№ 7120
гр. ********, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. **********
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВА. ЛЮДМ. С.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ********** ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110125202 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
236933/19.07.2024 г./ на К. М. М. срещу **********, ********* Й. Н., М. М. М., О. М. М. и
Б. М. М., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на Решение от 28.10.2002 г.,
постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е състав. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че със Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95
ЗТСУ /отм./ собственият на М. ******* М., ********* ******* М. и ********* Й. М. имот
пл. № 698 в кв. 297, м. „**********“, ул. „***********, е отчужден за улица и учебно-
технически център на СБА, зеленчуков пазар, шумни битови услуги, вторични суровини,
автомивка, определена е оценка и е определено собствениците да бъдат обезщетени с
отстъпване на жилища в новостроящата се от ЖСК „60 години Октомврийска революция“
сграда на бл. 40, кв. 297, ж.к. „********** – **********“, като на неговия праводател М.
******* М. е определено едно тристайно жилище. Излага, че определената оценка е
увеличена със съдебно решение и цялата сума е изплатена на тримата, поради което имотът
е актуван като държавен с АДС № 10030/30.03.1982 г. Посочва, че с влязла в сила Заповед
№ РД-35-1628/18.05.1981 г. на Председателя на СОНС на М. ******* М. е определен в
обезщетение апартамент № 10, находящ се в бл. ******** ет. 5, срещу заплащане на сумата
от 21 474 лв., поради което той трябвало да доплати и доплатил сумата от 15 812.73 лв.
Твърди, че с Протокол № 1/08.02.1982 г. за разпределяне на жилищата на жилищна сграда на
ЖСК „60 години Октомврийска революция“, бл. 40 в кв. „*********“, на М. ******* М. е
разпределен съответният апартамент, който да бъде изграден, а с Нотариален акт № 60, том
ІI, дело № 212/28.01.1987 г. на нотариус при РС – ********, той придобил правото на
собственост върху определения му апартамент. Посочва, че М. ******* М. и ********* Й.
Н. – на собствено основание и като наследници на ********* ******* М., и ******.
********** М. – в качеството на наследник на ********* ******* М., са поискали отмяна
на отчуждаването на имот пл. № 698 от кв. 1, м. „***********“, ул. „***********, и
възстановяване на собствеността върху незасегнатата част от дворно място с площ от 530 кв.
м., находящо се в имот пл. № 698, но искането е отхвърлено със Заповед № РД-54-
1
120/05.07.2001 г. на кмета на СО с мотиви, че не са налице условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 5
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но с Решение от 28.10.2002 г., постановено
по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е състав, съдът е отменил като
незаконосъобразна Заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на кмета на СО, отменил е Заповед №
РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и е възстановил на
жалбоподателите собствеността върху незасегнатата част от дворно място с площ от 530 кв.
м., находящо се в имот пл. № 698 от кв. 1, м. „***********“, ул. „***********. Счита, че при
постановяване на решението съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 2 и чл. 7 ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, доколкото наследниците на ********* ******* М. на
05.12.1996 г. са дарили на трето лице – Б. М. М., апартамента, с който ********* ******* М.
е бил обезщетен – апартамент № 5 в бл. 40, вх. А, с което тези лица са загубили правото да
обжалват Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ /отм./. Ищецът
твърди, че е закупил апартамент № 10, находящ се в бл. ******** ет. 5, от М. ******* М. и
завел иск срещу ********** за установяване правото си на собственост, но с насрещен иск
общината оспорила правото му на собственост, считайки имота за свой на основание
Решение от 28.10.2002 г., постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е
състав. Излага, че с невлязло в сила Решение от 09.06.2022 г., постановено по гр. д. №
16961/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, искът му с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК е отхвърлен, а искът по чл. 108 ЗС на ********** е уважен, а същевременно по
А.логично дело искът на Б. М. М. е уважен, а искът на ********** срещу нея – отхвърлен.
При тези твърдения обосновава правния си интерес от иска за прогласяване нищожност на
Решение от 28.10.2002 г., постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е
състав. Счита, че не е осъществен фактическият състав на възстановяването на
собствеността на бившите собственици на отчуждения имот и на ********** върху
даденото обезщетение, доколкото искането по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС не е направено от всички собственици на трите апартамента, дадени като
обезщетение заради отчуждаването на имот пл. № 698 от кв. 1, м. „***********“, ул.
„********** – направено е само от М. ******* М., ********* Й. Н. и ******. **********
М., но не и от Б. М. М., респ. последната не е участвала в процедурата по отмяна на
отчуждаването. Поради това намира за невъзможно тази процедура да бъда завършена –
невъзможно е да се осъществи отлагателното условие, от което зависи вещноправното
действие на отмяната на отчуждаването – да се възстанови в патримониума на **********
даденото имотно обезщетение, щом в случая един от дадените в обезщетение имоти не е
собственост на молителите. Счита, че тези пороци на процедурата водят до липса на
вещноправно действие на съдебното решение за отмяна на отчуждаването, а
невъзможността му да произведе такова действие обуславя нищожност на решението.
Излага, че жалбоподателите ******. ********** М. и М. ******* М. са починали, като
наследници на първата са ********* Й. Н., М. М. М., О. М. М. и Б. М. М., а наследници на
втория – М. М. М., О. М. М. и Б. М. М..
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
**********, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че по отношение
на процесното съдебно решение не е налице никой от пороците, които биха могли да
обосноват извод за неговата нищожност. Счита, че изложените от ищеца доводи касаят
допустимостта или правилността на оспорваното решение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата
********* Й. Н., с който не оспорва иска, защото всички изложени от ищеца твърдения
отговарят на истината.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата Б. М.
М., с който признава иска, защото изложените от ищеца обстоятелства отговарят на
истината.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М.
М. М., с който оспорва предявения иск. Излага доводи, че оспореното решение е валидно.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата О. М.
М., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Счита, че оспореното решение е
валидно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна стрА.
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожност на Решение от 28.10.2002 г., постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на
СГС, АК, ІII-Е състав. С него е отменена Заповед № РД-54-120/05.04.2001 г. на кмета на
**********, с която не се уважава искането на ******. ********** М., ********* Й. Н., М.
******* М., последните двама на свое основание и тримата като наследници на *********
******* М., като незаконосъобразна, отменена е Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на
СГНС, с която се отчуждава имот пл. № 698 от кв. 297, находящ се на ул. „Т. ***********“
№ 35, м. „Павлово-*********-**********“, и е възстановена на основание чл. 1, ал. 1
ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони собствеността върху част от имот пл. № 698 от кв. 1, м.
„***********“, ул. „Т. ***********“, гр. ********, с площ от 530 кв. м., по буквите АБДЕА
от скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Отбелязано е, че
решението е влязло в сила на 05.02.2003 г. Следователно иска се прогласяване нищожност
на съдебно решение, с което е разрешен административен спор.
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков
ред или чрез възражение безсрочно. Исковете за прогласяване на нищожност на съдебно
решение, постановено от граждански съд /независимо от степента на съдебната инстанция/,
са подсъдни на районните съдилища и подлежат на инстанционен контрол по реда на ГПК.
До влизане в сила на АПК /обн. в ДВ, бр. 30/11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./
компетентни да се произнасят по нищожността на съдебните решения са единствено
гражданските съдилища независимо от характера на делото – гражданскоправен или
административен спор /в този смисъл – Определение № 54/05.12.2014 г. по гр. д. № 41/2014
г. на ВКС и ВАС, 5-членен състав; Определение № 80/19.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1466/2017 г.
на ВКС, II ГО/. Ето защо делото е подведомствено на гражданския съд, като родово
компетентен е именно районният съд.
Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на пресъдено нещо, с която
влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл. 298, ал. 2 ГПК –
наследниците и частните правоприемници на страните, тъй като нищожното съдебно
решение създава привидност за признати и присъдени права. В случая правният интерес на
ищеца произтича от факта, че е законен наследник и следователно универсален
правоприемник на М. ******* М. – молител в административното производство и стрА. в
съдебното производство по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е състав, както и
от ищцовите твърдения, че е придобил чрез правна сделка предоставения на М. ******* М.
в обезщетение апартамент. Искът е предявен срещу ********** и ********* Й. Н. в
качеството им на страни в производството по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК,
ІII-Е състав, срещу ********* Й. Н. – и в качеството й на законен наследник на една от
другите страни – ******. ********** М., а срещу М. М. М., О. М. М. и Б. М. М. – в
качеството им на наследници по закон на другите страни – ******. ********** М. и М.
******* М..
Нищожността е най-тежкият порок, от който може да бъде засегнато съдебното
решение. ГПК не съдържа легална дефиниция за нищожността, но в правната теория и в
съдебната практика /ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК, Решение №
3
361/07.05.2009 г. по гр. д. № 706/2008 г. на ВКС, I ГО, Решение № 1188/19.11.2008 г. по гр. д.
№ 4694/2007 г. на ВКС, I ГО, Решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, I
ГО, Решение № 117/01.07.2019 г. по гр. д. № 3692/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, и др./ по
тълкувателен път безпротиворечиво е изяснено съдържанието на понятието. Константно е
разбирането, че съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, в което се съдържа произнасяне по правен въпрос от неговата
компетентност. Поради това нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно властническо
волеизявление. Съдебната практика и правната теория трайно приемат, че за нищожност се
касае в случаите, при които съдебният акт е постановен от ненадлежен състав /от лице, което
не разполага със съдийска правоспособност; еднолично в случаите, при които е компетентен
състав от няколко членове; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на
спора/; ако е постановен по въпрос, който не попада в обхвата на правораздавателната власт
на българските съдилища; ако е постановен устно /не е спазена писмената форма, поради
което не може да се направи извод за наличие на волеизявление/ или макар и да е изготвен в
писмена форма е остА.л неподписан от мнозинството от членовете на съдебния състав или
от постановилия го еднолично съдия; когато е напълно неясен в степен правораздавателната
воля на решаващия орган да не може да се изясни дори по пътя на тълкуването. Нищожност
на решението се приема да е налице и тогава, когато с него се постановява изпълнението на
нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е
престъпление, както и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което
противоречи на добрите нрави. Следователно касае се до правила, свързани с
компетентността на съда да се произнесе по въпроса, с който е сезиран /наличие или липса
на подведомственост/, със съдебния състав, който трябва да се произнесе /едноличен или
тричленен/, както и с формата и съдържанието на съдебния акт. Нищожността на решението
касае начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но този порок няма
отношение към съдържанието на държавното властническо волеизявление по същество.
Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при
постановяване на съдебен акт не води до неговата нищожност, а до недопустимост или
неправилност на съдебния акт, която се релевира по пътя на инстанционния контрол в
рамките на преклузивните срокове за подаване на жалба пред съответния компетентен съд.
Нищожното решение /за разлика от недопустимото/ не е годно да породи правно действие и
да обвърже страните по него, поради което това е единственият порок, който освен по пътя
на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно /чл. 270,
ал. 2 ГПК/.
В случая нито един от описаните пороци не е проявен в Решение от 28.10.2002 г.,
постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на СГС, АК, ІII-Е състав. То е постановено
от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписано е от всички членове на съдебния състав и изразената в него воля е напълно
разбираема. Съдебното решение не постановяване изпълнение на действие, което е
престъпление, нито на нещо, което противоречи на добрите нрави.
Поддържаният от ищеца довод за нищожност на решението поради невъзможност то
да породи вещноправно действие, тъй като един от предоставените като обезщетение срещу
отчуждаването апартаменти е бил прехвърлен чрез сделка на трето лице, почива на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Според нея,
когато отстъпеният в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице, отмяна на
отчуждаването не може да се иска, освен ако към момента на подаване на молбата за отмяна
на отчуждаването имотът се върне в имуществото на молителя. Трайно установената
съдебна практика приема, че когато, макар молителят да не е собственик на получения в
обезщетение имот, е постановена отмяна на отчуждаването /независимо дали с
административен акт или със съдебно решение /, фактическият състав на реституцията е
4
незавършен и не поражда желаното от молителя правно действие – не се възстановява
собствеността върху отчуждения имот, и бъдещ исков процес по спор относно
принадлежността на това материално право е допустим, като е допустимо в него извършване
на преценка от съда завършен ли е или не фактическият състав на реституцията.
В случая се установява по делото, че апартамент № 5, намиращ се в гр. ********, ж.к.
„**********“, бл. 40, вх. А, ет. 3, е бил предоставен в обезщетение на ********* ******* М.
/видно от Заповед № РД-35-1629/18.05.1981 г. на ИС на СОНС/ срещу притежаваните от него
преди отчуждаването идеални части от отчуждения имот, а на другите съсобственици на
отчуждения имот – ********* Й. Н. и М. ******* М., са предоставени в обезщетение два
други апартамента. След смъртта на ********* ******* М. неговите наследници по закон –
******. ********** М., ********* Й. Н. и М. ******* М., са прехвърлили апартамент № 5,
намиращ се в гр. ********, ж.к. „**********“, бл. 40, вх. А, ет. 3, на Б. М. М. с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 63, том LLХХХI, дело № 25902/1996 г. на нотариус при
СНС към РС – ********. Въпреки това впоследствие е поискА. отмяна на извършеното
отчуждаване не само от ********* Й. Н. и М. ******* М. на собствено основание – като
собственици на другите идеални части от отчуждения имот, но и от трите посочени лица в
качеството им на законни наследници на ********* ******* М..
При тези факти съдът счита, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не може да послужи като аргумент за нищожност на решението
по административния спор поради негова неизпълняемост. На първо място, тя няма никакво
отношение към подадената молба за отмяна на отчуждаването от ********* Й. Н. и М.
******* М. в качеството им на лица, притежаващи на собствено основание /а не като
наследници на ********* ******* М./ идеални части от отчуждения имот. Освен това
нарушаването на посочената разпоредба би могло да има значение само в исков процес с
предмет правата на Б. М. М. и на ********** върху дарения на първата апартамент № 5,
намиращ се в гр. ********, ж.к. „**********“, бл. 40, вх. А, ет. 3, какъвто настоящият
процес не е, поради което този въпрос е извън предмета на настоящото производство, още
повече че ищецът не може да предявява чужди права.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответниците, но в случая
такива претендират само част от тях. На ********** се дължи на основание чл. 78, ал. 8 вр.
ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а на ответниците М. М. М. и
О. М. М. се дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 1 000 лв. на всеки –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул.
„****** *********“ № ************, срещу **********, БУЛСТАТ ***********, с адрес:
гр. ********, ул. „**********, ********* Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ж.к.
„**********, М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, бул.
„************, О. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, бул.
„************, и Б. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул. „****** *********“
№ 27, бл. ******** ап. 10, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожност на Решение от 28.10.2002 г., постановено по адм. д. № 1978/2001 г. по описа на
СГС, АК, ІII-Е състав.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул. „****** *********“
5
№ ************, да заплати на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на **********,
БУЛСТАТ ***********, с адрес: гр. ********, ул. „**********, сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул. „****** *********“
№ ************, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М. М. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ********, бул. „************, и на О. М. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ********, бул. „************, сумата от по 1 000 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6