№ 273 от 23.11.2020 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Л. Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от Р.И.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Заповед № РД-04-1390/23.12.2019 г. на кмета на община Дупница, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 223, ал.
1, т. 8 от ЗУТ ѝ е наредено в 6-месечен срок от влизане в сила на
заповедта да премахне строеж: „Сглобяема постройка с предназначение за
живеене”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХVI-482, кв. 20 по
регулационния план на с. С., одобрен със Заповед № 511/1968 г. на председателя
на ОНС – Кюстендил, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор
65245.1.368 по кадастралната карта (КК), одобрена
със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с административен адрес: с. С., ул. „Й.А.” № **. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът – кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат З. В., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски по делото за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Р.Г. е
придобила собствеността по отношение на УПИ ХVI-482, кв. 20 по
регулационния план на с. С., представляващ ПИ с идентификатор 65245.1.368 по одобрената
КК, въз основа на договор покупко-продажба от 26.11.2014 г.,
обективиран в Нотариален акт № 50, том III, дело № 379/2014 г. по описа на
нотариус с рег. № 293 на Нотариалната камара.
Във връзка
с жалби с вх. № 94-Т-174/10.06.2019 г. и вх. № 94-Л-290/03.07.2019 г. съответно
от Т.В.Г. и Л.Д.И.-Д. за извършване на проверка относно жилищно строителство в
УПИ ХVI-482, както и писмо с вх. № 24-00-569/10.07.2019 г.
от началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол
Кюстендил служители от отдел „Устройство на територията” при
Община Дупница са извършили проверка на място и по документи на строеж: „Сглобяема
постройка с предназначение за живеене”, находящ се в горепосочения УПИ. На
17.06.2019 г. е съставен констативен протокол, в който е отразено, че в имота е
поставен фургон, върху който се изгражда дървена покривна конструкция. С писма
с изх. № 94-Р-350/19.06.2019 г. и изх. № 94-Р-410/16.07.2019 г. на Р.Г. е
указано в 7-дневен срок от получаване на всяко от тях да представи в Центъра за
административно обслужване на населението в Община Дупница документ за
собственост на имота, налични книжа и документи, и нотариално заверена
декларация относно това кой и кога е изградил процесния строеж. Писмата са
получени лично от Р.Г. съответно на 24.06.2019 г. и 22.07.2019 г., но същата не
е представила изисканите документи. При извършена проверка в Техническия архив
към дирекция „Устройство на територията” проверяващите са установили,
че за строежа не са издавани строителни книжа. В становище от 23.08.2019 г. на
главния архитект на Община Дупница е посочено, че за процесния строеж не може
да се издаде удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал. 1 от Преходните
разпоредби (ПР) на ЗУТ и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУТ. С писмо с изх.
№ 94-Р-503/30.08.2019 г., получено от Р.Г. на 04.09.2019 г., тя е уведомена, че
на 19.09.2019 г. между 14:00 и 16:00 часа в имота ще бъде извършена проверка от
служители по контрол на строителството при Община Дупница. Проверката в имота е
извършена от К.К.М.Д.Р.К.– старши специалисти ТСУ в отдел „Устройство на
територията” при Община Дупница (служители по чл. 223, ал. 2
от ЗУТ),
като Г. не е присъствала на същата. При проверката е установено, че процесният
строеж представлява сглобяема постройка, състояща се от фургон с размери 13.80
м/5.40 м, с височина 2.77 м, с приблизителна площ 75 кв. м, който е монтиран
върху бетонови колони с размери 0.26 м/0.26 м и височина 0.40 м от нивото на
бетоновата площадка с размери 15.10 м/6.80 м. Същият е покрит с дървена
покривна конструкция, която покрива и отворено входно пространство с размери
5.80 м/3.80 м, подпряна на две дървени колони, с приблизителна площ 22 кв. м,
която конструкция е с покритие от ламаринени плоскости. По фасадите на строежа
е монтирана сайдинг облицовка. Строежът е водоснабден, канализиран,
електрифициран и завършен. Същият е изграден на разстояние 0.65 м от
страничната граница с УПИ XVII-483, кв. 20 и на разстояние 0.77 м от границата
с УПИ XVIII-482, кв. 20. При тези констатации е прието, че е налице безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За констатациите от
проверката в отсъствие на Г. е съставен Констативен акт № 18/10.10.2019 г. за
започване на производство по реда на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ – за премахване на
строежа. За съставения констативен акт на Г. е изпратено уведомително писмо с
изх. № 94-Р-544/27.09.2019 г., получено от нея на 01.10.2019 г., с което тя е
поканена да се яви на 11.10.2019 г. в 14:00 часа в Община Дупница за
запознаване със същия. Г. не се е явила за връчване на акта. На 22.10.2019 г. е
съставен констативен протокол, в който е посочено, че тя не е открита на
адреса. На основание §
4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ на 22.10.2019 г. до нея е изготвено Съобщение № 18/22.10.2019 г.
за съставения Констативен акт № 18/10.10.2019 г., залепено на 22.10.2019 г. на
дворната врата на процесния имот и на таблото за съобщения в сградата на Община
Дупница. Въз основа на съставения констативен акт на 29.12.2019 г. е издадена
оспорената заповед. Същата е връчена на Р.Г. на 10.01.2020 г.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключения с вх. № 3465/24.08.2020 г. и вх. № 4431/13.10.2020 г. Вещото лице е обосновало извод, че процесният обект има необходимите функционално организирани помещения за задоволяване на жилищни нужди съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, и с оглед начина му на захващане към основата (видим отвън) представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Същият няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството без да губи своята конструктивна цялост, индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение. Изслушано в съдебното заседание на 23.10.2020 г. вещото лице заявява, че обектът е с жилищни функции, има необходимите помещения като брой и функция съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, но доколкото за него няма проектна документация, не може да отговори на въпроса дали е обект за временно обитаване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на правен интерес от оспорване и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната сглобяема постройка с предназначение за живеене представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ е пета категория, и с оглед местоположението му компетентен да разпореди премахването му като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на община Дупница или упълномощено от него длъжностно лице.
Заповедта е издадена в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. Изложените в нея мотиви съответстват на конкретното правно предписание.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта е издадена въз основа на констативен акт, който е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати в производството съществени процесуални нарушения поради нередовното връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Съдът, като съобрази, че по делото не са представени доказателства и не е удостоверено от административния орган, че Р.Г. не е открита на известния на органа неин адрес (на който преди това неколкократно са ѝ връчвани уведомителни писма в административното производство), намира, че не са били налице предпоставките за връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ и не може да се приеме, че съобщаването чрез обявление, поставено на дворната врата на процесния имот и на таблото за обяви на общинската администрация, е редовно (вж. в т. см. Определение №5571/27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2018 г., II о. и Определение №2280/20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 627/2018 г., II о.). Нередовното връчване на констативния акт обаче не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от него. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Констативният акт слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Невръчването му не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяна на заповедта само на това основание, тъй като всички възражения, които е могла да направи жалбоподателката, са направени с жалбата срещу заповедта (вж. в т. см. Решение № 13182/30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2018 г., II о., Решение № 13153/07.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 280/2019 г., II о., Решение № 4757/28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2015 г., II о. и Решение №9605/09.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2014 г., II о.).
Обжалваната заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. Правилен е изводът на административния орган, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ. Определящи за наличието на строеж са не само видът и характерът на същия, но и неговото предназначение. От данните по делото, включително заключението с вх. № 4431/13.10.2020 г. на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза в частта относно описанието на обекта, се установява, че процесната сглобяема постройка е предназначена за задоволяване на жилищни нужди – в нея са обособени дневна с кухненски бокс, две спални помещения, баня с тоалетна и складово помещение. Съдът не споделя извода на вещото лице, че в случая се касае за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като първите две от тях класифицират обектите според предназначението им, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ – съобразно конструктивните им особености. В случая обектът, описан в заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на неговото предназначение, тъй като се използва за жилищни нужди (вж. в т. см. Решение №833/20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2019 г., II о., Решение № 4607/28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2018 г., II о., Решение № 6842/08.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г., II о. и Решение № 6828/31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. №12964/2016 г., II о.).
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени по реда на закона. Безспорно е, че в случая не е изготвян и одобряван инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ от главния архитект на общината. Липсата на такива книжа определя строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За същия не са налице предпоставките за търпимост или узаконяемост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, доколкото не се спори по делото, че е изграден след закупуването на имота от Г. на 26.11.2014 г.
Обжалваната заповед е постановена в съответствие с
целта на закона. Целта на специалния закон за контрол върху строителството и
въведената с него нетърпимост към незаконното строителство обвързват органа със
задължението да разпореди премахването на незаконния строеж. В тази връзка
следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол гарантират безопасност и защита на интересите на
лицата, участващи в процеса на изпълнение на заповедта (вж. в т. см. Решение № 1301/02.02.2010
г. на ВАС по адм. д. № 10859/2009 г., II о.).
Предвид изложеното съдът намира, че Заповед № РД-04-1390/23.12.2019 г. на кмета на община Дупница е законосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Р.Г. следва да бъде осъдена да заплати на Община Дупница направените от ответника разноски по делото за възнаграждение на вещото лице в размер на 446,40 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р.И.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед №
РД-04-1390/23.12.2019 г. на кмета на община Дупница.
ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Община
Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „С.” № * , сумата в размер на 446,40 лв. (четиристотин четиридесет и шест
лева и четиридесет стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: