Р Е Ш Е Н И
Е
№ 160
гр. Велико
Търново, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав,
в съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
участието на секретаря В.Г., изслуша докл***аното от съдия Тонева адм. дело № 197 по описа на АСВТ за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника ***. С.Л. от ВТАК, с адрес на упражняване на
дейността***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 20-1275-000130/27.02.2020 г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Велико
Търново, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „***за срок от 6 месеца, считано от
26.02.2020 г.
В подадената жалба се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие със закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се посочва, че органите
на МВР са действали извън своите служебни правомощия, тъй като към датата на
съставяне на АУАН и снемане регистрацията на процесното МПС не е имало валидна
заповед за налагане на ПАМ, въз основа
на която да бъдат законно извършени посочените действия. Отделно от това посочва,
че не е извършила визираното в ЗППАМ нарушение, тъй като към датата на
проверката е била правоспособен водач, макар да не е притежавала СУМПС. Според
нея неправилно е прието, че е неправоспособен водач, тъй като не притежава
СУМПС. В тази връзка посочва, че към датата на проверката е била издържала
задължителните изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС –
както теоретичния, така и практическия. Нещо повече, СУМПС й е издадено на
02.03.2020г., като в същото като дата на придобиване на право да се управлява
ППС от съответните категории АМ, В1 и В е посочена дата 20.02.2020 г., т.е.
преди 26.02.2020 г. – датата на издаване
на АУАН и фактическото снемане на регистрационните табели и 27.02.2020г. –
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Предвид това намира, че към
датата на извършената проверка е била правоспособен водач, макар да не е имала
издадено СУМПС. Посочва също, че МПС се
използва и от мъжа, с когото живее във фактическо съжителство, който използва
автомобила за придвижването на двамата до работа и прибирането им, като чрез лишаването
от възможността да ползват процесното МПС търпят необосновано тежки последици. На
последно място излага доводи, че в заповедта за налагане на ПАМ не са изложени конкретни
мотиви, с което е нарушено правото й на защита. С оглед на това иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ***. Л., поддържа
жалбата и изложените в нея аргументи.
Ответникът – ВПД Началник сектор
към ОДМВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-1275-000130/27.02.2020 г. на ВПД Началник сектор към
ОДМВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателката, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „***за
срок от 6 месеца, считано от 26.02.2020 г.
и са отнети: СРМПС № *** и 2 бр. регистрационни табели с номер ***
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на
26.02.2020 г. около 20:55 часа в с. Леденик на
улица без име, пред дом номер 474 в посока ПП - I-4, М.С.М. е управлявала
собствения си лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ – син металик с регистрационен номер ***, като при извършена проверка и
чрез извършена справка с РСОД номер 6 и ОДЧ при ОДМВР Велико Търново се установило,
че същата не притежава СУМПС и е неправоспособен водач.
За така
установеното нарушение на М.С.М. е съставен АУАН № GA139206/26.02.2020
г., като по делото няма данни дали въз основа на този АУАН е издадено НП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена срещу подпис на жалбоподателката на 04.03.2020 г. Недоволна от нея, на
17.03.2020 г., М. я оспорила чрез Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико
Търново пред Административен съд - Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото
са приети административната преписката по издаване на процесната ПАМ, изпратена
с писмо рег.
№127500-5875/20.03.2020 г. на ОДМВР - Велико Търново, както и документите, приложени с жалбата, а именно: ЗППАМ №
20-1275-000130/27.02.2020 г., издадена от Р.М.В.на длъжност ВПД Началник сектор
към ОДМВР - Велико Търново, сектор ПП – Велико Търново; Копие на СУМПС № *********, издадено на
02.03.2020 г. от МВР Велико Търново.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателката съдът е допуснал гласни доказателства.
Изслушани са свидетелските показания на Н.Б.Б., който посочва, че проверката се
е състояла края на февруари тази година. Посочва също, че М. тъкмо е била
изкарала книжка и сутринта на същия ден е подала в КАТ документи да й издадат
книжката. Понеже самото кормуване било малко недостатъчно, същата вечер по негово
предложение решили в земята пред работилница на входа на с. Леденик, тя да се упражни.
Не били изминали и 20 метра и полицаите ги спрели, проверили документите и на
двамата и установили, че М. няма документи. Видяли, че има подаден протокол, но
казали, че трябва да свалят номерата и
буквално на момента номерата били изтръгнати.
Въпросното МПС, на което свалили номерата трябвало да се ползва от М.
след като изкара курсовете.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален
административен акт. При разглеждането й
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК,
съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-1275-000130/27.02.2020 г. на ВПД Началник сектор към
ОДМВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ е издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № № 366з-2141/27.07.2017 г.
Директорът на ОД МВР - Велико Търново, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е
оправомощил началниците на сектор ПП при ОДМВР - Велико Търново да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед
е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, от
което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Индивидуалният административен акт е
издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити
по чл. 59, ал. 2 от АПК. При излагане на фактическите и правни основания за
издаването на заповедта административният орган се е позовал на фактическата
обстановка, приета за установена със съставения АУАН № GА139206/26.02.2020 г.,
като е възпроизвел направените в него констатации. Тоест, описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр.
1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. По този начин
оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е
мотивирана, като включва посочване на установените факти и правните основания
за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на оспорващата, че процедурата по прилагането на ПАМ била опорочена от
извършеното без основание (според оспорващата) предварително снемане на
регистрационните табели. Неправилно жалбоподателката счита, че регистрационните
табели може да бъдат иззети едва след издаването на заповедта за прилагане на
ПАМ. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2,
букви „в“, „и“, „к“, „л“, „м“, „н“ и т. 2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно
средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с
регистрационен номер. Така цитираната правна норма обосновава извод, че
фактическото сваляне на регистрационните табели и изземване на свидетелството
за регистрация на МПС се извършва със съставянето на АУАН, а не след
постановяване на заповедта за налагане на ПАМ.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в относимата й
редакция в сила от 03.01.2018 г., ДВ бр.2/2018 г., посочена като правно
основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната разпоредба е
видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващата М.М.,
административният орган се е позовал на наличието на втората от посочените в
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – М.М. като собственик на лек автомобил „***управлява
ППС без да притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособна.
По делото няма спор, че М.С.М. е
собственик на процесното МПС. Безспорно е и обстоятелството, че към датата на
извършената проверка – 26.02.2020 г., същата като водач на превозното средство
не е притежавала СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания по делото
свидетел. С оглед на това съдът приема, че са налице фактическите основания за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателката, тъй
като същата е собственик на моторно превозно средство, което е управлявала без
съответното свидетелство за управление.
Неоснователно се поддържа от
жалбоподателката, че не е извършила визираното в ЗППАМ нарушение, тъй като към
датата на проверката е придобила правоспособност за управление на МПС след
успешно положен изпит и е притежавала такава правоспособност към тази дата. Правоспособността
да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата
право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство.
Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от две групи
изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват
управление на моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност
за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са
налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на
правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и
да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване
наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит пред
оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и
поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. В случая,
видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач (л.16 и л.17 от
делото) е, че на 20.02.2020 г. М.М. е издържала изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, като на 26.02.2020 г. е подала заявление
за издаване на СУМПС, към което е приложила изискуемите документи, измежду
които е и карта за медицински преглед. Така изложеното обосновава извод, че М. действително
е покрила изискванията за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
От друга страна обаче, съгласно разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, а чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС удостоверява
правоспособността за управление на моторно превозно средство. Нормата на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП постановява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство. От граматическото
тълкуване на посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е
предпоставено от придобиването на правоспособност, но за да управлява
правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за
управление. Единственият начин, предвиден в закона, за удостоверяване на
правоспособността е посредством СУМПС, а в случай, че водачът не притежава
такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност
правомерно да я установи. Предвид това липсата на издадено СУМПС се приравнява
по своите правни последици на липса на правоспособност, поради което и
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите, които не
притежават СУМПС да управляват превозни средства. В случая, както се посочи
по-горе, към датата на извършване на проверката – 26.02.2020 г.
жалбоподателката не е притежавала СУМПС. Такова й е издадено едва на 02.03.2020
г. (арг. Справка за нарушител/водач – л.16 от делото). След като по делото е
безспорно установено, че посоченото в акта лице е собственик на МПС и към
датата на проверката не е притежавало свидетелство за управление съгласно
изискванията на чл. 150 от ЗДвП, то правилно административният орган е приел,
че е осъществен фактическият състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“.
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е в минимума визиран в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради
което съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е
съобразена не само с материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване
безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-1275-000130/27.02.2020 г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Велико Търново,
Сектор „Пътна полиция“ е валидна и законосъобразна, включително и в частта й
относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико
Търново, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на М.С.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-1275-000130/27.02.2020 г. на ВПД Началник сектор към
ОДМВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „***за срок от 6 месеца,
считано от 26.02.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.