Р Е Ш Е Н И Е
№ 1706 07.12.2020 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд, двадесет и трети състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева
при
секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдия Галя Русева административно
дело № 1308 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК вр.чл.226 АПК.
Образувано е по жалба от „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. “Братя Миладинови“ бл.57, вх.6, ет.9, ап.33, представлявано от управителя Г.
Б., против Ревизионен акт № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г., издаден от В.
Х. Р. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, и В. В. А.на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 97/12.06.2019 г. на М. В. Й.– началник отдел „Обжалване“ в дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на
директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция по приходите съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019 г. на изпълнителния
директор на НАП. С обжалвания ревизионен акт са установени задължения на жалбоподателя
за ДДС и съответно лихви за забава общо в размер на 33 511.47 лева, от
които: главница 28 667.00 лева и лихви – 4 844.47 лева, за данъчни
периоди: от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.;
от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г.; от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. и от
01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
Производството по оспорването на ревизионния акт е висящо за втори път пред
Административен съд – Бургас, след като Върховният административен съд с Решение
№ 8694/02.07.2020 г., постановено по адм.д. № 4653/2020 г., І отделение, е
отменил Решение № 209/10.02.2020 г. на Административен съд – Бургас,
постановено по адм.д. № 1726/2019 г., с което е отхвърлена жалбата против РА, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като необоснован, издаден в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, с искане за отмяната
му като незаконосъобразен. В. с.з. жалбоподателят се представлява от адв.
Киселичков, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна - директор на
Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана в съдебно заседание и претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218005087-020-001/28.08.2018 г., изменена със заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия: № Р-02000218005087-020-002/31.10.2018
г.; № Р-02000218005087-020-003/04.12.2018 г. и № Р-02000218005087-020- 004/10.01.2019
г.
Контролните действия в ревизионното производство са насочени към проверка
законосъобразното прилагане на ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. и от 01.08.2017 г. до 31.10.2017 г. За тези отчетни периоди, на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД е извършена предходна ревизия,
приключила с издаването на РА № Р-02000217007790-091-001/07.06.2018 г., който е
обжалван по реда на чл.152 от ДОПК. Същият е отменен с Решение на директора на
дирекция „ОДОП“ Бургас № 180/21.08.2018 г. и на основание чл.155, ал.2 и ал.4
от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия с конкретния
указания, които следва да бъдат предприети, а именно - органите по приходите да
извършат проверка на място в обект на ревизираното дружество, за да установят
дали ДМА широкоформатен мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037“ е наличен, и да
анализират поетите от него счетоводни записвания във връзка със спорните
доставки, изясняващи как са заприходени стоките /широкоформатен мастиленоструен
принтер „Jeti 3.3037“ и круши за въже „Немаг“/, за какво се използват същите и
дали те обслужват основната дейност на лицето; да изяснят дали стоките са
налични или са предмет на последващи доставки. Видно от мотивите на решението,
това се налага, тъй като в ревизията не е безспорно установено, че стопанските
операции, документирани с издадените фактури, не са осъществени.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства при повторната ревизия е съставен Ревизионен доклад № Р-02000218005087-092-001/22.02.2019
г., който е връчен по електронен път на задълженото лице „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД
на 25.02.2019 г.
Срещу
ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено възражение с
вх.№ Р-02000218005087-092-001/22.02.2019 г. След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства и като е приел, че подаденото против РД възражение е
неоснователно, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията, са издали оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-02000218005087-091-001/19.03.2019 г. С ревизионния акт е отказано, на основание
чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.25, чл.68,ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури,
издадени от „Сантекс Ойл" ЕООД, и са установени задължения по ЗДДС и лихви
за забава. Ревизионният акт е връчен
на дружеството по електронен път на 01.04.2019 г.
Ревизионният акт е оспорен
от „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД по административен ред пред директора на Дирекция
„ОДОП“ гр.Бургас с жалба вх.№ 04-Б-Ж-72/18.04.2019 г., подадена на 12.04.2017 г.
чрез ТД на НАП - Бургас.
С Решение
№ 97/12.06.2019 г. на М. В. Й.– началник отдел „Обжалване“ в дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на
директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция
по приходите съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019 г. на изпълнителния
директор на НАП, обжалваният № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019 г. е
потвърден изцяло като законосъобразен. Решението е връчено на „БУЛГАРА ТРЕЙД
17“ ООД по електронен път на 02.07.2019 г.
С жалба Вх.№ 04-Б-Ж-72#2/16.07.2019
г., подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД е оспорило ревизионния акт, потвърденен от директора на Дирекция
„ОДОП“ гр.Бургас.
По делото са приети писмените
доказателства, представени с административната преписка, от които се установява
следното:
През ревизирания период основната дейност на „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД е била производство на товарозахватни съоръжения, сапани от
стоманени въжета, верижни сапани, сапани от полиестерна коприна, товаро-захватни
устройства, корабен текелаж, колани за укрепване на товари за камиони за
международен превоз.
Установено е, че ревизираното дружество
е упражнило право на данъчен кредит по следните фактури, издадени от „Сантекс –
ойл“ ЕООД: данъчна фактура /ДФ/ № 234/27.02.2017 г. с предмет на доставката
продажба на принтер с данъчна основа /ДО/ 31 815.00 лв. и начислен ДДС
6 363.00 лв.; ДФ № 235/26.04.2017 г. с предмет на доставката продажба на
НЕМАГ-круша за въже с ДО 31 200.00 лв. и начислен ДДС 6 240.00 лв.;
ДФ № 236/17.08.2017 г. с предмет на доставката продажба на НЕМАГ-круша за въже
с ДО 37 440.00 лв. и начислен ДДС 7 488.00 лв.; ДФ № 239/27.10.2017 г.
с предмет на доставката продажба на круши за въже с ДО 14 160.00 лв. и
начислен ДДС за 2 832.00 лв.; - ДФ № 238/26.09.2017 г. с предмет на
доставката продажба на круша за въже с ДО 20 400.00 лв. и начислен ДДС
4 080.00 лв., и ДФ № 237/31.08.2017г. с предмет на доставката продажба на
НЕМАГ-круша за въже с ДО 8 320.00 лв. и ДДС 1 664.00 лв.
Във връзка с доказване реалността на доставките от „Сантекс – ойл“ ЕООД, на
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения на жалбоподателя, с които е
изискано представяне на документи, удостоверяващи реално получени от него
доставки от посочения доставчик, счетоводни регистри и справки за счетоводното
отразяване на доставките, документи, удостоверяващи транспортирането на
стоките, приемо-предавателни протоколи за предаване/приемане на стоките и т.н. На
основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи,
данни, сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки както на прекия
доставчик „Сантекс-ойл” ЕООД, така и на предходните и на по-предходните на тях доставчици по
веригата, както и на трети лица, като „Систем Сървис” ЕООД и др.
Към ревизионно производство, с
приобщителен протокол № Р-02000218005087-П71-001/25.01.2019 г. органът по
приходите е присъединил доказателства, събрани при предходното ревизионно
производство, а с протокол № Р-02000218005087-П71-002/08.02.2019 г. е
присъединил доказателства, събрани в хода на други ревизионни производства за
доставчика „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД и „Мален 86“ ЕООД, с които са установени трайни факти и
обстоятелства за ревизираното лице и неговите доставчици, посочени от стр.3 до
стр.5 и от стр.22 до стр.25 на РД.
Органът по приходите е приел, че задълженото
лице не е представило изисканите от него в хода на ревизията писмени обяснения във
връзка с процесните доставки и че не е изяснено кои са материално-отговорните
лица, ангажирани с извършване на доставките, мястото и датата на фактическото
прехвърляне на собствеността на стоките, кой е организирал транспорта на
стоките и за чия сметка е той. Приел е, че не са представени
приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, документи за съхранение
на стоките, документи, удостоверяващи извършени тестове на стоката. Не е
представен опис на резервните части за широкоформатен принтер „Джети 3.307“.
При извършената му насрещна проверка
предходният доставчик „Хрис трейд 2015“ ЕООД е посочил за доставчик на принтера
и резервните части за него „Топ принт“ ООД и е представил на проверяващите
фактура № *********/21.02.2017 г. на стойност 1 000.00 лв. и ДДС 200.00
лв.
„Хрис трейд 2015“ ЕООД не е представило
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на съответната стока –
принтер и резервни части за него, кога е извършено предаването, кои са
отговорните за това лица – МОЛ предали/приели стоката. Не са представени
доказателства какви конкретно резервни части са фактурирани по вид, количество,
единична цена и стойност, съответно - откъде са доставени, наличие на сертификати
за годност, сертификати за техническите характеристики на стоката и т.н. Не са
представени транспортни документи, удостоверяващи как е превозена стоката и
докъде, кой е извършил товаро-разтоварните операции. Не са представени платежни
документи за извършени плащания между страните. Жалбоподателят е предоставил
договор за ремонт и следгаранционно обслужване на техника от 06.02.2017 г. със
„Систем сървиз“ ЕООД, според който общата сума за резервни части и ремонт на
широкоформатен принтер „Джети 3.3037“ е
29 251.46 лв. без ДДС.
Прието е, че съгласно отразеното в
протокол за извършена насрещна проверка № П-03000318183879-141-001/07.11.2018 г.,
„Топ принт“ ООД е продало на „Хрис трейд 2015“ ЕООД напълно амортизиран принтер
за широкоформатен печат за резервни части. Принтерът е използван 6 години за
отпечатване на рекламни материали – билбордове, рекламни фолиа и е напълно
амортизиран и разглобен на резервни части и корпус.
При извършената проверка на „Систем
сървис“ ЕООД, резултатите от която са обективирани с Протокол за извършена
насрещна проверка № П-02000218182165-141-001/28.11.2018 г., е установено, че
дружеството е представило договор за ремонт и следгаранционно обслужване на
техника на 06.02.2017 г., като предходният управител е подписал и представил на
„Хрис трейд 2015" ЕООД Протокол/предложение за изпълнение на поръчка от
13.02.2017 г. с предмет: ремонт и следгаранционно обслужване и техника.
Предметът на договора е включвал преглед, профилактика и сервизиране с доставка
на всички необходими резервни части с цел поддържането в работно състояние на
специализирана техника, а именно - широкоформатен мастиленоструен принтер
„Джети 3.3037 SE“ 6-цветен за висококачествен печат, но предметът на договора
/ремонт и гаранционно обслужване/ не е осъществен. В него са посочени цени за
ремонтни работи и консумативи в щатски долари с фиксинг БНБ за щ. д. на
06.02.2017 г. 1.82345 за лева, като общата стойност възлиза на 14 945 щ.д., с
левова равностойност 27 251.46 лв., без ДДС. Цената на ремонта и
привеждане в експлоатация на актива /за предварително тестване и настройване на
печатащите устройства на главите и софтуер/ е в размер на 2 000.00 лв. без
ДДС, или общата стойност за резервни части и ремонта възлиза на 29 251.46
лв. без ДДС, със срок за извършване на ремонта 30 дни от датата на получаване
на 70 % авансово плащане от гореспоменатата стойност. Същият
Протокол/Предложение е подписан от предходния управител на „Систем сървис“
ЕООД, но не е подписан от съответния МОЛ на „Хрис трейд 2015“ ЕООД, нито
по-късно от правоприемници на същото дружество. Предметът на договора не е
изпълнен и не са налице никакви други взаимоотношения между двете дружества.
Съответно, по договора няма извършено плащане, няма издадени платежни
документи; няма издадени каквито и да било други съпътстващи документи, тъй
като не е осъществен ремонт на актива. Дейността на „Хрис трейд 2015“ ЕООД е
покупко-продажба на офис техника, резервни части за нея и сервиз, компютърни и
интернет технологии, разработване на софтуерни продукти, но няма доказателства,
че негов клиент е „Сантекс – ойл“ ЕООД и съответно, не са сключвани договори с
него.
В резултат на така установените факти в
хода на ревизията, органът по приходите е достигнал до извода, че на посочения
актив – принтер „Джети 3.3037 SE“, 6-цветен, не е извършен ремонт от посоченото
дружество „Систем сървис“ ЕООД, че принтерът е напълно амортизиран и
неизползваем, тъй като е произведен през 2003 г., за неговото използване липсва
както софтуер, така и резервни части.
По отношение на доставките на
изделията, предмет на останалите фактури в процеса на ревизията, е установено
следното:
„Хрис трейд 2015“ ЕООД е издало към прекия
доставчик „Сантекс – ойл“ ЕООД фактури № 12/23.02.2017 г. и № 14/26.04.2017 г.
и същите са отразени в регистрите по ЗДДС – дневник продажби и
справка-декларация /СД/ по ЗДДС за съответния данъчен период.
Относно произхода на стоките, „Хрис
трейд 2015“ ЕООД е представило договор за покупко-продажба на круша за въже
„Nemag № 34-36 125 т“, сключен на 24.04.2017 г. между Х. М. Х.и „Хрис
трейд 2015“ ЕООД за сумата от 780.00 лв., която купувачът следва да плати в
брой. Представен е и приемо-предавателен протокол, с който Х. М. Х.предава на
„Хрис трейд 2015“ ЕООД 15 бр. круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“ с ед.
цена 52.00 лв. и обща стойност 780.00 лв. За извършеното плащане е представена
разписка от 24.04.2017 г., удостоверяваща, че лицето Х. М. Х.е получил от Й. Х.
П. – управител на „Хрис трейд 2015“ ЕООД, сумата по гореописания договор в
размер на 780.00 лв.
В хода на ревизионното производство са
предприети действия за извършване на насрещна проверка на Х. М. Х.с цел
установяване реално извършени доставки между страните и изясняване произхода на
продадената от него стока. Извършени са две посещения на адрес за
кореспонденция на лицето, гр. Дългопол, ул. „Христо Михайлов" № 18, но Х.или
упълномощено от него лице не са открити на посочения адрес. Предвид
обстоятелството, че не е осъществен контакт с лицето, органът по приходите е
бил в невъзможност да установи какъв е произходът на стоката и осъществени ли
са реални доставки от посоченото физическо лице Х. М. Х.към „Хрис трейд 2015“
ЕООД на такива специфични стоки.
Относно доставките на стоки с посочен
от „Сантекс – ойл“ ЕООД, предходен доставчик „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД,
ревизиращият орган е приобщил с Протокол № Р-02000218005087-П71-001/25.01.2019 г.
доказателства, събрани при предходното ревизионно производство, в което е извършена
насрещна проверка на „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД, приключила с издаване на
протокол за насрещна проверка № П-02000218042039-141-001/05.04.2018 г. При нея
е установено, че фактури № **********/16.08.2017 г. на стойност 36 900.00
лв. и ДДС 7 380.00 лв. с предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже №
34-36 125 т“ 18 бр. с ед. цена 2 050.00 лв., № **********/31.08.2017
г. на стойност 8 200.00 лв. и ДДС 1 640,00 лв. с предмет на доставката
„НЕМАГ – круша за въже № 34-36 125 т“ 4 бр. с ед. цена 2 050.00 лв.,
№ **********/25.09.2017 г. на стойност 20 010.00 лв. и ДДС 4 002,00 лв. с
предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже № 34-36 125 т“ 3 бр. с ед.
цена 2 050.00 лв. и „НЕМАГ – круша за въже № 36-42 175 т“ 6 бр. с ед.
цена 2 310.00 лв. и № **********/25.10.2017 г. на стойност 13 860.00
лв. и ДДС 2 772.00 лв. с предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже №
36-42 175 т“ 6 бр. с ед. цена 2 310,00 лв., са отразени в дневника за
продажби и справката-декларация в съответния данъчен период, а начисленият ДДС
е отразен по счетоводна сметка 4532, за което е представен аналитичен регистър
на сметката. За доказване на доставките е представен договор за
покупко-продажба на круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“, сключен на
07.08.2017 г. отново с физическото лице Х. М. Х., съгласно който цената на
стоките е в размер на 3 310.04 лв., които следва да бъдат платени в брой.
Представен е приемо-предавателен
протокол за предаване на 25 бр. круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“ с ед.
цена 52.00 лв. и 31 бр. круша за въже „Nemag № 36-42 175 т“ с ед. цена
64.84 лв. от Х. М. Х.на „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД и разписка от 07.08.2017
г., че Х. М. Х.е получил от Д. Д. Й. – управител на „Етно къмпани инвест – 1“
ЕООД, сумата по гореописания договор в размер на 3 310.04 лв.
При проверката не са представени документи,
удостоверяващи от кой е придобил стоките, предмет на доставката, Х. М. Х.и как
той се е снабдил с тях, предвид специфичния им характер. За изясняване на тези
факти, ревизиращият орган е предприел процесуални действия по връчване на
искане за представяне на документи и писмени обяснения от посоченото лице Х. М.
Х., но същият не е открит от органите на приходната администрация. В този
смисъл органите по приходите са приели, че остава неизяснен въпросът относно
произхода на стоките, фактурирани от „Етно къмпани инвест –1“ ЕООД към „Сантекс
– ойл“ ЕООД, а последното, от своя страна - към „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД.
Проверяваното дружество е представило и
договор за покупко-продажба на круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“,
сключен на 30.08.2017 г. между „Мален 86“ ЕООД и „Етно къмпани инвест – 1“
ЕООД, съгласно който цената на стоките е в размер на 54 200,00 лв., платими в
срок до 31.03.2018 г. Не са представени платежни документи, удостоверяващи
извършено плащане между страните по сключения договор.
Представен е приемо-предавателен
протокол, с който „Мален 86“ ЕООД, представлявано от М. К. Н., предава на „Етно
къмпани инвест – 1“ ЕООД, представлявано от Д. Д. Й., 40 бр. круша за въже
„Nemag № 34-36 125 т“ с ед. цена 1 355.00 лв.
Представен е договор за
покупко-продажба на круша за въже „Nemag № 34-42 175 т“, сключен на
30.09.2017 г. между „Мален 86“ ЕООД и „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД, съгласно
който цената на стоките е в размер на 16 680.00 лв., а срокът за плащане е
до 31.03.2018 г. По този договор също не са представени платежни документи,
удостоверяващи извършено разплащане между страните.
Представен е приемо-предавателен
протокол, съгласно който „Мален 86“ ЕООД, представлявано от М. К. Н., предава
на „Етно къмпани инвест - 1“ ЕООД, представлявано от Д. Д. Й., 10 бр. круша за
въже „Nemag № 34-42 175 т“ с ед. цена 1 680.00 лв.
Органът по приходите е извършил
проверка в информационния масив на НАП с цел изясняване откъде „Мален 86“ ЕООД
е придобило стоките, предмет на спора. Проверката е установила, че дружеството-продавач
въобще няма закупувани такива стоки, следователно няма как впоследствие да
продаде такива видове и количества стоки на „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД,
след като не ги е придобило. Поради това, органите по приходите са приели, че не
е доказан произходът на фактурираните стоки, от което може да се направи
основателно предположение, че такива изобщо не са съществували. Прието е също, че е неизяснен въпросът с
транспорта на стоките предвид факта, че не са представени конкретни данни за
транспортните средства, с които той е извършен, данни за лицето, извършило
превоза, както и съставени в тази връзка транспортни документи.
Органите по приходите са направили опит
да установят контакт с М. К. Н. /собственик и управител на „Мален 86“ ЕООД/ и/или
упълномощено от него лице за връзка с НАП, но такъв не е осъществен, защото
лицето или негов пълномощник не е намерен на адреса на кореспонденция на
дружеството.
В изпълнение на дадените
задължителни указания от решаващия орган с неговото Решение № 180/21.08.2018 г.
във връзка с установяване наличността на
заприходени в сметка 304(стоки) и 204(ДМА- машини и оборудване), при повторната
ревизия е извършено посещение на складовата база на „Булгара трейд 17“ ООД и
при извършената проверка е констатирано, че са налични: круши № 34-36 мм – 125
т. 40 бр. и круши № 36-42 мм – 175 т. – 12 бр.; широкоформатен мастиленоструен
принтер "Jeti 3.3037 SE 6" – 1 бр. За констатациите е съставен
протокол № 1162211/30.11.2018 г., подписан от двама служители на НАП и от управителя
на дружеството. На същата дата е съставен и инвентаризационен опис на наличните
круши за въже Nemag № 34-36 – 125 т. – 40 бр.; круши за въже Nemag № 34-36 –175
т. – 12 бр. и широкоформатен мастиленоструен принтер "Jeti 3.3037 SE
6" – 1 бр. Инвентаризационният опис също е подписан от двамата служители
на НАП и от управителя на дружеството.
След обобщаване на всички
доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, включително и при
извършените насрещни проверки, ревизиращият и решаващият орган са направили
извод, че липсват безспорни доказателства за реално извършени доставки към
ревизираното дружество по фактурите, издадени „Сантекс – ойл“ ЕООД, и че във
фактурите е посочен ДДС, без реално да е настъпило данъчно събитие (абсолютна симулация
- стр.28 от РД), поради което за същите не са налице предпоставките,
регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание
чл.70, ал.5, във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 28 667.00 лв. за данъчните периоди: м. 02, м. 04, м.
08, м. 09 и м. 10. от 2017 г.
От друга страна е посочено в РД и в РА,
че е налице привидност на доставката на принтера, изразяваща се в симулативност
на постигнатото съгласие относно цената на принтера, като е осъществено
неколкократното му префактуриране,
единствено с цел изкуствено завишаване на неговата цена, без да се доказва
икономическата й обусловеност, което представлява данъчна измама. Относно
останалите фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит
на жалбоподателя, е прието, че макар предметът на доставките да е налице, то
действителният доставчик не е посоченият във фактурите, а трето лице (относителна
симулация).
Отделно от изложеното в РД и РА, директорът
на Дирекция „ОДОП“- Бургас е приел, че цената на крушите (захвати) за въже също
е неправомерно завишена, тъй като те са втора употреба, а не нови. В потвърждаващото
РА решение е посочено, че тези изделия подлежат на регистрация и технически преглед
и следва да са придружени със сертификат от производителя им, но нито един от търговците
по веригата не e представил сертификати, доказващи годността, надеждността и
безопасността на стоките, както и документи за тяхната първоначална
регистрация.
Според решаващия орган няма логично обяснение за причината защо те са стояли
повече от година и половина на склад при жалбоподателя. Взето е предвид
обстоятелството, че Х. М. е продал въпросните изделия на цени от 52.00 лв. и
64.84 лв. за 1 брой, а неговите контрагенти „Хрис трейд 2015“ ЕООД и „Етно
къмпани инвест – 1“ ЕООД ги препродават веднага след това на цени около
2 000.00 лв. за 1 бр., т.е. около 40 пъти по-скъпо. Последната стойност е
близка до цената, която предлага холандският производител на тези круши
/захвати/ „Nemag“ като нови, което е видно от представената оферта от
жалбоподателя – съответно 1 078 евро и 1 252 евро. Според решаващия орган,
липсва търговска логика за закупуване на използвано изделие на цена, близка до
тази на официалния производител, като в случая при закупуване на нов продукт,
същия ще е придружен със сертификат за качество и вероятно няма да има нужда от
технически преглед. Представеният протокол за първоначален технически преглед от
05.02.2019 г. не касае последващ преглед на изделията, а
първоначален. Освен това, този преглед е извършен от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД,
където е
направено предположение от решаващия орган, че ще бъдат използвани въпросните изделия, тъй като
предназначението им е да издържат огромни товари.
В потвърждаващото решение е акцентирано и върху обстоятелството, че не е установен произходът на крушите за въже. Обстоятелството, че липсват доказателства за
придобиването им от първия по веригата от доставчици – Х. М. и „Мален 86“ ЕООД,
означава, според решаващия орган, че макар и да се намират в патримониума на
жалбоподателя, не са налице доказателства, че той ги е купил именно от
посочения във фактурата доставчик.
В решението на горестоящия административен
орган е проследена отново веригата от доставки на принтера– „Топ принт“ ООД –
„Хрис трейд 2015“ ЕООД – „Сантекс – ойл“ ЕООД и жалбоподателя, като е направен
извод, че никъде не е посочен негов индивидуализиращ белег. Посочено е, че Топ
принт“ ООД е продало на 21.02.2017 г. корпус и резервни части за въпросния
принтер на „Хрис трейд 2015“ ЕООД на цена от 1 200.00 лв. с включен ДДС.
Само два дни след това, на 23.02.2017 г. „Хрис трейд 2015“ ЕООД е продало на
„Сантекс – ойл“ ЕООД корпус и резервни части, но на цена от 37 200 лв. с
включен ДДС, който пък само 4 дни след това – на 27.02.2017 г., е продал на
жалбоподателя не корпус и резервни части, а процесният широкоформатен
мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ – цветен за висококачествен печат на
основата на разтворители. Заключението на решаващия орган е, че доставчикът „Сантекс
– ойл“ ЕООД е закупил корпус и резервни части, а е продал принтер, като по
преписката няма доказателства за направени усилия от негова страна за
сглобяване или ремонтиране на техниката, което да доведе до продажба на
принтера на тази цена.
Посочено е, че по преписката са налични доказателства
единствено за извършени два прегледа на принтера от „Систем сървис“ ЕООД и от „Стомар
Бургас 97“ ЕООД, както според решаващия орган заключенията и на двете дружества
са, че принтерът не може да бъде пуснат в действие. „Систем сървис“ ЕООД е
установило, че за целта са нужни закупуването на 36 бр. части и компоненти,
посочвайщи общата цена на ремонта около 40 000 лв, за реализацията на
който не са представени доказателства. „Стомар Бургас 97“ ЕООД е издал фактура единствено
за извършен преглед.
Посочено е също, че жалбоподателят не е
представил нито в хода на ревизионното производство, нито при обжалването на РА
по административен ред доказателства за извършен транспорт на машината, а е
безспорно установено, че нито той, нито доставчикът му разполагат със собствено
МПС, с което да бъде извършен превозът на актива.
Според решаващия орган обяснението на жалбоподателя
относно бъдещото приложение на принтера не кореспондира с установените факти. Самото
му предназначение за широкоформатен печат противоречи на посоченото от
жалбоподателя евентуално приложение. Посочено
е, че според представената в ревизионното производство пазарна оценка на
принтера, извършена от вещи лица, той е произведен през 2003 г. и за пускането
му е необходим софтуер, който липсва. Посочено е също, че принтерът е купен от „Топ принт“ ООД през 2010
г. като машина втора употреба и че е бил използван още 6 г.
Предвид така установените факти, решаващият
орган е приел, че липсват реални доставки между „Сантекс – ойл“ ЕООД и „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД. Според решаващия орган, получавайки фактурите от „Сантекс – ойл“
ЕООД, жалбоподателят е знаел, че с тях се документират фиктивни доставки.
Липсва житейска и търговска логика да се закупи широкоформатен мастиленоструен
принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ – цветен, за висококачествен печат на основата на
разтворители, който не би могъл да бъде използван, както според основното му
предназначение, така и за дейността, посочена от жалбоподателя. Становището на
решаващия орган е, че заплащането на такава висока цена за неработеща и напълно
амортизирана машина, нуждата от твърде скъп ремонт /около 40 000 лв./,
прави тази сделка изключително неизгодна, при положение, че „Булгара трейд 17“
ООД е знаело, че принтерът не работи и цената му е твърде висока. В подкрепа на
този извод директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е посочил, че в сайта на
производителя е налична реална оферта на реновиран принтер от този модел с
продажна цена 12 000 щатски долара, т.е, дори и с доставката, цената би била
поне три пъти по-ниска.
Относно доставката на крушите /захватите/ за
въжета „Nemag“ решаващият орган е приел, че жалбоподателят е закупил тези стоки
без доказателства за произход, без сертификат, а в същото време е следвало да
вложи усилия и средства за привеждането им в състояние, годно за употреба. Лицето
не е дало разумно обяснение защо въпросните изделия не са закупени от
производителя им /нови, със сертификат и годни за употреба/, след като
посочената стойност на тези артикули в ценовото предложение, подадено от
производителя на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, е подобна на тази по фактурите,
издадени от „Сантекс – ойл“ ЕООД, и то за употребявани стоки.
Според горестоящия административен орган
фактът, че въпросните стоки – принтер и круши /захвати/ за въжета, не са
използвани около година и половина след закупуването им, е в подкрепа на тезата
на ревизиращите за липса на реални доставки между жалбоподателя и посочения във
фактурата доставчик.
След анализа на установените в ревизионното
производство факти и обстоятелства, решаващият орган е стигнал до извода, че
доставчиците не са били реални собственици на стоките, предмет на доставка към
ревизираното лице, и че сключените сделки между „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД и
„Сантекс – ойл“ ЕООД по фактурите, предмет на спора, са симулативни и страните
не са целели настъпването на предвидените в тях последици, а само създаване на
една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите
правни отношения. Налице е привидност на веригата от сделки, които реално не са
осъществени, а целят единствено ползване на данъчно предимство, чрез
упражняване право на данъчен кредит по създадени неистински и с невярно
съдържание документи. С издаването на процесните фактури не може да се приеме,
че са осъществени реални доставки на стоки от посочения доставчик, тъй като
фактурите сами по себе си не са данъчно събитие, а частен документ, от който
ревизираното лице черпи изгодни за себе си правни последици, а именно - формиране
на данъчен кредит.
Прието е също, че в конкретния случай, както
ревизираното лице, така и неговия доставчик /а така също и по-предходните
доставчици/ не са ангажирали безспорни и годни доказателства за наличие на
реална доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и настъпило данъчно
събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 11 от ППЗДДС. Наличните
документи не удостоверяват изпълнение на документираните от „Сантекс Ойл"
ЕООД доставки към жалбоподателя.
В този смисъл решаващият орган е приел за
правилни и обосновани изложените в РА и РД мотиви, с които на основание чл.70,
ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.5 от ЗДДС е
оспорено правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и е
обоснован извод, че е налице хипотеза, при която без реално да са извършени
облагаеми доставки от посочения доставчик, респективно - без да е възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя са издадени фактури в противоречие на изискванията на
чл.114 от ЗДДС, в които неправомерно е начислен ДДС.
При първоначалното разглеждане на делото е
извършена комбинирана съдебно-икономическа и техническа експертиза,
заключението на която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото
лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени и включени в дневника
за продажби и в справката-декларация на доставчика „Сантекс Ойл" ЕООД за
съответния период и е начислен ДДС по смисъла на чл.86 от ЗДДС. За доставката
на принтер JETI 3.3037 SE 6 са
съставени всички счетоводни записвания и той е заприходен като ДМА в счетоводна
сметка 204
„Машини и оборудване“ с датата на
въвеждането му в експлоатация - 31.05.2018 г. Принтерът е заприходен и в двата амортизационни плана - данъчен и
счетоводен, от 01.06.2018 г. и от тази
дата се начисляват амортизационни отчисления за него. Стоките, предмет на
процесните фактури, са разплатени изцяло по банка с платежни нареждания от
купувача „БУЛГАРА ТРЕЙД 17" ООД на доставчика „Сантекс ойл" ЕООД към 31.10.2017 г. Вещото лице е посочило, че към делото е
приложена пазарна оценка на процесния принтер, изготвена от лицензирани
оценители към „Дар Апро 8"ООД на 12.07.2018 г. с пазарна цена на широкоформатен
мастиленоструен принтер Jeti 3.3037 SE 6 в размер на 32 000 лв. без ДДС. При извършена проверка в интернет
сайтове, в които се предлагат подобни принтери, вещото лице е установило, че към
датата на изготвяне на заключението – 06.01.2020 г., продажната цена на
широкоформатен мастиленоструен принтер Jeti варира от 31 582 лева до
40 355 лева.
При
извършен оглед на процесните круши в складовата база на жалбоподателя на
13.12.2019 г., вешото лице е установило, че те са налични и се съхраняват в
дървени касетки, опаковани във вид така,
както са получени от доставчика, и по тях няма следи от употреба.
В
съдебно заседание вещото лице е заявило, че е направило оглед на принетра и че
той се ползва за дейността на дружеството – печатат етикети, които са много
специфични за коланите, които произвеждат.
В процеса на съдебно дирене при първоначалното
разглеждане на делото е разпитан като свидетел Я.Г. Я.- член на ОП „Рибарство и
аквакултури“, експерт по европейско финансиране с рибарство и аквакултури,
техник по образование по рибарство и аквакултури. Свидетелят е заявил, че процесните
круши /шегели/ са купени от жалбоподателя по заявка на норвежка компания във
връзка с проект за производство на миди в Р България по норвежки патент. Норвежката
компания допуснала „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД като партньор в проекта поради това,
че единствено това дружество разполагало със съоръжение за изпитване на крушите
след одобрение на проекта за полагането. Свидетелят е обяснил, че крушите са
били пряко свързани с дейностите по проекта, тъй като всяка от предвидените по
него 30 линии е била захваната с шегел, с двойна котва. Основният проблем
според свидетеля бил късането на крушите/шегелите, тъй като Черно море е бурно
и когато е натоварена линията с миди, тежестта им предизвиква импулси, къса
шегелите и загубите са големи.
Свидетелят
е посочил, че в проекта били заложени 50 или 60 круши, че те са били чисто нови
и че той лично ги е видял в кашони-сандъци, защото отишъл да види съоръжението
за изпитване. Полагането на крушите се отложило, тъй като самата европейска
програма отложила проекта, но към днешна дата то щяло да се състои. Същите тези
круши щели да бъдат заложени, но по друг проект – български.
В
първото съдебно заседание по настоящото дело ответникът заявява, с оглед дадените му от съда указания с Определение
№ 1267/12.07.2020 г., че в случая е налице относителна симулация, предвид
неустановения произход на стоките, липсата на материална и техническа
обезпеченост на доставчика и липса на документи за извършен транспорт на
принтера, т.е „или доставчика на
въпросните стоки е друг, или жалбоподателят сам ги е закупил или изготвил“.
Поддържа, че предназначението на принтера е да печата платна с големи размери
за билбордове, а закупуването на такава скъпа машина, за която не е ясно дали
въобще е работела, е икономически и житейски необосновано, с оглед
потребностите на жалбоподателя и дейността, която той извършва.
Като
доказателство от ответника е представен протокол за извършена проверка на място
в обекта на жалбоподателя на 21.08.2020 г., съставен от длъжностни лица при ТД
на НАП – Бургас, видно от който в склада са установени 40 броя круши за въже Nemag 34-36-125т.(10 ЕВ) – неупотребявани-нови, 12 броя круши
за въже Nemag 36-42-175т.(11 ЕВ) – 12 броя неупотребявани-нови, и 1 брой
широкоформатен мастиленоструен принтер Jeti 3./3037 5/E6- цветен, който в момента не се ползва.
След
като е указана доказателствената тежест на страните, по искане на ответната
страна е възложена и извършена основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, заключенията по които са приети без оспорване от страните по
делото.
Видно от
заключението на основната експертиза, вещото лице е установило, че наличните
при жалбоподателя круши са производство на холандската фирма „NEMAG" - https://www.nemag.com/solutions/rope-
pear-socket/. На всяка от крушите има релефно изображение на
знака на фирмата (запазена марка), тип на крушата според диаметъра на
стоманеното въже и максималното натоварване на счупване (товароносимост), както
и набит индивидуален номер за всяка бройка. При извършване на експертизата жалбоподателят
е представил на вещото лице протокол за извършен първоначален технически
преглед на захватите, издаден ot „TUV
NORD BULGARIA" на 05.02.2019 г., с който се установява годността на въпросните
изделия. Предоставен му е и сертификат за изпитване на завода-производител, както
и ценово предложение от дата 14.11.2018 г. От ценовото предложение е видно, че
цената на круша тип 11ЕВ е 1252.00 евро, а на тип 10ЕВ -1078.00 евро за брой.
Цената на сайта www.driHineexchange.com за подобен
вид круша на същия производител е 1500.00$.
Вещото лице е
приело въз основа на сключения на 15.05.2018 г. договор между „Булгара Трейд
17" ООД и „Стомар 97 Бургас" ЕООД и "технологичен картон"
към него, че на 11.05.2018 г. е извършен ремонт и пълнене на мастило на
широкоформатен мастиленоструен принтер "Jeti 32.3037 SE 6". Приело е,
че принтерът е пуснат в експлоатация след извършване на ремонта. Посочило е, че
жалбоподателят му е представил фактура, издадена от „Qingdao Yanfei Rigging Co"
Ltd, c номер YP57022405 и дата на издаване 12.05.2017 г., приложена към
заключението, за закупен винил, върху който са печатани етикети на въпросния
принтер.
В заключението
на основната техническа експертиза е посочено, че според оценителски доклад на
„ДарАпро 8" ООД от 12.07.2018 г. цената на широкоформатен мастиленоструен
принтер "Jeti 32.3037 SE б" е 32000.00 лева без ДДС. По оферти към
датата на изготвяне на заключението, цената на употребяван такъв принтер с
местоположение Канада е 12 000.00 $ х 1.67954 - 20 154.48 лева, като в съдебно
заседание вещото лице е уточило, че предвид локацията, превозът до Р България
също генерира допълнителни разходи. Цената по обява в интернет от 04.07.2018 г.
за такъв принтер с местоположение Индия е 1530000 индийски рупии, което се
равнява на 34 760 лева (курс към 25.09.2020). В сайта www.alibaba.com цената на
"jeti 3300" с местоположение Р Украйна, цената е 33.548 лева.
В съдебно заседание при изслушване на
заключението по основната експертиза, вещото лице е заявило, че жалбоподателят
се занимава с производство на колани, с които се притягат товари на камиони,
включително с рециклиране на стари колани. Вещото лице е обяснило, че е посетило
обекта на жалбоподателя, където му е показан шивашкият цех за тези колани и
палети с колани. Посочило е, че принтерът не е работил към момента на огледа, а
е бил затрупан встрани с други неща поради липса на достатъчно складова площ, но
че назад във времето е работил, като на него са печатани етикети за колани. Вещото
лице е разяснило, че етикетите обозначават параметрите на колана /на какво
напрежение може да издържи/ и че по европейските стандарти коланите трябва да
имат такива етикети. Вещото лице е дало становище, че с процесния принтер
технически е възможно да се печатат такива етикети, както и билбордове,
обяснило е процеса - етикетите се печатат на голям широк формат винил и след
това се нарязват на ленти. Обяснило е, че в обекта на жалбоподателя е
установило наличен закупен винил от Китай, върху който са разпечатани тези
етикети с процесния принтер. Предвид представената му от жалбоподателя фактура
за закупения винил е констатирало, че същият е широк 2 метра и 45 сантиметра и дълъг
13 метра. Вещото лице е приложило към заключението и снимки на разпечатани на
принтера етикети. Посочило е, че технологичният картон, в който е описано какво
е правено по принтера, доказва, че същият е ремонтиран – направена му е
профилактика, като е почистена печатащата глава и е заредено бяло мастило,
както и че въпросните етикети са разпечатани именно с бяло мастило върху син
винил.
Вещото лице е заявило,
че е извадило налични оферти от интернет и по тях е определило цената на
крушите към момента на изготвяне на експертизата. По въпроса за пазарната цена
на крушите през 2017 г. е заявило, че приложената към заключението оферта на
фирмата „Немаг“ от 14.11.2018 г. с превод на български език му е предоставена
от жалбоподателя. Обяснило е, че е правило опит да търси цени за 2017 г., но не
е намерило. Посочило е, че принтери от вида на процесния вече не се
произвеждат.
Вещото лице е
посочило, че крушите, които е видяло в склада на жалбоподателя,
са
нови, за което е представил снимков матерал към
заключението на експертизата. Обяснило е, че на първата цветна снимка към
заключението има набити три символи и цифри – първият е логото на „Немаг“,
второто /10ЕВ/ обозначава типа на крушата; че от вида на крушата
се съди за максималната товароносимост и диаметъра на товарното въже, които се
запояват към крушата; че крушите се закрепват към стоманени въжета и
когато започнат да се употребяват стоманените въжета, се спояват към крушата
със споен метал. Според вещото лице, ако крушите
са били употребявани, няма как да не са останали следи. Следващото,
което като информация е набито на крушата
/номер/,
според вещото лице означава, че всяка круша е изпитана на стенд, т.е. разпъната
на
максимално работно напрежение, за да бъде установено, че в процеса на работа
няма да се счупи. Според вещото лице, този номер удостоверява, че е
направено соченото изпитване с крушата. Вещото
лице е заявило също, че „Булгара трейд 17“ ООД разполага със стенд за
изпитване, на който изпитва всички круши, с
които работи, както и всички други стоки, за които издава
сертификат. Във връзка с твърдението, че заводът-производител
не произвежда такива круши, вещото лице е посочило, че този вид
круши фигурират в приложения от него към заключението сертификат за изпитване на
производителя /с превод на български език/ от 14.11.2018 г.,
в който е посочено: „номер 10 и 11“ и крушите са отбелязани с натоварване
125 000 кг и 185 000 кг.
При извършване на
допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице е направило измервания
на крушите, установени в склада на жалбоподателя. Констатирало е, че
наличните круши/захвати за въже отговарят на размер 10, съответно 11, като е
установило несъответствия в самите параметри и съответните им
размери, посочени в продуктовия каталог на Nemag, от една страна, и тези, посочени
във фактурите, приемо-предавателните протоколи към тях и сертификата, приложен
към предходната експертиза. Съдът намира, че в тази част експертизата
е неотносима за спора по делото, който, предвид направените уточнения от
ответната страна, се свежда до това дали е налице относителна симулация и дали
е завишена пазарната цена на стоките, предмет на спорните фактури. Според
въведените от него уточнения, ответникът твърди, че жалбоподателят е получил
процесните круши от друг доставчик, но не оспорва факта, че те са налични в неговия
патримониум. Отделно от това, по делото са налице достатъчно безпротиворечиви
доказателства в тази насока: протоколи от 30.11.2018 г.
и от 21.08.2020 г., инвентаризационен опис от 30.11.2018 г.,
съставени от длъжностни лица при ТД на НАП - Бургас, както и протокол
за извършен първоначален технически преглед на круши за стоманено въже Nemag от 05.02.2019 г.
Като официални
свидетелстващи документи, протоколите и
инвентаризационният опис, съставени от длъжностни лица при ТД на НАП – Бургас, удостоверяват по безспорен
начин, че в обекта на жалбоподателя са били налични процесните круши за въже
Nemag със съответните
технически параметри и в количеството, посочено в спорните фактури
и в приложените към тях приемо-предавателни протоколи, за които ответникът
неоснователно твърди, че не са били представени от жалбоподателя.
В отговор на
изпратени по интернет запитвания вещото лице е получило оферти за цени на
крушите от „Копчев и синове" ООД, специализирано в търговията с
товаро-захватни и повдигателни съоръжения, и от предствителя на „Nemag" за
България - „Импексрон" ООД. Видно от първата оферта (л.68), към 27.10.2020
г. единичната цена на круша Немаг № 10
ЕВ е 1 860 лева, а на круша Немаг №
11 ЕВ - 1945.40 лв. Видно от втората
оферта (л.79), към 14.10.2020 г. цената на круша за въже 11 е 811.37лева, а на
круша за въже 10 е 678.67 лева.
Вещото
лице е обяснило в съдебно заседание, че е изпратило запитване по електронен път
по имейл на производителя на принтера, в отговор на което е получена информация,
че фирмата не разполага с точно такъв принтер за продажба, но е наличен принтер
с подобни параметри – 3312 и 3324, като цената към 23.10.2020 г. /датата на
отговора/ е около 14 000 долара за всеки от тях (л.76).
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт, и след като е
осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на
чл.156, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.
112 и чл. 113 от ДОПК. Жалбоподателят е уведомен за ревизията, като му е
предоставена възможност да участва в ревизионното производство като даде
обяснения и представи писмени доказателства, относими към облагането му с данък върху добавената стойност за спорните периоди. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния
акт.
Ревизионният акт съдържа изискуемите реквизити по
чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му, изложени
подробно както в РА, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ
неразделна част от него.
Мотивите за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит,
включително и изложените в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас,
обаче, са твърде противоречиви. От една страна се твърди липса на реално
осъществени доставки (абсолютна
симулация) и посочване на ДДС във фактурите, без да е настъпило данъчно
събитие, а паралелно се посочва, че е извършена проверка в обекта на
жалбоподателя от органите по приходите, за която е съставен протокол и инвентаризационен
опис на 30.11.2018 г., съгласно които в склада като налични са установени
стоки, изцяло съответстващи на описаните във фактурите. От друга страна се
твърди, че от доставчиците по веригата са осъществени действия, целящи
избягване плащането на данъчни задължения и неправомерно ползване на данъчен
кредит от ревизираното лице, тъй като по отношение на принтера е осъществено
неколкократно префактуриране с цел изкуствено завишаване на цената, без да се
доказва икономическата й обусловеност, а относно крушите за въже се твърди, че
макар предметът на доставките да е налице, то действителният доставчик не е
посоченият във фактурите, а трето лице /относителна симулация/. Освен това,
тяхната цена също е неправомерно завишена, тъй като са втора употреба, а не
нови. Предвид сочените противоречия в РД, които не са изчистени при издаване на
РА, нито при оспорването му по административен ред, съдът намира, че е останала
неясна волята на ревизиращия екип относно основанията, поради които е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. По този начин е
ограничено правото му на ефективна защита срещу констатациите в РА и е допуснато нарушение на административно-производствените
правила, което по мнение на настоящия състав е от категорията на съществените
процесуални нарушения и представлява самостоятелно основание за отмяна на РА
като незаконосъобразен.
След като съобрази дадените в Решение №
8694/02.07.2020 г., постановено по адм.д.№ 4653/2020 г. по описа на ВАС, указания
за отстраняване на сочените по-горе противоречия, и предвид дадените уточнения
от ответната страна в хода на настоящото съдебно производство, съдът намира, че
РА е издаден и в противоречие с материално-правните норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите
по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му
е доставил или предстои да му достави.
Анализът на горните разпоредби налага извода, че пораждането на право на
приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е функция на реално
осъществена облагаема доставка, т.е. не е достатъчно формалното, макар и
надлежно издаване на данъчни фактури. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „неправомерно начислен данък“. Общото правно
тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък,
което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване
са посочени в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на
такова право по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС сочат, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с
пряката доставка, по която се упражнява правото на данъчен кредит. Необходимо е
да се установи действително придобиване собствеността върху стоките, респ.
получаването на услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен случай не
възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при
неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл.
70, ал. 5 от ЗДДС).
Другата предпоставка за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит, освен получаване на стоките/услугите по
фактурите, по които е ползван данъчния кредит, е същите да бъдат използвани за целите
на извършените от получателя облагаеми доставки или във връзка с дейността му. В
случай, че лицето, което иска да приспадане данъчен кредит, докаже, че тези
предпоставки са налице, по принцип това право не може да му бъде отказано. (в
този смисъл е т.33 от решение на СЕС от
06.12.2012г. по дело С-285/11. В т.43 и т.44 от това решение е предвидено, че
тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от
общия принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите
трябва надлежно да установи данни, въз основа на които може да се заключи, че
данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от
доставки. В решението е посочено, че в случай, че запитващата юрисдикция приеме
за установено реалното осъществяване на доставките на стоки и последващото
използване на тези стоки за целите на облагаеми доставки на получателя, тя би
трябвало да провери дали съответните органи по приходите са установили
наличието на такива обективни данни.
По делото е налице спор относно наличието и на двете посочени по-горе предпоставки
за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от направените
уточнения в първото по делото заседание, твърденията на ответника са, че жалбоподателят
не е получил процесните стоки – круши и принтер, от лицето, посочено като
доставчик във фактурите, а от друг доставчик (относителна симулация), както и
че принтерът не се ползва от жалбоподателя, а е установен покрит с найлонови
кашони и оставен до стената при извършена проверка в неговия обект от органите
по приходите. Освен това, предназначението му било да печата винилови платна с
големи размери за билбордове и не било ясно дали въобще е работил някога. В РД
се съдържат доводи, че стоките /принтер и круши/ не са използвани около година
и половина от закупуването им. Друг е въпросът, че
неизползването на стоките за последващи облагаеми доставки на дружеството-жалбоподател
и в осъществяваната от него дейност не е изтъкнато като основание за отказа да
му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит нито в РД и РА, нито в
решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас. То е посочено като аргумент
в подкрепа на твърденията за участието на жалбоподателя в данъчна измама,
изразяваща се в изкуствено завишаване цената на принтера, който е неработещ
според органите по приходите, и на крушите, за които е посочено, че са втора употреба
и не се ползват. Ясното формулиране от ответната страна на ново основание за
отказа да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя в съдебната
фаза на оспорване на РА, при това - едва в писмените бележки по съществото на
спора, е недопустимо, защото нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Спецификите на ревизионното производство и на производството по оспорване на РА
предполагат фактическите твърдения на администрацията да се съдържат в акт от
извънсъдебната фаза /чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК/. В този смисъл е Решение на
Върховен административен съд № 16412/03.12.2019 г., постановено по адм.д. № 8405/2019 г. Независимо от това, съдът го разглежда като едно от основанията
да не бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя, доколкото в
извънсъдебната фаза все пак са формулирани от органите по приходите и предявени
на жалбоподателя твърдения, че стоките не се използват от него, макар и като
аргументи за наличие на данъчна злоупотреба.
Спорен е и въпросът дали приходната администрация е
предоставила достатъчно обективни данни, че жалбоподателят е знаел, че с
покупките си участва в част от измама с ДДС, изразяваща се в закупуването на
стоките по изкуствено завишени цени. Жалбоподателят оспорва това твърдение като
необосновано и заявява, че цената, на която са придобити стоките, е близка до
тази, на която са закупени от доставчика по фактурите.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото
крушите/захвати за въже, предмет на процесните фактури, са родово определени
вещи, то на основание чл.24, изр.второ от ЗЗД, правото на собственост върху тях
се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова,
когато бъдат предадени. В случая не са налице данни за постигане на съгласие
между страните по сделките за предварително определяне на конкретните
количества круши/захвати за въже, поради което отделянето им от рода се
осъществява чрез тяхното предаване.
Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика
на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е
фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства,
които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката.
В конкретния случай, противно на твърденията на органите по приходите,
жалбоподателят е представил още в хода на ревизионното производство двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи, които доказват както факта на
предаването на съответните количества родовоопределени вещи - круши, т.е
прехвърлянето на собствеността върху тях от „Сантекс Ойл" ЕООД на
жалбоподателя, така и предаването на процесния принтер именно от сочения
доставчик и получаването му от жалбоподателя. Принтерът е индивидуализиран в
достатъчна степен както във фактура № 234/27.02.2017 г., така и в съставения
към нея приемо-предавателен от същата дата с посочване на вид, серия и цвят (л.383).
Приемо-предавателните протоколи са част от административната преписка и са
приложени на л.383-386 от делото. Придружителното писмо, с което те са
представени на ревизиращия екип, е входирано с № ИТ-00-3648/16.04.2018 г. на
НАП – Бургас и от съдържанието му е видно, че представените с него
доказателства са по повод връчено на жалбоподателя ИПДПОЗЛ изх.№
Р-02000217007790-040-002/28.03.2018 г. В протоколите е посочено към кои фактури
са издадени същите. Налице е пълно съответствие между вписаните в тях и във
фактурите видове, типове, технически параметри и количество стоки, поради което
протоколите необосновано и неправилно не са взети предвид от органа по
приходите. Освен това, по делото са налице достатъчно други безпротиворечиви
доказателства, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е получил
стоките, предмет на доставки по спорните фактури. Това са протоколи от
30.11.2018 г. и от 21.08.2020 г., инвентаризационен опис от 30.11.2018 г.,
съставени от длъжностни лица при НАП. Като официални свидетелстващи документи, същите
удостоверяват по безспорен начин, че в обекта на жалбоподателя са били налични
процесните круши за въже Nemag със съответните технически параметри и в
количеството, посочени в спорните фактури и в приложените към тях
приемо-предавателни протоколи. Това се установява и от представения
протокол за
извършен първоначален технически преглед на круши за стоманено въже Nemag от
05.02.2019 г.
Твърдението на органите по приходите, че тези стоки са получени от друг
доставчик, а не от „Сантекс Ойл" ЕООД, е необосновано, тъй като не се
подкрепя от събраните доказателства. Това твърдение е в противоречие както с
представените към всяка една от фактурите, кореспондиращи по видове, параметри
и количества стоки приемо-предавателни протоколи, подписани от представител на
„Сантекс Ойл" ЕООД, така и с представените доказателства за извършено
плащане по фактурите по банков път от жалбоподателя по сметка на „Сантекс
Ойл" ЕООД (заверени копия на платежни нареждания- л.375-383 от делото).
В решението по дело С-342/11 Съдът на ЕС разяснява, че когато
"доставката не е извършена между посочените във фактурите страни,
проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е
предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама,
предоставени от данъчния орган". Това негово разбиране е застъпено и в
решението по дело С-18/13, в което се подчертава, че "само по себе си, за
да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва
материална и персонална обезпеченост на доставчика или на негов подизпълнител,
нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани
или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица.
Претендираното от получателя данъчно предимство може да се откаже само при
наличието на обективни данни, че сделките са белязани с измама.
"Цитираното тълкуване сочи, че релевантна е недобросъвестността на получателя,
обусловена от преценката доколко той е знаел или е бил длъжен да знае, че
спорните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право. В тази връзка в
решението на директора на Дирекция "ОДОП" е посочено, че
упражняването на данъчно предимство по фактури, по които не е осъществена
реална доставка, предполага, че получателят е знаел, че упражнява правото
неправомерно. Както бе посочено по-горе, този извод се опровергава от събраните
доказателства – приемо-предавателни протоколи и платежни нареждания за
извършено плащане по банков път в полза на „Сантекс Ойл" ЕООД. Предвид
твърденията за относителна симулация, не са представени обективни данни, че
сделките са белязани с измама.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се
установява по безпротиворечив начин наличието и на втората предпоставка за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по
фактурите, издадени от „Сантекс Ойл" ЕООД – стоките да са придобити във
връзка с осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност.
Това предназначение на крушите се установява по безспорен начин както от
показанията на свидетеля Я. Г. Я., който детайлно е разяснил участието на
жалбоподателя като контрагент на норвежка фирма при изпитвания на крушите и
цялостната реализация на проект за мидена ферма по норвежки патент, така и от обясненията на вещото лице, извършило
основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е потвърдило
факта, че жалбоподателят има стенд за изпитване на крушите, с които работи. Свидетелят
Я. е посочил, че жалбоподателят е закупил крушите, за да бъдат положени в
линиите на мидената ферма и че независимо от отлагането, същите круши ще се
положат, макар и по друг проект по български патент. Показанията му
кореспондират и са в потвърждение с писмените обяснения, дадени от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство.
По отношение на принтера, също са
налице достатъчно писмени и гласни доказателства, които в тяхната съвкупност обосновават
извод, че той е използван във връзка с дейността на дружеството, в чийто обхват
влиза и производство на колани за укрепване на товари за камиони за
международен превоз. Естеството на тази дейност е било безспорно установено
като факт от органите по приходите още в хода на ревизионното производство, видно
от мотивите на РД. Това
естество на извършваната дейност е потвърдено в съдебно заседание и от вещото лице,
извършило основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза по делото, който дава
своето становище след извършен оглед на място и
проверка в цеха на жалбоподателя. Съдът намира за компетентно и обосновано становището на
вещото лице, че принтерът е закупен и използван в
дейността на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД за печат на
етикети за произвежданите от дружеството колани, тъй като същото кореспондира
с останалите писмени доказателства, приложени към заключението и приети като
доказателство по делото – фактура за закупен син винил от жалбоподателя с дата
12.05.2017 г., етикети, разпечатани с бяло мастило на син винил, които са заснети
и приложени от вещото лице като снимков материал към заключението на основната
експертиза, технологичен
картон за сервизиране на принтера от „Стомар 97 Бургас“ ЕООД от 11.05.2018 г. Съгласно вписаното в технологичния картон, проблемът, който е възникнал при работата на принтера, е че печатащите глави не са работили равномерно и не
са правили пълен печат, което е наложило и вземането им за ремонт, за което е
сключен и договор на 15.05.2018 г.
между „Стомар 97 Бургас“ ЕООД и дружеството-жалбоподател. Изводът на органите по приходите, че „Стомар 97 Бургас“ ЕООД е дало заключение, че
принтерът не може да бъде пуснат в действие, е необоснован и противоречи на
обсъдените по –горе доказателства. Обстоятелството, че това дружество е издало
единствено фактура за извършен преглед на принтера, но не е отразена в дневника
за покупки на жалбоподателя фактура за извършен ремонт, не означава само по
себе си, че ремонт на принтера не е извършван, в какъвто смисъл неоснователно са
наведени доводи от ответната страна. В картона е записано също, че е извършено пълнене на печатащо бяло
мастило на печатащата глава – аналог на оригинала. Предвид вписванията в
картона, фактурата за закупуване на винил, заснетите от вещото лице етикети,
преките му впечатления и експертното му становище, че с принтера е технически
възможно да се печатат както билбордове, така и етикети за коланите, произвеждани
от жалбоподателя, съдът приема, че в определен период от време принтерът е
работил, макар и не на пълен капацитет, като е бил използван за печат на
етикетите по начина, описан от вещото лице - на голям широк формат винил, след
което същите
са били нарязвани на ленти.
В ЗДДС няма въведен критерий – нито
времеви, нито количествен или качествен,
относно интензитета и ефективността, с която е ползвана придобитата стока в
дейността на получателя по облагаемата доставка. Достатъчно е същата да е с
изискуемото от закона предназначение и да е функционирала след придобиването й,
макар и не в пълен обем, което безспорно се установява от събраните доказателства. Поради това е ирелевантно обстоятелството дали и какви действия за ремонт
на принтера са били предприети от
предходния
доставчик „Хрис трейд 2015“
ЕООД и от
прекия „Сантекс – ойл“ ЕООД. Ирелевантно
е и обстоятелството, че в
конкретния момент на проверката, принтерът не е бил в работен режим.
С
оглед изложеното, съдът приема за доказано по делото, че макар и употребяван,
принтерът е използван съобразно предназначението си в дейността на дружеството-жалбоподател,
а крушите/захвати за въже са били закупени с тази цел като нови и
неупотребявани и предстои да бъдат вложени в проект, свързан с дейността му.
В производството
по настоящото дело органите по приходите, върху които е доказателствената
тежест, не успяха да докажат наличието на обективни данни, позволяващи да се
приеме, че жалбоподателят е участвал в данъчна измама, изразяваща се в закупуване
на стоките на изкуствено завишени цени. Доколкото се твърди постигнато
симулирано съгласие между страните по сделката по отношение на цената, органите
по приходите е следвало да докажат, че помежду им в действителност е била
уговорена различна по-ниска цена като елемент от привидната сделка.
Както в хода на
ревизионното производство, така и в настоящото, въпреки указанията на съда, не са
ангажирани доказателства, установяващи пазарните цени на крушите/захвати за
въже и принтера към датата на тяхното придобиване през 2017 г., поради което обективно
не е възможно да се прецени дали спрямо тях цените във фактурите се явявят
завишени. Вещото лице е посочило, че е направило неколкократни опити да намери
информация за пазарните цени на стоките към 2017 г., но без успех. Налице са доказателства,
но за цените на стоките към 2018 г.- оферта от 14.11.2018 г., предоставена на
жалбоподателя от производителя Nemag, и пазарна
оценка на принтера от 12.07.2018 г., изготвена от лицензирани оценители. Те са представени
от жалбоподателя още в хода на ревизионното производство. Цените, посочени в
офертата на производителя Nemag, са дори
по-високи от цените, посочените във фактурите (1 078 евро за 1 брой круша
размер 10 (л.34-36) и 1 252 евро за 1 брой круша размер 11 (л.36-42). Пазарната
стойност на принтера, съгласно изготвения оценителски доклад от „ДарАпро 8“ ООД
за 12.07.2018 г. е 32 000 лв. без ДДС, която е близка до цената, посочена
във фактура № 234/27.02.2017 г., на която жалбоподателят е придобил принтера.
Намерените от вещото лице оферти съдържат информация за цените на стоките,
актуални към 2020 г. - повече от три години след придобиването на процесните
стоки, поради което сравняването с тях не може да има за резултат реална и
обективна преценка, предвид динамиката на пазара. Освен това, сочените от
вещото лице оферти съдържат твърде различни цени: цената на 1 бр. круша тип 11
ЕВ на сайта на www.drillingexchange.com е 1
500 долара; съгласно оферта на „Копчев и
синове ООД цената за 1 брой от този тип круша е 1 945 лева, а за един брой
круша тип 10 ЕВ цената е 1 860 лева. За разлика от тях, офертните цени на
представителя на Nemag за България – „Импексрон“ ООД, действително
са по-ниски– 653.39 лева за круша размер 10 и 795.33 лв. за круша размер 11, но
това отново са цени, актуални към дата 04.11.2020 г. Различни са и цените в
намерените от вещото лице оферти за принтер от вида на процесния, отново актуални
към 2020 г. : 12 000 $ или 20154.48
лева за принтер в Канада, 34 760 лева - за
принтер в Индия, и 33 458 лева - за принтер в Украйна.
Съдът намира, че дори и да беше
доказано, че жалбоподателят е закупил стоките на завишени цени спрямо пазарните
към 2017 г., това обстоятелство не би могло да се приеме като доказателство, че
той е участвал в данъчна измама и/или знаел за осъществена от предходните
доставчици данъчна измама. Необходимо е да са налице обективни данни, че
жалбоподателят е знаел, че купува стоките на изкуствено завишени цени, т.е да е
знаел, че същите са били многократно префактурирани с цел изкуствено завишаване
на цената, без да е налице икономическата й обусловеност. Такива обективни
данни не са налице по делото, напротив - жалбоподателят е придобил стоките на
цени, близки до тези, на които прекият му доставчик ги е придобил от предходните
си доставчици. Твърденията на решаващия орган, че принтерът е бил неработещ и
напълно амотризиран, а крушите - употребявани, се опровергават от заключението
на основната и на допълнителната експрертиза и от останалите писмени
доказателства по делото, които бяха коментирани по-горе. Твърдението на
решаващия орган, че жалбоподателят е знаел, че принтерът не работи, не се
подкрепя от нито едно от доказателствата по делото. Напротив, използването на
принтера в дейността на жалбоподателя, макар и не на пълен работен капатицет, е
доказано по делото, независимо че не е бил реализиран скъпият ремонт според
офертата, представена от „Систем сървис“ ЕООД, на предходния доставчик на
принтера „Хрис трейд 2015“ ЕООД. При тези данни, становището на решаващия
орган, че сделката между жалбоподателя и „Сантекс – ойл“ ЕООД е била изключително
неизгодна за жалбоподателя, е необосновано.
При липса на
обективни данни, че жалбоподателят е знаел, че с покупката си участва в сделка,
част от измама с ДДС, извършена от неговия доставчик или от друг доставчик по
веригата, и предвид наличието на достатъчно доказателства, че стоките са
получени от него във връзка с дейността му, съдът намира, че отказът да му бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Сантекс
– ойл“ ЕООД, е необоснован и в противоречие с материално-правните норми. Това налага
отмяната на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен.
При този изход на делото и с
оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар, на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати договорения
и платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1896 лв, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие. Този размер е съответен на
фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за неговата прекомерност.
Предвид
направеното искане от жалбоподателя пред касационната инстанция за присъждане
на разноските и пред двете инстанции /касационната и при първоначалното
разглеждане на делото от Административен съд –Бургас/, на осн.чл.226, ал.3 АПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати внесената за образуване на адм.д.№
1726/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас държавна такса в размер
на 50 лева и договорения и платен адвокатски хонорар в размер на 1 800 лева,
съгласно представения по това дело договор за правна защита и съдействие. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя и внесената държавна такса за
образуване на адм.д.№ 4653/2020 г. по описа на Върховен административен съд в размер на 284 лева.
По
отношение на адвокатския хонорар в размер на 1 896 лева, за който адв. Киселичков,
в качеството на упълномощен представител на жалбоподателя по адм.д.№ 4653/2020 г.
по описа на Върховен административен съд,
е представил доказателства за заплащане в брой със заявление от 24.06.2020 г.
/представено след приключване на делото пред касационната инстанция/, съдът
намира, че този хонорар не следва да се присъжда. Представеният в касационното
производство от адв. Киселичков договор за правна защита и съдействие е от
17.06.2020 г., след подаване на касационната жалба на 02.03.2020 г. от друг
пълномощник на жалбоподателя – адвокат С.. Хонорарът на адв. К.е уговорен и
заплатен за процесуално представителство по адм.дело № 4653/2020 г. на ВАС и
консултации. Адвокат К. не се е явил в проведеното единствено съдебно заседание
по това дело, нито е извършвал по същото процесуални действия от името на
жалбоподателя. Не са налице данни за извършвани консултации с
дружеството-жалбоподател по повод на касационното производство, като в
представеното заявление от 24.06.2020 г. не са развити и доводи по същество
досежно основателността на касационната жалба. Наред с това, доказателствата за
тези разноски не са представени до приключване на устните състезания пред
касационната инстанция, като изрично искане за присъждането им не е направено в
депозираното на 24.06.2020 г. заявление. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че сумата от 1 896 лв. – разноски за адвокат пред касационната инстанция,
не следва да се присъжда на жалбоподателя.
С
оглед на горното, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер
на 4 030 лв., които му се дължат за производството пред касационната
инстанция и за двете разглеждания на жалбата му от двата състава на
Административен съд Бургас.
По
изложените съображения и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019 г.,
издаден от В. Х. Р. на длъжност началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, и В. В. А.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 97/12.06.2019 г. на М. В. Й.– началник отдел „Обжалване“
в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ
правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция по приходите съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019 г. на
изпълнителния директор на НАП, с който са установени задължения на „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД с ЕИК ********* за ДДС и съответните лихви общо в размер на
33 511.47 лева, от които: главница 28 667.00 лева и лихви –
4 844.47 лева за данъчни периоди: от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; от
01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.; от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г.; от
01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. и от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати
на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ бл.57, вх.6, ет.9, ап.33, представлявано от
управителя Г. Б., съдебно-деловодни разноски в размер на общо 4 030 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: