Р Е Ш Е Н И Е № 396
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин
23.12.2020 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Мариела Йосифова
при секретаря П.Въткова и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова
АНД № 1052 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Г., гражданин на Република Гърция , с постоянен
адрес *** против наказателно постановление № НП 25-0000130/17.07.2020г,
издадено от Директор РД „АА” гр. Враца, с което на основание чл. 185 от Закона
за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание
– глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от Закона за
автомобилните превози и на основание чл. 185 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер
на 20.00 лв., за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от Закона за автомобилните
превози. С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление, като се твърди, че на жалбоподателя не е осигурен превод ,
респективно не е могъл да организира защитата си, липсва описание на
извършеното нарушение , нарушителя не е индивидуализирано. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия
съд жалбоподателят не се явява и не се представлява. От проц представител на
същия е получена молба да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Развиват се
доводи за отмяна на обжалваното НП.
За ответната страна, редовно
призовани, представител не се явява .
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 13.07.2020г.
около 07.15 часа, в гр. Видин на гл. път
Е79 , пред ТЕЦ Видин в посока Дунав мост 2 проверяващите установили, че
жалбоподателят извършва обществен международен
превоз на товари от Р. Гърция за Р. Чехия , видно от представените ЧМР и
заверено копие на Лиценз на Общността с товарен автомобил Волво с рег.№Е7785МВ
и ремарке за товарен автомобил с рег.№ ЕЗ977ЕЕ. При проверката било констатирано
следното нарушение: Водачът извършва превоз с товарен автомобил , който не е
представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност в срок до 05.07.2020г., като от представеното удостоверение е видно
, че валидността на същото е изтекла ; Водачът извършва превоз с ремарке за
товарен автомобил , който не е представен на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност в срок до 05.07.2020г., като от
представеното удостоверение е видно , че валидността на същото е изтекла.
Актосъставителят квалифицирал
гореописаното като нарушения на чл.147 , ал.3 т.4 от ЗАвП и на чл.147 , ал.3 т.4 от ЗАвП.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
185 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл.147
ал.3 т.4 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 185 от Закона за
автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от Закона за
автомобилните превози.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски
показания на актосъставителя, свидетеля по констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване
на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е всяко едно нарушение и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянията,
както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията за всяко едно от нарушенията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на
защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното
НП само на това основание, без да разглежда спора по същество. Изложените в жалбата
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, съдът намира за неоснователни и като защитна теза
с цел избягване на административно наказателна отговорност.
На първо място се установи , че
жалбоподателя е индивидуализиран по данните вписани в представения от самия
него при извършената проверка официален документ за Продължително пребиваване,
копие от който е приложен по делото.
На второ място - възраженията на жалбоподателя, че в хода на проведеното
административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита,
тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач са неоснователни. Същият е с постоянен
адрес в Република България с карта за Продължително пребиваване , издадена на
15.12.2016г. на МВР Благоевград и работи като водач на МПС в „Бумс“ ЕООД
Съдът следва да отбележи и това , че ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на
административно наказателното производство до издаването на НП, като в случай
на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното
производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно
приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на
преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление.
Освен това съгласно събраните по делото писмени и гласни
доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта
и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да
организира защитата си, като е упълномощил адвокат който да го
представлява.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите
на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е
възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд.
Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета
от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като
за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама
по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН
не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно
наказателното производство.
В този смисъл, настоящият състав
възприема твърдението на жалбоподателя, че не осигуряването на преводач е
нарушение довело до невъзможност същия да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си като защитна теза, с цел избягване на
административно-наказателна отговорност.
С оглед на законодателната уредба, относима към
разглеждания случай и предвид установените по делото факти, настоящият състав
на ВРС приема, че в случая жалбоподателят е нарушил задълженията си, вменени му
с разпоредбата на чл.147 ал.3 т.4 от Закона за автомобилните превози . Нарушенията
на въпросната разпоредбата са обявени за наказуеми с административно наказание
със санкционната норма на чл. 185 от Закона за автомобилните превози. Размерите
на санкциите са правилно определени, съобразени с действащата към момента на
деянието правна норма .
С оглед на изложеното настоящия
съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното
наказателно постановление, за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на горепосочените административни
нарушения и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Видинският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НП 25-0000130/17.07.2020г,
издадено от Директор РД „АА” гр. Враца, с което на основание чл. 185 от Закона
за автомобилните превози, на А.Г., гражданин на Република Гърция , с постоянен
адрес *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв., и
за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от
Закона за автомобилните превози , на основание чл. 185 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00
лв., за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Видински административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: