Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 23.04.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 28.03.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3162 по описа на ВТРС за
2018 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК
Ищецът
"Олимпия-2000" ЕООД, гр.Горна Оряховица, чрез пълномощника си адв.Ч.
от ВТАК твърди в исковата си молба, че по силата на договор за възлагане на
поръчителство № ВТИ6846/28.12.2016 г. се е съгласил да поръчителства за
задълженията на ответника към "Ипокредит" ООД, поети съгласно договор
за потребителски кредит № ВТИ 6846/28.12.2016 г. Сочи, че съгласно договора за възлагане
на поръчителство ответникът се е съгласил да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер от 1852, 75 лева,
платимо на вноски съгласно Приложение №1-График на плащанията. Навежда, че
ответникът не е заплатил изцяло договореното възнаграждение, макар падежът на
последната вноска да е настъпил на 28.06.2018 г. Признава, че са заплатени
първите две погасителни вноски. Заявява, че е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2266/2018 г. по
описа на ВТРС, срещу която длъжникът възразил. Моли съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
1535,05 лева главница , представляваща възнаграждение за осъществено
поръчителство. Претендира законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание се
представлява от адв.Ч. от ВТАК.Поддържа исковите претенции.
Ответникът В.Й.А.
е депозирала в срок отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен
и недоказан. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Минчев
от ВТАК. Навежда доводи за неоснователност на претенцията, свързани с
неизпълнение на задълженията на поръчителя към кредитора на ответницата. Моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.12.2016 година
"Олимпия-2000" ЕООД и В.Й.А. са сключили договор за възлагане на
поръчителство № ВТИ6846/28.12.2016 г., по силата на който ответникът по
делото в качеството си на длъжник, е
възложил на ищеца в качеството на поръчител да отговаря за задълженията му
спрямо кредитора "Ипокредит" ООД по договор
за потребителски кредит № ВТИ6846/28.12.2016 г. Според чл.2 от договора, за
осъщественото поръчителство длъжникът следва да заплати на поръчителя възнаграждение
в размер на 1852,75 лева, съгласно Приложение №1-график за плащанията,
представляващо неразделна част от договора. От приложения график на плащанията
се установява, че задължението е разсрочено на 18 вноски, първата с падеж
28.01.2017 година, а последната с падеж на 28.06.2018 година. Приложен е договор за потребителски кредит №
ВТИ6846/28.12.2016 г., видно от който "Ипокредит"
ООД е предоставил на ответника сумата от
3500 лева , която следва да се погаси съгласно приложената схема на плащане-Приложение
№ 1 с първа вноска на 28.01.2017 година и последна вноска на 28.06.2018 година.
Задължението, поето от "Олимпия-2000" ЕООД да поръчителства по договора за
кредит на ответника е обективирано в договор за
поръчителство № ВТИ6846/28.12.2016 г., сключен между ищцовото
дружество и "Ипокредит" ООД. Съгласно този
договор, поръчителят се е задължил спрямо кредитора на ответника да отговаря за изпълнение на задълженията ѝ
по договора за кредит така, както се е задължил самият длъжник.
Представителната власт на подписалият от името на дружеството "Олимпия-2000" ЕООД се удостоверява от приетото
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 2814/23.07.2014 г. на
нотариус № 252 в регистъра на НК. След
подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2266/2018 година на
ВТРС е издадена заповед за изпълнение № 1101/17.07.2018 г. за сумата от 1535,05
лева главница, ведно със законната лихва върху нея от 16.07.2018 г. до
окончателното изплащане. В законоустановения
срок длъжникът е депозирал възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника. Разгледан по същество иска се явява
основателен.
В производството при
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи качеството
си на кредитор, основанието и размера на претенциите си. След преценка на
събраните доказателства съдът счита, че ищецът проведе пълно и главно доказване
на изложените в исковата молба фактически твърдения. Безспорно се установи
наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за
възлагане на поръчителство, по силата на който ответникът е възложил на
ищцовото дружество да обезпечи задълженията му поети по договор за
потребителски кредит, като поръчителства това задължение и отговаря за него
така, както и самият кредитополучател. Задължението поето от поръчителя е изпълнено,
което се доказва от приложения договор за поръчителство № ВТИ 6846/28.12.2016
г., сключен между ищеца и кредитодателя "Ипокредит" ООД, видно от
който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно пред кредитора за всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит № ВТИ6846/28.12.2016
г. В чл. 2,ал.1 от процесния договор страните
са се съгласили, че за осъщественото поръчителство длъжникът ще заплати на
поръчителя възнаграждение в размер на 1852,75 лева, платимо съгласно Приложение
№1-график на плащанията, неразделна част от договора. Договорът е подписан и от
двете страни и обективира съгласието им по всички въпроси третирани в него. Ответникът
прави възражение за недължимост на претенцията, основано на липса на плащане
задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит от страна
на поръчителя. Твърди се, че при неизпълнение това задължение поръчителят няма
право да предявява иск и да търси каквато и да било облага. Съдът не споделя
доводите на ответника. В конкретния случай
не става реч за договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД, а
за договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Ищецът основава
претенциите си на мандатно правоотношение, обективирано в договор за възлагане
на поръчителство, по силата на което довереникът се е задължил за сметка на
доверителя да извърши възложените му от последния действия. В случая- да поръчителства
неговото задължение по договора за кредит. Довереникът-ищец е изпълнил
задължението си по договора , което се доказва от приетия договор за
поръчителство, сключен между него и "Ипокредит" ООД. Срещу това за
ответника е възникнало насрещното задължение да заплати договореното
възнаграждение в размер и срок, съгласно условията на договора. Принципно договорът за поръчка е
безвъзмезден, но когато е договорено
възнаграждение, то следва да се заплати според чл.286 от ЗЗД. Възражението за недължимост на претендираната
сума поради неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит е
несъстоятелно, тъй като възнаграждението се дължи при изпълнение на поръчаното.
Както бе отбелязано по-горе, предметът
на поръчката е сключване на договор за поръчителство с кредитора на
доверителя-ответник, което се доказа от ищеца с приложените писмени
доказателства. От своя страна ответникът не доказа да е платил сумата дължима
като възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство. Ищецът признава,
а и от приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице се установи, че от дължимата сума от 1852,75 лева е платена
сумата от 317,70 лева. При настъпил падеж на цялото задължение на 28.06.2018
година, дължимата от ответника сума, която не е погасена, е в размер на 1535,05 лева. От изложеното съдът счита, че иска бе доказан
по основание и размер и следва да се уважи, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1535,05 лева
главница, представляваща непогасена част от
възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство № ВТИ 6846/28.12.2016
г. Основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 16.07.2018
г. до окончателното изплащане .
При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски възлизащи на 591 лева, от които 31 лева ДТ, 340
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 220 лева депозит за вещо лице. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 31
лева разноски направени в заповедното производство за заплатена ДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Й.А. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ОЛИМПИЯ-2000" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 2Б,
ет. 1, ап.5 сумата от 1535,05 /хиляда
петстотин тридесет и пет лева и 5 ст./ главница, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство № ВТИ 6846/28.12.2016
г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение-
16.07.2018 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1101/17.07.2018
г. по ч.гр.д.№ 2266/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА В.Й.А. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ОЛИМПИЯ-2000" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 2Б,
ет. 1, ап.5 сумата от 591 /петстотин
деветдесет и един/ лева представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 31 /тридесет и един/ лева присъдени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2266/2018 г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 2266/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: