№ 243
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД- гр. София,
чрез адв. Х., срещу решение № 8/09.03.2023г. постановено по т.д. №
126/2021г. по описа на ШОС, в частта, с която съдът е уважил предявения от
Д. Х. Б. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД- гр. София иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
разликата над 30 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи претърпените от ищцата
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021 г., около 12:10
часа, в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумите за главница
начиная от 16.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.
Въззивникът излага доводи за неправилност, необоснованост на
обжалваното решение в съответната му част и постановяването му при
съществени процесуални нарушения. Твърди нарушение на нормата на чл. 52
ЗЗД, намирайки присъденото обезщетение за необосновано високо, при
несъобразяване на установената съдебна практика, както и на
социално[1]икономическата обстановка в страната. Твърди се липса на
мотиви касателно оценката за действително претърпените вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Счита за безспорно
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, определяйки същото
1
в степен на 40 %, като сочи нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1-2 и
чл. 114, т. 1-2 ЗДвП. Изводът на съда за липса на съпричиняване намира за
несъобразен със събраните по делото доказателства. Твърди и противоречие
на решението със съдебната практика, относима към въпроса за
съпричиняването. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответната
му част, като намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
отчитайки степен на съпричиняване от 40 % от страна на Д. Х. Б.. Претендира
присъждане на съответните съдебно-деловодни разноски, както пред първа,
така и пред въззивната инстанция съобразно изхода от спора.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - Д. Х. Б., чрез адв. Д. и мл. адв. А., с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу
твърденията за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, намирайки същото за съобразено с вида и характера на получените от
ищцата увреждания – както телесни, така и високоинтензивни емоционално-
психологически преживявания, както и продължителността и интензивността
на търпените болки и страдания, вкл. и към настоящия момент. По отношение
възражението за съпричиняване намира същото за недоказано. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и необоснована,
респ. първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес от
ответната страна, за оказана правна защита и съдействие, изразяваща се в
изготвяне на настоящия отговор и представителство по същия.
Въззивната жалба е депозирана в срок и отговаря на изискванията на
чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. Същата е надлежно
администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и до наличието и
размера на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
2
От съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства, вкл. от неоспореното заключение на САТЕ се установява, че
около 12:10 на 19.05.2021 г. в гр. Шумен, пред административен адрес ул.
„Дедеагач №12 лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, рег. №Н2410ВХ,
управляван от водача И.Ф.И., ЕГН ********** при маневра „движение на
заден ход с десен завой“, без да се увери, че пътното платно е свободно за
движение блъска пешеходеца Д. Х. Б.. Пострадалата пешеходка е била с
височина от 1,45 м., като височината на облегалката на задната седалка на
джипа е била 1,50 м. При движение на заден ход и непосредствено
наблюдение през задното стъкло водачът не би могъл да възприеме
движещата се зад автомобила пешеходка поради високо разположената
облегалка на задната седалка. Тъй като движението на заден ход е било по
траектория завой, полосата на наблюдение непрекъснато се е меняла.
Следователно – с оглед конструктивните особености на МПС и динамиката
му на движение, водачът не е бил в състояние да наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство. Не се спори, че последният не осигурил лице,
което да сигнализира за опасности – нарушение на чл. 40, ал.2 ЗДП.
Пострадалата не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека и не
се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства - нарушение
на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДП. Изминатото разстояние от пешеходеца в процеса на
пресичане е било достатъчно, за да забележи движещият се на заден ход
джип. Пострадалата не е преценила скоростта и посоката на движение на
автомобила спрямо личните си възможности за пресичане на пътното платно
и не е изчакала завършването на маневрата. В този смисъл е и категоричното
и неоспорено заключение на вещото лице. Налице са доказателства за
допуснато виновно противоправно поведение, допринесло за настъпилото
ПТП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че ищцата е изскочила
внезапно на пътното платно, предвид на това, че зоната на инцидента е
локализирана към средата на пътното платно /така скица, л.205/.
Размерът на съпричиняването се определя от настоящия състав в
размер на 1/3 при съобразяване, че преобладаваща причина за настъпване на
вредоносния резултат представлява поведението на водача. Това е така, с
оглед вменената му по закон квалифицирана грижа към уязвимите участници
в движението – чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП /в този смисъл - решение № 43/16.04.2009
г., т. д. № 648/2008 г., ІІ т. о. и решение № 105/19.06.2017 г., гр. д. №
60353/2016 г., ІІІ г. о. /. Същевременно посоченият размер отчита и
допуснатата небрежност от пешеходеца, който също има значителен принос в
механизма на ПТП.
3
По размера на обезщението за неимуществени вреди:
Вследствие на ПТП пострадалата Б. понесла телесни увреждания,
изразяващи се в петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, множество
натъртвания, охлузвания, травми и кръвонасядания по цялото тяло –
състояние, което се установява от издадената при изписването на ищцата
Епикриза от 26.05.2021 г. Претърпяла е операция за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. Обичайният оздравителен период възлиза
на около 5-6 месеца. Според заключението на СМЕ, вкл. и показанията на св.
С.А., пострадалата е спазвала начален постелен режим, съпроводен със силни
болки и страдания. Била зависима от чужда помощ за всякакви битови нужди.
Съблюдавала щадящ режим за крайника в приблизителен период от 180 дни.
Изпитвала затруднения в придвижването, вкл. употребявала помощни
средства.
Към настоящия момент функциите на крайника са възстановени, но са
налице известни ограничения в тазобедрената става. По външната повърхност
на дясното бедро е налице оперативен белег с дължина 15-17 см. По
преценка на лекуващите лекари и с оглед възрастта на пострадалата за в
бъдеще е възможно планирането на операция за отстраняване на металната
осциоцинтеза.
На фона на физическите страдания, ищцата била уплашена и
стресирана, което състояние продължава и понастоящем /показания на св.А.
– дъщеря/. Преди катастрофата била жизнена, събирала се с приятелки,
пазарувала, оправяла се сама. Понастоящем не излиза поради страх да не се
повтори ПТП. Емоционално не е възстановена. Налице е ограничена
възможност за автономно справяне в ежедневието.
Според заключението на СПЕ ищцата има страхови изживявания, не
само поради причинената болка, но и поради чувството на безпомощност и
занижените възможности за социално функциониране вследствие на
травмата. С оглед възрастта на пострадалата са налице ограничени
компенсаторни възможности за справяне с посочените негативни
психологически изживявания. Самата пострадала има и история на
рецидивиращо психично разстройство (РДР), напълно компенсирано от
медикаментозна терапия, поради което се допуска, че същата може да бъде
по-лабилна и по-ригидно застойна в мисленето и емоциите /устни обяснения
на вещото лице в о.с.з./. Независимо от това вещото лице е категорично, че
психичните страдания и натрапливите изживявания на пострадалата са в
причинна връзка с последствията от ПТП.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
4
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищцата е възрастна жена, на 87 год. към датата на инцидента.
Получила е сериозна травма на крайника, наложила оперативна намеса.
Оздравителният период е бил съпроводен със значителни болки и страдания,
вкл. зависимост от чужди грижи. Ищцата е в тежко психоемоционално
състояние, което е довело до коренна промяна на живота й – невъзможност да
води автономно домакинство и социална изолация. Понастоящем са налице
известни ограничения в движението на тазобедрената става.
Отчитайки физическите и психоемоционалните последици от ПТП, вкл.
остатъчните негативни явления, съдът определя дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Определеното обезщетение
отговаря и на икономическата обстановка в страната към датата на деликта,
ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за
средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива
на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
"Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
В заключение и при съобразяване на определения размер
съпричиняване /1/3/, искът за неимуществени вреди се явява доказан до
размер на сумата от 40 000 лева. Решението на ШОС следва да бъде
частично отменено.
Разноски:
За първа инстанция: С оглед изхода от спора пред настоящата
инстанция присъдените разноски по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да бъдат намалени до размер на 4 047, 23 лева
– чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. Съобразно изхода от спора дължимите
разноски в полза на ответника следва да бъдат увеличени до размер на 2409,
76 лева, т.е. допълнително следва да се присъдят 1237,17 лева.
5
За въззивна инстанция: Обжалваемият интерес пред въззивната
инстанция възлиза на 30 000 лева, като въззивната жалба е основателна до
размер на 20 000 лева, респ. неоснователна – до размер на 10 000 лева.
В полза на въззивника – застраховател следва да бъдат присъдени
разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, обективиран в
становище – л.33, съразмерно на интереса по уважената жалба или 4670 лева.
В полза на процесуалния представител на Д.Б. – адв. Н.Д., следва да
бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна
помощ съобразно материалния интерес по приетата за неоснователна
въззивна жалба /10 000 лева/ или 1560 лева с ДДС, на основание чл.7, ал.2, т.3
от Наредба 1/2004 год.
За държавни такси: Решението на ШОС в частта по чл. 78, ал.6 ГПК
следва да бъде отменено по отношение на вмененото задължение на
застрахователя да заплати държавна такса за разликата над 1690,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8/09.03.2023г. постановено по т.д. № 126/2021г.
по описа на ШОС, в частта, с която съдът е уважил предявения от Д. Х. Б.
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД- гр. София иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
разликата от 40 000 лева до присъдените 60 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи претърпени от ищцата
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021 г., около 12:10
часа, в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумите за главница
начиная от 16.07.2021г. до окончателното й изплащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Б. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД- гр. София иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 40 000 лева до
присъдените 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, съставляващи претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 19.05.2021 г., около 12:10 часа, в гр. Шумен, ведно със
законната лихва върху сумите за главница начиная от 16.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 8/09.03.2023г. постановено по т.д. № 126/2021г.
по описа на ШОС, в частта, с която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ да заплати по сметка на ШОС дължими суми за държавни
такси за разликата от 1690, 61 лева до 2490, 61 лева.
ОТМЕНЯ решение № 8/09.03.2023г. постановено по т.д. № 126/2021г.
по описа на ШОС, в частта, с която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК –
6
Застраховане“ да заплати на адв.Б. А. А. суми за адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗА за разликата от 4 047, 23 лева до присъдените 5 631, 23 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Х. Б., ЕГН **********, гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК121265177, гр. София сумата от 1237,17 лева,
представляващи допълнително дължими разноски за първоинстанционното
разглеждане на спора, както и 4670 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора съответни на уважената въззивна жалба.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Н. Н. Д. от гр.София, ул.“Хр.Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис №
4 сузмата от 1560 лева, съставляващи дължимо възнаграждение по чл. 38 ЗА
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7