№ 695
гр. Пещера, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд срещу Ю.
В. Ф. за присъждане на сумата от 1214,10 лв. - като регресно вземане, представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило във Франция на 09.12.2015г., включително разходите по определянето и
изплащането на това обезщетение, ведно със законната лихва върху посочената сума -
от 19.08.2021г. до окончателно й изплащане.
Твърденията на ищцовата страна са, че на 09.12.2015г. във Франция, ответникът
Ю. В. Ф., при управление на заден ход на л.а. „Рено-Сафран“ с рег. № РА1544ВА без
действаща към онзи момент валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, е причинил ПТП с имуществени вреди, удряйки паркиран л.а.
„Опел-Астра“ с рег. № ***. Поддържа се, че ищецът е възстановил на българския
компенсационен орган (Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/) всички суми изплатени по предявената във връзка с
конкретното ПТП претенция на Националното бюро на автомобилистите на Франция
(Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП), а именно
357,76 евро – обезщетение, 240 евро – такса за обработка на претенциите и 23 евро –
банкови такси, или общо 620,76 евро, равняващи се на 1214,10 лв. Предвид изложеното
се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1214,10лв., изплатена по претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Франция – по повод причинените от настъпилото на 09.12.2015г.
ПТП щети по л.а. „Опел-Астра“ с рег. № ***.
1
В подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба ответникът,
чрез назначения му особен представител, е оспорил исковата претенция като
неоснователна при съображения: че е погасена по давност, и че ищецът не е оборил
съдържащи се в представените от него доказателства данни за налична задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП - по полица с №
********** на ЗАД „Армеец“ за управлявания от Ю. В. Ф. автомобил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 559, ал.3 във вр. с ал.1,
т.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като посочените норми на КЗ изцяло съответстват по
съдържание на тези на чл. 288а, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от отменения КЗ.
Предявеният иск е регресен. Основателността му като такъв предполага
доказване не само на предвидените в посочените разпоредби на КЗ предпоставки, но и
на кумулативното наличие на елементите на непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД).
По отношение на деликта:
От приложения двустранен протокол за ПТП (л.5) се установява, че на
09.12.2015г. във Франция е настъпило застрахователно събитие (ПТП), при което,
управлявайки на заден ход л.а. „Рено-Сафран“ с рег. № РА1544ВА ответникът Ю. Ф. е
блъснал предната част на паркиран л.а. „Опел-Астра“ с рег. № *** като му е причинил
щети. С оглед характера на протокола - той се ползва с доказателствена сила само по
отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за лицето (ответника), чието
изявление се възпроизвежда, тъй като удостоверява направено от него извънсъдебно
признание (чл. 175 ГПК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о., ТК на ВКС). В случая така доказаните и неоспорени по делото факти са достатъчни
да обосноват извод за виновно противоправно деяние на ответника, в причинно-
следствена връзка с което са настъпили вреди. Съобразявайки, че представените от
ищеца „доклад от експертиза“ с приложения към нея (л.34-45), като извънсъдебно
изготвени, по естеството си нямат нужната доказателствена стойност - тъй като
претенцията за обезщетяване на вредите се явява установена по основание, в
съответствие с чл.162 ГПК настоящия състав преценява, че тези вреди следва да се
приемат за настъпили именно в размер 357,76 евро или - 699,71 лв. ( в тази връзка -
Решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 5023/2014 г. на ВКС; Решение № 133 от
18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС).
По отношение предпоставките по КЗ:
По аргумент от разпоредбата на чл.7, буква „а“ от Директива 2000/26/ЕО и в
контекста на чл. 34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на гаранционния
2
фонд - последният се явява краен платец по смисъла на чл. 561 КЗ, и предвид чл. 559,
ал.3 КЗ - по делото не е спорна активната му процесуална легитимация като ищец. В
контекста на разпоредбата на чл. 559, ал.1, т.1 КЗ - съгласно чл.1, пар. 4, буква „а“ от
Директива 2009/103/ЕО „територия, на която обичайно се намира превозното
средство“ означава - територията на държавата, в която превозното средство е
получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или временен. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, към който
препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО - територия по обичайно местопребиваване
на МПС е тази на държавата, където е регистрирано - в случая, видно от българския
регистрационен номер на л.а. „Рено-Сафран“ (рег. № РА1544ВА) – България. Съгласно
чл. 483, aл.1, т.1 oт КЗ - вcякo лицe, кoeтo притeжaвa МПC, кoeтo e рeгиcтрирaнo нa
тeритoриятa нa Рeпубликa Бългaрия и нe e cпрянo oт движeниe, e длъжнo дa cключи
дoгoвoр зa зaдължитeлнa зacтрaхoвкa „Грaждaнcкa oтгoвoрнocт“ нa aвтoмoбилиcтитe.
От справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд (л.8), а и представената от
ЗАД „Армеец“ справка (л.118), се установява, че според подадената информация от
застрахователните компании няма данни конкретният лек автомобил да е бил
застрахован към момента на процесното ПТП, което обосновава и приемане липса на
възможност да се определи застраховател. От гореизложеното следва, че на основание
чл. 559, ал.1 КЗ българският Гаранционен фонд е дължал възстановяване на платените
от компенсационния орган суми.
От приложеното по делото преводно нареждане (л.12) се установява, че в
качеството си на компенсационен орган (по чл. 506 КЗ) на 08.11.2016г. НББАЗ е
заплатило на Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП
сумата от 557,76 евро, равняваща се на 1090,88 лв. Видно от приложеното писмо
(л.50/51) с реф. № /15/GU/15955/CLO на френското бюро – тази сума се състои не само
от застрахователното обезщетение за имуществените щети (357,76 евро), а и от
разходите/хонорари за управление (200 евро), като за последните в съответния
приложен документ (л.48/49) е изрично отразено, че не се дължи ДДС съгласно
Главния данъчен кодекс на Франция (lex loci delicti commissi).
Съгласно разпоредбите на чл. 561, ал.1 и ал.2 КЗ – Гаранционния фонд е
следвало да възстанови на НББАЗ съответно – обезщетението за вреди (ал.1) и
присъщите разходи по обработка на претенции (ал.2). Гореобосновано -
обезщетението за вреди възлиза на 357,76 евро или - 699,71 лв. С доклада по делото в
тежест на ищеца е изрично възложено доказването на „извършването и стойността на
разходите по определянето и изплащането на това обезщетение“. Такива разходи в
размер на 200 евро (391,16лв.) се установяват само от приложеното от френското бюро
писмо (л.48/49). От представената фактура №**********/10.11.2016г. (л.16) с
„купувач“ ищеца и „продавач“ Сдружение (с нестопанска цел) НББАЗ не става ясно
каква сделка за „такса обработка по щета“ е имало между тях и на какво основание,
3
нито в какво точно се е изразила такава „обработка“ на стойност 469,40 лв. (240 евро с
ДДС), след като НББАЗ просто е превело на френското бюро исканата сума. Въпреки
че с доклада по делото на ищеца е указано, че не сочи доказателства и за твърдени от
него банкови такси в размер на 23 евро, които е включил в претенцията си – и такова
доказване липсва.
С оглед изложеното искът следва да се приеме за основателен само до размера на
доказано основателно платените от НББАЗ на френското бюро суми във връзка с
настъпилото във Франция процесно ПТП, възстановени от гаранционния фонд – в общ
размер 557,76 евро (357,76 евро + 200 евро) или - 1090,88 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 1214,10 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност:
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя
по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано
от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е приложима и по отношение на
регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд. При действие на КЗ (отм.) е
формирана непротиворечива съдебна практика, според която плащането на
обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишният давностен
срок за упражняване на регресното право - в този смисъл Решение № 178/21.10.2009 г.
по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, Решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на
ВКС, Решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и Определение
№ 86 от 9.02.2015 г. по т. д. № 1259/2014 г., I т. о. на ВКС. В случая намира
приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС,
съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 от ЗЗД, а тя
започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение на
правоимащите лица. Без значение дали се приема, че давността е започнала да тече от
08.11.2016г., когато НББАЗ е превела съответната сума на френското бюро, или от
05.12.2016г., когато Гаранционния фонд е възстановил сумата на НББАЗ – към датата
на подаване на исковата молба – 17.08.2021г. 5-годишния давностен срок не е изтекъл.
С оглед разпоредбата на чл. 129, ал.5 ГПК – оставянето на молбата без движение за
отстраняване на недостатъци е ирелевантно за този срок. Това обстоятелство се
потвърждава и в цитираното от особения представител на ответника Решение № 92 от
19.07.2021 г. по гр. д. № 2412/2020 г., III г. о., ГК на ВКС, в което по същество е
разглеждана не хипотеза на отстраняване на недостатъци на исковата молба, а на
последователно предявяване на иск срещу различни ответници.
Относно разноските:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
своевременно претендирани и доказано сторени разноски – съразмерно на уважената
част от иска му. Тези разноски са посочени от него в списък по чл. 80 ГПК (л.124) и
възлизат на общо 350 лв., от които: държавна такса - 50 лв. и депозит за особен
представител – 300 лв. След като искът е основателен за сумата от 1090,88 лв. от общо
1214,10 лв., то съразмерно на тази пропорция следва да му се присъди като разноски
сумата от 314,47 лв. ((1090,88лв. х 350 лв.)/1214.10лв.).
При тези мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. В. Ф. с ЕГН **********, адрес: гр. Пещера, ул.„Орешака“ №16,
да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев, №2, сумата от
1090,88 лева /хиляда и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със
законна лихва от 19.08.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 1214,10 лв.
ОСЪЖДА Ю. В. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес
гр. София, ул. Граф Игнатиев, №2, сумата от 314,47 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5