№ 248
гр. Горна Оряховица, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101716 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.200 KT.
Ищецът С. В. Т. твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответника Железопътна секция – Г.О. при Държавно предприятие
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (по-долу само ЖПС
Г.О.), по силата на което изпълнявал длъжността „работник поддържане на
железен път и съоръжения“ с обичайно място на полагане на труд гр.С..
Твърди, че на 26.05.2021 г. след приключване на работа по поправка на
железен път № 2 пред стрелка № 2 в гара С. по посока гара Г.О., ищецът бил
изпратен да свали сигнална табела „Работна група“. На връщане, при
движение на ищеца вляво по каменната настилка на железен път № 2,
носеният от него на рамо сигнал бил ударен от преминаващия бърз влак №
2611 С. – Варна. Твърди, че не е чул подаване на звуков сигнал и е изпълнил
точно указанията, дадени от ръководителя му. От удара ищецът паднал и
получил травматичен шок от настъпилите счупвания на горния край на
раменната кост и на долния край на лъчевата кост, при което загубил
съзнание. Твърди, че случилото се било признато за трудова злополука.
Първоначално ищецът бил приет в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ – гр.Велико
Търново, а в последствие провел лечение в Клиника по ортопедия и
травматология в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Плевен. Твърди, че му били
извършени две операции – на 03.06.2021 г. за открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, хумерус, и на 10.06.2021 г. за открито наместване на
1
фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. След изписването му е бил на
домашно лечение, като през цялото време ползвал отпуск поради временна
неработоспособност. Твърди, че в резултат на инцидента не е можел да
извършва самостоятелно движения и към момента изпитва затруднения в
придвижването. Твърди, че получените увреждания му попречили да живее
пълноценно и нормално, изпитвал постоянна болка и дискомфорт, а
възстановителният процес бил продължителен и съпътстван с болки и
страдания. Твърди, че за извършеното лечение – операции, болничен престой
и медикаменти, заплатил разходи в общ размер 4 843 лв. Признава, че
получил обезщетение за неработоспособност от държавното общестевено
осигуряване и застраховател по застраховка „Трудова злополука“. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 4 843 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата от 50 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, и двете причинени от трудова
злополука от 26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до
изплащането на сумите. Претендира присъждане на сторените разноски и
присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл.38 Задв.
С протоколно определение от 10.03.2023 г., влязло в сила на 18.03.2023
г., е допуснато изменение на размера на иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди – от 4 843 лв. на 4 738 лв. и производството в частта
за разликата е прекратено поради десезиране на съда.
Ответникът ЖПС Горна Оряховица признава съществуването на
трудово правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, както и че
инцидентът от 26.05.2021 г. бил признат за трудова злополука. Твърди, че на
посочената дата работна група, включително ищецът, работила по ремонт на
железния път по ниво в района след стрелка № 2 в гара С.. Преди започване
на работа бил проведен инструктаж, в който били посочено, че при идващи
жп возила, работниците следва да се отдръпнат на минимум два метра. След
приключване на работа ищецът бил изпратен да свали сигналите за „работна
група“ след преминаване на бърз влак № 2611 С. – Варна, като му е указано
как да се придвижи и да внимава за преминаващи жп возила. На същата дата
влак № 2611 е потеглил от гара Горна Оряховица в 14:23 часа и се е движил
по път № 2 в междугарието Джулюница – С.. При приближаване на входния
сигнал на гара С. със скорост 60 км/ч в циркулярната крива с радиус 800 м. и
видимост около 250 м., локомотивният машинист забелязал ищеца, който
носил на рамо метални сигнални указатели. Той се движил с гръб към влака,
до баластовата призма, вляво от железния път, но на разстояние, нарушаващо
габарита на подвижния железопътен състав. Машинистът подал многократно
звуков сигнал, но ищецът не реагирал, поради което екстремно задействал
спиране и скоростта на влака намалила от 60 км/ч до 0 км/ч за 200 м. и влакът
спрял в 14:43 часа. Въпреки това предната част на локомотива се ударила в
сигналните табели, при което ищецът бил отхвърлен на около 2 м. вляво от
железния път, в зоната на банкета. Ищецът бил в съзнание и контактен,
установено било счупване на две места в областта на дясната раменна кост.
2
Ответникът счита, че ищецът е допуснал груба небрежност, движейки се в
строителния габарит на железопътната инфраструктура – до баластовата
призма на железния път, и нереагирайки на подадения звуков сигнал.
Оспорва, че ищецът не е могъл да извършва самостоятелно движения няколко
месеца, както и продължително и интензивно негативно повлияване върху
психиката. Твърди, че всички последици от инцидента отшумели в рамките
на отпуска поради временна неработоспособност. Възразява, че разходите за
медицински транспорт до лечебно заведение и избор на екип не са в пряка
връзка с причинените увреждания и не следва да бъдат възстановявани.
Счита, че от дължимото обезщетение следва да бъдат приспаднати
получените обезщетения от държавното обществено осигуряване и по
задължителна застраховка „Трудова злополука“. Счита, че ако бъде
присъдено обезщетение за причинени неимуВъзразява, че при евентуално
уважаване на иска, обезщетението за забава следва да се присъди от датата на
депозиране на исковата молба, а не на трудовата злополука. Моли
предявените искове да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени
съответно сторените в производството разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от документите в трудовото досие се
установява, че страните са в трудово правоотношение от 14.06.1983 г.
Съгласно последната длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца
длъжност „работник по ремонт и поддръжка на железния път и
съоръженията“, задълженията му, свързани със здравословните и безопасни
условия на труд, освен познаване на общите и специфичните за дейността
изисквания, били да е запознат и да спазва конкретните правила за безопасна
работа, регламентирани в ежедневния инструктаж. От трудовото досие на
ищеца е видно, че до 2017 г. включително, заключението от периодичните
ежегодни медицински прегледи било, че няма медицински противопоказания
и че ищецът може да изпълнява длъжността си. През 2018 г. и 2020 г. на
ищеца не били провеждани периодични медицински прегледи. При
проведените на 09.04.2019 г. и на 09.04.2021 г. прегледи било дадено
заключение, че ищецът може да извършва работата при определени условия –
провеждане на лечение, за което бил насочен към общопрактикуващ лекар.
През месец април 2021 г. на ищеца бил проведен периодичен инструктаж, в
т.ч. и за спазване на правилата за безопасна работа при обхождане от едно
лице и работа самостоятелно по железен път в района на жп. гара (т.9),
придвижване в района на жп. гара и междугарие – начин и правила (т.11) и
изрично (т.12) – при приближаване на подвижден железопътен състав – да се
отстранява встрани от железния път с лице към идващото возило при двойна
жп линия – на 4 м., а при единична – на 2 м. Свид.А.А. – ръководител на
работната група на ищеца, посочва, че по принцип ищецът бил тих и
затворен, имал забавени реакции и не реагирал веднага на зададени въпроси.
3
Никой от колегите на ищеца или ръководителя му не е виждал ръцете на
ищеца да треперят преди инцидента и не знае за неизпълнение на дадените му
задачи.
Не се спори, че на 26.05.2021 г. работна група на ищеца извършвала
работа по ремонт на железния път по ниво в района след стрелка № 2 (първа
входна стрелка) в гара С.. От извлечението от книгата за ежедневен
инструктаж и свидетелските показания се установява, че преди започване на
работа, свид.А. провел ежедневния инструктаж, при който били дадени
изрични разяснения за начина на движение по железния път – движението да
се осъществява по перон и обход и при идващи жп возила да се подава
сигнал. За дежурен сигналист в този ден бил определен ищецът.
След приключване на работата свид.А. възложил на ищеца да свали две
табели, служещи за сигнализация на ремонта. Предупредил го, че по железен
път № 1 предстои да премине бърз влак № 2611 от С. за Варна, поради което
му казал да изпълни задачата след преминаването му (показанията на свид.А.
и свид.П.). Влакът в този ден закъснял с 15-20 минути и се движел по железен
път № 2, вместо както обичайно по железен път № 1, за което работната група
не била уведомена. Ищецът започнал изпълнение на задачата преди
преминаване на влака. Отишъл до мястото, на което били поставени табелите,
взел ги на рамо и тръгнал на обратно, движейки се по баластовата призма
вляво от железен път № 2.
При приближаване на входния светофор на гара С. в циркулярна крива с
радиус 800 м. свид.Д. – локомотивен машинист, видял ищеца, движещ се с
гръб към композицията. При преминаване през входния светофор,
машинистът подал звуков сигнал, обозначаващ навлизане в гарата, и
продължил да подава звуков сигнал за ищеца, но той не реагирал. Когато
намиращите се на жп гарата свид.А. и свид.П. чули звуковия сигнал,
започнали да ръкомахат и викат на ищеца, но реакция отново не последвала.
Свид.Д. предприел екстрено задържане и скоростта на движение на
композицията започнала да намалява, но въпреки това последвал удар между
предна лява част на локомотива и носените от ищеца табели. В резултат на
това ищецът бил отхвърлен на около 2 метра от железния път в зоната на
банкета. Влакът преустановил движение до стрелка № 2 на гара С..
Разстоянието между входния светофор и стрелка № 2 било общо 281 м.
(протокол за оглед по досъдебното производство).
Свид.А. и свид.П. разясняват, че движението на работници следва да се
извършва не по баластовата призма, а по банкета на железния път, но някои
работници минавали по баластовата призма заради тревата по банкета.
Свид.Д. сочи, че в деня на инцидента банкетът е бил проходим, като същото
се установява и от фотоалбума към протокола за оглед по досъдебното
производство.
Съдът изгради фактическите си изводи за начина на настъпване на
произшествието въз основа на писмените доказателства, в т.ч. и съдържащите
4
се в досъдебното производство, и свидетелските показания, които
безпротиворечиво помежду си установяват дадените указания за изпълнение
на задачата, посоката, мястото и начина на придвижване на ищеца, реакцията
на машиниста и обстоятелствата, във връзка с движение на влака по железен
път № 2. Единствените противоречия в показанията касаят точните
разстояния между стрелка № 2, входния светофор и мястото, на което бил
ищецът, но съдът изгради фактическите си изводи за това въз основа на
протокола за оглед по досъдебното производство и удостоверените в него
измервания. Като несъществени съдът оценява разминаванията в
доказателствения материал относно точния час на инцидента, тъй като
безспорно всички те касаят процесния случай.
Свид. П. отишъл на мястото, където лежал ищеца. Той бил в съзнание и
контактен, но дезориентиран, казал че изпитва болка. Свидетелят видял, че
дясното рамо на ищеца е подуто, но нямало кръв. След около половин част
пристигнала линейка и ищецът бил откаран в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД–
Велико Търново, където бил приет с травматичен шок. Според изясненото
при изслушвана на съдебно-медицинската експертиза това е състояние на
общо страдание на организма, предизвикано от политравма, характеризиращо
се с влошени жизнени показатели – кръвно налягане, дишане, пулс,
сатурация, електролитно съдържание на кръвта. Направеният скенер на
главата и тялото не установил травми на главата или увреждане на вътрешни
органи. При рентгрнография се установили диафизарна фрактура на десен
хумерус (раменна кост) и фрактура в дисталната трета на десен радиус на
дясна гривнена става (китка). Вечерта свид.Д. отишъл в болницата да предаде
личните вещи на ищеца и разговарял с него. Ищецът се извинил и казал, че е
направил грешка. От издадената епикриза е видно, че била направена гипсова
имобилизация и на 31.05.2021 г. бил изписан поради желание на близките за
продължаване на лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен. На
същата дата ищецът заплатил сумата от 29 лв. – за престой за 5 леглодни по
5,80 лв. на ден (удостоверение от 31.05.2021 г. от МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“
АД– Велико Търново и фискален бон № 0018277/31.05.2021 г.). Видно от
фактура № 18/31.05.2021 г. с фискален бон № 0000515/31.05.2021 г., за
медицински транспорт до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен ищецът
заплатил на „Медтранс“ ЕООД сумата от 240 лв.
В МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен били извършени две
операции – на 03.06.2021 г. – за наместване на фрактурата на раменна кост с
вътрешна фиксация, при която била обработена и лацеро-контузна рана в
задна лакътна област, и на 10.06.2021 г. – за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на лъчева и лакътна кост с гипсова имобилизация за 14
дни. На 14.06.2021 г. ищецът бил изписан с препоръки за домашна терапия –
превръзки през 3 дни при нужда, сваляне на конци по предписание на
водещия амбулаторното лечение, ненатоварване на крайника за 4 месеца и
продължаване на антикоагулантна профилактика за 30 дни. На същата дата
били заплатени 200 лв. за двете операции (сет травма крайници – фактура №
5
**********/14.06.2021 г. с фискален бон № 00018600034/14.06.2021 г.) и
общо 929 лв. за избор на екип и потребителска такса за пет дни (фактура №
**********/14.06.2021 г. с фискален бон № 00018620036/14.06.2021 г.).
Заплатени били и ползваните при двете операции медицински консумативи
(голямофрагментна LCP-DCP плака – 1 560 лв. съгласно фактура №
**********/14.06.2021 г. с фискален бон № 00018610035/14.06.2021 г. и
заключваща плака за дистален радиус – 1 700 лв. съгласно фактура №
**********/14.06.2021 г. с фискален бон № 00018590033/14.06.2021 г.).
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза проведените
операции отговарят на правилата за добра медицинска практика и
медицинските стандарти в ортопедичното лечение, скъсили са значително
възстановителния период и в резултат са избегнати по-късни усложнения.
Разходите за ползваните импланти не се покриват от НЗОК на територията на
Република България.
С разпореждане № 5104-04-38/14.06.2021 г. на ТП на НОИ – Велико
Търново случилото се било признато за трудова злополука, като били
изложени мотиви, че съставлява внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка с извършваната от ищеца работа.
От представените болнични листи се установява, че ищецът бил в
отпуск поради временна неработоспособност 171 дни от датата на
злополуката – 26.05.2021 г. до 11.11.2021 г., когато трудовото
правоотношение било прекратено поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. За посочения период ищецът получил
обезщетение от държавното обществено осигуряване общо 5 527,36 лв.
(удостоверение изх.№ 004-00146519/01.02.2023 г. на ТП на НОИ – Велико
Търново).
От свидетелските показания се установява, че след изписването на
ищеца от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен, членовете на семейството
на свид.И.К. – първа братовчедка на бащата на ищеца и най-близка негова
роднина, започнали да се грижат за ищеца. Свидетелката, синът й и съпругата
му – свид.С.К., приели ищеца в дома си, също в с.П., защото в неговия дом
нямало подходящи условия – нямало вода, тоалетна, нямало условия да
приготвя храна, а и той живеел сам. Докато ръката му била гипсирана – за две
седмици, синът на свидетелката къпал и обличал ищеца. В периода след
изписването, ищецът не приемал лекарствени медикаменти, можел сам да се
придвижва и не ползвал помощни средства. След като гипсът бил махнат,
ищецът се върнал да живее в своя дом, но прекарвал деня си в къщата на
майката на свид.К.. Двете свидетелки ежедневно приготвяли и носили храна
за двамата. На 24.09.2021 г. на ищеца били извършени две рентгенографии в
МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД– Велико Търново – на гривнена става и на
раменна става, за което били заплатени общо 80 лв. (фактура №
**********/24.09.2021 г. с фискален бон № 0028201/24.09.2021 г.).
Около един месец след пенсионирането си, ищецът започнал да слабее,
6
макар, че се хранел добре. Семейството на свид.К. забелязало това и завело
ищеца на лекар, но проблем не се открил. Предписани били таблетки за
кръвно налягане и за оросяване, както и мазила заради подуване на краката.
Ищецът продължавал сам да ходи до магазина и да взема пенсията си, но
хората в селото започнали да правят забележка на свид.И.К., че ищецът има
нужда от постоянен придружител, защото спирал насред шосето без да се
пази от автомобилите и си носил пенсията в ръка. По тази причина свид.К.
започнала да приготвя храна за ищеца три пъти на ден, а нейният син
получавал пенсията и му плащал сметките. Синът на свидетелката къпал и
веднъж седмично бръснел и подстригвал ищеца.
Свид. И.К. и С.К. установяват, че към момента ищеца рядко излиза от
дома си, разчита само на храната, която му се носи, не може да се обслужва
сам, отслабнал е много, трудно говори и заеква.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза, на
26.05.2021 г. ищецът е получил травматичен шок, предизвикан от множество
травми на главата, тялото и крайниците; мозъчно сътресение; закрита
фрактура на диафизата на дясна раменна кост, фрактура на дясната гривнена
става дистален радиус и процесус стилоидеос на улната с дислокация;
декулман травматик по типа Морел-Лавале на десен глутеус и дясно бедро и
множество травми по тялото и крайниците, които могат да бъдат получени в
резултат на удар на носените от ищеца табели с локомотива на влака, от което
да е последвало падане върху твърда неравна повърхност. Дава се
заключение, че обичайният период за пълно възстановяване при подобни
травми е от 6 до 9 месеца. В дните от болничния престой в МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ АД– Велико Търново състоянието на ищеца било опасно за
живота. При изслушване на експертизата, вещото лице уточнява, че нито една
от посочените травми самостоятелно не води до опасност за живота, но
такава е била налице поради едновременното им проявление. Вещото лице
уточнява, че през първите 2 месеца болките са били с висок интензитет, след
което започнали да намаляват, като и до момента ищецът продължава
периодично да изпитва болки. Съгласно заключението, през първите два
месеца се налагало придвижване с помощни средства, а до шестия месец
движението на дясната ръка било затруднено в раменната и гривнената става.
При прегледа за нуждите на експертизата – на 10.02.2023 г., вещото
лице констатирало увредено общо състояние на ищеца, трудно осъществяване
на контакт с него, забавени мислене, реакции, говор и походка, което се
дължи на болест на Паркинсон. За пръв път това заболяване било
констатирано при ищеца през месец август 2022 г., когато при преглед от
невролог са установени ригидно повишен мускулен тонус в четирите
крайника, тремор в покой на лявата ръка, говор – дисфоничен, походка –
флексорентип, брадикинезия (забавено движение), брадимимия (забавен
говор), брадипсихия (забавено мислене), които симптоми съставляват развита
клинична картина на болест на Паркинсон. До момента на диагностициране
на заболяването ищецът не е посещавал общопрактикуващия си лекар или
7
специалист, не е извършвал прегледи, консултации или лечение. По тази
причина – липса на обективни данни за здравословното състояние на ищеца
преди инцидента и непосредствено след него в неврологичен аспект, вещото
лице не може да даде заключение дали и до каква степен случилото се е
отключило и/или довело до развитие на заболяването. При същия преглед са
установени леко функционално ограничение във флексията на горния десен
крайник и екстензията на гривнената става до 45-50°, както и възстановен
обем на движенията в раменната става. Така вещото лице заключава, че е
настъпило пълно възстановяване на функцията на десен горен крайник, но е
налице типична клинична картина на развиваща и задълбочаваща се болест
на Паркинсон, въпреки провежданото лечение. Не може да бъде дадено
категорично заключение, че болестта на Паркинсон е причинена от травмата.
Като най-вероятно вещото лице определя ищецът да е имал скрити
предразполагащи симптоми, а след травмата и операциите, в т.ч. и по време
на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, да настъпил
тласък и прогресиране на заболяването. В тази връзка се уточнява, че не може
да се установи с каква скорост би протекло заболяването ако не се беше
случила травмата, нито дали заболяването е започнало и в какъв период след
травмата.
Съдът не намира, че давайки заключение относно болестта на
Паркинсон, вещото лице е излязло извън поставените задачи. Напротив –
възложено му е за нуждите на експертизата да извърши личен преглед на
ищеца, а неговото здравословно състояние към момента се определя основно
от симптомите на тази болест. При тази констатация е явно, че пълнотата на
заключението по задача № 1 предполага обсъждане на въпроса с причинната
връзка между състоянието на ищеца в момента и травмите, причинени
непосредствено от злополуката.
От застрахователна полица № **********Р0000557/15.12.2020 г. с общи
условия по задължителна застраховка „Трудова злополука“, договор №
6452/14.05.2019 г. и извлечение от справка за персонала, подлежащ на
задължително застраховане се установява, че ДП Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ сключило със ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ групова задължителна застраховка „Трудова злополука“ за
застраховани 10 884 служителя, в т.ч. и ищецът, с период на застрахователно
покритие календарната 2021 г. и покрити рискове смърт, трайно намалена
работоспособност, временна неработоспособност, медицински разходи и
разходи за следболнично възстановяване. Съгласно полицата и договора при
временна неработоспособност се изплаща, на работника или служителя се
изплаща процент от брутното трудово възнаграждение в зависимост от
продължителността на загубената работоспособност (от 3 % за над 10 до 30
календарни дни до 10 % за над 121 календарни дни), подлежат на
възстановяване реално направени медицински разходи с лимит до 500 лв. на
календарна година и при следболнично възстановяване – също реално
направени медицински разходи с лимит до 500 лв. на календарна година. Не е
8
спорно, а и от писмо изх.№ 207/21.02.2023 г. на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ се установява, че на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение от 792,82 лв. по покритието „временна неработоспособност“.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на парични обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на работника или
служителя при трудова злополука. Основателността им е предоставена от
установяване на съществуването на трудово правоотношение между страните
към момента на настъпване на трудовата злополука; внезапно увреждане на
работника през време, във връзка или по повод на изпълнение на трудовите
задължения, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
което му е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт (настъпване на трудова злополука) и
извършване на разходи и претърпени неимуществени вреди, причинени от
трудовата злополука.
Осъществяването на първата от посочените предпоставки не е спорно
между страните – към 26.05.2021 г. ищецът е заемал длъжност „работник по
ремонт и поддръжка на железния път и съоръженията“ при ответника. Не е
спорно също, че на посочената дата – по време на работа, при изпълнение на
задача да свали две табели, служещи за сигнализация на извършвания от
работната група ремонт, ищецът носил на рамо табелите, които били ударени
от преминаващ влак, както и че това довело до отблъсване и падане на ищеца,
причинило счупвания на дясната му ръка и множество травми по главата и
тялото. Не е спорно също, че описаното било признато по надлежния ред за
трудова злополука. За осъществяване на обсъжданата предпоставка е без
значение работодателят е изпълнил задължението си да осигури безопасни и
здравословни условия на труд, в т.ч. и дали е осигурено уведомяване на
работната група или ръководителя й по кой железен път предстои да премине
жп возило. Уредената в чл.200 КТ отговорност на работодателя е обективна и
безвиновна – той носи риска от травматично увреждане на работника дори и
при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката (арг.
от чл.200, ал.2 КТ) и може да бъде освободен от задължението за обезвреда
само при умишлено самоувреждане, каквото ответникът не твърди. Спорът по
делото е концентриран върху наличието на причинно-следствена връзка
между трудовата злополука и част от настъпилите увреждания на здравето и
извършените разходи. Едва след разрешаването на тези въпроси следва да се
разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетенията, включително
дали и до каква степен увреждането се дължи на проявена от ищеца груба
небрежност.
Както по-горе бе посочено, страните не спорят, че в резултат на
отблъскването и падането на земята, ищецът счупил дясната си ръка в
9
областта на раменната, лъчевата и гривнената става, както и че получил
травми по тялото, главата и крайниците. Съгласно заключението по
експертизата няма данни от медицинската документация ищецът да е губил
съзнание, както се твърди в исковата молба. Макар ищецът да е бил
диагностициран с болест на Паркинсон преди предявяване на иска, той не е
въвел твърдения тя да е била причинена, повлияна или изобщо свързана с
трудовата злополука. По тази причина болестта на Паркинсон не може да се
счете за новонастъпило обстоятелство или ексцес, което да оправдае
позоваването на нея едва с писмената защита. Такова отклонение от общия
принцип на диспозитивното начало не би имало опора в закона, поради което
съдът не може да вземе предвид този осъществен, но невъведен от ищеца
факт. Допълнително следва да бъде посочено, че между момента на
диагностициране на заболяването от невролог (август 2022 г.) и извършването
на прегледа от вещото лице (февруари 2023 г.), няма разлика в описаната
клиничната картина, въз основа на която да се обоснове качествена промяна в
състоянието на ищеца. По тези съображения са без значение въпросите
относно причинната връзка между травматичните увреждания и
заболяването, на които и категоричен отговор данните по делото не
позволяват да се даде.
Установените травматични увреждания причинили на ищеца
травматичен шок – състояние, при което едновременното получаване на
множество травми влошава жизнените показатели и би могло да доведе до
смърт. Тази опасност преминала след 5 дни, когато жизнените показатели
били стабилизирани, но болките продължавали да са интензивни през
следващите два месеца. Ищецът претърпял последователно две операции на
дясната си ръка и гипсова имобилизация на крайника за 14 дни, като пълно
възстановяване настъпило между шестия и деветия месец след злополуката.
Към момента обемът на движенията в раменната става е възстановен, налице
е леко функционално ограничение във флексията на ръката и екстензията на
гривнената става, като периодично ищецът изпитва болки. Макар да не се
установиха конкретни проявления на негативни емоции и психични
изживявания на ищеца, травматичното увреждане всякога причинява
физиологична болка и страдание, поради което искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз
основа на обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и
последиците от него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на
ВС). В конкретния случай съобразими при определянето му са вида и
характера на телесното увреждане (травматичен шок с опасност за живота,
причинен от счупване на дясната ръка в областта на раменната, лъчевата и
гривнената става, множество травми по крайниците, главата и тялото); вида
на лечението и характера на манипулациите (необходимост от овлядяване на
жизнените показатели, гипсова имобилизация, две операции с период между
10
тях от една седмица, последваща гипсова имобилизация за 14 дни);
продължителността на търпенето и интензивността на болките и страданията
(пълно възстановяване за период от 6-9 месеца след настъпване на травмата,
от които първите пет дни – с опасност за живота, а първите два месеца –
силни по интензитет болки; без усложнения при възстановяването); възрастта
на ищеца (на 58 години при получаване на увреждането); отражението на
последиците от телесното увреждане върху обичайния ритъм на живот
(отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 171 дни, през
които 20 болничен престой, а следващите 14 – невъзможност ищеца да се
самообслужва; необходимост от пътуване го гр.Плевен за контролни
прегледи); отражението върху психиката и емоционалния свят на ищеца (не
се установи). Анализът на тези обстоятелства, взети в тяхната съвкупност,
налагат съобразяване от една страна на начина и степента на засягане на
здравето на ищеца – причинена временна опасност за живота и необходимост
от оперативно лечение, имобилизация и ограничения в двигателния режим,
невъзможност ищецът да си служи продължително време с дясната ръка,
което причинило физически болки и страдания, в началото – с висока
интензивност. От друга страна следва да бъде съобразено, че увреденият
крайник е бил физиологично възстановен в рамките на нормалната
продължителност на този процес без каквито и да е усложнения в лечението и
възстановяването, но не може да бъде отчетено соченото от ответника
обстоятелство, че ищецът не е имал семейство. При преценка на посочените
обстоятелства, съдът счита за определящи едновременното настъпване на
множество травми, временната опасност за живота и извършването на две
операции на дясната ръка. С оглед посоченото съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за обезвреда на причинените
физически болки и страдания следва да се отмери на 45 000 лв. Такъв размер
на обезщетението е съответен на легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото не
само държи сметка за тежестта на травматичното увреждане,
продължителността на възстановяването, неблагоприятно отражение върху
живота на ищеца, а и съобразява икономическите условия в страната към
момента на настъпване на увреждането – 26.05.2021 г., в условията на
пандемията от коронавирусна инфекция, висока инфлация, икономическа и
политическа криза в страната.
Установи се, че лечението на ищеца в двете лечебни заведения
наложило извършване на разход за заплащане на болничен престой (29 лв.),
медицински транспорт (240 лв.), две операции (200 лв.), избор на екип (900
лв. и потребителска такса от 5,80 лв. за 5 дни – 29 лв.), медицински
консумативи импланти (общо 3 260 лв.) и последваща рентгенография на
увредения крайник (80 лв.). Неоснователно ответникът възразява, че
медицинският транспорт и изборът на екип не следва да бъдат включени в
размера на разхода. Предвид състоянието на ищеца към 31.05.2021 г., до
която дата бил с опасност за живота, транспортирането със специализиран
транспорт между двете лечебни заведения съставлява разумен разход,
11
наложителен за обезпечаване на евентуално влошаване на жизнените
показатели по време на пътуването. Това, че същият е осъществен от приятел
на сина на свид.И.К. (свидетелските й показания), няма отношение към този
извод. Действително, услугата „избор на екип“ е уредена като допълнителна в
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като за
предоставянето й пациентът следва да попълни писмено заявление. Липсата
на представено такова по делото не води на извод, че услугата не е
предоставена, както претендира ответника. Съгласно чл.24б от Наредбата и
видно от примерния образец-Приложение към чл.25, ал.1 от Наредбата,
подписването на този документ удостоверява знанието на пациента за цената
на дейността, която предстои да се извърши и цената на допълнителната
услуга. Услугата „избор на екип“ действително не е уредена като
задължителна, тя е допълнително право, установено в полза на пациента, чрез
което се осъществява правната възможност да избере своя лекар или екип.
Извършените допълнителни разходи за осъществяване на този избор са
присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Нито тази такса,
нито разходите за медицински транспорт, съставляват луксозни разноски,
каквито например биха били тези по чл.24а, ал.1, т.1 или т.2 от Наредбата – за
подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя
на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ.
Така на обезщетяване подлежат всички посочени по-горе разходи за
извършване на медицински манипулации и разходите, свързаните с тях, в общ
размер 4 538 лв.
Ответникът своевременно е въвел възражение за допусната от ищец
груба небрежност, основано на твърдения за нарушаване на правилата за
движение по дължината на железния път и липса на реакция при подаден
звуков сигнал от локомотивния машинист. Основателността на възражението
е предпоставено от установяване на проявена груба небрежност – неполагане
на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
В случая, при изпълнение на задачата, ищецът нарушил както
нормативно установените правила на Наредба № 13/30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт (по-долу Наредба № 13/2005 г.), така и указанията в проведените
периодичен и ежедневен инструктаж, но и елементарните житейски правила
за безопасност. Движейки се до баластовата призма, вместо по банкета на
железния път, ищецът допуснал нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба №
13/2005 г., регламентиращ, че придвижването в междугарие се извършва
встрани от пътя на разстояние над 2 метра от крайната релса. Явно е, че
разстоянието между железния път и ищеца е било по-малко от два метра,
доколкото в противен случай не би имало съприкосновение между табелите и
локомотива. Не е извинително соченото от ищеца, че очаквал влакът да мине
по железен път № 1, защото цитираното правило важи за всеки железен път,
дори и за този, по който не се очаква преминаване на жп возило. Не е
12
извинително също, че и други работници извършвали това нарушение,
защото това нито оправдава поведението на ищеца, нито има връзка със
злополуката. Налична растителност, други препятствия или каквато и да е
причина за невъзможност за движение по банкета, не се установиха.
На следващо място ищецът не е спазил предписанията на чл.28, ал.1 от
Наредба № 13/2005 г. при приближаване на жп возило да се отръпне извън
габарита и по възможност на разстояние над 4 м, без да застава в габарита на
друг коловоз или път, което е и възпроизведено в периодичния инструктаж с
допълнително указание да застане с лице към возилото. Ищецът е имал
обективна възможност да възприеме и е възприел приближаването на влака в
гръб (показанията в досъдебното производство), както и да чуе звуковия
сигнал, щом като той е бил възприет от намиращите се по-далеч негови
колеги. Не се твърди да е налице някаква физиологична невъзможност у
ищеца да чуе сигнала от намиращия се непосредствено зад него локомотив.
Данни за такава не могат да бъдат установените от свидетелските показания
забавени реакции да отговори на зададени му въпроси, защото няма
отношение към слуха му. Неоснователно се сочи, че поради кривата ищецът е
нямал видимост към колегите си, докато ръкомахали и викали към него за да
отчете опасността. Свид.П., описвайки ситуацията, посочва, че ищецът вървял
с наведена надолу глава, а щом е възприел това, явно е съществувала
обективна възможност ищецът също да ги види.
Случилото се е можело да бъде избегнато и само при съблюдаване на
общоважимите житейски правила за собствена безопасност. Ищецът на първо
място е знаел, че предстои скорошно преминаване на влак (всички
свидетелски показания и извънсъдебното признание в разпита по досъдебното
производство), но не е изчакал преминаването му преди да започне
изпълнение на задачата. Такова не само би следвало да е нормалното, разумно
и адекватно поведение в тази ситуация, но и същото му било изрично указано
от ръководителя. На следващо място, при възприемане на въздушна струя от
приближаващо в гръб жп возило (разпита на ищеца в досъдебното
производство) и чувайки звуков сигнал, ищецът дори не се е обърнал. За
посоченото не може да бъде извинителна увереността му, че влакът се движи
по път № 1 и подава сигнал за навлизане в гарата. Първо, усещането на
въздушната струя за всеки човек би означавало опасност от непосредствено
предстоящ удар, а движението на влака по другия железен път не изключва (а
дори предполага) движение на други жп возила по път № 2. Второ, звуковият
сигнал бил продължителен, което всички свидетели-очевидци възприели като
сигнал, подаден именно за отместване на ищеца от железния път. Знаейки
къде и в каква обстановка се намира, ищецът не би следвало да игнорира нито
въздушната струя, нито звуковия сигнал, а още по-малко едновременното им
осъществяване. За преценка на поведението на ищеца е без значение дали има
предходни нарушения на трудовата дисциплина, защото те не се отразяват на
допринасянето за конкретния резултат.
Действително, както ищецът сочи, не всяко нарушение на правилата за
13
безопасност или трудовата дисциплина съставлява груба небрежност, а само
това, в което работникът проявява липса на елементарно внимание, старание,
пренебрегване на основни правила. Съдът намира, че описаното до тук е
проявление именно на такова поведение. Трудовата злополука е настъпила
при липса на проявено и най-малко внимание от страна на ищеца и поради
пренебрегване на основни норми за безопасност, за съблюдаване на които
дори не е необходимо познаване на специалната уредба или провеждане на
конкретен инструктаж. При преценяване на тежестта на факторите, довели до
злополуката, съдът счита, че превес имат тези, свързани с поведението на
ищеца. Злополуката не би настъпила нито ако ищецът бе изчакал
преминаването на влака, нито ако се бе движил по банкета, нито ако бе
реагирал на звуковия сигнал. Тя нямаше да настъпи и ако влакът се бе движил
по железен път № 1 или ръководителят на групата бе уведомен, че влакът в
този ден ще се движи по железен път № 2, но и за двете не отговаря
работодателят. С оглед изложеното съдът намира, че размерът на дължимите
обезщетения следва да бъде намален поради допринасяне за настъпване на
трудовата злополука с допуснатата от ищеца груба небрежност в степен 70 %.
Колкото и висока да е степента, в която ищецът е допринесъл за настъпване
на резултата, въз основа на допуснатата от него груба небрежност,
ответникът не може да бъде изцяло освободен от отговорност, както се
претендира. Вече бе споменато, че той може да се освободи от задължението
за обезвреда изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от
пострадалия – чл.201, ал.1 КТ.
Така с оглед изложеното, на ищеца се следва заплащане обезщетение за
причинени неимуществени вреди от 13 500 лв. и на имуществени вреди – от
1 361,40 лв. Същите следва да бъдат намалени съгласно чл.200, ал.3 и ал.4 КТ
с платеното обезщетение от общественото осигуряване и застрахователно
обезщетение, като неоснователни са доводите на ищеца, че нормите се
отнасят само за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Видно от текста на
разпоредбите, те намират приложение както за имуществени вреди
(претърпени загуби и изрично пропуснати ползи), така и за неимуществени
вреди. Дължимото обезщетение по смисъла на съгласно чл.200, ал.3 КТ
съставлява сбора на имуществените и неимуществените вреди, от който
следва да се приспаднат получените обезщетения (Решение № 77/13.04.2018
г. по гр.д. № 2735/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 29/28.07.2022 г. по
гр.д. № 1478/2021 г. на IV Г.О. на ВКС). Така в случая сборът на двете
дължими обезщетения е 14 861,40 лв., който след намаляване с получените
обезщетения от държавното обществено осигуряване и по застраховка
„Трудова злополука“ – общо 6 320,18 лв., остават дължими общо 8 541,22 лв.,
от които 7 758,79 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и
782,43 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди.
Заплащането на посочените суми се следва на ищеца, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва от датата на настъпване на
14
трудовата злополука, тъй като и при обезщетяване на вреди по чл.200 КТ
намират приложение общите правила на отговорността при непозволено
увреждане, в това число принципът обезщетенията да са изискуеми и
лихвоносни от момента на настъпване на вредата (Решение № 578/19.10.2010
г. по гр.д. № 603/2009 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 2/27.02.2018 г. по гр.д.
№ 2303/2017 г. на III Г.О. на ВКС).
Изложеното до тук води на извод за частична основателност на всеки от
двата иска съответно до 7 758,79 лв. от 50 000 лв. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и 782,43 лв. от 4 738 лв. за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудовата злополука.
Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, като бъдат
отхвърлени съответно в останалите части.
По присъждане на направените разноски:
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски в производството. Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ответникът е задължен да заплати (възстанови) дължимите
разноски за държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото
съразмерно на уважената част от исковете – 360,53 лв. (310,35 лв. по иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и 50 лв. по иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди) и такава част от разноските
за възнаграждение на вещо лице – 95,02 лв., както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Представен е
договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът е
възложила на адв.С. И. – ВТАК осъществяването на процесуално
представителство, като страните са се съгласили възнаграждението да не се
заплаща, тъй като ищецът е материално затруднено лице – хипотезата на
чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв. Сключеният договор удостоверява безвъзмездното
възлагане на процесуално представителство и доколкото в тази хипотеза
правоотношението между адвоката и клиента не включва заплащане на
възнаграждение, размерът му не подлежи на договаряне от тях, а на
определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв). В случая минималният размер на
адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е 4 650 лв., а по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – 773,80, или общо 5 423 лв. Съобразявайки по-високата
фактическа и правна сложност на спора, както и обема на осъществената
защита с явяване в съдебното заседание, съдът намира, че съответният на
усилията на защитата на правата и интересите на ищеца размер на
възнаграждението е 6 000 лв., от които съразмерно на уважената част се
следват 1 629 лв. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва
да бъде осъден да заплати тази сума в полза на адвокат И..
Преупълномощаването на адв.М. и процесуалното представителство в
15
съдебното заседание от двама адвокати няма значение, доколкото на общо
основание (чл.78, ал.1 ГПК) всякога се дължи възнаграждение за един
адвокат, а присъждането на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв
следва от договора, а не от пълномощното.
Ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, защото не е освободен от
отговорността по чл.78, ал.3 ГПК (Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д.
№ 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на ответника е направено искане
за присъждане на разноски и са представени доказателства реално да са
сторени разноски от 20 лв. за явяване на свидетел. Ответникът-юридическо
лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се
дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел
IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената
на исковете, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото процесуалното представителство, при съблюдаване на същите
критерии като при определяне на адвокатското възнаграждение, съдът
определи размера на възнаграждението съобразно чл.23, ал.1, т.1 от
Наредбата на 250 лв. Следва да бъде посочено, че при приложение на
цитираното правило значение има общия материален интерес на делото, а не
цената на всеки от исковете, поради което възнаграждението не следва да се
определя самостоятелно за всеки от исковете. Така общата сума на
разноските на ответника са в размер 270 лв., от които съразмерно му се
следват 196,69 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА,
Булстат ********, с адрес гр.Г.О., ул.***, представлявано от Директора Й. Д.
Р., към Държавно предприятие Национална компания "Железопътна
инфраструктура", Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., Район „С.“, бул.***, представлявано от Генералния директор З.А.К. да
заплати на С. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с.П., община Г.О.,
ул.*** сумата от 7 758,79 лв. /седем хиляди седемстотин петдесет и осем
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и сумата от 782,43 лв.
/седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени
разходи за лечение, и двете в резултат от трудова злополука, настъпила на
26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за сумата над
присъдените 7 758,79 лв. /седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и
16
седемдесет и девет стотинки/ до претендираните 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, или за сумата от 42 241,21 лв. /четиридесет и две хиляди двеста
четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и в частта за сумата над присъдените
782,43 лв. /седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/
до претендираните 4 738 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и осем
лева/, или за сумата от 3 955,57 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и пет
лева и петдесет и седем стотинки/ – обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА,
Булстат ********, с адрес гр.Г.О., ул.***, представлявано от Директора Й. Д.
Р., към Държавно предприятие Национална компания "Железопътна
инфраструктура", Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., Район „С.“, бул.***, представлявано от Генералния директор З.А.К. да
заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 455,55 лв.
/четиристотин петдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща
държавна такса за разглеждане на делото и заплатено възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА,
Булстат ********, с адрес гр.Г.О., ул.***, представлявано от Директора Й. Д.
Р., към Държавно предприятие Национална компания "Железопътна
инфраструктура", Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., Район „С.“, бул.***, представлявано от Генералния директор З.А.К. да
заплати на адв.С. И. – ВТАК, със служебен адрес: гр.Г.О., ул.*** сумата от 1
629 лв. /хиляда шестстотин двадесет и девет лева/, представляваща
възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38 ЗАдв процесуално
представителство на С. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с.П.,
община Г.О., ул.*** в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с.П., община
Г.О., ул.*** да заплати на ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Булстат ********, с адрес гр.Г.О., ул.***, представлявано от
Директора Й. Д. Р., към Държавно предприятие Национална компания
"Железопътна инфраструктура", Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., Район „С.“, бул.***, представлявано от Генералния
директор З.А.К. сумата от 196,69 лв. /сто деветдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за явяване на
свидетел и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
17
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
18