РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 02.01.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 544 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно
решение № 314 /
15.10.2018 година
на
Троянския районен съд по гражданско дело № 373 / 2018 година по описа на същия съд, с което е
признато за незаконно уволнението на Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед №
РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „ВиК Стенето" ЕООД и ОТМЕНЯ
наложеното със Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К
Стенето" ЕООД наказание „Дисциплинарно уволнение“. На основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Електромеханик“. На основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за периода от 24.04.2018 год. до 21.05.2018г. в размер на 377.70 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане. С решението
на
основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 ГПК е признато за доказано оспорването истинността на Протокол за предварителни
консултации при издаване на правилник за вътрешния трудов ред с дата
26.06.2015г.
Производството по делото
е прекратено в частта на предявения при условията на евентуалност инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожност на Правилник за вътрешния трудов
ред ва „В и К Стенето“ ЕООД от 26.08.2015г., като недопустимо.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5795/ 29.10.2018 година (клеймо
26.10.2018г.) от „В и К
Стенето" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр. Троян 5600, община Троян, област Ловеч, ул. Хр. Ботев №213, чрез адв. А.К. и адв. Н. М., от САК, със служебен адрес и съдебен адрес:***, против решение № 314 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. №
373/2018 г. по описа на PC - Троян, ГК. Посочват че обжалват решението в частите, с които е признато за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № РД-135 от 24.04.2018 г. на управителя на Дружеството и е отменено наложеното наказание
„дисциплинарно уволнение"; Служителят
е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност; Дружеството е
осъдено да заплати на Въззиваемия сумата от 377,70 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда ( КТ"), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното й
изплащане; е признато за доказано оспорването на истинността на Протокол за
предварителни консултации при издаване на правилник за вътрешния трудов ред с
дата 26.06.2015 г.; Дружеството е осъдено да заплати на разноски по делото и държавна такса.
Считат, че в
обжалваните части Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост, а в частта,
с която е признато за доказано оспорването истинността на Протокола, Решението
е и недопустимо. Изтъкват,
че от фактическа страна спорното между
страните е дали въпреки оставянето на молбата за отпуск без
уважение, служителят, без да знае за отхвърлянето на
искането за отпуск, законосъобразно е използвал такъв.
Посочват, че за да приеме, че дисциплинарното уволнение,
наложено с процесната Заповед е незаконно, първоинстанционният съд е приел, че
в случая са налице основания за отмяна, поради това, че не е налице съобщен
отказ за ползване на заявения от служителя отпуск, което изявление да е
достигнало до Въззиваемия и с оглед на последното - не е налице виновно
поведение от страна на Въззиваемия във връзка с ангажиране на дисциплинарната
му отговорност.
Не споделят тези изводи на първоинстанционния съд, тъй като
противоречат на материалния закон - за
Работодателя не съществува задължение да уведомява работника или служителя за
отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск за определен
период от време. Позовават
се на практика на ВКС по
тълкуването на чл. 173, ал. 1 от КТ, което
налага извод, че работникът/служителят може
да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление
за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за
това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по
трудовото правоотношение.
Относно изпълнението на задълженията на
работодателя, вменени с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд е приел, че наложеното
наказание за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни не
съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл. 189,
ал. 1 КТ. Считат,
този извод на съда е неправилен. В трайната практика на ВКС е безспорно установено, че
неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до
работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения
начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за
каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение, позовават се на практика на
ВКС.
В конкретния случай е безспорно, че Служителят
е отсъствал от работа в продължение на четири последователни работни дни - на
02, 03, 04 и 05 април
Считат, че в настоящия случай Работодателят е наложил наказанието
в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на
Въззиваемия.
Относно направеното оспорване истинността на
Протокола. В хода на откритото производство по оспорване
на истинността на Протокола по реда на чл. 193 от ГПК, първоинстанционният съд
е установил, че съдържанието на оспорения протокол в частта на датата на
съставяне - 26.06.2015 г. е невярно и документът, като неистински следва да се
изключи от доказателствата по делото на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК. До
този извод съдът е достигнал посредством събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно свидетелските показания на свидетелите С., Д., П. и Д.. На първо място, в тази
част Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, доколкото оспорването
на датата на съставяне означава оспорване на съдържанието, а не на истинността
на документа, съответно направеното от Служителя оспорване не е основание за
откриване на производство по чл. 193 от ГПК. В условията на евентуалност, ако
се приеме, че е допустимо, то изводът на съда за доказаност на направеното
оспорване на истинността е необоснован и направен при допуснато съществено
нарушения на съдопроизводствените правила, съответно в тази част Решение ще
следва да бъде отменено като неправилно.
Евентуалното изключване на Протокола от
доказателствения материал не влияе на законосъобразността на Заповедта.
При тези съображения считат че
процесната заповед е законосъобразна, като работодателят е изпълнил процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание, при спазване изискванията за форма и
съдържание
С оглед неоснователността на главния иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и
акцесорните искове.
Молят, на основание чл. 271 от ГПК, да бъде
отменено като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост Решение № 314 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. №
373/2018 г. по описа на PC - Троян, ГК, I състав, в частите, с които са уважени
предявените от Н.Д.М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
и Дружеството е осъдено да заплати на Служителят и на РС-Троян деловодни
разноски, като вместо него да постановите ново решение, с което да отхвърлите
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Молят, на
основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, да бъде обезсилено
Решението като недопустимо в частта, с която е уважен иска на Н.Д.М. с правно
основание чл. 194 във връзка с чл. 193 от ГПК. В условията на евентуалност, молят и в тази си част Решението да бъде отменено като
неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от Н.Д.М., ЕГН: **********, в който моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение, а
обжалваното решение
в сила.
Основното оплакване на въззивника е относно
липсата на задължение на работодателя да уведоми служителя за постановения
отказ за ползване на платен годишен отпуск (ПГО). Обширното изложение в тази
насока пропуска решаващи за изхода от спора факти и затова превратно излага на
съдебната практика в полза исканата от въззивника отмяна.
Счита, че ТРС е решил делото с оглед факта, че работодателя на
27.03.2018год. е отказал изрично ползването на ПГО от въззиваемия с резолюция
„разрешавам: не", подписана от него върху заявлението за ползване на ПГО
от 27.03.2018 год. и е направил всичко за да не узнае работника, ръководителя
му и заместника му за този отказ. Тези работници и служители са узнали
обратното - че отпуска е разрешен, както сами твърдят това пред районния съд.
ТРС е установил, че работодателя е създал
предпоставки работника обективно да не се яви на работа, водейки се от
възприетата практика работодателя да не предоставя заповедите за разрешаване на
отпуск. ТРС сочи, че работодателя не предоставя възможност работника да се
запознае със заповедите за разрешаване на отпуск изобщо и това е възприето в
отношенията с работника и в предприятието като цяло. Пред ТРС по искане на
ответника са представени Заявления № № 92/12.02.2018г.; 131/26.02.2018г.;
193/27.03.2018г. които доказват обичайното, трайно съгласие по ТПО, заявлението
за разрешаване на отпуск да се отправя един, а не пет дни преди ползването му и
да не се предоставя на адресата. Представените от ответника Заповеди №№ РД
54/13.02.2018год.; РД 79/27.02.2018год. и РД193/27.03.2018год. доказват, че
изявленията на работодателя никога не се съобщават на работника, защото в тях
няма разписки за връчване, нито такива са представени отделно - макар да са
изискани по реда на чл.190 от ГПК. Тези отношения по ТПО са трайно възприети
както работника, така и работодателя. Съдът е постановил решението си именно,
защото е съобразил тази трайните отношения работодателя да не предоставя
заповедите по отправени искания за ползване на ГПО - в този смисъл е и
цитираното от въззивника Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
198/2010 г., IV г. о.,
ГК,
Съдът е съобразил и обстоятелствата при които
е извършено процесното нарушение, а именно трайно възприетото от страните по
ТПО, работодателя да не предоставя заповедите за разрешаване на поискан ПГО.
Съдът правилно е посочил, че тази практика е от съществено значение за
определяне тежестта на извършеното нарушение и съгласно чл.189, ал.1 от КТ
работодателя е следвало да ги съобрази, при налагане на наказанието
„уволнение". Ако беше съобразил, че работника-ищец винаги е излизал в
отпуск без формално да му е предоставяно решение за това и това е наложената от
работодателя практика, щеше да приеме, че и в настоящия случай работника се е
ръководил от трайно установеното съгласие и не може да бъде отговорен за това.
В този смисъл Решение № 812 от 27.04.2011
г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о., ГК.
Изтъква, че КТ и практиката на ВКС не абсолютизират формалното
наличие на достигнало до работника разрешение за ползване на ГПО, като
единствен факт, достатъчен за дисциплинарно уволнение на работника, неявил се
на работа след като е заявил ползването на ГПО, но без да е получил писмено
разрешение за това. Чл. 189 от КТ, Решение № 127 от 5.03.2007 г. на ВКС по гр.
д. № 1102/2004 г., IІІ г. о.; Решение № 812 от
27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г, IV г. о., ГК;
Относно доказаното оспорване истинността на
Протокола за приемане на Правилника за вътрешния трудов ред: В хода на откритото производство по оспорване на
истинността на Протокола по реда на чл. 193 от ГПК. първоинстанционният съд е
установил, че съдържанието на оспорения протокол в частта на датата на
съставяне - 26.06.2015 г. и посочените като извършени тогава действия по приемане
на Правилника за вътрешния трудов ред е невярно и документът, като неистински
следва да се изключи от доказателствата по делото на основание чл. 194, ал. 2
от ГПК.
Молят да
оставено в сила Решение № 314 от 15.10.2018г., постановено по гр. д. № 373/2018
г. по описа на Районен съд Троян, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание за
въззивника се явява адв. Н.М. от САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде
уважена, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Счита, че
първинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта,
с която е установена неистинността на оспорения протокол и да бъде отменено
като неправилно в останалата част. Излага подробни съображения в писмена защита.
Въззиваемият се представлява от адв. Б.Д., който оспорва въззивната жалба и
моли, като неоснователна и недоказана – оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно – оставено в сила.
Представено е писмено становище.
От представените доказателства по гражданско дело № 373/ 18 година на Троянския
районен съд и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Страните по делото са били в
трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 1/ 28.02.2013 година,
изменяно с Допълнително
споразумение № 8/28.02.2014г.; Допълнително споразумение № 1/ 06.02.2015г.;
Допълнително споразумение № 7/ 03.07.2015г.;
Допълнително споразумение № 21/ 30.09.2016г.;
Допълнително споразумение № 7/ 22.02.2017г. и
Допълнително споразумение № 5/12.02.2018г. Видно от приложените
доказателства ищецът е заемал длъжността „Електромеханик”.
На
27.03.2018 година Н.Д.М. е подал заявление до управителя на „ВиК Стенето” ЕООД
– Троян, входирано с № 193/ 27.03.2018 година, за ползване на платен годишен
отпуск в размер на 4 работни дни за периода от 02.04.2018 година до 05.04.2018
година, включително. Заявлението е входирано
в регистъра, видно от извадката, като не е отбелязано дали е разрешен или не.
На самото заявление в графа „разрешавам” е отбелязано „не” и положен подпис.
По делото е представена заявка за материали до
Евротех ЕООД за сменяем датчик за газанализатор, изготвена и подписана от В.
К.на
05.04.2018 г. Същата не носи подпис на съгласувал
и върху
нея с ръкописен текст е изписано „Н.М. в отпуск“.
Със Заповед №
РД-1032/23.04.2018г., работодателят е поискал от
работника писмени обяснения за отсъствието му от работа за периода 02.04.2018 година - 05.04.2018 година.
Посочено е, че същите се искът във връзка с налагане на дисциплинарно
наказание по чл.188, т.3 от КТ за нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, като
заповедта е връчена на 23.04.2018 година. Същия ден е входирано № 245/
23.04.2018 година обяснение от Н.М., че е бил в отпуск, съгласно заявление вх.
№ 193/ 27.03.2018 година.
Със Заповед № РД-135/24.04.2018г. на Управителя на
„В и К Стенето" гр.Троян, на ищеца, въззиваем в настоящото
производство е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" поради
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Заповедта е връчена на 24.04.2018 година.
По е
делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред във „ВиК Стенето” ЕООД –
Троян, в който съгласно чл. 26 е предвидено заявяване ползването на отпуск пет
работни дни преди деня, от който се желае ползването му. Приложени са и други
заявления на работника за ползване на отпуск.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. Х. Г., В. А. К., Р.П. Б., Е.С. С., Т.П. Д., Р.С. П. и Д. И.Д.. Видно
от показанията на св. Г. той е замествал въззиваемия, през времето когато той
не е бил на работа. За периода 02.04.-05.04.2018г. знаел, че Н.Д.М. е в
отпуск. Не си спомня дали е участвал в общо събрание на
работниците и служителите, на което за техни представители да са избрани Б. и Д..
Свидетелката В. К.посочва,
че работи в дружеството като склададжия и тя е оформила заявка за материали
на 05.04.2018 г. след телефонно обаждане от страна на М.. След като
изготвила заявката, тя я изпратила в администрацията на дружеството, за да бъде
съгласувана от Р. Б.. Твърди,
че изписания ръкописен текст върху заявката „Н.М. в отпуск” не е
направен от нея. Установява се още, че в задълженията на
свидетелката е да води присъствената форма на служителите в базата на дружеството „Баба
Руса“. Сочи, че в нея отбелязва само присъстващите на работа служители с
цифрата „8“, след
което я изпраща по електронен път на „Човешки ресурси” - Е. С., и след разпечатването й я подписва. Твърди,
че останалите данни – отбелязванията със буквите „С“
(самоотлъчка) и „О” (отпуск) не се попълват
от нея.
Св. К. посочва, че не е присъствала на събрание, проведено през месец
май 2015г., при което да е бил избран Д. Д. за представител на
работниците в дружеството и не е чувала за такова събрание.
От
разпита на св. Р.Б. -
ръководител
„Финансов отдел“ е видно, че представлява работниците и служителите в защита
на техните интереси пред ръководството и е запозната с правилника за вътрешния
ред от 2015 година, който е актуален. Посочва, че са провеждани консултации
между работници, синдикати и управител преди издаването му, след м. април 2015
година. Твърди, че на това обсъждане присъствали Т. Д. и Д. Д., както и
управителя на дружеството и е положила подписа на посочената в протокола дата.
Свидетелката
посочва още, че тя е написала върху заявката за материали, че Н.М. е в отпуск, тъй като
така била информирана при посещение в базата „Баба Руса“. По тази
причина не
е съгласувала и одобрила тази заявка за материали.
Е. С.
С, „Специалист управление човешки ресурси” свидетелства, че не е участвала в
предварителните консултации и не е носила протокола от 2015 година за подпис на
Татяна Добрева през юни 2018 година.
От
показанията на разпитаната св. Т.Д. - „Оператор по пречистване на водата”, не може да се направи
категоричен извод, че протоколът от
26.06.2015 година за проведени предварителни консултации при издаване на Правилник за
вътрешния трудов ред на ответното дружество, не е подписан от нея на
посочената дата, а през 2018 година.
Свидетелят Д. Д. твърди,
че е
подписал заедно с Т.Д., не помни коя година, но това
със сигурност не е било през юни
За правилното изясняване на спора
по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода
23.04.2018г.-21.05.2018г. размерът на обезщетението по реда на чл.344, ал.1,
т.3 КТ, което би било дължимо при основателност на претенцията, е в размер на
377.70 лв.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че претенцията
по реда на чл. 344 от КТ е неоснователна, поради следните съображения:
Предявени са претенции за установяване незаконосъобразност и отмяна на заповедта за уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа.
В случая, за да бъде
преценено законосъобразността на уволнението, следва да се прецени дали валидно
е упражнено правото на работника да ползва заявеният платен годишен отпуск. При
тълкуване разпоредбата на чл. 173, ал.1 от КТ, за да е налице правомерно
ползване на платен отпуск, следва да е заявен от работника и да бъде разрешен
писмено от работодателя, т.е. необходимо е съвпадане на двете насрещни
волеизявления на страните по трудовото правоотношение, относно вида, размера и
конкретния период на отпуск. Волеизявлението на работодателят следва е писмено
и в практиката е прието да се обективира в писмена заповед, която се връчва на
работника. В конкретния случай не е осъществена хипотезата на чл. 173, ал.1 от КТ, няма и нормативно установено задължение за работодателя да уведоми
работника или служителя за отказа си да разреши ползването на заявения отпуск.
Единствената хипотеза, при която платения годишен отпуск може да се ползва е по
чл. 176, ал.3 от КТ, каквато в случая не е налице. В този смисъл е и практиката
на ВКС – решение № 325/ 25.06.1998 г. на ВКС по гр.д. № 1254/
При това положение след
като не е имал писмено разрешение за ползване на отпуск и служителят не се е
явявал на работа в течение на повече от два последователни дни, което
представлява нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 2 от кодекса на труда.
Спазена е и процедурата по налагане на наказанието, поради което атакуваната
заповед с която е наложено дисциплинарното наказание „Уволнение” се явява
законосъобразна и претенцията за нейната отмяна, неоснователна и недоказана.
Предвид акцесорния си характер и изхода от главния
иск, неоснователни и недоказани се явяват и претенциите по чл. 344, ал.1, т.2 и
т.3 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане
на обезщетението по чл. 225 от КТ за времето, през което е останал без работа
поради уволнението.
В този смисъл решението на
първоинстанционния съд в атакуваната част следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с която бъдат отхвърлени исковите претенции по чл. 344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която на основание чл. 194, ал.3 от ГПК, вр. чл. 193 ГПК, е признато
за доказано оспорването на Протокол за предварителни консултации при издаването
на правилник за вътрешния трудов ред с дата 26.06.2015 година, предвид на това,
че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно неговата
неистинност, а и дали е истински или не, е неотносимо към конкретния спор,
предвид на това, че няма изискване отказът на работодателя да разреши
ползването на платения годишен отпуск да бъде мотивиран.
В
останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.
При този изход на процеса разноски въззиваемата
страна следва да заплати на въззивника, разноски в размер на 883 лева за
първата инстанция и 955 лева за въззивната инстанция от които 145 лева държавна
такса и 810 лева адв. възнаграждение съгласно чл.7, ал.1 т.1 и ал.2, т.1 Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 314 / 15.10.2018 година
на Троянския районен съд по
гражданско дело № 373 / 2018 година по описа на същия съд, в частта с което е
признато за незаконно уволнението на Н.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, извършено със Заповед
№ РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „ВиК Стенето" ЕООД и отменено наложеното със
Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К Стенето" ЕООД
наказание „Дисциплинарно уволнение“. На основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Електромеханик“ и на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ е присъдено обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението за периода от 24.04.2018 год. до
21.05.2018г. в размер на 377.70 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2018г. до
окончателното й изплащане. В
частта, с която на
основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 ГПК е признато за доказано оспорването истинността на Протокол за предварителни
консултации при издаване на правилник за вътрешния трудов ред с дата
26.06.2015г., както и в частта за разноските, като вместо
него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК .*** с адрес на управление и
седалище в ******* да се ПРИЗНАЕ за НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО извършено със Заповед №
РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „ВиК Стенето" ЕООД и ОТМЕНЕНО наложеното
със Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К Стенето" ЕООД
наказание „Дисциплинарно уволнение“, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК 8****** с адрес на управление и
седалище в ******* чл. 344, ал.1, т. от КТ, да бъде ВЪЗСТАНОВЕН на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ на
заеманата преди уволнението длъжност „Електромеханик“ във „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК *****рес
на управление и седалище в гр. ******ставлявано от управителя Тонимир Гечев, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
против „В и К Стенето"
ЕООД, ЕИК *****рес
на управление и седалище в гр. ******по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225 КТ да бъде
осъдено „В и К
Стенето" ЕООД, ЕИК ****адрес на управление и седалище в гр. *****дставлявано
от управителя Т.Г. да му заплати, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за периода от 24.04.2018 год. до 21.05.2018г. в размер на 377.70 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Н.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„В и К Стенето" ЕООД, ЕИК ******рес
на управление и седалище в гр. ******аплати
на, сумата 1833 (хиляда осемстотин и тридесет и
три) лева - разноски за
двете инстанции.
В останалата част решението, като необжалвано е
влязло в сила
Решението подрежи на
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му при
наличие на основанията по чл. 280 и чл. 281 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.