Решение по дело №1345/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 505
Дата: 19 декември 2017 г. (в сила от 17 януари 2018 г.)
Съдия: Ромео Симеонов
Дело: 20173230201345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ______

 

 

 

гр.Добрич 19.12. 2017г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.12.2017г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛРОМЕО СИМЕОНОВ

 

 

 и при участието на секретаря Теодора Димова, след като разгледа докладваното от съдията АНД  № 1345 по описа на ДРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** офис * чрез процесуалния си представител адв.А. А. срещу Наказателно постановление(НП) № 15-0851-002684 от 14.04.2016г., издадено от Д. Х.Д., на длъжност „Началник група“ Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 2684 от 11.07.2015г. и Постановление на ДРП от 06.04.2016г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№489/2015г. по описа на Второ РУ на МВР Добрич, с което НП на жалбоподателя се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.150 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лв.

В жалбата,подадена от процесуалния представител,  се посочва че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,оспорва извършването на нарушението като сочи,че дори  на посочената дата не е бил в Р България и моли съда, поради изложените аргументи да отмени така издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Първо РУ ОД на МВР Добрич не се представлява и не взима отношение по жалбата.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал: жалба от А.н.К. с рег.№851002-78/20.07.2017г.,Постановление на ДРП изх.№1387/2015г. от 06.04.2016г.,Докладна записка,Наказателно Постановление №15-0851-002684/14.04.2016г.,АУАН №2684/11.07.2015г.,Справка за нарушител/водач/,Писмо с вх. рег.№21088/06.12.2017г. от Сектор „Пътна полиция” ОД МВР Добрич във вид на заверени копия на ЗППАМ №2192/2013г. издадена срещу А.Н.К.,разпити на св.Д.Ж.Д.-актосъставител и Т.Г.Г.-свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН,материалите по описа на ДП №489/2015г. по описа на Второ РУ ОД МВР Добрич.  

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2015г., около 08.00ч. часа на път втори клас №71 в посока от гр.Д. към с.Б. на КПП *** жалбоподателят е управлявала лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****** .На посоченото място полицейски екип ,в който са били свидетелите,служители към ОД МВП  Д.Ж.Д.-актосъставител и Т.Г.Г.-свидетел при констатирани на нарушенито и съставянето на АУАН, са  изпълнавали задълженията си по контрол на автомобилното движение.Спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил.След направена справка са установили,че водачът А.н.К. управлява автомобила,след като е лишен от това право по административен ред,в условията на повторност.

 На място и веднага е съставен е съставен и процесният АУАН от св.Д.Ж.Д. , а св.Т.Г.Г. се е подписал като свидетел. Писмени възражения в законоустановения срок и по предвидения ред не са постъпили,в АУАН жалбоподотелят в графата за възражения собственоръчно е написал „НЕ”,което мотивира съда да приеме,че правилно е установена фактическата обстановка отразена в АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Съдът за да установи така посочените факти, направи анализ на всички доказателства, заедно и поотделно. Приема са установено написаното в АУАН, доколкото на същото ЗДвП е придал обвързваща доказателствена сила-арг. чл.189,ал.2, доколкото липсват доказателства, които да установяват противното.

По делото са приложени и приобщени по предвидения  процесуален ред материалите по ДП №489/2015г.по описа на Второ РУ ОД МВР Добрич,което е биро образувано по случая.

В с.з. свидетелите заявяват,че не си спомнят подробности,което е напълно нормално с оглед спецификата на работата им,при която ежедневно се налага да проверят множество автомобили и водачите им,но потвърждават автентичността на почерка и подписите си.В показанията си пред орган на дос. производство,обективирани в протоколи за разпит на свидетел от30.09.2015г. и08.10.2015г. двамата възпроизвеждат точно описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелите, като последователни и непротиворечиви. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и потвърждават констатациите в АУАН. Съдът приема и Справката за нарушенията на жалбоподателката  от СПП към ОД на МВР-гр.Добрич, доколкото същата е издадена от надлежен орган и няма никакви обективни предпоставки, които пораждат съмнение във фактите, които съдържа.

Въз основа на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-А.Н.К., на което е наложено административно наказание с НП. Относно връчването съдът следва да отбележи следното:В НП е указано,че е връчено  на 20.02.2017г. в условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН,която предвижда:”Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.”

Приложени са и копия от съпроводително писмо и Докладна записка,от която е видно,че лицето не живее на посочения адрес,анастоящият му/към тогавашния момент/ не е установен.Не са положени обаче никакви усилия от АНО да установи актуален настоящ адрес/или поне няма приложени документи в тази насока/,за да е налице редовно връчване на НП.

. Жалбата е подадена от процесуален представител на жалбоподателя, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Добрич на 12.07.2017г., видно от печат за входящ регистрационен номер. Поради изложеното по-горе,съдът счита,че е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.

След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от Д.Ж.Д., на длъжност младши автоконтрольор, който който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП. Съставен е след установяване на самоличността  на автомобила,веднага след констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при извършване на деянието, както и самото нарушение; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за  извършеното нарушение.,т.7- акта е подписан от  свидетеля, които е бил на място при установяването на нарушението и съставяне на акта; т.8-не са отразени са възражения на нарушителя;.

След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:

НП е издадено от компетентен орган- Д.Х. Д. на длъжност „Началник група“ Сектор „Пътна полиция” ОД на МВР-гр. Добрич, чиято компетентност да съставя НП е възложена от закона-чл.189,ал.2 ЗДвП и упълномощено по надлежен ред. Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаването на постановлението му не са допуснати нарушения,на Субект на това нарушение е водач на МПС,който управлява автомобила след като е лишен от това право по административен ред.

Видно от приложените по делото доказателства:ЗППАМ №2191/2013г. спрямо А.Н.К. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието”.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 06.12.2013г. и е влязла в сила на 14.12.2013г.

Правното основание на цитираната ЗППАМ е чл.171 т.1 б.”е” от ЗДвП,а именно: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1.      временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач

който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка;

            По настоящото производство не са представени никакви доказателства,в т.ч. и от процесуалния представител на жалбоподателя,че основанието е отпаднало,т.е. жалбоподателят е изпълнил законовото си задължение да сключи валидна застраховка „Гражданска отговорност”.В този смисъл съдът счита,че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и е използвал в пълна мяра правото си на защита пред съда,където се развива същинското административно-наказателно производство.

 Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДвП.

Твърдението в жалбата,че жалбоподателят не е извършил нарушението,тъй като не е бил в страната не се подкрепя от никакви доказателства,такива не са представени от нея пред настоящата инстанция и съдът го намира за неоснователно.АУАН е съставен на веднага при констатиранена нарушението и връчен лично на жалбоподателя,което обстоятелство е удостоверено с подписа му,а тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелите в цитираните по разпити вкачеството сена свидетеи по ДП.

Възражението на защитата,че не се установява по никакъв начин,че има наложено административно наказание на жалбоподателя категорично се опровергава от приложените по ДП и приети като доказателства многобройни НП и справката за нарушител ,в която са отразенипотресаващо голям брой нарушения на жалбоподателя.Споменът на процесуалния представител,че лицето може с принудителна мярка да бъде лишено 6 мес. от Началника на Сектор „ПП” и твърдението му,че нарушението е извършено след този срок не кореспондира с нормативно установеното.В правната норма,по чиято сила е наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя не е установен срок,а действието и се свързва с настъпването на бъдещо събитие- до предоставяне на сключена валидна застраховка,а за такова действие,както вече беше посочено липсват доказателства

 

По същество на нарушението.

Съдът намира че описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.150  от ЗДвП.

Субект на това нарушение е водач,който е има правоспособност.В процесния случай жалбоподателят е лишен от това право по административен ред,т.е. тое се явява неправоспособен.ещо повече-от приложените по делото няколко Справки картон на водача е видно,че СУМПС е отнето на 18.12.2013г./д.п. л.11/ и то е било валидно до 28.04.2014г.-до преди повече от година от установяване на процесното нарушение,като не са отразени данни то да е подновено

 Разпоредбата на чл.150 ЗДвП  императивно установява,че:” Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”.Очевидно е,че жалбоподателят не попада в кръга на предвидените изключения.Нарушението е формално и от обективна страна се изразява в бездействие-неизпълнение на законово установено задължение.

 Следователно е извършила съответното нарушение и законосъобразно и е наложено административно наказание, на основание чл.177 ал.4 вр. ал.1 т.1 от с.чл. пр.1 ЗДвП.

Според пар.6 т.33 от ДР "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.”

От приетите от съда като доказателтва материали по ДП №489/2015г. по описа на Второ РУ МВР Добрич на л.32 е приложено НП №14-0436-000603 от 23.09.2014г. издадено от Началник Второ РУП към ОД МВР Варна,с което жалбоподателят е наказан за същото такова нарушение,а НП е влязло в сила на 01.07.2015г.,т.е. процесното нарушение,което е извършено на 11.07.2015г. се явява в предвидения едногодишен срок.

 С оглед обстоятелството, че спрямо жалбоподателя има наложени предишни други санкции за извършени от него различни нарушения по ЗДвП,това нарушение се явява в условията на повторност,настоящият състав на съда счита,че правилно и законосъобразно  е наложена санкция в над максималния предвидени в закона размер.Такъв срок според настоящия състав на съда се явява справедлив съобразно личността и поведението на жалбоподателя като водач на МПС и следва да бъде потвърден .

По приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът, счита че не са налице никакви предпоставки за приложението му, с оглед на обстоятелството че нарушението не е маловажно, извършено е при  превес на отегчаващи вината обстоятелства, каквито са наличието към момента на други многобройни и разнообазни нарушения на ЗДвП и наложени санкции на жалбоподателя. Съдът, отчете че не е налице  маловажен случай, с оглед значимостта на обществените отношения, които защитават правилата на ЗДвП.

 С оглед на това не може да бъде приложен чл.28 ЗАНН.

От преписката е видно, че жалбоподателят не е депозирал възражения, нито при съставяне на АУАН, нито в срока даден с него. С оглед на това, за наказващия орган не са били налице спорни обстоятелства, които да разследва, съгласно чл.52,ал.4 ЗАНН и се е произнесъл съобразно обстоятелствата, които е сметнал за безпротиворечиво установени с АУАН и доказателствата към него.

Съгласно ЗАНН, чл.6-административно нарушение следва да е виновно извършено. Виновно е когато е извършено при форма на вината умисъл или непредпазливост-чл.7,ал.1 ЗАНН. Нарушението,за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя може да бъде извършено единствено при пряк умисъл.

 

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0851-002684 от 14.04.2016г., издадено от Д. Х. Д., на длъжност „Началник група“ Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 2684 от 11.07.2015г. и Постановление на ДРП от 06.04.2016г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№489/2015г. по описа на Второ РУ на МВР Добрич, с което НП на А.Н.К. с ЕГН ********** се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.150 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по  пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните. 

                                                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                                                    /Р.Симеонов /