Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен,17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав
в открито заседание, на девети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Каратлска,като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско
дело № 7782 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК и при
условия на евентулност осъдителни искове чл.92, ал.1
от ЗЗД, във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от И.Г.Д.М.
- *** и Е.Д.К. – ***против С.К.М. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че
на 30.10.2015г. между „***“ ЕАД като кредитор и ответницата като
кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на стокова карта на
*** за сумата от 735,65 лева. Страните сключили договора със срок на
издължаване 12 месеца. Твърди се, че кредитът се усвоява еднократно по сметка
на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховка
се усвоява еднократно по сметка посочена от застрахователите. Твърди се, че
кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с месечни вноски за главница и
лихва, дължими на всяко 20-то число на месеца съгласно погасителен план към
договора. Твърди се, че предоставеният кредит се олихвявал с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване
на договора е 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Твърди се, неразделна
част от договора са Общите условия към него. В исковата молба се твърди, че
поради преустановяване на погасяване на задължението, на 31.10.2016г.,
кредиторът приложил санкциите, предвидени в т.12.1 Глава VI от ОУ към
Договора, като за дата на настъпване на изискуемостта приел датата на
настъпване на краен падеж и от тогава цялото вземане станало изискуемо, а на
13.12.2016г. пристъпил към принудително събиране на вземането по съдебен ред.
Ищецът твърди, че кредитодателят подал заявление до
РС ***, по което било образувано ч.гр.дело и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди, че с получения изп.лист
кредитодателят образувал изп.дело
№76/2017г. на ***С.Н. рег.*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд ***, а
поканата за доброволно изпълнение по делото била връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, а с оглед връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда
на чл.47 ал.5 ГПК, е образувано и настоящето исково производство. Ищецът
твърди, че на 20.06.2017г., вземането по договора за стоков кредит било
прехвърлено на ищцовото дружество. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че съществуват в полза на
ищеца „***“ ЕАД вземанията, за които на кредитора „***“ ЕАД била издадена
заповед за изпълнение - в размер на 570,33
лева главница по договора за кредит от 30.10.2015г.; 206,97 лева договорна
лихва за периода от 20.01.2016г. до 12.12.2016г.; 24,75
лева надбавка за периода 20.01.2016г. до 12.12.2016г.
и 120 лева замени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство.
При условия на евентуалност, ако
съдът приеме, че предявените от ищеца установителни
искове по чл.422 от ГПК не следва да бъдат уважени поради липса на уведомление
до длъжника за изискуемост на процесното вземане към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, то моли да бъде прието, че към настоящия момент е настъпил
уговорения в договора за кредит падеж на задължението за главница и да бъде осъдена ответницата да заплати
посочените суми както следва: в размер на
570,33 лева главница по договора за кредит от 30.10.2015г.; 206,97 лева
договорна лихва за периода от 20.01.2016г. до 12.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответницата чрез назначения си
особен представител е представила писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
От представения препис на Договор за
стоков кредит от 30.10.2015г. се установява, че между ответницата С.К.М. и ***
ЕАД е било сключено съглашение, по силата на което банката е предоставила на ответницата стоков
кредит в размер на 735,65 лева за закупуване на телевизор и адаптор.
От погасителния план се установява, че за месечна падежна дата е било
определено всяко двадесето число на месеца. Уговорена е била договорна лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
Банката, и надбавка. Отразено е изрично в договора, че към момента на
сключването му лихвения процент е бил 40,32 %, а ГПР 48,48
%.
От изслушаното по делото заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставения по
процесния договор кредит е бил усвоен еднократно.
Установява се също, че по договора ответницата е извършила плащания на три
вноски – 20.11.2015г., 20.12.2015г. и 20.01.2016г. с които е погасила главница
в размер на 165,74 лева, договорна лихва в размер на 60,89 лева и санкционираща
лихва в размер на 0,37 лева. Установява
се от приложения по делото погасителен план, че на 31.10.2016г. вземането е
станало изискуемо, тъй като тогава е датата на плащане на последната вноска по
кредита. След настъпването на изискуемостта, на 13.12.2016г. *** ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувала изпълнително
производство срещу ответницата.
Установява се, че след образуване на
изпълнителното дело, на 20.06.2017г. се е сключен договор за прехвърляне на
вземания, като видно от приложеното към него приложение, вземането срещу
ответницата е в прехвърлените на ищцовото дружество
вземания. Установява се, че на 15.05.2018г., ищцовото
дружество е конституирано като взискател по
изпълнителното дело.
От представения препис на пълномощно,
изходящо от „***” ЕАД, чрез представляващите го изпълнителни директори се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „***”
ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от 22.11.2012г. Видно е от приложения препис на
уведомително писмо от 24.07.2017г., изходящо от ищеца и адресирано до ответницата,
че с него е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.
Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе
пълномощно от „***” ЕАД. Според
приложеното известие за доставяне, то е било върнато невръчено, с отбелязване
за несъществуващ адрес. Поради това и в писмения отговор, особения представител
на ответницата е възразил, че ответницата не е била уведомена за цесията. Съдът
не приема това възражение за основателно, тъй като уведомяването по чл.99 ал.4 ЗЗД има значение единствено да стабилизира правата в лицето на цесионера и длъжникът не може да изпълни задължението си
другиму. В практиката на ВКС (Определение №987/18.07.2011г. на МКС по гр.дело
867/2011г. IV г.о.) се приема че „Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.“ В този смисъл правно ирелевантно е
дали длъжникът – кредитополучател е уведомен за цесията, при положение, че не е
представил доказателства за извършено плащане на предишния кредитор. В този
смисъл е и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д.№788/2003г. ТК, където е
прието, че ирелевантен е факта кога и на кого е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото е безспорно установено,
че задължението за главница по договора за заем не е погасено.
От заключението се установява, че
преди изтичане на договора, ответницата е извършила три плащания, като първото
изпадане в забава е било на 20.01.2016г., когато не е била платена дължимата
вноска. С трите плащания – на 20.11.2015г., 07.01.2016г., 03.02.2016г.,
ответницата е погасила главница в размер на 165,74 лева, поради което от
заключението се установява, че остава дължима главница в размер на 570,33 лева.
Това е и сумата, която ищцовото дружество претендира
като главница, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
От заключението на вещото лице се установява, че
договорната лихва върху дължимата неплатена част от главницата за периода от
20.01.2016г. до датата на подаване на заявлението 12.12.2016г.
е в размер на 206,97 лева, поради което съдът приема, че и този иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Що се касае до претенцията на ищцовото
дружество за лихва за забава за периода 20.01.2016г. до 12.12.2016г.
претендирана в размер на 24,75 лева, съдът счита, че
по делото не се установи на какво основание се претендира. За същия период,
ответницата дължи договорна лихва и съдът счита, че върху главницата не следва
да бъдат присъждани две различни лихви – договорна и лихва за забава - за един
и същ период.
По отношение на претенцията на ищцовото
дружество за заемна такса в размер на 120 лева, съдът счита, че също не са
представени доказателства за дължимостта на тази
суми. В договора е отразено, че таксите се начисляват по Тарифа, каквато не е
представена по делото. Въпреки, че в договора е посочено, че Кредитополучателят
е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, такава
тарифа не е представена по делото, за да се установи на какво основание е
претенцията и в кои случаи се дължи такава такса, за да се установи налице ли
са условията за начисляването и, нито се установи за какво се дължи, за да се
прецени дали не е налице нищожна клауза.
Тъй като съдът счита, че предявените установителни искове са допустими, а част от тях и основателни,
то не следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.
С оглед изхода на делото, следва на ищцовото дружество да бъдат присъдени направените по делото
разноски в исковото и заповедно производство. По отношение на претендираното юрк.възнаграждение
в настоящето производство, съдът счита, че същото следва да бъде намалено в
размер на 100 лева. По отношение на присъденото юрк.възнаграждение
в заповедното производство, съдът приема, че не може да бъде изменено. Така
разноските в заповедното производство са в размер на 325 лева, от които 300 лева юрк.възнаграждение
и 25 лева държавна такса. В исковото производство, на ищцовото
дружество се дължат разноски за държавна такса в размер на 125 лева, за
назначен особен представител в размер на 300 лева, за назначена
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева и за юрк.
възнаграждение в размер на 100 лева, общо в размер на 675 лева. Исковете, съдът
приема, че са основателни в общ размер на 777,30 лева, от които 570,33 лева
главница и 206,97 лева договорна лихва за периода 20.01.2016г. – 12.12.2016г. За разликата за 24,75 лева надбавка лихва за забава
за периода 20.01.2016г. – 12.12.2016г. и 120 лева
заемни такси, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 569,03 лева и в заповедното в размер на 273,97 лева.
По изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че С.К.М. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от И.Г.Д.М. - *** и Е.Д.К. – ***, сумата от 570,33 лева главница и 206,97
лева договорна лихва за периода 20.01.2016г. до 12.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 13.12.2016г до окончателното й изплащане, които суми
представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2596/30.12.2016г. на РС ***, като за разликата до претендираните с исковата молба 24,75 лева надбавка за
забава за периода 20.01.2016г. до 12.12.2016г. и 120
лева заемни такси ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.К.М.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ***, представлявано от И.Г.Д.М.
- *** и Е.Д.К. – ***, направените разноски в исковото
производство в общ размер на 569,03 лева и в заповедното производство в размер
на 273,97 съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че
съществува.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: