия и работа за пълноценното
осъществяване на поставените цели в плана за изпълнение на присъдата, с оглед
преодоляване на проблемните зони. Макар и в рамките на ниските стойности, оценката на
риска от рецидив подлежи на последващо снижаване в очертаните от корекционните
служители зони – умения за справяне и адекватни действия в проблемни ситуации.
Приложението на нормата на чл. 70, ал. 1 НК е една правна възможност, която е
обусловена от задълбочена и цялостна оценка за изпълнението на целите на наказанието,
наложено с присъдата. В конкретния случай градският съд е основал своите изводи на
писмените доказателства по делото и на мотивираната аргументация от специализираните
служители за продължаване на корекционната работа с осъдения П. с оглед по-
пълноценното постигане на крайните цели на наказанието лишаване от свобода. В това
отношение съществено значение има изразеното от пряко ангажираната с възпитателната
дейност ИСДВР М. становище, че по отношение на лишения от свобода трябва да се
приложат набелязаните в новия план за изпълнение на присъдата мерки, а именно –
преместването на П. в условията на затворническо общежитие от открит тип и наблюдение
на поведението му в условията на смекчени режимни условия. Следва да се съобрази и:
констатираното от администрацията колебливо поведение на осъдения (свързано с
отклонения от режимните изисквания), което също налага продължаване на корекционната
работа с него; обстоятелството, че макар и това да е първото ефективно изпълнение на
наказание лишаване от свобода, то П. е извършил за кратък период от време три идентични
престъпления против личността и собствеността, за които през 2015 г. му е определено едно
общо наказание; проявените от него нарушения на режимните изисквания са свързани с
проявени от него емоционална нестабилност и агресия против другите лишени от свобода. В
този смисъл, както първата инстанция, така и САС счита, че е необходимо работата с
осъдения да продължи в посока укрепване на положителните тенденции и насърчаване на
лишения от свобода да продължи активното си включване в обучителни, квалификационни
и социални дейности, за да се постигне напредък в основната дефицитна зона – справяне в
проблемни ситуации и овладяване на гнева и агресията.
Неоснователни са възраженията на защитника за това, че постановеното от
първоинстанционния съд определение противоречи на изискванията на закона по чл. 70 НК
и чл. 439а НПК. От мотивите към атакувания съдебен акт се установява, че всички
приложени към искането на осъдения документи са били обект на внимание от решаващия
съдебен състав, като тяхното съдържание е интерпретирано добросъвестно, а не избирателно
и превратно. Докладите и становищата на лицата, които имат непосредствено наблюдение
от поведението и състоянието на П. в затвора също са били предмет на оценка от градския
съд. В тези документи са отбелязани положителните моменти от развитието на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, но са отчетени и проблемните зони, по които е
необходимо да се концентрира бъдещата работа на затворническите служители. Както
инспекторът по възпитателната дейност, така и другите служители в администрацията на
затвора и затворническото общежитие недвусмислено считат, че е налице необходимост от
продължаване на корекционната работа с осъдения П..
Неоснователно в мотивите към атакуваното определение съставът на решаващия съд
е акцентирал върху тежката основна квалификация и допълнително утежняващи
отговорността елементи, които са били отчетени от съда при определяне на наказанието. В
производството по искане за условно предсрочно освобождаване от значение са само
данните, които установяват поведението на осъдения при изпълнение на наказанието, с
оглед оценка на степента на поправяне и готовността за пълноценна социална адаптация
след излизане от затвора.
ОПРЕДЕЛИ:
По изложените съображения, САС счита, че следва да потвърди атакуваното
определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 7 първоинстанционен
състав от 1.7.2020 г. по НЧД № 1764/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения В. Г. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 5 години и 25 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в размер на 15
години, определено му по НОХД № 3261/2012 г. на СГС за извършено престъпление по чл.
199, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с чл. 198, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________