№ 21386
гр. /..../, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110167353 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано във връзка с искова молба, с която
от името на А. Г. Д. против Апелативен съд – /..../ е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждането на Апелативен съд – /..../ да
заплати в полза на А. Г. Д. сумата от общо 28 571,00 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г.,
която сума е формирана от разликата между полученото от ищеца трудово
възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно
индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет,
за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на
магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и
2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
заплащане.
С решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../, с адрес:
гр. /..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../,
ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26 224,10
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021
г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи,
съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш
съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за
ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022
1
г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
заплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за разликата над уважения размер от 26 224,10 лева до пълния предявен размер от
28 571,00 лева.
С горепосоченото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение
разпределението отговорността за разноски в производството по гр. д. №
67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно изхода на спора.
С молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на ищеца А. Г. Д.,
ЕГН **********, е направено искане с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа.
От буквалното тълкуване на горепосочената разпоредба се налага извод, че
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, дори и без да е сезиран с
такова искане от страна в производството, като няма пречка това да стане в
отделен съдебен акт, когато съдът е пропуснал да се произнесе по допускане
предварително изпълнение на решението, в самото решение.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК срещу
държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила
решение.
С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена забрана за допускане на
предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена
категория правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните
заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Посочената
разпоредба урежда забрана за предварително изпълнение срещу изброените в
съдържанието й субекти и независимо, че се намира в Част първа "Общи правила"
на ГПК, тя се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а
и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата,
държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата
забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в
производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета
"Изпълнително производство", Глава тридесет и шеста "Издаване на
2
изпълнителен лист". Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр.2 ГПК,
разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК изключва възможността да се издаде
изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен
съд срещу визираните в чл. 243, ал. 2 ГПК субекти.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 243, ал. 2 ГПК, доколкото се иска допускане на предварително изпълнение
на невлязло в сила решение срещу ответник – държавно учреждение, каквото по
становище на състава представлява ответника Апелативен съд – /..../.
Предвид гореизложеното, искането с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
обективирано в молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на ищеца А.
Г. Д., ЕГН **********, за допускане предварително изпълнение на решение №
8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, в частта, с която съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../, с адрес: гр.
/..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../,
ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26 224,10
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021
г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи,
съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш
съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за
ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022
г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
заплащане, следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 242, ал. 1
ГПК, обективирано в молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на
ищеца А. Г. Д., ЕГН **********, за допускане предварително изпълнение на
решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, в частта, с която съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../,
с адрес: гр. /..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. /..../, ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26
224,10 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
3
01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между
полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да
получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на
Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и
парите за ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за
2021 г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й заплащане.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4