Мотиви по НОХД № 781/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив.
Подсъдимият
И.Б.Ч.,***, е обвинен в извършване на престъпление по чл.
343 ал.1 б“В“ вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 11.08.2017г. в гр. Пловдив на бул.“***“,
посока изток, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил
марка“СААБ“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :
-
Чл. 20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
-
Чл. 21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта
на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойност на скоростта в km/h: /категория В/ в населено място-50км/ч“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на И.Н. К.,***, ЕГН: **********.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив поддържа внесеното обвинение.
Частните обвинители С.Г.К. и Н.П.К.
лично и чрез повереника си адв.
А.Б. поддържат внесеното обвинение.
Подсъдимият И.Б.Ч. признава вината
си, като производството по делото протече по реда на глава 27 чл. 371 т. 2 от НПК като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Пловдивски окръжен съд след като прецени
събраните по делото доказателства намира, че се установи фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият И.Б.Ч. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********.
Правоспособен водач е на МПС категории „В“ и „М“ от 2015г., като до инкриминираната дата не е бил
санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата.
Въпреки това обаче, той бил любител на високите скорости и рискованото
шофиране, поради което на няколко пъти преди настоящото ПТП бил участник в
несанкционирани от органите на реда катастрофи. Вместо обаче да си извади
необходимата поука от това, той продължил да шофира по същия самонадеян начин,
което чувство се засилило след придобиването от негова страна на желан,
сравнително бърз и мощен автомобил - „СААБ-9,3“. Независимо от това, че бил закупил
автомобила едва около две седмици преди настоящото деяние, поради което и не
бил напълно на ясно с техническите му възможности, подс.
Ч. го управлявал почти винаги с превишена скорост, като дори опитвал изкуствено
и целенасочено да нарушава стабилността му, като по този начин да го накара да
„дрифтира“. Това му пътно поведение било известно на
неговите познати и приятели, някои от които дори се страхували да се возят при
него. Това шофиране на подс. Ч. било известно и на свид. Б.С., който на няколко пъти вече му бил правил
забележки да не кара по този начин, които забележки били оставени без реакция
от страна на подсъдимия. Без да си вземе поука от самонадеяното си кормуване
останал и случай, който бил четири дни преди процесното
ПТП, при който в управлявания от подс. Ч., след
неправилна маневра от негова страна се бил блъснал мотоциклет, но сигнал за
произшествието не бил подаден и то не било посетено от органите на Пътна
полиция. Въпреки това подс. Ч. не пропуснал да
сподели с гордост този факт със своите познати и приятели, след което успял да
пооправи колата от причинените от това ПТП вреди.
На 11.08.2017г. в
късния следобед свид. Б.С., който живеел в с.Б.обл.П., дошъл с колата си БМВ в ЖК.“***“ на гр.П., за да се
види със своя приятел- постр. И.К.,***. На срещата
пристигнал и друг техен познат - подс.Ч. ***, който
шофирал личния си автомобил „СААБ-9,3“ с ДК № ***. Тримата решили да се поразходят
из града, като оставили колата на св.С.и тръгнали да се придвижват с тази на подс. Ч.. Първоначално те отишли при друг техен познат,
който работил в денонощен павилион до „***-П.“, като към 22ч. тръгнали да се
прибират към ЖК“***“, от където да се разотиват по домовете си. В колата, която
била управлявана от подс. Ч., свид.
С.се возил на предна дясна седалка, а постр.К. на
задната зад шофьора. Когато спрели на уличен светофар до *** гара, подс. Ч. забелязал спрял на това място лек автомобил „БМВ“,
който бил управляван от свид.А.А.,
след което веднага решил да си устрои състезание за бърз старт с него. Така
веднага след като светнала зелена светлина подс. Ч.
рязко потеглил, при което водещите колела на автомобила му превъртели и издали
характерния за това шум. Свидетелят А. също потеглил от светофара, ускорил и
достигнал скорост от 60-70км/ч. В това време подс. Ч.
продължил да ускорява и изпреварвайки „БМВ“- то се изгубил напред по бул.“***“
в посока- изток. По пътя си без да намали значително скоростта си на
изкуствената неравност на пътното платно тип „спящ полицай“, той изпреварил
управлявания от свид.М.Р.лек автомобил
„Фолксваген-Туран“ и като подминал намиращата се там бензиностанция на „Петрол“
започнал да навлиза в левия завой на пътя в посока светофара на „***“ в ЖК“***“.
Самото пътно платно там било изпълнено с равно, сухо, асфалтово покритие, без
дупки и неравности по него, с ширина от 7,90м. с очертани две ленти за
еднопосочно движение. В дясната страна на пътното платно имало изграден добре
очертаващ се по височина бордюр. В хода на разследването на било установено
някакво изрично допълнително поставено ограничение на скоростта в този участък,
поради което там важало общото ограничение на скоростта в населено място от 50
км/ч. Въпреки това, на това място подс. Ч. имал
навика, вместо да намали скоростта си на движение, да се опитва да подхлъзне
автомобила, за да го накара да „дрифтира“, което било
известно и за возещите се в колата двама пасажери. Предполагайки какво ще
последва и преценявайки превишената му скорост на движение, а и знаейки за
случай на това място преди време-през зимата, когато подс.
Ч. катастрофирал там, свид. Б.С.му казал да кара
по-бавно, но подсъдимият за пореден път не се съобразил с това. Скоростта, с
която подс. Ч. навлязъл в завоя била 97км/ч., като
същата била много близка до абсолютно критичната такава, с която да може завоят
въобще да бъде преодолян от 100 км/ч. и далече над комфортната такава от
80км/ч., за допустимо странично ускорение. Същата освен превишена за движение в
населено място, била и технически несъобразена при конкретните условия за
преминаване през левия завой на пътя в този участък. Така съвсем естествено се
стигнало и до понасянето на автомобила, който започнал да се пързаля на дясно.
За да остане на пътното платно подс. Ч. завил волана
в лява посока, като от това колата тръгнала към левия край на пътното платно и
имало опасност да излезе от него, след което да мине през разделителния остров
и да навлезе в насрещното платно, където също имало движение на автомобили.
Поради тази причина Ч., след това завъртял волана на колата си в дясна посока,
при което колата се насочила отново към десния край на платното. След
задействане и на спирачките на автомобила, по пътното платно били оставени три
следи от автомобилните му гуми, но тогава колата станала още по-неуправляема. Така,
след като на пътното платно били оставени следи от плъзгането на предна дясна,
предна лява и задна лява гума на автомобила, автомобилът достигнал до десния
бордюр на пътното платно. При страничното плъзгане на гумите по бордюра, върху
него също останали черни следи, а в следствие на удара с него, предната лява
гума се разхерметизирала и останала без налягане.
Последвал удар в лявата странична задна част на автомобила „СААБ“ в областта на
задната му лява врата, в намиращия се на това място извън пътното платно
метален стълб. При това, в този участък на МПС останала силна деформация, като
същевременно била нарушена и цялата геометрия на автомобила, изразяваща се в
скъсяването на междуосието му от лявата страна с цели 10 сантиметра. След това,
поради наличната все още кинетична енергия, автомобила продължил движението си
в тревната площ в дясно на пътното платно, като се преобърнал на лявата си
страна и останал така до идването на помощ. Такава се явила в лицето на свид.Г.Р.и неговата приятелка свид.Р.И.,
които малко преди катастрофата се движили в обратна посока по същия булевард с
колата си „Ауди“ с ДК № ***. Същите лично възприели, че управляваният от подс.Ч. лек автомобил „СААБ“ „не успял да вземе завоя“,
след което излязъл от пътното платно, където се блъснал в стълб за улична
лампа, а след това се обърнал на лявата си страна. Виждайки всичко това, те
обърнали посоката си на движение на първото възможно място-малко преди да
достигнат намиращата се в близост бензиностанция на „Петрол“ и спрели до
катастрофиралата кола. До като свид.Р.се опитвал да
помогне на намиращите се в колата младежи, които забелязал вътре, свид.И. се обадила по мобилния си телефон на националния
спешен телефон “112“, където съобщила за възникналото ПТП. В самата кола
возещите се на предните седалки подс. Ч. и свид.Б.С., в следствие на удара със стълба и обръщането на
колата били буквално един върху друг, като след отваряне на предната дясна
врата от свид.Р., от там излязъл първо свид.С., а след него и подс.Ч..
Същите били във видимо добро физическо състояние. От тях свидетелят разбрал, че
в колата на задната седалка трябва да има още едно момче. Когато същият
надникнал в колата към това място, в действителност видял, че има още един
човек, но същият бил явно в безсъзнание, тъй като не отговарял на повикванията
му. В това време до катастрофиралата кола пристигнали и свид.
Р.Р.и свид.М.Р./майка и
син/, които малко преди това били изпреварени от същата тази кола. Така двамата
свидетели също възприели излизането от автомобила на подсъдимия и посочения
свидетел, както и намиращия се вътре в колата в описано от тях като „безпомощно
състояние“ постр.К.. Възприемайки критичността на
ситуацията свид.Р.Р.също се
обадила на телефон „112“. Междувременно на местопроизшествието пристигнал и по-
рано изпреварения от подс. Ч. лек автомобил „БМВ“,
управляван от свид.А.А.,
който също помагал за изваждането на Ч. и С., както и видял, намиращия се в
задната част на купето постр.К., който поради
неестественото положение на главата му, според него вече бил мъртъв.
Всички присъстващи на
мястото лица решили, че ще е по-добре да не се опитват да извадят от колата
намиращото се в областта на задната седалка момче, за да не му навредят повече,
ако въобще е жив.
Получавайки сигналът
от телефон „112“, към местопроизшествието тръгнали независимо един от друг
полицейски екипи от Сектор“Пътна полиция“ и от V РУ на МВР-Пловдив, на чиято
територия станала катастрофата. Първи на мястото пристигнали служителите на КАТ
в лицето на свид.К.Ц. и свид.А.Г..
Същите видели преобърната на една страна лека кола „СААБ“, която преди това се
била ударила в уличния стълб. Установили самоличността на двамата возещи се
преди това в автомобила - подс.Ч. и свид.С., както и лично възприели намиращия се в задната
част на купето в неподвижно състояние постр.К.. Малко
след това на местопроизшествието пристигнал и другият полицейски екип - на V РУ
на МВР в състав полицаите Г.П.и свид.С.П., които също
се запознали с обстановката и предприели действия по запазване на
местопроизшествието.
След пристигането на
място на екипите на „Бърза помощ“, и на „Пожарната“, лекият автомобил „СААБ“
бил обърнат на колелата си, при което в действителност била констатирана
смъртта на И.К.. На мястото, където преди това колата лежала на едната си
страна в областта на задната лява врата, където било неподвижното тяло на К.,
се било образувало петно от неговата кръв, което било лично възприето от свид.М.Р..
Междувременно подс.Ч. успял да се обади по мобилния си телефон на чичо си
- свид.В.Ч., който веднага тръгнал за мястото на
катастрофата с неговия брат, който бил баща на подсъдимия -Б.Ч.. По пътя свид.Ч. дал мобилния си телефон на брат си, за да се обади
на телефон „112“ за станалото ПТП. Пристигайки на място двамата братя също
добили известна представа за инцидента, като обаче концентрирали вниманието си
главно върху психическото състояние на своя сродник.
При изпробването на
място за наличието на алкохол и наркотични вещества в организма на подсъдимия,
използваните за целта от служителите на Сектор“ПП“ технически средства не
отчели наличието на алкохол, но индикирали за
употребата на амфетамин, поради което свид.Г. и Ц.отвели в медицинско заведение подс.Ч., за да му бъде взета контролна кръвна проба за последващо изследване. Иззетата по надлежния ред кръвна
проба в последствие била предадена на разследващия орган, след което била
предоставена за изготвяне на токсилогическа
експертиза.
При извършеният на
място от пристигналата там СОГ Оглед на МП, били намерени и фиксирани следи от
автомобилни гуми и кръв, както и били извършени и съответните, имащи значение
за делото замервания. Изготвени били скица на МП, а в последствие и фотоалбум.
Със същият протокол, като ВД по делото бил иззет и лек автомобил „СААБ-9,3“ с
ДК № ***. Това първо действие по разследването послужило за образуване на
настоящото досъдебно производство.
В хода на воденото
досъдебно производство, от Разследващия орган била изискана информация от
„Национална система 112“, от отговора на която е видно, че за посоченото горе
ПТП са постъпили три обаждания на цитираните горе трима свидетели по делото.
Към отговора бил приложен и запис на CD.
На 14.08.2017г. с приемо-предавателен протокол от представител на
охранителната фирма СОТ-161“, отговаряща за видеозаписите на бензиностанция
„Петрол“, намираща се непосредствено до местопроизшествието, била предадена флашка със записи от охранителна камера. От съдържанието на
същите в някаква степен, поради далечното заснемане, може да забележи
преминаването на автомобила на подс.Ч., както и тези
на двамата попътно движещи се и изпреварени от него автомобили на свид.Р.и свид.А..
От заключението на
назначената и изготвена по делото Съдебномедицинска експертиза на труп/Т-1,
Л-76-81/, става ясно, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на
пострадалия И.Н. К., ЕГН: **********, било причинено счупване на кости на
черепа; оток на мозъка; два кръвоизлива под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив
в мозъчните стомахчета; контузии в областта на малкия
мозък и мозъчния ствол; кръвонасядания на меките
черепни покривки; счупване на първо до пето ребра в ляво; аспирация на кръв в
белите дробове; кръвонасядане на левия гръдно-ключично-цицковиден мускул на залавното
му място с гръдната кост; кръвонасядания по трупа;
охлузвания по трупа; част от които под формата на драскотини. На пострадалия
била причинена смърт, като причината била тежката черепно-мозъчна травма,
довела да притискане и разрушаване на жизненоважни центрове в мозъка. За
смъртта е допринесла и развилата се аспирация на кръв в белите дробове от
счупените кости на черепната основа.
Най - общият
механизъм на получаване на травмите на главата и на тялото на пострадалия е
механизма на удар или притискане върху твърд тъп предмет или от неговото
тангенциално действие. Установените травматични увреждания по трупа, напълно
отговарят да са получени така, както се съобщава в предварителните сведения на
експертизата, а именно в резултат на станало пътно-транспортно произшествие, в
което пострадалият е участвал като пътник в лек автомобил, който се е ударил в
крайпътно препятствие.
Видно от назначените
и изготвени по делото Авто-техническа експертизаУТ-1,
Л-93-111/ и Допълнителна авто-техническа
експертиза/Т-1, Jill 3-120/, се установява, че лекият автомобил „Сааб 9,3“ е напуснал пътното платно за движение от дясно на
място, което приблизително се намира по дължина на около 14-18 м. източно от
ориентира приет в огледния протокол, след което се
ударил в метален стълб на място, което приблизително се намира по дължина на
около 25,3 м. източно от ориентира и по ширина на около 1,5 м. южно от
ориентира. Скоростта на лекият автомобил „Сааб“
непосредствено преди напускане платното за движение е била около 97 км./ч., при
който водачът му е нямал техническа възможност да избегне произшествието.
Такава той би имал, ако се е движел със скорост по-малка от 80 км./ч.
Максималната скорост, която технически е била възможно да е преодолян завоя е
била 100 км./ч., а т.нар. „комфортна“ скорост, която е скорост на движение без
максимално странично ускорение и е не повече от 80% от максималната, е била 80
км./ч. Скоростта на движение на л.а.“Сааб“, която е
била 97 км./ч. е технически несъобразена. Най-вероятният от техническа гледна
точка е следният механизъм на ПТП: Водачът И.Ч. е управлявал л.а. „Сааб“ по бул. „***“ в гр.П., като е достигнал до ляв завой
на пътя, в който е навлязъл със скорост близка до критичната. Така под
въздействието на центробежните сили след навлизане в завоя се е насочил към
дясната граница на платното за движение, при което водачът се е опитал да
остане на платното за движение, като е отклонил волана наляво, но това е довело
до насочване на автомобила към лявата граница на платното. След което водача е
реагирал с отклонение на волана надясно, но това е довело до напускане платното
за движение. При това са оставени следи констатирани в огледния
протокол върху бордюра, които са от предна дясна, предна лява и задна лява гума
на автомобила. Следите са от странично плъзгане по ръба на бордюра, като
предната лява гума останала без налягане при удара й в него. След напускане на
платното л.а.“Сааб“ се ударил със задната лява страна
в метален стълб, при което е останала деформация в тази зона. След удара на
автомобила в стълба, същият се е преобърнал на лявата си страна. Пътника на
задната седалка е претърпял удар в купето и стълба и след преобръщане на
автомобила, от кръвта му е останало червено петно върху терена. След това
автомобила е бил преобърнат на гумите си на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед на МП. Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водача на л.а. „Сааб“ И.Б.Ч.
се е движел с технически несъобразена скорост при преминаване през левия завой
на пътя. Възможно е водачът да е извършил действие с волан, газ, спирачка, за
да накара автомобила да загуби странично устойчивост, но от тези действия не са
останали обективни данни, чрез които те се потвърдят категорично.
Поради наличните
данни, че по време на катастрофата подс.Ч. е шофирал
след употребата на наркотични вещества, изводими от записаното в АУАН/Т-2
Л-152/, по делото е била назначена и изготвена Съдебно-химическа /токсилогическа/ експертиза/Т-1, Л-128-129/. От заключението
на същата става ясно, че в предоставената проба от иззета кръв на подс.Ч. не се установява наличието на наркотични вещества.
По делото е била
назначена и изготвена Съдебно-психиатрическа експертиза/Т-1, Л-138-146/, като
от заключението на същата става ясно, че подс. И.Б.Ч.
не се води на отчет в ЦПЗ - Пловдив. Към момента на извършване на
инкриминираното деяние, същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от самопризнанията на подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372 ал. 4
във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК, показанията на
разпитаните в досъдебното производство свидетели Б.С., Г.Р., Р.И., Р.Р., М.Р., К.Ц., С.П., А.Г.,
А.А., В.Ч., пострадалите Н.К., С.К., И.К., М. К.,
заключенията на назначените СМЕ, АТЕ и допълнителна АТЕ, СПЕ, токсикологична
експертиза, магнитните носители със записи от бензиностанция „Петрол“ и
обажданията до телефон 112 и МБАЛ – Пловдив, огледния
протокол, скиците и фотоалбумите, както и веществените доказателства по делото,
характеристична справка и справка за извършени административни нарушения и
наказания на подсъдимия от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив.
При
приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Б.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на престъплението
по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че 11.08.2017г. в гр. П. на бул.“***“,
посока изток, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил
марка“СААБ“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :
-
Чл.
20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
-
Чл. 21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта
на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойност на скоростта в km/h: /категория В/ в населено място-50км/ч“
и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.Н. К.,***, ЕГН: **********
Деянието подсъдимият Ч. е извършил по непредпазливост
– не е искал и не е допускал настъпването на обществено опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини за
извършване на престъплението – ниска правна култура, слаби волеви задръжки,
незачитане на установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и
животът на личността.
При установената
фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след
като се съобрази с целите на генералната и специалната превенции, с
обстоятелството, че производството по делото е по реда на глада 27, чл. 371 т.2
от НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ч.
за извършеното от него престъпление трябва да бъде определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст,
трудова заетост, искрено съжаление и разкаяние за стореното, изразени пред
настоящата инстанция. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се
вземат предвид предходните му нарушения като водач на МПС по ЗДвП и ППЗДвП, макар и да не са санкционирани от контролните
органи, поради което го осъжда на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета,
или наказанието, което подсъдимият Ч., следва да изтърпи е в размер на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че за постигане на целите
на наказанието посочени в чл. 36 ал. 1 от НК, не се налага подс.
Ч. да търпи ефективно наложеното му и намалено с 1/3 наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като спрямо него успешно може да бъде приложен института
на условното осъждане, за да не бъде откъсван от естествената си социална и
професионална среда. В настоящия случай за постигане целите най-вече на
специалната превенция е изиграла своята роля и мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в продължение на два месеца, която е била взета по време на
досъдебното производство спрямо Ч.. По тези съображения, на основание чл. 66
ал. 1 от НК, Окръжният съд отлага изпълнението на наложеното и намалено с 1/3
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на
основание чл. 59 ал.1 от НК ПРИСПАДА предварителното задържане на подсъдимия И.Б.Ч. от наложеното
му наказание две години лишаване от свобода, считано от 15.08.2017 г. до
13.10.2017 г.
Неоснователни са исканията на защитата и
подсъдимия за прилагане разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и налагане на
наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наистина, при
Ч. те са множество, но не се отличават от обичайните, нито пък наложеното му
наказание се явява несъразмерно тежко, с оглед на извършеното деяние.
Неоснователни са исканията на частните
обвинители и повереникът им адв.
А.Б., за постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Едно настаняване на подс. Ч. в пенетенциарно заведение би имало пагубен ефект за
по-нататъшното му развитие като личност и с нищо не би го направило по-добър
гражданин.
Неоснователно е и искането на
представителя на държавното обвинение, за налагане наред с определеното
наказание лишаване от свобода и наказание пробация.
Настоящата инстанция счита, че приложената в този обем наказателната репресия
спрямо подс. Ч. за достатъчна, още повече, че макар
да има законова възможност и за налагане на наказание пробация,
то би се получило, че за едно и също деяние, подсъдимият Ч. следва да търпи две
различни по вид наказания – обстоятелство, което не би било твърде справедливо
в настоящия казус.
Съдът на основание чл.
343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия И.Б.Ч.
от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, като ПРИСПАДА предварителното отнемане на свидетелството му
за правоуправление от 15.08.2017 г. до 15.02.2019 г.
ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - записи върху магнитни
носители – З бр., следват делото, да се унищожат след изтичане срока за
съхранение на делото.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО - лек автомобил -„СААБ“ с ДК № ***, на съхранение в V РУ на МВР
при ОД на МВР – Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика И.Б.Ч., след влизане на
присъдата в законна сила.
Разноски по делото - подсъдимия И.Б.Ч.,
следва ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 1013,20 /хиляда и тринадесет лева и 20
ст./ лева, направени разноски в досъдебното производство, както и сумата
от 800 /осемстотин/ лева на С.К. и Н.К., направени от тях разноски по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си и мотивите към нея.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: