РЕШЕНИЕ
№ ......................
гр.София, 25.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11123 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на У. ООД, с която срещу М.С.И.,
Т.И.И. и А.М.В. са предявени осъдителни искове по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ,
във вр. с чл.212 КТ и чл.45, ал. 1 ЗЗД и срещу Д.И.И. и Й.Д.Й. по чл.45, ал. 1 ЗЗД, за солидарно заплащане на обезщетение за причинена на дружеството
имуществена вреда в размер на 251723.37 лв. при ангажиране на пълната
имуществена отговорност на първите трима ответници, които като служители,
причинили умишлено имуществена загуба на работодателя при изпълнение на своите
трудови задължения в периода 07.02.2013 г. до 30.01.2014 г. в съучастие на
другите посочени лица.
Претендира солидарно заплащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД на сумата 66630.13 лв.-законна лихва върху обезщетението за времето от
01.01.2014 г. до 08.08.2016 г., както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението.
Излага фактически и правни доводи, че М.С.И., Т.И.И. и А.М.В. са били
служители в дружеството, които умишлено са причинили на работодателя
имуществени вреди в посочения размер, описани подробно в исковата молба. От
своя страна ответниците Д.И.И. и Й.Д.Й. със своето виновно и противоправно
поведение и участието си в организирана престъпна група с посочените служители
/при съучастие/ причинили на ищеца посочената имуществена вреда. Обосновава
солидарна отговорност на ответниците и твърди, че за извършените противоправни
деяния е налице постановена влязла в сила осъдителна присъда срещу посочените
лица.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците М.С.И., Д.И.И. и А.М.В. не са
подали писмен отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Й.Д.Й.
и Т.И.И. са изразили следното становище:
Оспорват исковете като неоснователни. Правят възражение, че отговорността
им за причинените на дружеството вреди не е солидарна доколкото наказателния
съд е установил реално присвоената от всеки един от тях сума.
Правят възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви с
излагане на правни и фактически доводи за това.
С
определение от 24.10.2018 г. е одобрена постигнатата между страните – ищеца и
ответниците Й.Д.Й. и Т.И.И. съдебна спогодба и
производството е прекратено по отношение на последните.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
По исковете
с правна квалификация чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във вр. с чл. 212 КТ и чл.
45, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно
указанията на чл.212 КТ, при неуредените в КТ въпроси относно имуществената
отговорност на работника или служителя към работодателя субсидиарно се прилага
гражданският закон, уреждащ деликтната отговорност. С т. 2 от ТР № 3/2005 г. по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че "при причинена на работодателя вреда умишлено
или в резултат на престъпление, или ако вредата е причинена не при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря по общия
гражданскоправен ред - чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД".
В този смисъл е и Решение № 493/23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г.,
IV г. о., ГК, което настоящият състав изцяло възприема.
За да
възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на
причинените умишлено на работодателя имуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки:
1.
служителят да е полагал труд по действително трудово правоотношение през
периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя;
2. умишлено
противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е
настъпило увреждане на имуществени права на работодателя;
3.
имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени
загуби и
4.
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и
причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са
закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние,
извършено от работника.
Всички
обективни и субективни материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл.
45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ, следва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване от работодателя – ищец в производството по правилата,
предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Наистина,
виновното поведение в гражданското право се презюмира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
но тази оборима презумпция обхваща небрежността със своите две проявни форми
(непредпазливост и самонадеяност - съзнавана небрежност), но не и умисъла, като
тази форма на вината подлежи на доказване на общо основание от ищеца.
Чрез
събраните в производството доказателства се установиха сочените предпоставки,
поради което исковете срещу М.С.И. и А.М.В. предявени на посоченото
основание следва да бъдат уважени в цялост. Съображения:
С влязла в
сила присъда на наказателния съд – Специализиран наказателен съд постановена на
01.06.2016 г. по НОХД № 716/2016 г. М.С.И. е признат за виновен в това,
че за времето от 07.02.2013 г. до 30.01.2014г. гр. София, ръководил организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници А.М.В. /участник в групата от 04.12.2013 г.
до 30.01.2014 г./, Д.И.И. /участник в групата от 07.02.2013 г. до
30.01.2014г./, Т.И.И. /участник в групата от 07.02.2013 г. до 08.12.2013г./ и Й.Д.Й.
/участник в групата от 07.02.2013 г. до 08.12.2013 г./, съставено с цел да
върши съгласувано в страната престъпления, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл.201 от НК
/присвояване на различни видове горива/, като групата е създадена с користна
цел и в нея участват длъжностни лица М.С.И., А.М.В. и Т.И.И. – касиери в “У.”ООД
*** - престъпление по чл.321, ал.3 предл.2 и предл.4, т.1 вр. ал.1 предл.2 от
НК. Със същата М.С.И. е признат за виновен, в това че за времето от 07.02.2013 г.
до 30.01.2014 г. в гр. София, бул.”Владимир Вазов” УПИ 402-ІІ - бензиностанция,
при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно
лице–„касиер”, съгласно трудов договор №1/13.01.2011г. към “У.”ООД, в съучастие
с Т.И.И. /извършител/, Д.И.И. /помагач/, Й.Д.Й. /помагач/ и А.М.В. /извършител/, като извършител,
подбудител и помагач присвоил чужди движими вещи: 33 503,3литри бензин А95 с
цена за един литър 2,16лв. и 79 081,24 литра
с цена за литър 2,27лв на обща стойност на 251 723,37/ двеста петдесет и
една хиляди седемстотин двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки
/собственост на “ У.”ООД, връчени му в това му качество да ги пази и
управлява, като за улесняването на длъжностното присвояване е извършил и друго
престъпление, за което по закон не се привижда по-тежко наказание, такова по
чл.311 ал.1 от НК, а именно в гр. София,
бул.”Владимир Вазов” УПИ 402-ІІ, в бензиностанция, в качеството му
длъжностно лице – „касиер”, в кръга на службата си съставил официални
документи „отчети”, в които е отразил неверни обстоятелства а именно отразил
като реално продаденото различно количество гориво бензин А95 и дизел вместо
реално преминалото и отчетено гориво през броячите на бензиноколонките бензин и
дизел, като разликата между реално продаденото и отразено количество присвоил
за времето от 19:00ч до 23:59ч.или за времето от 00:00 до 07:00ч, с цел да
бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, и присвояването е в големи размери.
Със
постановената присъда А.М.В. е призната за виновна в това, че за времето
от 04.12.2013г до 30.01.2014г. гр. София, е участвала в качеството и на длъжностно
лице – „касиер” в “ У.”ООД в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от М.С.И. в качеството на
длъжностно лице – касиер в “У.”ООД до 29.12.2013г. с участници Д.И.И. участник
в групата от 07.02.2013 г. до 30.01.2014г./, Т.И.И. /участник в групата от 07.02.2013
г. до 08.12.2013г./ и Й.Д.Й. /участник в групата от 07.02.2013 г. до
08.12.2013г./, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл.201 НК /присвояване
на различни видове горива/, като групата е създадена с користна цел и в нея
участват длъжностни лица М.С.И., А.М.В. и Т.И.И. – касиери в “У.”ООД ***-престъпление
по чл.321, ал.3 предл.2 и предл.4 т.2 вр. ал.2 от НК. Със същата А.М.В. е
призната за виновна в това, че за времето от 04.12.2013г. до 30.01.2014г. гр.
София, бул.”Владимир Вазов” УПИ 402-ІІ, в бензиностанция, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „касиер”,
съгласно трудов договор 20/04.12.2014г към фирма “ У.”ООД, в
съучастие като извършител с М.С.И. /подбудител и помагач/, Д.И.И. /помагач/,Т.И.И.
/съизвършител/ и Й.Д.Й. /помагач/ присвоила чужди движими вещи: 6790,3литра
бензин А95 с цена на литър 2,16лв. и 6050,36литра дизел с цена за литър
2,268лв, на обща стойност 28389,27/ двадесет и осемдесет и три хиляди и триста
осемдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/, собственост на “ У.”ООД, връчени и в това и качество да ги пази и
управлява, като за улесняването на длъжностното присвояване е извършила и друго
престъпление, за което по закон не се привижда по-тежко наказание, такова по
чл.311 ал.1 от НК, а именно за времето от 04.12.2013г до 30.01.2014г. в гр. София,
бул.”Владимир Вазов” УПИ 402-ІІ, в бензиностанция, в качеството на длъжностно
лице – „касиер”, в кръга на службата си съставила официални документи „отчети”,
в които е отразила неверни обстоятелства а именно отразила като реално
продаденото различно количество гориво бензин А95 и дизел вместо реално
преминалото и отчетено гориво през броячите на бензиноколонките бензин и дизел,
като разликата между реално продаденото и отразено количество присвоила за
времето от 19:00ч до 23:59ч.или за времето от 00:00 до 07:00ч, с цел да бъдат
използвани като доказателство за тези обстоятелства и присвояването е в големи
размери.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
Установи се
чрез събраните в производството доказателства и постановената присъда на
наказателния съд, че причинената имуществена вреда на ищеца възлиза на сумата 251723.37
лв.
Следователно,
ищцовото дружество установи чрез пълно и главно доказване по правилата, уредени
в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички материални предпоставки,
включени във фактическия състав, обуславящ възникването на предявеното парично
притезание по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във вр. с чл. 212 КТ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение при ангажиране на пълната имуществена
отговорност на служителя, причинил умишлено имуществена загуба на работодателя
при изпълнение на своите трудови задължения.
При
констатиране на състояние на неотчетност от двамата служители, имащи достъп до процесните
стоково-материални ценности, което е довело до причиняване на имуществени вреди
на работодателя, възниква солидарна отговорност при ангажиране на тяхната пълна
имуществена отговорност - арг. чл.208, т. 2 КТ, във вр. с чл. 53 ЗЗД. В този
смисъл е и изразеното становище в Решение № 380/2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
758/2009 г., III г. о., ГК, в което се приема, че "когато вредата е
причинена от няколко работници или служители при условията на пълна имуществена
отговорност, те отговарят солидарно - чл. 208, т. 2 КТ. Работодателят може да
търси от всеки от съпричинителите цялото задължение, поради което ответникът не
може да прави възражение, че и други лица са отговорни за настъпването на
вредата. Платилият дълга има право на регрес спрямо другите съизвършители, но
не може да иска разделяне на дълга.". Следователно, работодателят има
право на парично вземане срещу двамата служители, които виновно са причинили
процесния вредоносен резултат в размер на сумата от общо 251723.37 лв. (по отношение
на всеки един от тях).
За времето
от 01.01.2014 г. до 08.08.2016 г. законна лихва върху обезщетението възлиза на
сумата 66630.13 лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна
програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на двамата ответници по отношение
на причинените на ищеца имуществени вреди от описаните престъпни деяния с
увреждащ характер. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Чрез
представеното платежно нареждане в хода на производството се установи заплащане
на 03.10.2018 г. на сумата 50000.00 лв. от страна на първоначалните ответници Й.Д.Й.
и Т.И.И. в полза на ищеца. Това обстоятелство се признава изрично от ищеца.
Съобразно указаното в чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да зачете настъпилия факт в
хода на производството, тъй като е от значение на спора по делото.
С оглед
извършеното погасяване, чрез плащане на част от сумата, явяваща се причинена
имуществена вреда на ищеца, съдът намира че претенцията за главното вземане
следва да бъде уважена за сумата 201723.37
лв.
По искът с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Фактическият
състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва следните юридически факти –
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето защо, за да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже
факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: противоправно
поведение в причинна връзка от което да са настъпили сочените имуществени
вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от
ищеца в условията на пълно и главно доказване.
В тежест на
ответника бе да обори презумпцията за вина и да докаже своите възражения.
В тежест на
всяка от страните бе да установи положителните факти, на които основава изгодни
за себе си факти.
С влязла в
сила присъда на наказателния съд – Специализиран наказателен съд постановена на
01.06.2016 г. по НОХД № 716/2016 г. ответникът Д.И.И. е признат за
виновен, в това че за времето от
07.02.2013г до 30.01.2014г. гр. София, е участвал в организирана престъпна
група– структурирано трайно сдружение на повече от три лица ръководено от М.С.И.
в качеството на длъжностно лице – касиер в “ У.”ООД до 29.12.2013г с участници Й.Д.Й.
/участник в групата от 07.02.2013 г. до 08.12.2013 г./, А.М.В./ участник в групата
за времето 04.12.2013г до 30.01.2014г/
и Т.И.И. /участник в групата от 07.02.2013 г. до 08.12.2013г./,
съставено с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече
от три години, а именно престъпления по чл.201 НК/ присвояване на различни
видове горива/, като групата е създадена с користна цел и в нея участват
длъжностни лица М.С.И., А.М.В., Т.И.И. – касиери в “ У.”ООД гр.
С. -престъпление по чл.321, ал.3 предл. 2 и предл. 4, т.2 вр. ал. 2 от НК. Със
същата Д.И.И. е признат за виновен в това, че за времето от 08.02.2013г до
30.01.2014г. в гр. София, бул.”Владимир Вазов” УПИ-402-ІІ - бензиностанция, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с М.С.И. /извършител/, А.М.В.
/извършител/, Т.И.И. /извърлшител/ и Й.Д.Й. /помагач/, като помагач умишлено
улеснил /зареждал бензин А95 и дизел в резервоарите на различни МПС или други
съдове, намирал клиенти и вземал от тях по два лева за литър гориво/ И., В. и И.
да присвоят чужди движими вещи: 22 721,5
литра бензин А95 с цена за литър - 2,16лв. и 65 759,85литра дизел с цена за
литър -2,268лв на обща стойност 198 221,78 лв. собственост на “ У.”ООД,
връчени на И., В. и И. в качеството им длъжностно лице – „касиери” да ги пазят
и управляват и присвояването е в големи
размери.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
Установи се
чрез събраните в производството доказателства и постановената присъда на
наказателния съд, че причинената имуществена вреда на ищеца възлиза на сумата 251723.37
лв.
Следователно,
ищцовото дружество установи чрез пълно и главно доказване по правилата, уредени
в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички материални предпоставки,
включени във фактическия състав, обуславящ възникването на предявеното парично
притезание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за причинената
умишлено имуществена загуба на ищеца. Според указаното в чл. 53 ЗЗД ответниците
носят солидарна отговорност за причинената на ищеца имуществена вреда.
За времето
от 01.01.2014 г. до 08.08.2016 г. законна лихва върху обезщетението възлиза на
сумата 66630.13 лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна
програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Ето защо
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на ответника по отношение на
причинените на ищеца имуществени вреди от описаните престъпни деяния с увреждащ
характер. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Чрез
представеното платежно нареждане в хода на производството се установи заплащане
на 03.10.2018 г. на сумата 50000.00 лв. от страна на първоначалните ответници Й.Д.Й.
и Т.И.И. в полза на ищеца. Това обстоятелство се признава изрично от ищеца.
Съобразно указаното в чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да зачете настъпилия факт в
хода на производството, тъй като е от значение на спора по делото.
С оглед
извършеното погасяване, чрез плащане на част от сумата, явяваща се причинена
имуществена вреда на ищеца, съдът намира че претенцията за главното вземане
следва да бъде уважена за сумата 201723.37
лв.
По разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000.00 лв. съобразно представения списък.
В полза на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 8068.94
лв., представляваща разноски за държавна такса, която следва да бъде заплатена
от ответниците.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, А.М.В., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.*********и Д.И.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на «У.93»ООД,
ЕИК ******* с адрес гр.София, бул.********, действащ чрез адв.Р.Д. от САК, на
основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във вр. с чл.212 КТ и чл.45, ал. 1 ЗЗД
сумата 201723.37
лв.-обезщетение
за причинена виновно имуществена вреда при ангажиране на пълната имуществена отговорност
на първите двама, които като служители, причинили умишлено имуществена загуба
на работодателя при изпълнение на своите трудови задължения в периода
07.02.2013 г. до 30.01.2014 г. в съучастие на Д.И.И., която вреда е установена
с влязла в сила присъда присъда на
наказателния съд – Специализиран наказателен съд постановена на 01.06.2016 г.
по НОХД № 716/2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 12.09.2016 г. до окончателно погасяване на задълженията, както и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 66630.13 лв.-законна лихва върху обезщетението 251723.37 лв. за времето от
01.01.2014 г. до 08.08.2016 г., като исковете по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ,
във вр. с чл.212 КТ и чл.45, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 201723.37
лв. до сумата 251723.37 лв. отхвърля като погасени чрез
плащане извършено в хода на процеса /на 03.10.2018 г./ от страна на
първоначалните ответници Й.Д.Й. и Т.И.И..
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, А.М.В., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.*********и Д.И.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на «У.93»ООД,
ЕИК ******* с адрес гр.София, бул.********, действащ чрез адв.Р.Д. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2000.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, А.М.В., ЕГН
********** с адрес ***, ж.к.*********и Д.И.И., ЕГН ********** с адрес *** да
заплатят солидарно на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
8068.94 лв., представляваща държавна такса, дължима съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: