Решение по дело №2226/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260127
Дата: 5 април 2021 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430202226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

05.04.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2226 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 20-0938-003129/06.08.2020 г. на ***, на Е.П.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Отбелязва, че същото не съдържа посочване на конкретен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на което е издадено. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като отбелязва, че не е управлявал, а единствено – бутал мотоциклета, във връзка с който бил спрян за проверка от полицейските органи. На тази основа, моли за отмяната на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълват, че показанията на разпитаните полицейски служители са неубедителни, като бидейки разпитани неколкократно /в хода на настоящото производство и по досъдебно производство №Д-16/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН/, са излагали взаимнопротиворечиви факти и обстоятелства по процесния случай. Отбелязват и това, че за едно и също деяние, на Е.Б. са съставени два отделни акта, като същият е двукратно административно наказан.  Пледират за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №142071/25.12.2019г. от страна на К.Ч.П. – ***, в присъствието на свидетеля М.А.Х. и нарушителя – Е.П.Б.. Съставен е за това, че на 25.12.2019г. около 12:30 часа в ***, срещу бензиностанция "***", с посока на движение към улица „***“, управлява мотоциклет с основен бял цвят, облепен с многоцветно фолио, с рама номер *** /по данни на водача - Марка ***, 250 кубически сантиметра обем на двигателя/, който не е регистриран по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; не носи СУМПС и контролен талон към него – нарушения по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения – извършено е отбелязване в АУАН, че има възражения, но такива не са изложени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 03.01.2020г. било образувано досъдебно производство №Д-16/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, което, с Постановление от 31.07.2020г. било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК. Същото Постановление влязло в сила на 14.08.2020г.; препис от него бил изпратен на *** – за реализиране на административнонаказателната отговорност на Е.П.Б..

Междувременно обаче, въз основа на съставения АУАН №142071/25.12.2019г., било издадено Наказателно постановление №19-0938-006820/03.01.2020г. на ***, с което на Е.П.Б. ЕГН: ********** са наложени две административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за две извършени нарушения по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на санкционираното лице, не било обжалвано и влязло в сила на 15.10.2020г. /л.60 от делото/. Следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, изложена в Наказателно постановление №19-0938-006820/03.01.2020г. на *** напълно възпроизвежда изложената в АУАН №142071/25.12.2019г. фактическа обстановка, включително – обстоятелствата на извършеното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

От друга страна, при описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е.П.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.20 – 21 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше изтъкнато, налице е влязло в сила на 15.10.2020г. Наказателно постановление №19-0938-006820/03.01.2020г. на ***. Отново следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е издадено това НП, от една страна и тази, която е предмет на обжалваното Наказателно постановление – от друга, са идентични. Това е напълно понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа на една и съща полицейска проверка, констатациите от която са намерили отражение в един и същи Акт за установяване на административно нарушение, и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, при което водачът не представя на контролните органи СУМПС и контролен талон към същото. Независимо че нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП не са отбелязани изрично при издаването на обжалваното Наказателно постановление, действителната фактология на противоправната деятелност, няма как да бъде обособена в отделни деяния, без да бъдат превратно интерпретирани фактите от обективната действителност. Налице е едно деяние, при което, в условията на идеална съвкупност се явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – Наказателно постановление №19-0938-006820/03.01.2020г. на ***, следователно издаването на обжалваното Наказателно постановление № 20-0938-003129/06.08.2020 г. на ***, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или дори нормативни особености на случая /например – взаимодействието Прокуратура – МВР, в контекста на въпроса дали следва да бъде реализирана наказателна или административнонаказателна отговорност/: противоречие с принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие – същото следва да бъде надлежно отстранено.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, Е.П.Б. е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на 15.10.2020г., Наказателно постановление №19-0938-006820/03.01.2020г. на ***. При наличие на това влязло в сила Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало да се въздържи от издаването на обжалваното Наказателно постановление № 20-0938-003129/06.08.2020 г., а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото, второ по ред Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-0938-003129/06.08.2020 г. на ***, с което на Е.П.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: