Р Е Ш Е Н И Е
№ 260449
гр.Бургас, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2411
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Г.А.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.К.- БАК, против
Наказателно постановление № 20-0769-001634/ 28.05.2020 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради недоказаност.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на л. 7, НП е връчено на жалбоподателя на 08.06.2020 г., а
жалбата е изпратена по пощата на 11.06.2020 г.- л. 6). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 01.05.2020 г., около 18:45
часа, св. П.М. управлявал лек автомобил в гр. Бургас, като в момента, в който
завивал надясно по бул. „Захари С.“ срещу бензиностанция „Дега“
в посока гр. Созопол, чул форсиране на двигател и бил изпреварен от лявата
страна от лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *, управляван от
жалбоподателя Г.А.П.. Управляваният от П. автомобил непосредствено след това се
отклонил леко наляво, а после надясно, при което се качил на тротоара и се блъснал
в стълб на уличното осветление. При удара две от осветителните тела на стълба
паднали. Св. М. спрял на мястото. П. излязъл от автомобила си без да има видими
наранявания, обадил се на някого по телефона и докато говорел напуснал
местопроизшествието, отдалечавайки се. Впоследствие дошли и органи на „Пътна
полиция“, сред които и св. Х.Х., като П. не се
върнал.
За констатираното св. Х.Х. съставил АУАН с бл. № 690708 за извършени три нарушения
по ЗДвП- по 20, ал. 2 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал, като не записал възражения.
Въз основа на АУАН, на 28.05.2020г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът кредитира показанията на св. Х. и св. М.. Посочените доказателствени
източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Особено съществени са показанията на очевидеца М., който последователно
възпроизвежда цялата ситуация от момента, в който П. е предприел изпреварване
до момента на идване на полицейските служители след ПТП. Без значение е че в
АУАН не е положен подпис на М.. Актът се явява съставен в присъствието на
втория свидетел, а св. М. на практика е посочен като очевидец на деянието.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По отношение на
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно тази
разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Няма спор, че
на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила
си, както и че предприел изпреварване на друг автомобил, докато и двата
автомобила са завивали надясно, след което е изгубил контрол върху управлението
и се е блъснал в стълб на уличното осветление. Наличието на друг автомобил при
завиването безспорно е обстоятелство, което е следвало да бъде съобразено от нарушителя
при избиране на скоростта, като П. първо се е отклонил наляво, а после надясно,
което ясно сочи на невъзможност да овладее движението на МПС, като липсват
данни това да се дължи на някакви други обстоятелства, освен на скоростта, с
която се е движил при конкретните условия. Също така св. М. говори за „форсаж“, т.е. била е подадена газ по време на
изпреварването. Безспорно е, че е налице ПТП, тъй като са причинени материални
щети на стълб на уличното осветление, т.е. на публична собственост. Св. М. е
видял как лампите са паднали при удара.
По силата на
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Всички признаци на нарушението са налице, като при определяне на
наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно е наложил
наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДП- глоба от 200 лв., който е размер е
фиксиран.
По мнение на
настоящия състав не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като от снимковия материал на л. 34-36 се вижда, че автомобилът изцяло се е
качил и заел при удара тротоара и велоалеята, които
минават до пътното платно, т.е. била е създадена опасност за преминаващи
пешеходци. По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва да
бъде потвърдено.
По отношение на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Нарушението на тази разпоредбата се изразява в
неизпълнение на задължението да се окаже съдействие да се установят последиците
от произшествието.
Съдът намира, че това нарушение също е доказано. Съгласно
чл. 123, ал.1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП
- водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, от което са настъпили само имуществени вреди, е длъжен да окаже
съдействие за установяването вредите от произшествието. При ПТП са били
причинени имуществени вреди- две лампи на уличното осветление са паднали, като П.
се е обадил по телефона, но непосредствено след това е напуснал
местопроизшествието и не се е върнал продължително време. Едва впоследствие
същият е бил намерен от полицейските органи. С това свое поведение (на което е
станал свидетел М.), водачът П. препятства установяването на последиците от
ПТП, поради което са осъществени признаците на вмененото му нарушение.
По силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Всички признаци на нарушението са налице, като
при определяне на наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно
е наложил наказание глоба от 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец. Цялостната санкция е почти на минимума, предвиден в закона,
като са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради
което съдът намира, че размерът е правилно определен.
По мнение на настоящия състав не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, по изложените по-горе доводи.
В заключение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за двете нарушения е била неправилно ангажирана и
НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0769-001634/
28.05.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на Г.А.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.