Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград,23.07. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Велинград, на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар Мария Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 77 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Подадена е жалба от А.Е.В. срещу
Наказателно постановление № 18-0367-001323 от 01.08.2018 г. на Началника РУП
към ОДМВР Пазарджик РУ Велинград, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 180,
ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., за
нарушение на чл. 52, т. 2 ЗДвП. Със същото наказателно постановление са отнети
и 5 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Релевират се оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
свързани с необсъждане от административнонаказващия орган на въведените от
жалбоподателя в хода на производството възражения, касаещи правилното
възприемане на фактическата обстановка, както и за нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН относно срока за издаване на обжалвания акт. Твърди се, че при преминаване
на прелеза светлинната и звуковата уредба не е подавала сигнал, за което
обстоятелство жалбоподателят се е убедил преди да предприеме преминаването през
прелеза. Преди пристигане на полицейските служители, по-рано пристигналите
служители на БДЖ са отстранили повредата по монтираните на ЖП прелеза уреди, но
административнонаказващият орган не е взел предвид това обстоятелство.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и чрез адв. Я.С.-САК поддържа жалбата. Твърди, че
свидетелят по АУАН не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението.
Органът, издал наказателното
постановление не изпраща представител. В депозирано по жалбата становище, счита
същата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за постановено
в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 23.05.2018 г., след получен сигнал в
ОДЧ, подаден на телефон 112 за настъпило ПТП в гр.
Велинград, на ЖП прелез на ул. „Никола Вапцаров“, до хлебозавода, между лек автомобил и влакова композиция
„Септември- Добринище“, служители на РУ Велинград, след пристигане на мястото
на произшествието установили, че жалбоподателят,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген пасат“, преминава през ЖП прелез при
мигаща червена светлина и включена звукова сигнализация, като не може да спре
на безопасно разстояние и се блъска в преминаващата влакова композиция, при
което настъпва ПТП с материални щети и по двете превозни средства. За констатираното, мл.автоконтрольор Г. ***.,
оправомощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., съставил на жалбоподателя В.
АУАН № 563161/23.05.2018 г., с който
приел, че В. е осъществил нарушения на чл. 52, т. 2 ЗДвП, тъй като на 25.03.2018
г., в 10,40 часа, в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“, управлявайки лек
автомобил марка "Фолксваген голф", собственост на Я.А.Д., преминава
през ЖП прелез при мигаща червена светлина и включена звукова сигнализация,
като не може да спре на безопасно разстояние и се блъска в преминаваща влакова
композиция по линия „Септември-Добринище“ 16103, с локомотив № 75004-2, в
резултат на което настъпва ПТП с материални щети по двете МПС. АУАН бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Като свидетел по акта бил
вписан Б.О.С.-***. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и
жалбоподателя, на когото е връчен.
Жалбоподателят не е направил възражения
срещу констатациите в акта при съставянето му и не е депозирал такива в
законоустановения 3-дневен. Възражения са изложени в хода на производството
пред административнонаказващия орган на 12.07.2018 г., като жалбоподателят изразява
несъгласие с констатациите на актосъставителя, че по време на преминаване на
прелеза звуковата и светлинната сигнализация е
работела, като твърди противното, както и че преди пристигането на
контролните органи по ЗДвП, на мястото на произшествието са пристигнали
служители на БДЖ, които са поправили неработещия светофар и звукова
сигнализация.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства относно време, място и обстоятелства на извършване но
нарушението, на жалбоподателя В. е наложено административно наказания на
основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗДвП-глоба в размер на 150 лв., за
нарушение на чл. 52, т. 2 ЗДвП и са отнети и 5 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 13.02.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на 18.02.2019
г.
Съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление, не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа наказателно постановление са съставени в изискуемата от закона форма, от
оправомощени органи, в рамките на
тяхната компетентност, съобразно т.1.3 и т.2.8 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението и съдържа необходимите
реквизити досежно посоченото нарушение,
изискуеми от чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление- тези по чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата на жалбоподателя, че актът е съставен в присъствието
на свидетел, който не е присъствал при извършване на нарушението. За законосъобразността на акта за установяване
на нарушението чл. 40, ал. 1 ЗАНН изисква подписалият го свидетел да е
присъствал или при извършването, или при установяването на нарушението. В случая нарушението е установено след извършването му,
актът за установяването му е съставен на мястото, където е извършено, в
присъствието на жалбоподателя и на свидетел, който го подписал, което означава,
че свидетелят е присъствал при установяване на нарушението, с което са
спазени процесуалните правила за законосъобразност при съставяне на акта.
В акта и наказателното постановление е дадено
е ясно, точно, обстойно и коректно описание на посочените нарушенията и на
обстоятелствата около тяхното извършване, налице е посочване на датата и
мястото на извършване на горепосочените нарушения, правната квалификация на
същите и приложимите санкционни норми, размера на наложените глоба.
Индивидуализиран е нарушителят.
От доказателствата по делото се установява, че по
повод подаден от ОДЧ сигнал от тел. 112 за настъпило в гр. Велинград, на ЖП
прелез на ул. „Никола Вапцаров“, при хлебозавода ПТП между лек автомобил и
преминаваща през прелеза влакова композиция , младши автоконтрольор Х.Г.Г. *** Б.О.С.
посетили местопроизшествието, като констатирали, че водачът на лекия автомобил А.В.
е навлязъл в регулирания със светлинна и
звукова сигнализация прелез и се е ударил във влаковата композиция. При
посещението на полицейските служители звуковата и светлинната сигнализация на
ЖП прелеза работела. В тази насока съдът кредитира свидетелските показания на
актосъставителя, като дадени от незаинтересовано по делото лице в качеството му
на контролен орган, при изпълнение на задълженията му по закон. Спорно е
обстоятелството работела ли е светлинната и звукова сигнализация на прелеза по
времето, когато водачът на лекия автомобил е предприел преминаването му.
Съобразно презумптивната доказателствена сила
на акта за установяване на нарушение по ЗДвП /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/ в тежест на
нарушителя е да установи, че не е извършил констатираното с него нарушение. Не
се представиха доказателства от жалбоподателя в тази насока. Твърденият факт, че прелезното устройство не е
работело, не се доказа със свидетелските показания на посочените от В.
свидетели, които заявяват, че не са възприели непосредствено сблъсъка между
двете превозни средства. Доколкото чл. 52, т. 2 ЗДвП въвежда забрана за преминаване
на железопътен прелез при мигаща червена светлина на светофара или включена
звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите, а именно при
преминаване на ЖП прелеза е настъпило пътнотранпортното произшествие,
релевантно за случая е обстоятелството работела ли е светлинната и звукова
сигнализация към момента, когато жалбоподателят е предприел преминаване на
прелеза. И двамата разпитани свидетели на жалбоподателя заявяват, че не са били
на мястото на произшествието по време, когато водачът на лекия автомобил е
предприел преминаване на ЖП прелеза, следователно не може да се счита, че са
възприели спорното по делото обстоятелство.
По тези съображения, съдът счита,
констатираното в акта нарушение за установено.
Както в АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление е посочена точно нарушената правна норма,
като е приложена и съответната санкционна разпоредба. Размерът на
наказанието е правилно определен, съобразно не малката тежест на нарушението по
чл. 52, т. 2 ЗДвП, съобразно създадената реална опасност от увреждане на
значими неимуществени блага.
Отнетите
на жалбоподателя 5 контролни точки за нарушение на чл. 180, ал.1, т. 3, предл.
2-ро от ЗДвП съответстват на разпоредбата на чл. 6, ал. 1
т. 6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Із -2539 от 2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (в сила от 4.04.2017 г.).
По
изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0367-001323 от 01.08.2018 г. на Началника РУП
към ОДМВР Пазарджик РУ Велинград , с което на А.Е.В., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание на основание чл. 180, ал. 1 т. 3 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 52 т. 2 от ЗДвП
и са отнети 5 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева