РЕШЕНИЕ
№ 1632
град Пловдив, 29 .09.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Христина Николова и участието на
прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1983/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ОД на
МВР-Пловдив ЕИК129009870, депозирана чрез юрк.Б. срещу Решение №1163/06.06.2022г.,
постановено по АНД №20225330200831/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив-VII н.с., с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №4579881, издаден от ОД на МВР-
гр.Пловдив за наложено на В.Н.Д. *** административно наказание „глоба в размер
на 50 лева“ за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив. Със същото решение
жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени нарушения на съдебните правила, изразяващи се в направените
изводи за съществено нарушение на проведения административно- наказателен
процес. Настоява се за отмяна на съдебното решение му и потвърждаване на издадения
ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – В.Н.Д., редовно призована чрез процесуален представител
адв. У., не взима становище па жалбата и по обжалваното решение на Районния
съд. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това
съображения:
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба предявена от В.Н.Д. против процесния ЕФ сер.К №4579881, издаден от ОД на МВР-Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до това, че на 06.03.2021год. в 14:49ч. на
Републикански път II-64 км 49+800 в
посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60
км/ч чрез използвано АТСС „Кордон М2“ №MD1196
и отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч е установено превишение от 20км/ч
на скоростта на предвижване на водач на лек автомобил Пежо 207 с ДК №РВ6466СМ, негова
собственост, което е административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и за
което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП е определено и наложено
административно наказание „глоба в размер на 50 лева“. Към ЕФ е приложен само
снимков материал на номера на автомобила, справка за собственост, протокол за
използване на АТСС №6747 от 08.03.2021г. със снимков материал на АТСС, заповед
за оправомощаване, протокол за техническа изправност на АТСС от БИМ. В хода на
първоинстанционното съдебно производство са събирани и други писмени доказателства,
касаещи поставеният знак В26. За да отмени обжалваният ЕФ, районният съд е
приел, че е налице съществено нарушение на проведения административно-
наказателен процес, свързан с механизма на установяване на административното
нарушение и формата на административните актове, които е следвало да бъдат
издадени. Позовал се е на разпоредбите на чл.39 ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН, които
определят възможните случаи да се издаде ЕФ за налагане на глоба, само когато
тя е в по- голям размер от 50 лева. Приел, че като не е спазена предвидената от
ЗАНН форма, е налице съществено ограничаване на процесуалните права на защита
на нарушителя, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Решението на
районния съд е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш. В нормата на чл.39, ал.2
изр.1 от ЗАНН
е посочено, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв. Така „необжалваем минимум“ по смисъла на чл.39 ал.4 ЗАНН се явява всяка
сума в размер над 50 лева. В този смисъл реда за налагането на глоби от 10 до
50 лв. на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е
установено в отсъствието на контролен орган, става с фиш, който не е ЕФ.
Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се
постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на
определената глоба, в хипотезата на маловажен случай, а при отказ /т. е. липса
на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП. В този смисъл
съдът многократно е изразявал своето становище в съдебната си практика, която и
първоинстанционният съд в настоящият случай е съобразил- Решение №1327/07.07.2022г. по КАНД №
1263/2022г на АдмС – Пловдив, Решение №1224/27.06.2022г. по КАНД №1079/2022 г
на АдмС – Пловдив, Решение № 1122/16.06.2022г. по КАНД № 1095/2022г. на АдмС –
Пловдив, Решение №630/13.04.2022г. по КАНД № 323/2022г. на АдмС - Пловдив и
много други. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Те се позовават на съдебна
практика, която е несъответна на приетата от първоинстанционният съд. Като е
съобразил посочената по- горе практика на Административен съд- гр. Пловдив,
изразена последователно в редица съдебни решения, първоинстанционният съд е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
При този изход
на спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател, който не е направил
своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1163/06.06.2022г., постановено по АНД №20225330200831/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив-VII н.с.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.