№ 43440
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110104228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р. И., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Тарас Шевченко“ № 20, ап. 50, против „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ХХХХХХ със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 2 500 евро, представляваща разликата между
заплатена от ищцата възнаградителна лихва по договор за кредит №
TR70653788/10.10.2007 г. за периода 11.11.2020 г. – 23.01.2022 г., и действително
дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 26.01.2023 г., до окончателното плащане; както и
сумата от 100 евро, представляваща мораторната лихва върху главницата по кредита,
за периода от 1.09.2016 г. до 10.11.2020 г.
Ищцата твърди, че на 10.10.2007 г. сключила с ответника договор за банков
кредит № TR70653788, по силата на който е предоставен банков кредит в размер на
сумата от 43 000 евро за срок от 20 години, като същият следвало да бъде погасен до
17.10.2027 г. Кредитът бил предоставен при променлив лихвен процент, формиран
базисен лихвен процент, включващ стойността на пазарния индекс Euribor и твърда
надбавка, като ГПР при сключване на кредита бил 6,44%. Твърди, че впоследствие с
решение на УС на ответника, без нейно съгласие, банката била променила
методологията на изчисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити
чрез въвеждането на допълнителни начисления, наричани „премия“ и поради тази
причина банката отказала по искане на ищцата да намали годишния лихвен процент по
договора, поради падането на стойността на пазарния индекс Euribor.
В резултат на измененията формулата за изчисляване на ГЛП била: 1М Euribor +
твърда надбавка + премия. Твърди се, че ищцата заплащала начислените от банката
лихви по кредита, а впоследствие завела граждански дела срещу банката за осъждането
на последната да заплати стойността на надвнесените суми за възнаградителна лихва.
Били образувани гр. д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав, по което било постановено
решение, с което били уважени предявените от ищцата срещу банката искове по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 7 208,53 евро,
представляваща разликата между заплатената от ищцата възнаградителна лихва в
1
периода 17.12.2008 г. – 3.12.2013 г. и действително дължимата такава по договора за
кредит, както и сумата от 672,88 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 17.10.2010 г.. до 3.12.2013 г., потвърдено с решение по гр.д. №
20206/2014 г. на СГС. Впоследствие по гр.д. № 59596/2016 г. на СРС, 26 състав, за
което се твърди, че е влязло в сила, е осъдена банката да заплати на ищцата платените
без основание суми за периода 4.12.2013 г. – 17.08.2016 г.
Въпреки постановените съдебни решения, ищцата твърди, че продължава да
заплаща месечна вноска, която не е съобразена с методологията за определяне на ГЛП,
установена от съдебните решения – месечния Euribor + твърда надбавка. Твърди се, че
за периода 11.11.2020 г. – 23.01.2023 г., ищцата заплатила на ответника без основание
сумата от 2 500 евро, като въпреки отправените покани до ответника, същата не била
възстановена.
Излагат се твърдения, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. №
50786/2013 г., разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II от договора за кредит била
нищожна, като в тази връзка се излагат подробни съображения.
Прави се искане, ако съдът не се съобрази с влезлите в сила решения, да вземе
предвид развитите от ищцата съображения за нищожност на всяка клауза в договора,
която предвижда, че е необходимо решение или каквото и да е действие от страна на
банката за промяна на годишния лихвен процент, след като са се променили
стойностите на 1М Euribor.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми,
включително разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните
е налице облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, както и че
ищцата е получила договорената сума от 43 000 евро при срок на погасяване до
17.10.2027г.
Излага, че за исковия период не били начислявани премии от страна на банката,
както и такива не са били включвани в рамките на прилагания по договора ГЛП.
Твърди, че за процесния период олихвяването било извършено с договорения ГЛП в
размер от 6,46%. Оспорва се исковата претенция и по размер. Твърди също, че на
12.05.2023 г. е възстановило на кредитополучателя сумата в размер на 2 156,07 евро,
представляваща възстановени преизчислени лихви по договор за кредит №
TR70653788/10.10.2007 г., за периода от 11.11.2020 г. до 17.04.2023 г. Счита за изцяло
неоснователни твърденията на ищцата за недействителност на договорни клаузи от
процесния договор – т.11.1.1 и т.11.1.3, като излага подробни съображения в тази
насока.
Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния
мораторна лихва върху главницата. Ответникът допълва, че за да е изпаднал в забава е
следвало ищцата да е изпратила покана, доказателства за което липсват. Ето защо
моли, за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по
производството.
С оглед твърденията на страните съдът намира, че безспорно и ненуждаещо се от
доказване се явява обстоятелството, че между ищцата и Петър Николов Николов, от
една страна и ответника, от друга, е сключен договор за банков кредит № TR70653788
от 10.10.2017 г., по силата на който на кредитополучателите е бил отпуснат банков
кредит в размер от 43 000 евро, както и че сумата по процесния кредит е била усвоена
2
от ищцата.
По предявените искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване извършеното плащане на исковите суми в полза на ответника, на основание
процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, включително клаузата по чл. 11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит № TR70653788 от
10.10.2007 г., клаузите по т.10.3 и т.10.4 от условия по кредити на физически лица –
ипотечни кредити.
На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да конкретизира периодите на исковите си претенции,
доколкото е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба.
По приложените към исковата молба и към отговора на същите – документи,
съдът намира, че същите следва да бъдат приети и приложени като писмени
доказателства по делото.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същото е основателно, поради което следва да назначи вещо лице, което да
отговори на въпросите, посочени в исковата молба и в отговора на същата.
Искането на ищеца за изискване и прилагане по настоящото производство на гр.
д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав и гр.д. № 59596/2016 г. на СРС, 26 състав, следва
да бъде оставено без уважение, като неоснователно, тъй като е неотносимо към
предмета на доказване по настоящото производство.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира периодите на исковите си претенции, доколкото е налице
несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като му
УКАЗВА, че в противен случай следва връщане на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2024г.
от 9:45 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв., вносими по
депозитната сметка на СРС, както следва: 200 лв. от ищцата и 200 лв. от ответника в
едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок страните предоставят
3
доказателства за внесените депозити.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С..
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване за послужване на
преписи от гр. д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав и гр.д. № 59596/2016 г. на СРС, 26
състав, като неоснователно.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4