Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №93

                       

                                             Гр . Видин  14.12.2018г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  четиринадесети ноември

ПРЕЗ  две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.С.С.

                                                                                                 2.Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ     И.К.                               И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

              Съдия С. С.                 в.    гр.Д. № 321   ПО ОПИСА

ЗА      2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на Н.К.Н. чрез адв. Г.П. против Решение №366 от 22.06.2018г. по гр.д. №2165/17г. на ВРС,с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗС .Моли съда   да отмени решението на ВРС като неправилно и необосновано  и върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав,понеже поради изхода от делото съдът не се е произнесъл по насрещния иск.

Сочи,че противно на изводите на първоинстанционния съд представеният договор  за покупко-продажба на МПС от 15.10.2014г. е нотариално заверен от нотариус Н. А.Представил е удостоверение от нотариус Н. А., прието от съда.Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

  В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът С.Б.Д.,уведомен чрез адв. С.И. не е подал писмен отговор.В съдебно заседания е изразил становище обжалваното решение да бъде потвърдено,а в случай,че съдът приеме предявеният иск за основателен да се произнесе по предявеният с отговора на ИМ насрещен иск и да го уважи.

От данните по делото във връзка с направените по жалбата оплаквания  съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Н.К.Н. срещу С.Б.Д. с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на спора  е лекотоварен автомобил марка „Ф….“ с рег. №….

Ищецът твърди,че е собственик на процесното МПС като се пожзовава на договор  за покупко-продажба на МПС от 15.10.2014г.ВРС е приел,че така представеният договор не е нотариално заверен,поради което собствеността не е преминала от продавача върху купувача и на това основание е отхвърлен иска по чл.108 ЗС и не е разгледан предявеният от ответника насрещен иск.

Настоящият състав на съда констатира,че договор  за покупко-продажба на МПС от 15.10.2014г. е нотариално заверен от нотариус Н.А.-заверката е на гърба на договора.

От останалият доказателствен материал се установиява,че през месец януаре ня 2017г. ищецът е закарал въпросният автомобил на ремонт при ответника,който е управител на автосервиз.Повредата се изразявала в смесване на охладителна течност с масло в двигателя.След разговор между двамата  се разбрали ответникът да отремонтира спуканата глава на двигателя ,а повредата в блока да бъде отстранена от друг майстор в друг автосервиз.Имали уговорка ако не може да се отремонтира повредата ответникът да купи буса за 800лв.След извършените ремонти-на главата на двигателя от ответника С.Б.Д. и на блока от И. М. в друг автосервиз,където буса е закаран от ответника,в присъствието на ищеца и ответника всички се уверили,че буса работи. Н.К.Н. заплатил на С.Б.Д. 300лв., а на И.М.-150лв. като заявил,че няма повече пари и останалите 300лв./от общо дължими 600лв. за ремонта/ще заплати на С.Б.Д. по-късно.Още по пътя бусът отново дал същата повреда и ищецът се върнал при С.Б.Д. да си иска парите за ремонта обратно.Стигнало се до саморазправа,което наложило да бъдат извикани органите на реда и в присъствието на полицейски служители съпругата на С.Б.Д. предложила да платят на Н.К.Н. 800лв.,а той да прехвърли буса на С.Б.Д..Ищецът се съгласил,ответникът му платил 800лв. в присъствието на полицаите,но Н.К.Н. не прехвърлил буса,тъй като в момента нямал лична карта,а по-късно също не се стигнало до прехвърляне на собствеността.На следващия ден ищецът ходил до буса и си свалил касетофон,резервна гума,акумулатор и дъски.Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства-свидетелите Г.К.-брат на ищеца,В. И.-съпруга на ответника,Н. Г., И. В. и Р.. Х….

Ищецът е подал жалба до РП…,по която е образувана преписка №368000-2017/28.02.17г. по описа на ОД на МВР-В.,по която също са събрани свидетелски показания и очертават описаната по-горе фактическа обстановка.Автомобилът е бил оставен на отговорно пазене при ответника и се е намирал на територията на автосервиза му.Преписката е прекратена с Постановление на РП от 18.04.17г.,с което е отказано образуване на досъдебно производство,тъй като не са открити данни за извършено престъпление.Постановлението на РП-Видин е потвърдено с Постановление на ОП-Видин от 09.05.17г.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ГПК от надлежна страна и е допустима.Разгледана по същество е основателна .

Като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС следва да се докаже собствеността върху претендираната вещ-МПС лекотоварен автомобил марка „Ф…“ с рег. №… в лицето на ищеца пред първата инстанция.С представения пред ВРС договор  за покупко-продажба на МПС от 15.10.2014г., нотариално заверен от нотариус Н. А. се установява,че ищецът Н.К.Н. действително е собственик на процесното МПС.Обстоятелството дали е извършена пререгистрация на автомобила в КАТ няма отношение към собствеността,а има само административни последици.

Установено е и не е спорно по делото,че вещта се намира във владение на ответника-на територията на неговия автосервиз.

Ответникът не го държи на правно основание,годно да го направи собственик,тъй като не се е осъществила покупко-продажбата на процесното МПС ,нито има предварителен договор между страните.С прекратяване на прокурорската преписка е отпаднало и отговорното пазене на автомобила,разпоредено по същата преписка.

При това положение са налице трите елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС и предявеният иск следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесното МПС на ищеца поделото.

С уважаване на иска по чл.108 ЗС съдът следва да се занимае с предявеният с отговора на ИМ насрещен иск за заплащане  от Н.К.Н. на С.Б.Д. сума от 800лв.,която последният е платил за буса и сума от 300лв.-остатък от дължимата сума за извършения ремонт на буса.

Относно сумата от 800лв.

Това на практика е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД- иска се връщане на дадено с неосъществено основание.От данните по делото по категоричен начин се установи,че С.Б.Д. е дал на Н.К.Н. сума от 800лв.,което е станало в присъствието на свидетели.Освен съпругата на С.Б.Д. и брата на Н.К.Н. там са присъствали  и служителите от ОД на МВР-В. и това е отразено в прокурорската преписка.Парите са дадени с уговорката,че Н.К.Н. ще прехвърли на С.Б.Д. процесното МПС,но до това не се е стигнало и до настоящия момент.Налице е дадено с неосъществено основаие и то следва да бъде върнато.С други думи исковата претенция по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата от 800лв.е основателна и доказана по размер.

Претендираната сума от 300лв. като остатък от извършения ремонт не бе установено по категоричен начин ,че се дължи от Н.К.Н..От гласните доказателства по делото се установяват няколко уговорки между страните относно отремонтирането на буса и прехвърлянето на собствеността като всяка следваща променя условията на предходната.В този смисъл не може да се установи,дали при евентуална продажба на буса Н.К.Н. ще дължи и остатъкът от ремонта,тъй като са имали и уговорка в този случай да не се заплаща ремонта.Установено е също,че Н.К.Н. е свалил и прибрал някои части и материали от буса след като е получил сумата от 800лв. за прехвърлянето му,с което е намалил евентуално стойността му.

От друга страна по делото липсват категорични доказателства относно уговорената за ремонт сума.Споменават се от свидетелите суми от 500лв.,600лв.,450лв.Единствено непротиворечиви са гласните доказателства,че Н.К.Н. е заплатил 300лв. на С.Б.Д. за извършения ремонт и че след това С.Б.Д. е заплатил на Н.К.Н. 800лв. за закупуване на буса.

Предвид изложеното претенцията за 300лв.,претендирана като дължим остатък от извършения от С.Б.Д. ремонт остава недоказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлена.

Разноски следва да бъдат присъдени на страните по правилата на чл.78 ГПК както следва:

По иска по чл.108 ЗС С.Б.Д. следва да заплати на  Н.К.Н. направените от него разноски за двете инстанции общо в размер на 476,90лв.-д.такси и адв. хонорар.

По насрещния иск Н.К.Н. следва да заплати на С.Б.Д. направените от него разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска,а именно-400лв.

По изложените съображения  съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение №366 от 22.06.2018г. по гр.д. №2165/17г по описа  на РС-Видин, вместо което постанови:

ОСЪЖДА С.Б.Д.  с адрес ***,Автоцентър „С…“ Ю… да отстъпи собствеността и предаде владението върху лекотоварен автомобил марка „Ф…“,модел Д….с рег. №….,рама….,двигател без номера,бял на Н.К.Н.,ЕГН ********** *** 12.

ОСЪЖДА С.Б.Д.  с адрес ***,Автоцентър „С….“ Ю… да заплати на Н.К.Н.,ЕГН ********** *** 12. Направените от него разноски за двете инстанции в размер на 476,90лв.

ОСЪЖДА Н.К.Н.,ЕГН ********** *** 12 да заплати на С.Б.Д.  с адрес ***,Автоцентър „С…“ Ю…сума от 800лв. като дадена с неосъществено основание като иска за сумата от 300лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.К.Н.,ЕГН ********** *** 12 да заплати на С.Б.Д.  с адрес ***,Автоцентър „С…“ Ю…  зона направените от него разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 400лв.

Решението в частта относно иска по чл.108 ЗС може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Решението в частта относно насрещния иск за сумите от 800лв. по чл.55,ал.1 ЗЗД и сумата от 300лв. не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                       2.