Решение по дело №6370/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1445                          07.06.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На девети май                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретар Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6370/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

              Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.Й.Д., ЕГН ********** *** против „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.С.Д. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 13.02.2018г., евентуално на чл.1, ал.3 и чл.5 от договора.

               Твърди се от ищцата, че е сключила посочения договор за заем, по силата на който й е предоставена в собственост заемна сума в размер на 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.28 %, годишен процент на разходите – 49.44 % и срок за погасяване на заема – 9 месеца. Ищцата признава, че заемният ресурс е усвоен от нея изцяло, но счита, че не дължи горепосочените лихви, както и регламентираната в специалните условия на договора такса за експресно разглеждане в размер на 236.25 лева, а като основание за това изтъква нищожността на договора и по-конкретно счита, че фиксирания годишен лихвен процент по заема от 40.28 % нарушава добрите нрави и е в разрез с изискванията на добросъвестността, което внася неравноправие в отношенията между страните. Според ищцата, уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, по-голяма от трикратния размер на законната лихва, се явява нищожна. На следващо място счита, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит не се дължи като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като същевременно представлява допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Не е налице допълнителна услуга, а се касае за фиксиран предварителен размер на печалба. Така се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя, което е в противоречие с добрите нрави. Моли се за уважаване на исковете и за прогласяване нищожността на целия договор, а при условията на евентуалност – на клаузата на чл.1, ал.3 и чл.5 от договора.

               Правното основание на предявения иск е по чл.26 от ЗЗД.

               В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове. Заявява се, че законът не предвижда ограничение за допустимия размер на договорната лихва, като кредиторът може да определи свободно цената на договора. Спазено е ограничението на ЗПК относно размера на годишния процент на разходите, който е 49.44%. Ето защо възражението за нищожност на договорената лихва е неоснователно. Отделно се заявява, че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, като му е предоставил СЕФ. Потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Подписвайки договора, ищецът се е съгласил с него, поради което не е налице нарушение на добрите нрави. Пазарът на малки кредити е силно развит и конкурентен, поради което няма риск някой от кредиторите да се възползва от монополно положение и да предоставя лихви, които не отговарят на пазара. Освен това кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс. Съдебната практика, според която договорна лихва, по-голяма от три пъти законната лихва противоречи на добрите нрави, се прилага за кредитори, които само инцидентно са предоставили заем, а не по занятие. Ответникът оспорва и искането да се прогласи нищожност на чл.5 от договора. Заявява, че неизпълнението на задължението да се даде обезпечение поставя кредитора в риск, поради което му се дължи неустойка. Не се споделя и изразеното от ищеца виждане, че клаузата на чл.1, ал.3 противоречи на чл.10а ЗПК. Услугата за експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора, поради което предвидената такса не е такса за усвояване на кредита. Не е налице неоснователно обогатяване, тъй като заплащането на таксата е свързано с осъществяване на насрещна престация от страна на кредитора, а именно предоставяне на услуга по експресно разглеждане на искането за заем. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд намира главния иск за основателен.

               Сключен е бил договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5416990/13.02.2018г. между кредитора „Вива кредит” ООД и длъжника Д.Й.Д.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 500 лева, който е следвало да се върне на общо 9 месечни погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в размер на 91.54 лева, като в нея са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.28%. Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 823.86 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 49.44%. Уговорено е в договора, че за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема се дължи такса от 236.25 лева /чл.1, ал.3/. Според чл.5, ал.1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 “Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл.3, ал.1, т.7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според чл.5, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 236.25 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 117.79 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1060.11 лева.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

               В случая в чл.5 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок  да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на представянето й. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Някои от тези условия всъщност не са нужни на кредитора, като например да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 236.25 лева /при главница от 500 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

               След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.28%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 236.25 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

               Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 236.25 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

               Горните мотиви важат и за таксата за таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, уговорена в размер на 236.25 лева. Такава такса не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

               По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.  

               Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника, че  кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е подписала договора не може да санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс не може да обоснове уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна печалба, а няма обезпечителна и обезщетителна функция.

               По горните мотиви искът е основателен, поради което следва решение, с което бъде прогласена нищожността на договора за заем.

               Доколкото главният иск е уважен, съдът не пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.

               На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение от 305 лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е получила от адв.Ф. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице. Размерът на възнаграждението е 305 лева, доколкото цената на иска 1060.11 лева, освен това съдът взе предвид и възражението за прекомерност, направено от ответника, поради което не следва в полза на адвоката да се присъжда по-висок хонорар.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищцата е освободена от такси и разноски по делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда такса от 50 лева и 100 лева разноски за експертиза.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д.Й.Д., ЕГН ********** *** против „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.С.Д., че сключеният между страните договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5416990/13.02.2018г. е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.

               ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.С.Д. да заплати на адв. Д.Л.Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с адрес гр.С. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 305 лева /триста и пет лева/.

               ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.С.Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 50 лева /петдесет лева/ такса за предявяване на иска и сумата от 100 лева /сто лева/ разноски за експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.