РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169392 по описа за 2022 година
Д. Б. Ф.-М. е предявила срещу Р. Б. Г. положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
основание давностно владение на ½ ид. ч. от следния недвижим имот:
апартамент с площ 44.75 кв.м, находящ се в /административен адрес/ с
идентификатор ***********, както и отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Д. Б. Ф.-М. срещу Р. Б. Г., с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
12870.96 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч.
от недвижим имот апартамент с площ 44.75 кв.м, находящ се в
/административен адрес/, за периода от 08.07.2020 г. до 31.10.2022 г., както и
сумата от 1565.38 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.
Ищецът твърди, че се явява наследник на баща си Б.Ф.Г. починал на
28.10.2014 г. и на майка си А.Я. Г. починала на 27.10.2016 г., като ответницата
се явява сестра на ищцата. Посочва, че Б.Ф.Г. и А.Я. Г. били собственици на
недвижим имот, находящ се в /административен адрес/. Посочва след смъртта
на Б.Ф.Г. в имота останали да живеят неговата съпруга и ищцата, а след
смъртта и на А.Я. Г. през 2016 г. в имота живеела само ищцата. Посочва, че
след смъртта на майка си в резултата на непрекъснато и необезпокоявано
давностно владение за период от 5 години и била придобила ½ ид. част от
имота наследен от нейната сестра Р. Б. Г., която трайно била загубила
владението на имота. Посочва, че поканата изпратено чрез телепоща от
1
ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване
на процесния имот през 2020 г. не била връчена на ищцата и не била
прекъснала давностното й владение. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави
уточнение на исковите претенции с писмена молба и в открито съдебно
заседание и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, в която оспорват предявените искове. Посочва се, че Б.Ф.Г. и А.Я. Г.
са придобили процесния недвижим имот по време на брака си, като до
тяхната смърт никой не бил упражнявал давностно владение по спрямо тях.
Оспорва се след смъртта на А.Я. Г. ищцата да е упражнявала владение по
отношение на идеалните части на ответницата, като същата се явявала
единствено държател на същите. Посочва, че ищцата не била започнала да
свои идеалните части собственост на ответницата от просеното жилище.
Посочва, че дори ищцата да се явява владелец на имота, то тя била
недобросъвестен, като не бил изтекъл предвидения 10 годишен срок до дата
13.02.2023 г., когато бил предявен иск за делба от страна на ответницата.
Твърди, че не били налице условията на прилагане на кратката пет годишна
придобивна давност по отношение на ищцата. Твърди, че ищцата била
получила изпратената от ответника покана за заплащане на обезщетение за
ползване на процесния имот чрез телепоща на 08.07.2020 г., още повече, че
били пратени две покани и уведомлението било връчено и чрез ЧСИ В.М..
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че А.Я. Г. и Б.Ф.Г. по силата на договор за покупко-
продажба на жилище, сключен договор по реда на чл. 117 от ЗТСУ от
05.05.1988 г. са придобили процесния имот, че ищцата и ответницата са
наследници на А.Я. Г. и Б.Ф.Г., както и че след смъртта и на А.Я. Г.
процесният имот се ползвал от ищцата. Горното се установява и от
представените договор за покупко-продажба на жилище, сключен договор по
реда на чл. 117 от ЗТСУ № 116 от 05.05.1988 г., том № Х/88 г., съгласно който
на А.Я. Г. и Б.Ф.Г. се продава новопостроено жилище /административен
адрес/. По делото е представена и схема на самостоятелен обект в сграда №
15-1447989 от 14.12.2022 г. на недвижим имот с идентификатор ***********,
с адрес на поземления имот /административен адрес/, с площ 44.75 кв. м.,
предзначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
сграда, като собственици са посочени А.Я. Г. и Б.Ф.Г. на основание договор
№ 116, том Х от 05.05.1988 г.
От представеното удостоверение за наследници с № 12019 от 01.12.2022
г. издадено от Столична община се установява, че Б.Ф.Г. е починал на
28.10.2014 г., като е оставил за наследници по закон: А.Я. Г. – съпруга, която
е починала на 27.10.2016 г., Д. Б. Ф.-М. – дъщеря и Р. Б. Г. – дъщеря.
2
По делото е представено писмо от ответника изпратено до ищеца
посредством телепоща, в което е посочено, че процесния имот считано от
м.11.2016 г. бил съсобствен, като ответницата притежавала ½ ид. ч., поради
което ищцата й дължала наем в размер на 500 лв. месечно. С писмото ищцата
е поканена в едномесечен срок да заплати дела на ответницата или имотът да
бъде продаден и да се разделяла сумата.
Представена е покана с изх. № 02.11.2022 г. от ответника Р. Б. Г.
изпратена чрез ЧСИ В.М., с район на действие СГС, адресирана до Д. Б. Ф.-
М., съгласно която последната е поканена в тридневен срок от получаване на
същата да заплати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот представляващ ап. 65, находящ се в /административен адрес/
в размер на 12870.96 лв. и лихва за забава в размер на 1565.38 лв. за периода
от 01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.
По делото е представена искова молба с вх. № 39486 от 13.02.2023 г. на
СРС, с която Р. Б. Г. е предявила срещу Д. Б. Филчева – Младенова иск за
делба на процесния недвижим имот.
Разпитван е свидетелят А. Н., чийто показания съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК, тъй като се явява съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че
заедно със съпругата си от 1989 г. в жилището в /административен адрес/.
Посочва, че не бил закупувал жилището, бил давал пари на жена си, за да
закупи жилището, като свидетелят не се занимавал с административни
дейности, а по документи жилището се водило на името на майка й, но те го
ползвали 34 години. Свидетелят посочва, че първо починал Борис Филчев
бащата на Д., после Ана Филчева майката на Д.. Посочва, че те полагали
грижи за жилището, поради причината, че същото било закупено за тях.
Посочва, че имали договорка с родители на ищцата жилището да остане за
тях, като през 2000 година, събирали пари, за да закупят жилище в кв.
„Люлин“ за сестра на ищцата, а за тях да остане това в „Дружба“. Посочва, че
ответницата не била плащала нищо, дори и таксите за входа, за покрива, за
асансьора, като свидетелят не я бил виждал през последните 15 години.
Твърди, че за заплащането на жилището в „Дружба“ давал пари на съпругата
ми, за да бъде платено жилището, като през 1985 г. бил дал 5000 лв., за
закупването на жилището чрез баща й и майка й. Посочва, че родителите на
ищцата живеели в кв. „Хаджи Димитър“. Твърди, че приемали имота като
техен, тъй като бил им даден от родителите на ищцата, като всички уговорки
били устни. Посочва, че не си спомнял да бил присъствал на даването на
парите от страна на жена му на нейните родители. Имотът в кв. „Хаджи
Димитър“ бил на ищцата. Свидетелят бил присъствал на даването на парите
на родителите на ищцата за закупуване на жилището на ответницата.
По делото е разпитан свидетелят П. Г., която посочва, че познавала
ищеца от 1980 г.-1981 г., но не знаела адресът, на който живеела ищцата, тъй
като дълго време не била в София и имала деменция, но била посещавала
жилището с заедно с нея. Посочва, че родителите на ищцата казали, че щели
да платят жилището на сестрата на ищцата като и самата ищца щяла да
помогне с пари, а „съпругът на Краси“ платил това жилище, което било от
родителите й, като той го бил платил напълно, като тези неща ги знаела,
3
защото била присъствала на разговор между ищцата и майка й, което било
през 70-те години, когато беше жива майка й. Свидетелката посочва, че й
било трудно, защото имала деменция и живеела във Видин, но когато идвала
ищцата я водеше у тях. Посочва, че от ищцата знаела, че са помогнали заедно
родителите й да платят жилището на сестра й. Свидетелката знаела, че
ответницата имала претенции към жилището, като тя искала да й се плати
половината като наследник.
Като свидетел по делото е разпитван и М. Б., която посочва, че познавала
ответницата повече от 30 години и знаела за спор за наследствен апартамент
в кв. „Дружба“. Посочва, че знаела от ответницата, че след смъртта на майка
й тя искала имотът да се раздели, за да се продаде, да се даде под наем, да се
направи нещо с него. Посочва, че знаела, че ответницата била пращала покана
до сестра си за въпросния апартамент да се продаде или да се даде под наем,
като свидетелката много добре си го спомняла датата, тъй като била с нея и на
тази дата била сключила брак, като това се случило на 20.07.2020 г. Посочва,
че се били събрали да празнуват по този повод в края на седмицата и
ответницата получила обаждане от сестра й, след разговора ответницата била
много разстроена, като казала, че обаждането било по повод това, което били
пуснали по пощата. Твърди, че ответницата й показала бланката на поканата,
когато излязла, която била от „Телепоща“, като свидетелката не била виждала
съдържанието на документа, видяла само разписката и ответницата й казала,
че го била изпратила до сестра си. Свидетелката уточнява, че това се случило
на 08.07.2020 г. и било през пандемията. Ответницата постоянно търсила
контакт със сестра си, за да се разберат или да продадат имота, или да го
пуснат под наем. Посочва, че ответницата работила и в чужбина, като първо
била за кратко в Гърция, след това няколко години в Италия и се върнала
през 2011 г. и след това не била излизала да работи в чужбина. Ответницата
се грижела за родители се, като първо починал баща й, после майка й, като те
живеели в кв. „Хаджи Димитър“.
Разпитван е и свидетелят Б. В., чийто показания съдът цени по реда на
чл. 172 от ГПК, тъй като се явява син на ответницата. Свидетелят посочва, че
знаел, че майка му имала наследствен апартамент заедно с леля му, който се
намирал в ж.к. „Дружба 2“, бл. 221, в който апартамент свидетелят бил ходил
там като малък, като този апартамент бил на баба му и на дядо му. В този
апартамент живеела леля му, а баба му и дядо му живеели в кв. „Хаджи
Димитър“. Посочва, че ответницата постоянно се била интересувала от
апартаментна, и се чувала с ищцата, виждала с нея, като знаел, че леля му
била казвала, че ще и даде пари за половината апартамент, но това не се
случило. Свидетелят не бил присъствал на такива разговори, но това го знаел
от майка му. Посочва, че ответницата плащала данъците на апартамента.
Посочва, че знаел, че майка му била изпратила покана до леля му, която
свидетелят не бил виждал, но знаел, че пишело за наем и за ползите, които
била загубила за годините, в които ответниците не е ползвала апартамента.
Жилището в кв. „Люлин“ било на баща му и на майка му, като не знаел как
било закупено, но знаел, че баба му и дядо му от страната на баща му са
помагали за закупуването, както и баба му и дядо му от страна на майка му.
4
Посочва, че ответницата била работила в Италия, като когато се прибрала от
чужбина баба му и дядо му били живи. Посочва, че не знаел дали някой
живее в жилището в кв. „Дружба“, но мислел, че леля му живеела там.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при съобразяване с правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154 от ГПК, е
да установи правото си на собственост върху ½ идеална част от процесния
имот, придобито на наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявала
в продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт
върху имота с намерение да го своят, което е манифестирала спрямо
ответника и с едностранни действия са превърнали държането на чуждата
идеална част във владение. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си в т. ч., че страните са съсобственици на по ½ ид. ч. от процесния недвижим
имот.
По делото е безспорно обстоятелството, че наследодателите на страните
А.Я. Г. и Б.Ф.Г. по силата на договор за покупко-продажба на жилище,
сключен договор по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 116 от 05.05.1988 г., том №
Х/88 г. са придобили процесното жилище в режим на СИО. Съгласно
представеното удостоверение за наследници с № 12019 от 01.12.2022 г.
издадено от Столична община Б.Ф.Г. е починал на 28.10.2014 г., от който
момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН А.Я. Г. е придобила 4/6 ид.
ч. от процесния недвижим имот, а Д. Б. Ф.-М. и Р. Б. Г. са придобили по 1/6
ид. ч. По делото не се спори и относно обстоятелството, че след смъртта на
А.Я. Г. на 27.10.2016 г. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всяка една от страните
Д. Б. Ф. – и М. е Р. Б. Г. са придобили общо по ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот. Спорно се явява обстоятелството дали след смъртта на А.Я.
Г. на 27.10.2016 г. ищцата е придобила на основание давностно владение
притежаваната от ответника Р. Б. Г. ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.
Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. постановено по тълк. д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. С оглед на което презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално
е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите
идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
5
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно.
Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани. От разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, се
извежда изводът, че ползването на наследствени имоти само от един
наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите
наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва
единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл.
31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. След като
посочената разпоредба оправомощава всеки съсобственик да си служи с
общата вещ и задължава същия да обезщети останалите съсобствениците, ако
само той си служи лично с вещта, то не би могло да се приеме, че действията
на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения имот
само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части
във владение.
Настоящият състав намира, че в случая твърдението на ищцата за
придобиване по давност на идеалните части от съсобствеността на другия
наследник се явява неоснователно, тъй като съсобствеността произтича от
наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС се явява неприложима и ищцата
следваше да докаже, че с едностранни действия, доведени до знанието на
другия наследник, по явен и недвусмислен начин, е превърнал във владение
държането на неговите идеални части, което в случая не е сторено. По делото
не се явява спорно обстоятелството, че след смъртта на А.Я. Г. на 27.10.2016
г. упражняването на фактическа власт върху наследствения имот и ползването
му се осъществява само от ищцата, което обаче не доказва намерение за
своене, в която връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства.
Действително по делото ищцата е ангажирала гласни доказателствени
средства посредством разпитана свидетелите Николаев и Г., чийто показания
на първо място са неотносими, доколкото касаят времеви период, който е
много преди 27.10.2016 г., която дата е посочена от ищцата в исковата молба,
в двете уточнителни молби, както и в писмената защита като начална дата на
владението върху притежаваните от ответницата идеалните части от
процесното жилище. И на следващо място по отношение на показанията на
свидетелите Николаев и Г. съдът намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани. Свидетелят Николаев е съпруг на ищцата и се явява пряко
заинтересован от изхода на делото, още повече, че самите му показания са
нелогични, вътрешно противоречиви и се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят посочва, че предоставил през
1985 г. 5000 лв., за закупването на жилището в „Дружба“ чрез бащата и
майката на ищцата, а от договора по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 116, том №
Х/88 г. е видно, че същият е бил сключен на 05.05.1988 г., на която именно
дата е придобит процесния имот Съдът не кредитира и показанията на
свидетелката Г. доколкото са вътрешно противоречиви още повече, че
свидетелката посочва, че страда от деменция и дълго време не била в София, а
живеела във Видин. Свидетелката посочва, че познавала ищцата от 1980 г.-
1981 г., като в същото време твърди да е присъствала на разговор между
ищцата и майка й във връзка с закупуване на жилището, който разговор бил
6
проведен през 70-те години. Доколкото по делото не са ангажирани никакви
доказателства, от който да е видно, че ищцата е извършила действия, с които
да е демонстрирала пред ответницата по категоричен начин намерението си
да свои притежаваната от ответницата ½ ид. ч. от наследствения имот, с които
да е превърнала във владение държането на същите, то искът се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Настоящият състав намира, че за пълното следва да се посочи, че дори да
се приеме, че ищцата действително е започнала да упражнява фактическата
власт върху притежаваните от страна на ответницата идеални части, то
отново искът би бил неоснователен. В случая ищецът се позовава на кратката
петгодишна давност предвидена в чл. 79, ал. 2 от ЗС осъществена при
добросъвестно владение. Според чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владението е
добросъвестно, когато е установено въз основа на правно основание, годно да
направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, какъвто
не се явява настоящият случай, доколкото ищецът не е завладявал процесната
идеална част на правно основание, а в резултат на извършени фактически
действия, което обстоятелство води до липса на един от кумулативно
изискуемите елементи за наличието на качеството на добросъвестен владелец
по чл. 70, ал. 1 ЗС. Поради което в случая приложение ще намери
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а предвидения в нея десетгодишен срок не
е изтекъл, тъй като ищцата се позовава на владение с начална дата 27.10.2016
г.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12870.96 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот
апартамент с площ 44.75 кв.м, находящ се в /административен адрес/, за
периода от 08.07.2020 г. до 31.10.2022 г., както и сумата от 1565.38 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.,
то настоящият състав намира следното.
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е да установи наличието на правен интерес от предявения иск.
В тежест на ответника е да установи, че заедно с ищеца са собственици на
процесния имот, квотите в съсобствеността, обстоятелството, че ищецът
ползва лично процесния имот по начин, който възпрепятства ищеца от лично
ползване, писмено искане на ищеца, получено от ответника да му бъде
предоставено ползването на имота, както и размера на претендираното
обезщетение.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
7
чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и
настоящият случай.
На първо място следва да бъде посочено, че по делото с оглед на
гореизложеното е установено, че страните са съсобственици на процесния
имот при равни права на от ½ идеална част за всеки от тях, както и че имотът
се ползва от ищцата.
Настоящият състав намира, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС
е едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик
отправено до ползващия вещта съсобственик, с което се иска заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено писменото
поискване действа занапред без ограничение във времето, докато трае
ползването или до прекратяване на съсобствеността. С писменото поискване
неползващият вещта съсобственик изявява желанието си да се ползва от нея,
като след поискването изключителното ползване от другия съсобственик
става неправомерно. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като
компенсация срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената
вещ от единия съсобственик, като поканата има действие за в бъдеще и то
само между лицето което я е отправило и лицето до което е адресирана. В
случая по делото е представена покана изпратена чрез телепоща, както и
покана с изх. № 02.11.2022 г. изпратена чрез ЧСИ В.М., с която ответницата е
поканена да заплаща на ищцата обезщетение поради лишаването й от
ползване на неговата идеална част. В случая обаче от приложените покани не
се установява наличие на подпис на адресата, нито на друго лице, нито по
делото са ангажирани доказателства, че същите са били връчени на ищцата.
При предявения отрицателен установителен иск и с оглед на изричните
оспорвания в исковата молба по отношение на връчването на поканите,
ответницата е следвало да проведе в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството по връчване на поканата. Действително по делото е
разпитвана свидетелката Бончева, която твърде, че е придружавала
ответницата при изпращане на поканата по пощата, като съдът не кредитира
показанията на свидетелката в тази им част, тъй като същите са вътрешно
противоречиви доколкото въпреки, че свидетелката посочва, че си спомняла
датата много добре, тъй като на същата дата била сключвала брак в своите
показания веднъж посочва дата - 20.07.2020 г. и впоследствие посочва дата -
08.07.2020 г. Също така показанията на свидетелката установяват самото
изпращане, но не и датата на получаване на поканата от страна на ищеца. Тези
обстоятелства не се установяват и от показанията на свидетеля Валентинов,
доколкото в тази си част показанията на свидетеля не представляват лични
впечатления, а твърдения на самата ответница, както посочва и самият
свидетел. Доколкото ответницата не е провела пълно доказване на връчването
8
на поканата, при което е останало недоказано обстоятелството, че ищецът е
получил писменото изявление по чл. 31, ал. 2 ЗС, което се явява императивна
предпоставка за уважаването на иска, то предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на процесната сума следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като на ищецът претендира сумата от 780 лв. държавна такса, като в
случая действителното внесена държавна такса е 688.92 лв., от който размер
следва да се определи действително дължимите разноски, както и сумата от
4500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен
единствено договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г., в който е
посочено договорно възнаграждение в размер на 4500 лв., която сума
следвало да бъде заплатена в брой на два пъти, като при подписването била
заплатена сумата от 2000 лв., а останалата сума следвало да бъде заплатена до
20.12.2022 г. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. №
6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лв. именно от
така посочената сума следва да се изчисли размера на дължимото
възнаграждение. С оглед изход на спора на ищеца следва да се присъди
сумата от 1577.45 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на разноски, като ответникът претендира сумата от 2500 лв., като с
оглед частичната неоснователност на предявените искове на страната следва
да се присъди сумата от 1250 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Ф.-М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, срещу Р. Б. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. В. К., установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че Д. Б. Ф.-М. е собственик на основание
давностно владение на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент с
площ 44.75 кв.м, находящ се в /административен адрес/ с идентификатор
***********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Б. Ф.-М., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, срещу Р. Б. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. К., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Б. Ф.-М. не
9
дължи на Р. Б. Г., сумата от 12870.96 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот апартамент с площ 44.75
кв.м, находящ се в /административен адрес/, за периода от 08.07.2020 г. до
31.10.2022 г., както и сумата от 1565.38 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Б. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. В. К., да заплати на Д. Б. Ф.-М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1577.45 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Б. Ф.-М., ЕГН **********, с адрес /административен
адрес/, да заплати на, Р. Б. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес/административен адрес/, чрез адв. В. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 1250 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10