Определение по дело №3641/2013 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 09.12.2015 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в следния състав

                                                                                     

     СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3641 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 03.07.2014 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “Е.” ЕООД с ЕИК ***** изготвените от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети/неприети от синдика вземания, включени в обявените на 03.07.2014 г. списъци, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 83693/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”, включено под т. 1 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г. за обезпечаване вземанията на Б.та по договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както и непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.” ЕООД; възражение с вх. № 83695/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземанията на кредитора “В.” ООД /под т. 2 и т. 3 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/ и на кредитора “Б.П.” ЕООД /под т. 5 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/.

 

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 

По възражение с вх. № 83693/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”, включено под т. 1 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г., включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както и непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.” ЕООД:

Съдът намира, че подаденото възражение е допустимо.

Кредиторът “О.Б.Б.” АД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 74818/16.06.2014 г. Вземанията произтичат от следните правоотношения:

1. Сума в общ размер на 3 265 694,43 евро или 6 387 143,14 лева по Договор за банков кредит № 198 от 20.08.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/28.08.2008 г.; Допълнително споразумение № 2/ 01.08.2009 г., Допълнително споразумение № 3/10.03.2010 г. и Допълнително споразумение № 4/28.12.2010 г., с кредитополучател “Е.” АД и съдлъжник “Е.” ЕООД /встъпило в задълженията по кредита на основание чл. 101 от ЗЗД по писмено споразумение с Б.та и кредитополучателя/, включително:

1.1. 2 472 016,73 евро - просрочена главница;

1.2. 96 096,05 евро - неплатени договорни лихви, дължими за период от 30.01.2012 г. до 15.06.2012 г. включително;

1.3. 697 581,65 евро - просрочени лихви и неустойки, дължими за период от 30.01.2012г. до 15.06.2014 г. включително.

2. Сума в общ размер на 1 915 360,11 лева по Договор за банкова гаранция и предоставяне на банков кредит под условие № 314/12.12.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/17.12.2008 г; Допълнително споразумение № 2/23.12.2009 г., Допълнително споразумение № 3/ 23.12.2009 г., Допълнително споразумение № 4/10.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5/18.03.2010 г., Допълнително споразумение № 6/18.06.2010 г., Допълнително споразумение № 7/30.09.2010 г., Допълнително споразумение № 8/ 18.02.2011 г., Допълнително споразумение № 9/08.08.2011 г. към него, сключени между Б.та и “Е.” АД, включително:

2.1. 1 546 872 лева - присъдена главница;

2.2. 541,83 лева – присъдени договорни лихви, дължими за период от 28.03.2012 г. до 06.06.2012 г. включително;

2.3. 52 229,09 лева - присъдени наказателни лихви, дължими за период от 28.03.2012 г. до 06.06.2012 г. включително;

2.4. 315 151,94 лева - законови лихви върху присъдената главница, дължими за период от 06.06.2012 г. до 20.05.2014 г.;

2.5. 48 439.29 лева – присъдени разноски;

2.6. 293 222.21 лева – разноски по принудително изпълнение;

2.7. 565.25 лева – разноски по ЗОЗ.

3. Сума в общ размер на 8 125 лева по Договор от 11.05.2012 г. за назначаване на управител на “Е.” ЕООД по реда на ЗОЗ, сключен между Б.та и Д. И. Г., като сумата включва 6 месечни възнаграждения на управителя за периода от м. май 2013 г. до м. октомври 2013 г., платени от Б.та.

4. Сума в общ размер на 74 789.12 лева по Договор от 07.05.2013 г., сключен между “ОББ” АД и “Ю.” ООД, за охрана на имущество на “Е.” АД и “Е.” ЕООД във връзка със запазване на заложено в полза на Б.та имущество, находящо се в гр. А., Резервен промишлено-складов терен, Завод за етанол и биоетанол, като сумата включва платените от Б.та суми по фактури за периода от м. май 2013 г. до м. май 2014 г.

Длъжникът оспорва подаденото възражение.

Синдикът оспорва подаденото възражение като неоснователно. Излага доводи, че вземането е прието “под отлагателно условие”, ако исковете – предмет на искова молба с вх. № 77050/14 г. /т.д. № 4239/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав/, бъдат отхвърлени.

 

При така установеното, съдът намира следното:

По възражението в частта, в която кредиторът “О.Б.Б.” АД оспорва приемането от синдика на вземането му “под условие” в Списъка на приетите вземания:

Правомощията на синдика при изготвяне на списъците по чл. 686 от ТЗ са посочени в закона – съставя списъците на приетите, на неприетите и на служебно вписаните вземания. Приемането на привилегията за вземането на кредитора “О.Б.Б.” АД “под отлагателното условие”, обусловено според синдика от отхвърлянето на искове по посоченото по-горе търговско дело, не е в правомощията на синдика. Синдикът не оспорва, че този кредитор има вземания, а че евентуално тези вземания бъдат отхвърлени, което обаче до влизане в сила на решение по исковия процес не следва да се отчита. При съставянето на списъците се вземат предвид представените документи и доказателства за съответното вземане на кредиторите, съответно обезпечения и привилегии на вземанията.

В производството по настоящото дело не са представени доказателства за предмета на предявения иск – предмет на т.д. № 4239/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, посочен от синдика.

Съдът намира, че представеното от синдика определение № 794/29.11.2012 г. по т.д. № 110/2012 г. по описа на ОС – Силистра е постановено в производство по несъстоятелност на “Е.” ЕООД, решението за откриването на което е отменено с влязло в сила решение. Постановеното определение от ОС – Силистра е задължително в процедурата по несъстоятелност по отношение на съда по несъстоятелност – ОС – Силистра, кредиторите и длъжника, но единствено и само до приключване на производството по несъстоятелност, което в случая е прекратено с отмяната на постановеното решение за откриването му.

Доколкото в закона няма пречка да бъде подадена отново молба по чл. 625 от ТЗ и да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника, каквото е разглежданото пред настоящия състав, съдът намира, че следва да цени извършените в настоящото производство процесуални действия на страните, относими към развило се пред него производството.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.Б.” АД в тази част се явява основателно и следва да бъде уважено.

 

По възражението в частта, в която кредиторът “О.Б.Б.” АД оспорва неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г. за обезпечаване вземанията на Б.та по договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ:

Синдикът не е приел вземането на “О.Б.Б.” АД, произтичащо от договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, изменен и допълнен с 9 бр. допълнителни споразумения, изпълнението по който е обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г., сключен между заложния кредитор “О.Б.Б.” АД и залогодателя “Е.” ЕООД.

Към молбата за предявяване на вземанията кредиторът представя и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.т.д. № 1035/2012 г. по описа на РС – Силистра, с който трето лице “Е.” АД е осъдено да заплати на “О.Б.Б.” АД суми в общ размер на 1 914 794,86 лева.

Съдът споделя доводите на кредитора, че със сключването на договора за особен залог на търговско предприятие, “Е.” ЕООД става длъжник на Б.та за неплатения дълг по договора за банкова гаранция, както и че съгласно нормата на чл.429, ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Тази разпоредба определя субективните предели на изпълнителния лист при принудителното изпълнение, но не разпростира пределите на изпълнителния лист спрямо цялото имущество на длъжника, а само спрямо заложеното/ипотекирано имущество.

Общите разпоредби, регламентиращи залога и ипотеката, са уредени в чл. 149 и сл. на Закона за задълженията и договорите. Законът урежда възможността да бъде учреден залог от длъжника както за свое, така и за чуждо задължение. С учредяването на залога залогодателят става длъжник към кредитора, но отговаря само със заложената вещ. В случая особеното е, че е учреден по реда на ЗОЗ особен залог на търговското предприятие на “Е.” ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Това е обезпечение, учредено за чужд дълг. Независимо че обезпечението е върху търговското предприятие на длъжника, това не дава на заложния кредитор правото да бъде включен с обезпеченото вземане в производството по несъстоятелност, нито му дава правата на кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане /по чл. 677, чл. 697 и др./. Вземането на заложен кредитор на несъстоятелния длъжник, който е обезпечил с имуществото си чуждо задължение, остава извън производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност следва да се отчете единствено обезпечението, и то само във фазата на осребряване на съответното имущество. Няма норма в Търговския закон, която да предвижда приемането на вземане на заложния кредитор и предоставянето му на права, съответстващи на размера на вземането му. Напротив, в чл. 717н от ТЗ е уредена изрично продажбата на имот, ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг, като припадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си.

Макар да липсва аналогична разпоредба в ТЗ за особения залог, предвид че по дефиниция особеният залог не е реален, не се предава имущество, самото обезпечено задължение не може да се приема в производство по несъстоятелност, доколкото задължено лице е търговец, различен от длъжника “Е.” ЕООД.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.Б.” АД в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По възражението в частта, касаеща непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.” ЕООД:

Кредиторът “О.Б.А.” АД е предявил вземания в размер на 697 581,65 евро или 1 364 351,12 лева - просрочени лихви и неустойки, дължими за период от 30.01.2012 г. до 15.06.2014 г. включително, произтичащи от Договор за банков кредит № 198 от 20.08.2007 г. В Списъка на приетите вземания, синдикът е включил лихви и неустойки по т. 10 от посочения договор, но е посочил като размер /определяем/, независимо че същите са посочени от кредитора. С оглед на това, съдът намира, че е налице технически пропуск, като посочената сума следва да бъде включена в списъка.

По отношение на вземанията, произтичащи от платено възнаграждение на назначен управител по реда на ЗОЗ и от платени суми за охрана на имущество, синдикът е изразил становище, че невключените вземания не са приети.

Съдът намира, че ако синдикът не се е произнесъл по молба на кредитор за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност изцяло, то синдикът следва да направи допълнителен списък, в който да отрази вземането по молбата като прието или неприето такова. В случай обаче, че само част от вземанията по молбата на определен кредитор не са включени в изготвените от синдика списъци, какъвто е настоящият случай, и синдикът изразява становище в производството по чл. 692 от ТЗ, че същите са неприети от него, то съдът следва да ги третира като такива и да разгледа подаденото възражение срещу неприемането им от синдика.

Съдът намира, че за заплащането на посочените вземания са представени от кредитора “О.Б.А.” АД доказателства за извършените плащания, свързани с охраната и управлението на предприятие на длъжника, които ползват всички кредитори. С оглед на това предявените вземания следва да бъдат включени като приети в списъка на кредиторите на дружеството-длъжник, като вземането от 8 125 лева по Договор от 11.05.2012 г. за назначаване на управител на “Е.” ЕООД по реда на ЗОЗ, сключен между А.та и Д. И. Г. /6 месечни възнаграждения на управителя за периода от м. май 2013 г. до м. октомври 2013 г./, като необезпечено, с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, и от 74 789.12 лева по Договор за охрана от 07.05.2013 г. /по фактури за периода от м. май 2013 г. до м. май 2014 г./, като необезпечено, с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Поредността на удовлетворяване е посочена, поради отразяването на такава от синдика в съставения списък.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.А.” АД в тази част е основателно и следва да бъде уважено.

 

 

По възражение с вх. № 83695/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.А.” АД срещу вземанията на кредитора “В.” ООД /под т. 2 и т. 3 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/ и на кредитора “Б.П.” ЕООД /под т. 5 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/:

Съдът намира, че подаденото възражение е допустимо.

 

По възражението в частта за оспорване вземанията на кредитора “В.” ООД /под т. 2 и т. 3 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/:

Кредиторът “В.” ООД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 77040/20.06.2014 г. За предявените вземания е представено Арбитражно решение от 04.10.2013 г. по арбитражно дело № 38/2013 г. по описа на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, с което “Е.” ЕООД е осъдено да заплати на “В.” ООД следните суми:

1. Сумата от 4 918 936,85 лева, дължими на основание точка 3 от Договор за встъпване в задължения, сключен на 28.10.2008 г. между “Е.” АД, ЕИК ******** и “А.Б.” АД, ЕИК ****, което вземане е придобито от “В.” ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2012 г. и е установено по основание и размер с Установителен договор от 20.04.2012 г. между ищеца “В.” ООД и ответника “Е.” ЕООД, заедно с обезщетение за забава за плащането на тази сума за времето до предявяването на иска на 24.09.2013 г. в размер на 2 914 758,35 лева и заедно със законната лихва върху главницата от 4 918 936,85 лева от предявяването на иска на 24.09.2013 г. до окончателното й плащане;

2. Сумата от 48 002,08 лева, дължими по фактура № 1645/11.07.2011 г., издадена от “Е.” АД, ЕИК ******** към “Е.” ЕООД, ЕИК *****, което вземане е придобито от “В.” ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2012 г. и е установено по основание и размер с Установителен договор от 20.04.2012 г. между ищеца “В.” ООД и ответника “Е.” ЕООД, заедно с обезщетение за забава за плащането на тази сума за времето до предявяването на иска на 24.09.2013 г. в размер на 10 894,47 лева и заедно със законната лихва върху главницата от 48 002,08 лева от предявяването на иска на 24.09.2013 г. до окончателното й плащане.

3. Сумата от 25 280 лева, представляваща разноски по арбитражното производство.

Посочва, че вземането произтича от Договор за встъпване в задължения от 28.10.2008 г., Споразумение от 29.10.2008 г. за прихващане на насрещни задължения, прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 02.04.2012 г. между цедента “Е.” АД и цесионера “В.” ООД, за който длъжникът е уведомен с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, връчено на 03.04.2012 г., и същите са констатирани от кредитора “В.” ООД и длъжника “Е.” ЕООД в Установителен договор от 20.04.2012 г.

Възразилият кредитор “О.Б.А.” АД оспорва, че не е уведомена като кредитор за встъпването на длъжника “Е.” ЕООД по чл. 101 от ЗЗД и счита, че договорът от 28.10.2008 г. следва да се тълкува единствено като съглашение във вътрешните отношения между страните. Посочва, че за да възникне задължение за плащане на сумата от 5 867 490 лева по т. 4 от договора за встъпване в задължения, трябва да има валидно извършено плащане от страна на “Е.” АД в полза на А.та съгласно разпоредбата на т. 3 от същия договор, а такова плащане не е извършено.

Длъжникът оспорва възражението.

Синдикът оспорва подаденото възражение като неоснователно.

 

При така установеното съдът намира следното:

Кредиторът “В.” ООД основава вземането си на представеното арбитражно решение. По същността си арбитражното решение има процесуални, публичноправни последици, които съответстват на последиците на постановено съдебно решение. Това произтича от същността на арбитража като заместител на държавното правосъдие и той е призван да даде същата защита, която страните биха получили чрез решението на държавния съд. Предвид правораздавателната функция на арбитража, арбитражното решение има за последица сила на пресъдено нещо, т.е. то е задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение. Арбитражното решение има и изпълнителна сила, която е същата като предоставената на съдебното решение и същото подлежи на изпълнение по предвиден в закона ред. /така Ж.С., Българско гражданско процесуално право, стр. 675, издание Седмо, 2001 г./.

С оглед на това настоящият състав следва да зачете и е обвързан от арбитражното решение, постановено по арбитражно дело № 38/2013 г. по описа на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, което е представено от кредитора “В.” ООД. В настоящото производство не може да се преразглежда решения от арбитражния съд спор и постановеното от този съд решение, че осъжда длъжникът да заплати на кредитора “В.” ООД вземанията, предявени в настоящото производство.

С оглед на това съдът намира, че в настоящото производство по реда на чл. 692 от ТЗ не може да обсъжда довода на възразилия кредитор за симулативен процес, доколкото има постновено арбитражно решение, макар и постановено при признаване на иска.

Възразилият кредитор представя Решение № 345/07.12.2012 г. по т.д. № 433/2012 г. на Апелативен съд – Варна. Мотивите на решението не са част от самото решение, макар върху тях да се крепи убедителната сила и писмените съображения на съда, за да се достигне до решението. Те не се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно не са обвързващи съда и страните. С оглед на това, съдът не може да зачете мотивите на представеното Решение № 345/07.12.2012 г. по т.д. № 433/2012 г. на Апелативен съд – Варна.

Предвид горепосоченото арбитражно решение в случая следва да останат ирелевантни доводите на възразилия кредитор относно счетоводното отчитане на вземанията от длъжника и кредитора с оспорено вземане, съответно редовността на воденото счетоводство, за което са изслушани и приети в производството заключения на съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.А.” АД в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По възражението в частта за оспорване вземането на кредитора “Б.П.” ЕООД /под т. 5 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/:

Кредиторът “Б.П.” ЕООД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 77043/20.06.2014 г. Посочено е, че вземането произтича от договор за междуфирмен заем, сключен между кредитора и “Е.” ЕООД, съгласно който на 11.07.2013 г. “Б.П.” ЕООД е предоставил на заемополучателя “Е.” ЕООД сумата от 12 000 лева. Твърди, че сумата не е върната до момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност.

Възразилият кредитор оспорва вземането, че не може да се установи размера на предоставения заем поради изписването с цифри и думи на различна сума (12 000 лева и двеста и шестдесет хиляди лева), независимо че синдикът бил приел вземането за по-малката сума. Твърди, че вземането не е осчетоводено при длъжника и “Б.П.” ЕООД не фигурирал като кредитор на несъстоятелния длъжник.

Длъжникът оспорва подаденото възражение.

Синдикът оспорва подаденото възражение като неоснователно.

 

При така установеното съдът намира следното:

Съгласно българското законодателство договорът за заем е реален и сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. По делото е представен разходен касов ордер, съгласно който “Б.П.” ЕООД предава на “Е.” ЕООД сумата от 12 000 лева на 11.07.2013 г. по договор за заем.

Неоснователно е възражението на “О.Б.А.” АД, че от значението е некоректното посочване в договора за заем на изписването на заемната сума с цифири /12 000 лева/ и с думи /двеста и шестдесет хиляди лева/. Действително в приложения към молбата договор е записана заемната сума с думи като “двеста и шестдесет хиляди лева”. Обаче при заема като реален договор е от значение постигането на съгласие и предаването на съответната заемна сума. В случая от представения разходен касов ордер се доказва предаването в заем само на сумата от 12 000 лева, с което е завършен фактическият състав на договора за заем. С оглед на това съдът намира, че вземането от 12 000 лева, предявено от кредитора “Б.П.” ЕООД, правилно е включен от синдика в списъка с приети вземания на кредиторите на “Е.” ЕООД.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.А.” АД в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, определяне метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок, при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ. С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредитори за 19.01.2016 г. от 11,30 часа.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на “Е.” ЕООД, ЕИК *****, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.07.2014 г.), със следните изменения:

ИЗМЕНЯ  списъка на приетите вземания по отношение на предявеното с Молба вх. № 74818/16.06.2014 г. вземане на “О.Б.А.” АД, ЕИК *****, по договор Договор за банков кредит № 198 от 20.08.2007 г. и 4 бр. споразумения към него, с кредитополучател “Е.” АД и съдлъжник “Е.” ЕООД /встъпило в задълженията по кредита на основание чл. 101 от ЗЗД/, като ВКЛЮЧВА сумата от 1 364 351,12 лева /или 697 581,65 евро/ в графата просрочени лихви и несутойки по чл. 10 от договора, посочена от синдика, и ЗАЛИЧАВА израза “Вземането се приема под отлагателно условие”.

ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания предявеното с Молба вх. № 74818/ 16.06.2014 г. вземания на “О.Б.А.” АД, ЕИК *****, от 8 125 лева по Договор от 11.05.2012 г. за назначаване на управител на “Е.” ЕООД по реда на ЗОЗ, сключен между А.та и Д. И. Г. /6 месечни възнаграждения на управителя за периода от м. май 2013 г. до м. октомври 2013 г./, като необезпечено, с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, и от 74 789.12 лева по Договор за охрана от 07.05.2013 г. /по фактури за периода от м. май 2013 г. до м. май 2014 г./, като необезпечено, с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 83695/ 07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.А.” АД срещу вземанията на кредитора “В.” ООД и на кредитора “Б.П.” ЕООД, включени Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.07.2014 г.).

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692 от ТЗ, Списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на “Е.” ЕООД, ЕИК *****, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.07.2014 г.).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 83693/ 07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.А.” АД в частта срещу неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г. за обезпечаване вземанията на А.та по договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между А.та и “Е.” АД, включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

СВИКВА събрание на кредиторите на “Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 19.01.2016 г. от 11,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. **********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, СГС, при дневен ред по чл.677, ал. 1, т. 8 от ТЗ: 1. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

Определението не подлежи на обжалване.

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :