Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,
20. 02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и
девети януари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
МАРКОВА в.гр.д.№ 11807 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 401779 от 08.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 79169 по описа за 2017 г. от СРС, І ГО, 125 състав е отхвърлен, предявеният от П.М.П. срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск
по чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 582,44 лв.,
представляваща стойност по направена корекция на сметка за ел.енергия за минал
период 26.07.2017 г.- 23.10.2017 г., начислена за кл.№ 300131343736 за обект,
находящ се в гр.Златица, ул.“******и за която сума е издадена фактура № **********
от 27.10.2017 г.
В полза на ответника, в тежест на
ищеца са възложени разноски в размер на 450 лв.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилност на така постановеното решение. Съдът правилно бил приел,
че липсва правна уредба относно уведомяването на клиента, но достигнал до
неправилен извод, че това не се отразява на процедурата. Съдът бил запознат със
съдебната практика на ВКС, постановена във връзка със ЗИДЗЕ, в сила от 17.07.2012
г., където било въведено законово основание за коригиране на сметка на клиент
при недоказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, но само ако в ОУ
било предвидена възможност за уведомяване. В чл.17, ал.2 ОУ било предвидено
уведомяване, но не и ред по който това да бъде сторено. Неправилно СРС бил
приел, че това може да стане по реда на чл.46 ГПК защото такова препращане
липсвало нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ. В този смисъл решението противоречало на
материалния закон. ОУ не били публикувани в местен вестник /в случая се касаело
до обект в гр.Златарица/. Неправилно СРС бил приел, че клиента /ищцата/ е
нарушила чл.15 от ОУ да не променя схемата на свързване. По делото, обаче, не
било доказано виновно поведение на ищцата. Неправилно СРС бил приел, че е
налице имуществено разместване, което да бъде възстановено. Такова
неоснователно разместване не било доказано. Освен това с решение на 5-чл.
състав на ВАС по адм.д.№ 2358 по описа за 2016 г. били отменени всички правила
на ПИКЕЕ с изключение на чл.48-51. Това означавало, че липсват правила за
установяване на неизмереното количество ел.енергия, т.е липсвало правно
основание . Неправилно СРС бил приел, че
чл.17, ал.2 ГПК е неприложим, защото в случая се касаело до нормативен
административен акт. Счита, че в случая законовата делегация по чл.83,ал.2 ЗЕ за
приемане на нормативни правила, вкл. и за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия е на ДКЕВР, сега КЕВР.
Регулаторният орган следвало да уреди единствено начините на извършване на
проверката, не и последващите тази констатация действия. Затова счита, че
правилата на чл.48 от ПИКЕЕ надхвърлят рамките на определената в чл.83, ал.2 ЗЕ
делегация и се създавала фикция за потребена ел.енергия за минало време. Това
представлявало нарушение на чл.12 от ЗНА. Затова и СРС не следвало да прилага
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. Претендират се разноски.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да се отхвърли
като неоснователен. Претендира разноски.
Срещу така подадена въззавна жалба е постъпил отговор от „Ч.Е.Б.” АД, ответник
пред СРС. Излага се
довод, че решението е правилно и съобразено със събраните по делото
доказателства. Твърди, че към процесния момент била уредена процедура за
уведомяване на клиента- чл.17, ал.2 и чл.18 от ОУ. Уведомяването се извършвало
в 7-дневен срок. Това си задължение в случая ответното дружество било
изпълнило. Това се доказало с представянето на фактурата с исковата молба. Писмо
било изпратено и на адреса на обекта. Това се възприемало и от съдебната
практика на ВКС по дела с „Енерго-Про-продажби“, но била приложима и по
отношение на въззиваемия по делото, защото правилата в ОУ били аналогични.
ЗИДЗЕ не предвиждал изискване за промяна на правилата на ответното дружество.
Съдебната практика на която се позовавал въззивника била постановена преди
приемането на ПИКЕЕ. След изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ правото на
корекция произтичало пряко от закона и в този смисъл приетото от СРС било
правилно. В случая ОУ били приети и публикувани и редът установен там в случая
бил спазен. Пред първата инстанция ищцата не била оспорила наличието на
облигационно отношение, респ., че ОУ не са публикувани, поради което правилата
я обвързвали. Това, че част от ПИКЕЕ била отменена не означавало, че не е
налице законова възможност за корекция на сметка. Налице била специална –
обективна отговорност, която била в отклонение от общите правила на договорната
отговорност. ЗЕ дерогирал ЗЗД. По арг. от чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ следвало да се
търси баланс между клиенти и енергийни предприятия. Законодателят бил преценил,
че е налице обществени интерес от осигуряване на средства за крайния снабдител
и оператора на мрежата за осигуряване на сигурността на снабдяването. Правилно
СРС бил приел, че нормата на чл.17, ал.2 и други от ГПК се отнасят само до
индивидуалните административни актове.
От събраните по делото доказателства се установило
нерегламентираното въздействие върху СТИ. От заключението на СТЕ се установило,
че преизчислението е математически вярно и сумата съответства на одобрените
цени на ел.енергия за процесния период от ДКЕВР.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението
е връчено на въззивника
на 01.06.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 14.06.2018 г./по пощата/,
поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес на въззивника /ищец/ пред първата съдебна инстанция/ за
обжалване на решението на СРС.
Въззивната жалба е допустима:
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел че в ОУ не бил предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, но такова било извършено по реда на чл.46 ГПК. Наред с това в полза на ответното дружество било законодателно уредено
право да извършва корекция на сметка в случай като процесния – чл.98, ал.2,т.6
ЗЕ. Касаело се до право с обезщетителен характер. ПИКЕЕ били приети в
изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ от компетентния
законов орган по чл.83,ал.2 ЗЕ. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК била
неприложима, защото се касаело до подзаконов нормативен акт. Затова била приложима
нормата на чл.15, ал.3 ЗНА. Съгласно чл.120 от ЗЕ клиентът дължал сума по
корекция на сметка, когато е налице негово неправомерно поведение във връзка с
присъединяване, промяна в схемата на свързване или въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства и това било довело до неизмерването, неправилното
и/или неточното измерване на ел.енергия. След влизането в сила на новите ПИКЕЕ
по силата на чл.83,ал.1,т.6 и чл.98 а, ал.2,т.5 ЗЕ, обн.ДВ, бр.54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. било налице законово основание за едностранно извършване
на корекция на сметка на потребителите, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.енергия. Според
СРС били въведени обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена
или неточно измерена ел.енергия. В случая доказателствената тежест се носело от
потребителя, който следвало да установи потребеното количество ТЕ с оглед
намиращите се в обекта ел.уреди и режима на използването им. Не било необходимо
доказване от страна на ответника на виновно поведение на потребителя, тъй като
корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение, в този смисъл било решение № 118/18.09.2017 г. по
т.д.№ 961/2016 г. на Второ ТО. СРС се е позовал и на други съдебни решения на
ВКС като съдебната практика била обобщена с определение № 556 от 21.06.2016 г.
на ВКС , Първо ТО по т.д.№ 2378/2015 г. Не се установило ПИКЕЕ и по-конкретно
чл.47 и следв. да противоречат на акт от по-висока степен - ЗЕ. Извършеното
въздействие върху СТИ било установено по безспорен начин по делото. Установило
се, че задължението на ищеца е определено при спазване на правилата на ЗЕ и
ПИКЕЕ. Затова и искът като неоснователен е отхвърлен.
По доводите във въззивната жалба:
Действително, с исковата молба ищцата,
въззивник пред настоящата инстанция, не е оспорила наличието на облигационно
отношение с ответника. Това обстоятелство е обявено за безспорно и с доклада по
чл.140 ГПК/л.68/.
В обстоятелствената част на исковата
молба липсват доводи, че ОУ не са били публикувани в местен вестник относим към
гр.Златарица. Затова и тези доводи като
предявени за първи път с въззивната жалба, не ще бъдат разгледани от настоящата
инстанция.
ПИКЕЕ /наричани за краткост
„правилата“/ са издадени от регулатора – ДКЕВР и представляват част от
задълженията на страните по облигационното отношение. Последното е възникнало
въз основа на ОУ, приети от ответното /пред СРС/ дружество.
По делото е
представен на л.45 /по делото пред СРС/ КП, в който е посочено, че на
23.10.2017 г. е била извършена проверка относно СТИ, измерващо потреблението на
ел.енергия за процесния кл. № 300131343736. Видно от данните на л.47 констатирано е нарушение на
пломбата на капачката на клемния блок на СТИ. Поставен бил допълнителен
проводник /шунт/ между входящ и изходящ проводници/клеми/ във вътрешността на
клемния блок на СТИ. Посочено е, че е налице промяна на схемата на свързване на
измерителната система. В резултат на тези въздействия върху СТИ последният
отчита ел.енергия с разлика 93,78 % по-малко. Съставено е предложение за
корекция /л.50 /., в която е посочен периода на корекцията за всеки един вид
ел.енергия – дневна, нощна и върхова като резултата е общо 8620 киловат /часа за периода 26.07.2017 г.-
23.10.2017 г. Издадена е на 27.10.2017 г. фактура /л.13 / на стойност
1 582,4 4 лв., вземане на ответника, което се претендира от ищеца за
установяване като недължимо.
Корекцията е била извършена при
действието на ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.
Действително, съгласно чл.177, ал.1 АПК решението има сила за
страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен,
този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes). Съобразно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно
решение има действие спрямо всички лица, независимо дали тези лица са участвали
в съдебното производство по оспорване на акта. Отмяната, обаче, има обратно
действие в случаите на индивидуален или общ административен акт, какъвто по
делото не се спори, че процесният не е. Действие занапред на съдебно решение за
отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК
и то е по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни
актове.
При това положение за процесния период
не може да се породят последиците на отмяната на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от
ПИКЕЕ с решението 21.08.2018 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.97/98 и в сила от 23.11.2018
г.
С РЕШЕНИЕ № 1500 ОТ 06.02.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 2385/2016 Г., 5
ЧЛ. С-В НА ВАС Решение № 12897
от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд е било обезсилено на осн. чл.
221, ал. 3 АПК и в частта, с която са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от Правилата, а делото – прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС, 5-членен състав ОТМЕНЯ по жалбата на "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, с ЕИК ******Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от този акт.
Следователно,
правилата за които се твърди от ищеца /пред СРС, въззиваем пред настоящата
инстанция/, че са нищожни като неравноправни, ВАС е приел, че не следва да
бъдат отменени.
Основателен е довода на въззиваемия,
че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е относима за индивидуалните административни
актове, а ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт. Редът за тяхното оспорване е
уреден в раздел Трети от АПК- чл.185 и следв. като споровете са подсъдни на
Върховния административен съд.
Относно уведомяването на клиента за започналото производство по корекция на сметка за минал
период от време:
Противно на твърдяното от въззиваемия,
ответник пред СРС, не се доказа по спора, че са изпълнени изискванията на
чл.17, ал.2 и чл.18 от ОУ досежно уведомяването на клиента.
Настоящата инстанция приема, че
неправилно СРС е приложил правилата на чл.46 ГПК досежно това уведомяване.
Основателен е довода на въззивницата, че в ОУ не е предвиден ред за
уведомяване, респ. липсва препращане към разпоредбите на ГПК. От друга страна,
дори да приемем, че са приложими правилата на ГПК, то не е налице хипотезата на
чл.46 ГПК, тъй като видно от обратната разписка на л.49 по делото пред СРС, с
която се твърди, че е изпратено уведомителното писмо до клиента, същата е подписана за получател от Т.Д./а, за която
не е ясно в каква връзка е с ищцата П.М.П.. В този смисъл са и доводите на
ищцата в молбата й от 21.02.2018 г./л.79 пред СРС/.
Действително, П. е подала възражение
/л.87/, но същото представлява придружително писмо, с което е била изпратена
исковата молба по която е било образувано делото, постновеното решение по което
е предмет на инстанционен контрол.
Относно основанието за корекция:
Като частни
свидетелстващи документи едностранно съставените от ответното дружество месечни
сметки и тяхната стойност, не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила. Същите се преценяват
от съда наред с
всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест на
съставилата ги страна е да установи в процеса с допустимите от ГПК
доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е
надлежно извършено и съответства на действително потребеното количество ел.енергия.
В конкретния случай неправилно в
решението си СРС е приел, че доказателствената тежест се носи от потребителя
/ищец/. Касае се до предявен отрицателен установителен иск, т.е.
доказателствената тежест е обърната.Следва да отбележим, че в първото по делото
о.с.з. СРС изрично е указал на ответника, че носи тежестта за доказване на
законността на корекцията /виж л.107 по делото/.
Не сме сезирани и с иск за
неоснователно обогатяване, за да се изследва дали е настъпило без основание
имуществено разместване, което да бъде възстановено, в който смисъл са мотивите
на СРС.
Противно на твърдяното от въззиваемия,
от заключението на допуснатата, изслушана и приета пред СРС съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, не се доказва, че въззивницата П. е потребила конкретното
количество ел.енергия за визирания период. Видно от л.3 от това заключение,
вещото лице инж.Балкански е посочил, че за да се отговори на въпроса дали
клиента е потребил, отразеното във фактурата от 27.10.2017 г. количество
ел.енергия, следва да има данни за
показанията на 26.07.2017 г. Такива данни по делото от ответното дружество не
са представени, нито са посочени в предложението за корекция. Наред с това
вещото лице сочи, че следва да се съобрази, че конкретното СТИ мери с
отклонение от 2%. Вещото лице е констатирало и, че визираният в КП щунт не е
бил приложен към КП, както и сечението и материална не са посочени в КП. Фактът,
че математическите изчисления са правилни, не доказва тезата на ответника, че
ищцата е потребила именно отразеното като корекция количество ел.енергия.
Въззивната инстанция кредитира основното
заключение на вещото лице, тъй като същото е отговорило на поставените му
задачи; заключението е обективно и борави с реални величини.
Ответникът /пред СРС/ въззиваем пред
настоящата инстанция комуто тежеше задължението за доказване, не можа да
установи по какъв начин е определил стойност на ел.енергията по така
извършената корекция в размера, посочен в издадената от него фактура.
Ирелевантно по спора е
обстоятелството, че ищцата като битов клиент има задължения за периода
02.11.2013 г.- 02.01.2014 ., за които е било сключено споразумение за тяхното
разсрочване/доказателства представени пред СРС/.
Налага се извод, че с оглед представените
по делото /пред СРС / писмени доказателства и доказателствени средства не се доказа от ответника да е спазена
процедурата по съставяне на КП, респ. да е доказано основанието за извършване
на корекцията на сметка за минал период от време.
Налага се извод, че обжалваното
решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и предявеният
отрицателен установителен иск ще бъде уважен.
По разноските:
Пред първата съдебна
инстанция:
С оглед изхода на
спора разноските не са правилно
присъдени.
В полза на ищеца се следват
разноски в размер на 504,30 лв.
На ответника разноски не се
полагат и такива не следва да му бъдат присъдени.
Пред въззивната инстанция:
При това
положение на въззивницата разноски
се следват в размер на 31,65
лв.-държавна такса за въззивно обжалване.
Въззиваемият не претендира разноски, а и такива пред настоящата
инстанция не са сторени, поради което не му се присъждат
Водим от горното,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 401779
от 08.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 79169
по описа за 2017 г. от СРС, І ГО, 125 състав, изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от П.М.П., ЕГН *********,***,
съдебен адрес:***-адв.К.Д., срещу „Ч.Е.Б.”
АД, с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1 582,44 лв.,
представляваща стойност по направена корекция на сметка за ел.енергия за минал
период 26.07.2017 г.- 23.10.2017 г., начислена за кл.№ 300131343736, за обект, находящ се в гр.Златарица, ул.“******,
и за която сума е издадена фактура № ********** от 27.10.2017 г.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на П.М.П., ЕГН *********,***,
съдебен адрес:***-адв.К.Д., сумата в
размер на 504, 30 лв.-разноски пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на П.М.П., ЕГН *********,***,
съдебен адрес:***-адв.К.Д., сумата в
размер на 31,65 лв лв.-разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: