№ 16314
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110114407 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца И. Б. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 52, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 159, Бизнес център Интерпред, ет. 2 и 3, да заплати сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – голям стрес и
притеснения, страхове, болки и страдания, срам, вследствие от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в поставяне в пощенската кутия
на имот, находящ се на адрес: ****, на Констативен протокол № ***, съгласно който
ищецът дължи на ответника сумата от 14161,82 лв. и го уведомява, че на 30.03.2023 г.
ще прекъсне водоподаването, които данни са неверни, както и законната лихва върху
главницата за периода от датата на увреждането – 16.03.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът И. Б. Л. извежда съдебно предявените права при твърдения, че
притежава недвижим имот – дворно място с къща, находящо се на административен
адрес: гр. София, ***, на който адрес няма адресна регистрация, тъй като живее
другаде. За имота се реализира водоподаване по клиентски № *** от ответника. На
15.03.2023 г. в пощенската кутия на процесния имот ответникът поставил Констативен
протокол № ***, с който уведомява ищеца, че дължи сумата от 14161,82 лв. и ще
прекъсне водоподаването на 30.03.2023 г., който протокол бил открит от мъж,
обитаващ част от къщата на ищеца. Мъжът веднага позвънил на ищеца, но не успял да
се свърже с него. На 16.03.2023 г. позвънил успешно на ищеца и с разтреперан глас му
съобщил, че ще спрат водата в имота, както и причината за това. Ищецът твърди, че
изпаднал в паника и се стресирал. На 17.03.2023 г. пътувал до Пазарджик във връзка
със служебен ангажимент, който поел като адвокат, поради което не успял да посети
офис на ответника, а успял да посети офис едва на 20.03.2023 г. Поддържа, че през
1
тези четири дни - от момента на узнаване за констативния протокол до посещението на
офиса на ответника, преживял голям стрес и притеснения, страхове и душевни болки и
страдания, срам, които са в пряка причинна връзка с поставения в пощенската кутия
констативен протокол. Счита, че действията на ответника представляват
противоправно поведение, тъй като посочената в констативния протокол информация
е невярна. Оценява претърпените неимуществени вреди на 2500 лв., като ги
претендира, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 16.03.2023 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Софийска вода“ АД е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че процесния констативен
протокол не съдържа неверна информация. Сочи, че задължението за имота на
ответника в размер на 14161,82 лв. представлява сбор от неплатени фактури, издадени
за периода от 22.02.2019 г. до 23.02.2023 г. Посочва, че причината за съставянето на
констативния протокол е неизпълнение от страна на ищеца на договорното му
задължение да заплаща сумите за ползваните за имота му ВиК услуги. Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за
производството.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Предвид липсата на спор между страните съдът с доклада по делото е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на
къща с двор, находяща се на административен адрес: гр. София, ***, до който
ответникът доставя ВиК услуги по клиентски № ***, както и, че на 15.03.2023 г. в
пощенската кутия на посочения адрес ответникът е поставил Констативен протокол №
***, с който уведомява ищеца, че дължи сумата от 14161,82 лв. и ще прекъсне
водоподаването на 30.03.2023 г., като за последното се съди и от представения по
делото констативен протокол № СВ 018229/2023 г.
Представен е копие на гърба на лична карта на Л. с посочен постоянен адрес:
***
Представен е приемо-предавателен протокол № **** г., в който е отразено, че
водопроводния възел е изправен след проверка от комисия и новомонтираният
водомер измерва цялото потребено количество в имота.
По делото са представени ежемесечни фактури за потребена вода в имота на
ищеца за периода от 24.01.2019 г . до 15.02.2023 г. на обща стойност от 14161,82 лв.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Стоил Тодоров Милчев, който посочва, че се познава с ищеца от деца, живее в ж.к.
„Люлин“ в близост до неговата къща. Водомерът се намирал в дълбока шахта със
стоманен капак. Заявява, че ходи до къщата ежедневно, защото имало гълъби и куче, за
кои свидетелят се грижи. Съхранява също така свои вещи в гаража – инструменти,
гуми. Посочва, че не е възможно да се отвори шахтата в отсъствие на ищеца, тъй като е
заварена. Заявява, че не е виждал служители на „Софийска вода“ да отчитат
показанията на водомера, освен тези, които видял преди 10 дни и му връчили
съобщението за неплатени суми. В къщата живеел родственик на ищеца и от него
разбрал, че е получил такова съобщение. Заявява, че ищецът бил силно притеснен след
получаването на първото съобщение. Чували се непрекъснато, свидетелят дал
координати на служители на „Софийска вода“ АД. Служители при ответника правили
ремонт на цялата улица и канализация, като подменили старата канализация.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 52 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: че лица, на които ответникът се явява възложител или
работодател са извършили противоправно деяние (действие или бездействие), с което
виновно са причинили на ищеца неимуществена вреда в претендирания размер. Следва
да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че по
делото не се установява по пътя на пълното и главно доказване кумулативното наличие
на всички елементи от деликтния състав.
От преценката на всички доказателства, в тяхната цялост и съвкупност не се
установява елементът противоправност. За до обоснове този извод, съдът съобрази
следното:
По делото беше доказано, че ищецът е собственик на къща с двор, находяща се
на административен адрес: гр. София, ***, до който ответникът доставя ВиК услуги по
клиентски № ***, както и, че на 15.03.2023 г. в пощенската кутия на посочения адрес
ответникът е поставил Констативен протокол № ***, с който уведомява ищеца, че
дължи сумата от 14161,82 лв. и ще прекъсне водоподаването на 30.03.2023 г., като за
последното се съди и от представения по делото констативен протокол № СВ
018229/2023 г.
Беше доказано също така, че за процесния имот ответникът е издавал
ежемесечни фактури с отразено количество потребена вода и дължимата цена за
периода от 24.01.2019 г . до 15.02.2023 г. на обща стойност от 14161,82 лв. Следва де се
приеме, че процесното задължение не е платено, доколкото и сам ищецът не излага
такива твърдения, нито пък сочи доказателства за този факти. В този смисъл
единственото възражение на ищеца е, че не дължи подобни суми.
След като ответникът е установил задължение по валиден договор за доставка на
вода, осчетоводил същите и издал фактури и при положение, че не постъпват
плащания, последният има право да изисква плащане от всеки потребител като
изпраща покана. Изпращането на покана за плащане, когато това почива на
съществуващи договорни правоотношения не представлява противоправно поведение,
а напротив – законосъобразно поведение, насочено към доброволно събиране на
везане. В този смисъл съгласно чл. 38 от Общите условия на ответника, които са
публични, при неплащане от потребителя на дължима сума, ВиК операторът има право
да преустанови временно предоставянето на ВиК услуги на основание чл.90 от Закона
за задълженията и договорите, след осъществяването на следната процедура: 1.
издаване на фактура с размер на просроченото задължение, връчена по реда на чл.65.
Същата се счита за покана за доброволно плащане; 2. при неплащане на дължимите
3
суми в срок от 30 дни ВиК операторът изпраща писмено уведомление за датата на
преустановяване на предоставянето на ВиК услугите, връчено по реда на чл.65. Датата
не може да бъде по-рано от 15 дни след датата на получаване на уведомлението; 3.
ВиК операторът може да предприеме действия по преустановяване на предоставянето
на ВиК услугите след датата по т.2. Следователно и предвид установените данни по
делото, че ищецът има неплатено задължение по издадени фактури за периода от
24.01.2019 г . до 15.02.2023 г., ответникът, за да преустанови водоподаването
законосъобразно, следва да покани потребителя и да го предупреди. Ето защо съдът
намира, че с изпращането на процесния констативен протокол, с който ищецът е
уведомен за неплатените задължения за доставена вода до имота му и
предупреждаването му за датата на преустановяване на водоподаването, служителите
на ответника не са извършил противоправни действия.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът относно
действително потребеното количество вода, начина на отчитане нямат отношение към
спора. Този въпрос успешно може да бъде разрешен при предявяване на иск за
вземането от страна на ответника, в което производство потребителят може да изложи
възраженията си, или чрез предявяване на отрицателен установителен иск от
потребителя.
Въпросът относно това дали е извършвано действително отчитане на водомера,
не може да характеризира действията на служителите на ответника като
противоправни, тъй като това обстоятелство има отношение към начина на
начисляване на потребеното количество вода, като при неосигурен достъп се начислява
служебно количество на „база“ брой потребители и при положение, че от показанията
на разпитания свидетел се установи, че шахтата е заварена, това предполага липсата на
осигурен достъп до водомера за отчет. Обстоятелството, че потребителят на живее във
водоснабдявания имот не го освобождава от задължението му да осигурява достъп до
водомера за отчет.
Поради всичко изложено предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца И. Б. Л., ЕГН **********, със съдебен
4
адрес: *****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 52, ал.1 ЗЗЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, Бизнес център Интерпред, ет. 2 и 3, да заплати
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
– голям стрес и притеснения, страхове, болки и страдания, срам, вследствие от виновно
и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в поставяне в пощенската
кутия на имот, находящ се на адрес: ****, на Констативен протокол № ***, съгласно
който ищецът дължи на ответника сумата от 14161,82 лв. и го уведомява, че на
30.03.2023 г. ще прекъсне водоподаването, които данни са неверни, както и законната
лихва върху главницата за периода от датата на увреждането – 16.03.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Б. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***** да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, Бизнес център Интерпред, ет. 2 и 3, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5