№ 13
гр. Б. , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление издадено от Началник група към ОДМВР,
РУ Б., упълномощен със Заповед № * на МВР, с което на Г. ИВ. Г., с ЕГН
********** са наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.
6, т.1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 150 лева и
2. на основание чл. 183, ал.4, т. 11 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 4,
т. 1 ЗДвП - „глоба” в размер на 50 лева.
Становищата на страните:
В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за
отмяна на така издаденото Наказателно постановление, тъй като АУАН бил
съставен от органи на пътен патрул, които не били свидетели на случилото се
Такъв бил униформен полицейски служител, който според жалбоподателя дал
неверни сведения пред полицейския патрул. Поради това се иска РС-Б. да
отмени обжалваното Наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично в съдебно заседание на 01.07.2021г. като заявява, че поддържа жалбата
си и участва в разпита на свидетеля А.И..
Въззиваемата страна - Началник РУ Б., редовно уведомена, не се явява
в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
1
процесуален представител, поради което не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 16.12.2020г. около 11:17ч. жалбоподателят Г. ИВ. Г. управлявал
влекач марка *, с рег. № * и полуремарке *, с рег.№ *, собственост на „Ц. *“
ЕООД, ЕИК * по главен път I-1 около км 190км, с посока на движение към гр.
В.. Движейки се в този пътен участък с пътна маркировка М 1,
жалбоподателят настигнал и изпреварил автомобила управляван от свидетеля
А.И., като нарушил пътната маркировка и я пресякъл, с което създал опасност
от ПТП. Поради това свидетелят И. се обадил в РУ-Б. и полицейски
служители спрели автомобила на жалбоподателя и установили
самоличността му. В хода на проверката установили, чрез сведенията на
свидетеля И.-очевидец на извършеното нарушение от жалбоподателя,
фактическата обстановка по извършване изпреварването в района на км. 190
по главен път I-1, както и че регистрационните табели на управлявания от
него автомобил не били чисти.
Едва след това свидетеля В. ЦВ. ИВ. съставил против жалбоподателят
акт за установяване на административно нарушение, в който отразените горе
факти намерили съответно словесно отразяване. От правна страна първото
нарушение (описано като изпреварване на десен завой като пресича
непрекъсната пътна маркировка М 1) било субсумирано под текста на чл. 6,
т.1 от ЗДвП, а второто установено нарушение (описано като замърсена рег.
табела) под текста на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателят за запознаване със
съдържанието му и подписан от него без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения пред наказващия орган.
Въз основа на акта на 24.03.2021г. Началник група към ОДМВР, РУ Б.
съставил против жалбоподателя оспорения санкционен акт. Словесното
описание на нарушенията и юридическото им формулиране по акта и
наказателното постановление съвпадат.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите АНГ. ЗДР. ИЛ. и В. ЦВ. ИВ., както и въз основа на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение № * от 16.12. 2020г.; заповед на МВР от
14.05.2018г., която като официален документ с доказателствена сила, съдът
кредитира и съгласно която се установява наличието на компетентност на
лицата, издали конкретните административни актове.
Констатациите в акта и НП, за нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл.
100, ал. 4, т. 1 ЗДвП, се установиха от показанията на свидетелите АНГ. ЗДР.
2
ИЛ. и В. ЦВ. ИВ., които съдът прие за убедителни и достоверни, тъй като са
логични и последователни, както и незаинтересовани. Показанията им се
потвърдиха от приобщените писмени доказателства. Свидетелят И. лично е
възприел поведението на водача и нарушаването на пътната маркировка с
управлявания от него автомобил.
Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира
доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу НП, което подлежи на обжалване.
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.
1.3 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в РУ към
ОДМВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.8
наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на РУ към
ОДМВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни
да установят нарушенията и да наложат за тях административни наказания.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
По същество:
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП съдът намира
следното:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да
3
съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка, като на
още по-силно основание това задължение следва да се изпълнява от водачите
на МПС. От гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че
жалбоподателят е изпреварил автомобила на свид. И., в зоната на действие на
пътна маркировка М1, като е пресякъл хоризонталната маркировка –
единична непрекъсната линия. В случая, както е посочено в акта и НП, става
въпрос за пътната маркировка М1. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,
единична непрекъсната линия – М1, означава, че на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат.
Според показанията на свид. И., чрез извършената маневра, с които
жалбоподателят е изпреварил автомобила на свид. И., в зоната на действие на
пътна маркировка М1, той е застъпил единичната непрекъсната линия, като
така е реализирал и състава на административното нарушение, като не е
съобразил своето поведение като участник в движението - водач на МПС, с
пътната маркировка М1 - единична непрекъсната линия. Ето защо,
категорично се доказа да е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е действал виновно и при пряк умисъл,
защото въпреки законовите изисквания да съобрази поведението си с
предписанието на пътната маркировка, не е спазил това – управлявал е ППС в
нарушение на това изискване.
Правилно, наказващия орган е наложил на жалбоподателя глобата от
150 лв., в предвидения абсолютен размер по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
предл. 1 от ЗДвП, за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и в този част,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП съдът намира
следното:
Жалбоподателят Г. ИВ. Г. е санкциониран за нарушение на чл. 100, ал.
4, т. 1 от ЗДвП за това, че на посочените дата, място и време, е управлявал
товарния автомобил и полуремарке, но регистрационна табела на това
превозно средство е била мръсна и непочистена, като му е наложено
административно наказание "глоба" от 50 (петдесет) лева на осн. чл. 183, ал.
4, т. 11 от ЗДвП. Така отразената правна квалификация на нарушението е
съответна и не противоречи на описанието на второто административно
нарушение, като няма различия между фактическото описание на това
нарушение и правната му квалификация и няма нарушаване на императивните
правила на чл. 42 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението, дадени
от наказващия орган, както и правната квалификация в НП, се явяват
идентични на отразените в АУАН, като е посочено, че става въпрос за
непочистена регистрационна табела и не поддържа табелите с
регистрационния номер чисти, което нарушавало чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,
като няма нарушаване на императивното правило на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 101 от 2016 г. – в
4
сила от 21.01.2017 г.) задължава водача на МПС да поддържа табелите с
регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на
никакви предмети, материали и вещества. Санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 11 от 2017 г.) предвижда налагане на
административно наказание "глоба" в абсолютен размер от 50 (петдесет) лева
за водач, който управлява превозно средство с нечетлив или закрит по
какъвто и да е начин регистрационен номер, вкл. и в нарушение на чл. 100, ал.
4, т. 1 от с. з.
Доказателствените материали сочат безспорно, че при проверката,
извършена на процесните дата, място и време жалбоподателят, въпреки
законовото изискване, не е изчистил табелите с регистрационния номер на
управляваното от него превозно средство, което подлежи на санкциониране
по чл. 183, ал. 4, т. 11, предл. 2 от ЗДвП с налагане на административно
наказание "глоба" от 50 (петдесет) лева.
Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира
доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.
От субективна страна, жалбоподателят Г. ИВ. Г. е действал виновно и
при пряк умисъл, защото въпреки законовите изисквания да поддържа чисти
табелите с регистрационните номера, не е спазил това – управлявал е ППС в
нарушение на това изискване. Наложеното му наказание е в предвидения вид
и абсолютен размер и не може да бъде намалено (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При тези съображения, с оглед липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила, НП следва да бъде потвърдено и в частта по т. 2, тъй
като се явява материално законосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на въззиваемата
страна, която не е направила изрично искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление издадено от Началник
група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед № * на МВР, с което на
Г. ИВ. Г., с ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания:
1. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.
6, т.1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 150 лева и
2. на основание чл. 183, ал.4, т. 11 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 4,
5
т. 1 ЗДвП - „глоба” в размер на 50 лева, като правилно и законосъобразно
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6