Решение по дело №435/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 9 май 2023 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20203420100435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

 

№260030

 

гр.Силистра, 09 май 2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на осми април през 2022 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

 

при секретаря Н.Гаджева, разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№435 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

ИЩЦАТА Е.К.Б., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Р.К., моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен Договор за покупко-продажба на земеделски земи, за който е съставен НОТАРИАЛЕН АКТ № 7,т.4,н.д.№450/2019г. по описа на Нотариус Зл.Нотев,вписан в НК под № 307, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №19,т. 14, дело № 2258/2019г. тъй като представителят ѝ – ответникът Т.Д., е действал в нейна вреда, продавайки имота сам на себе си на цена, която е на стойност значително под пазарната.

Претендира да ѝ бъде предадено владението над имота.

В условията на евентуалност, моли да бъде унищожен договора на основание чл.33 от ЗЗД- като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия и на основание чл.34 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да ѝ върне имота-нива, с идентификатор 090012, с площ от 8001 кв.м. намираща с в землището на с.Г., общ.С., местността „П.“.

Претендира, направените разноски по делото.

В хода на делото, поради смъртта на ищцата, като ищци са конституирани нейните наследници Б.С.Б., с ЕГН **********, И.С.Б., с ЕГН **********, Я.Н.Д., с ЕГН ********** И Е.Н.Д., с ЕГН **********.

По отношение на Е.Д. производството е прекратено, тъй като същият е заявил, че не поддържа предявената молба.

Същото искане е отправил към съда и Я.Д., но след като е даден ход на устните състезания. Поради това, производството и спрямо този наследник, който не е задължителен другар, следва да бъде прекратено.

ОТВЕТНИКЪТ Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Тр.С., а в последствие и адв. С., оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице нито един от сочените от ищцата пороци при упълномощаването и при разпоредителната сделка.

Счита, че част от изложените от ищцата факти нямат отношение към хипотезата на чл.40 от ЗЗД, която изисква договаряне, което се отклонява от волята на упълномощителя и, наред с това го уврежда. Признава факта, че между уговорената цена по процесния договор и пазарната цена има съществена разлика, но тя не е последица от злонамерените му действия, а произтича от изричната воля и съгласие на ищцата. Твърди, че мотивът на ищцата за съставяне на пълномощното е бил да се уредят отношенията между внуците, по повод земеделската земя в с.Г., след нейната смърт. Съставеното пълномощно отчита желанието на бъдещия наследодател да се разпредели имуществото му съобразно неговото разбиране за справедливост.

Неоснователен е и иска по чл.33 от ЗЗД, тъй като целта на сделката не е била да се получи цената, а да се разпредели имуществото по изложените по-горе съображения.

Поради това моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претнедира разноските си по делото.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са следните искове:

-иск с правно основание чл.40 от ЗЗД;

- иск с правно основание чл.108 от ЗС;

-в условията на евентуалност:

-иск с правно основание чл.33 от ЗЗД;

- иск с правно основание чл.34 от ЗЗД;

Въпросът с процесуалната дееспособност на първоначалната ищца Е.Б. е изследван от съда в хода на производството. В случая не става въпрос за редовното упълномощаване на процесуалния представител,/в какъвто смисъл е сочената от страните съдебна практика/, а за валидно изразена воля за предявяване на исковете, предмет на делото.

Представените от самата ищца медицински документи, както и изказаните от страна на ответника съмнения относно способността на баба му да разбира и ръководи постъпките си, са дали на съда основание да инициира производство за установяване на факта била ли е Е.Б. дееспособна към момента на предявяване на исковете. Това производство съвпада с инициираното от близките на ищцата производство по чл.336 от ГПК. С Решение № 121/08.06.2021г. постановено в това производство по гражданско делото № 91/2021г. по описа на Окръжен съд-Плевен, на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС, Е.Б. е поставена под пълно запрещение. Следва да се приеме, че след този момент в правомощията на назначения настойник е да прецени дали производството по настоящото дело е в интерес на ищцата и следва да продължи. В съдебно заседание е изразено категоричното становище, че предявените претенции се поддържат.

На 21.11.2021г. Е.Б. е починала и като ищци в процеса са конституирани наследниците ѝ, част от които продължават да поддържат исковите претенции.

С оглед на това развитие на производството, направеното от страна на ответника възражение за недопустимост на производството е неоснователно и нецелесъобразно предвид очевидното наличие на спор между наследниците /внуци на починалата/ по повод тази именно разпоредителна сделка. Това неминуемо би довело до ново дело между същите страни, със същия предмет, свързано с нов времеви, финансов и емоционален ресурс за страните.

Естествено, при преценката си за допустимост на производството, съдът не се е ръководил от изложените съображения за целесъобразност, а от правните аргументи, изложени в хода на делото, към които /предвид продължаващото оспорване на тази преценка/, излага и следното:

Въпреки представените медицински документи, които основателно поставят под съмнение способността на Е.Б. да взема самостоятелно решения, то следва да се има предвид факта, че представените амбулаторни листи са от 11.02.2020г., 14.02.2020г. като в тях изрично е посочено, че се касае за ранно начало на болестта на Алцхаймер.

На 24.02.2020г. Е.Банова е упълномощила адв. К., да предяви исковете, предмет на настоящото производство.

Упълномощаването е извършено пред нотариус, при спазване на съответната процедура, което дава основание да се приеме, че у нотариуса не е имало съмнения относно адекватността на упълномощителката.

Исковата молба е подадена на 15.05.2020 г.

Може да се приеме, че всичко това се случва в един начален етап от проявата на първите симптоми на заболяването, при което волята на лицето и уменията му за преценка не са засегнати до степен, че то да бъде поставено по запрещение. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите, водени от двете страни, от които става ясно, че въпреки възрастта си и заболяванията си, ищцата е живеела самостоятелно, а после е била подпомагана от внучката си Б..

Исковата молба за поставяне на Е.Банова под запрещение е предявена пред съда на 05.03.2021г. почти година след образуване на настоящото производство.

Съпоставката на тези факти дава основание да се приеме, че към момента на предявяване на исковете Е.Банова е била дееспособна, тъй като заболяването ѝ е било в начален стадий и не я е лишило от възможността за адекватна преценка.

Назначеният по-късно настойник, също приема, че исковете са предявени в интерес на запретеното лице.

По тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството поради недееспособноста на ищцата.

По основателността на предявените искове:

Не се оспорва факта, че ищцата е била собственик на описания в исковата молба имот- нива с площ от 7.998 дка, намираща се в землището на с.Г.,обл.Силистра. Безспорен е и факта, че е подписала пълномощно, с което упълномощава ответника- Т.Д.- неин внук- да се разпорежда с имота ѝ, като „продаде, замени или дари на когото намери за добре при цена и условия, каквито договори, включително и да договаря със себе си и с трети лица…“ /нотариално заверено Пълномощно от 09.09.2019г.- на л.86/.

Възползвайки се от предоставените права, на 16.10.2019г. Т.Д. е продал имота на себе си за сумата от 1200 лева. /НОТАРИАЛЕН АКТ  за покупко- продажба на недвижим имот № 7,т.4,д.№450/2019г. по описа на Нотариус Зл.Нотев, вписан в НК под № 307, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №19,т.XIV,дело № 2258/2019г. –л.12 по делото/.

Ищцата /правоприемниците ѝ/ считат, че тази сделка не е породила действие спрямо нея, тъй като пълномощникът ѝ е действал в нейна вреда. /чл.40 от ЗЗД/.

В конкретния случай на пръв поглед действително е налице несъответствие между посочената в договора за покупко-продажба цена и пазарната цена, като пазарната значително надвишава тази, по която е осъществена сделката. Това се установява и от заключението на вещото лице.

Имайки предвид факта, че ищцата е упълномощила ответника Д. да продаде, дари или замени имота, то следва да се приеме, че изповядването на сделката на цена, близка до данъчната оценка на имота, не е в противоречие с добрите нрави и съответно не уврежда интересите на ищца.

Въз основа на даденото пълномощно, ответникът е разполагал с правото да дари имота, в следствие на което ищцата не би получила никакво заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

От безспорно изяснената фактическа обстановка по делото и изложеното по-горе става ясно, че сключвайки договора и продавайки имота сам на себе си, за цена каквато прецени, съгласно дадените пълномощия, ответникът не е причинил вреда на ищцата. Следователно не е налице обективния елемент от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД.

Събраните по делото доказателства подкрепят тезата на ответника, че предприетото упълномощаване не е било с цел реализирането на средства за препитание на Е.Б., а е израз на желанието ѝ приживе да разпредели имуществото си. В подкрепа на тази теза са представените нотариални актове, с които Е.Б. и съпругът ѝ са продали на дъщеря си Д.Диловска и са дарили на сина си Станимир Блажев своите жилищни недвижими имоти. /Нотариален акт № 271/1995г. и НА№ 72/2008/. След смъртта им, имотите са наследени от техните деца- внуците на Е.Б..

От свидетелските показания стана ясно, че преки и непосредствени грижи за ищцата са полагали внучката ѝ Б. и внук ѝ Я.. С ответника Т.Д. не се установи специална емоционална връзка /както това се твърди за Я.Д. и Б.Б./, извън обичайните отношения между баба и внук. Не се твърди и доказа, че той е пребивавал в дома ѝ и съответно е „манипулирал“ волята ѝ да му прехвърли имота.

Стана ясно, че основните грижи за ищцата са били поети от Б.Б. и съжителят ѝ. Я.Д. също е живял с нея за кратко, извършил е ремонтни дейности в имота. Поради това нормално и логично е именно към тези лица да се обърне ищцата, ако е желаела да отчужди имота и е имала нужда от средства за препитание. Въпреки това, тя упълномощава ответника и то с твърде широки правомощия, от които той се е възползвал.

Поради това, съдът не споделя доводите за наличие на предпоставките по чл.33 от ЗЗД и състава на крайна нужда, които да доведат до унищожаване на сделката на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Необходимостта от средства за издръжка за прехвърлителката е очевидна, предвид ниския размер на пенсията ѝ, получаваната рента и липсата на други доходи.

Но както беше коментирано по-горе, не това я е мотивирало да подпише пълномощно и да изрази воля за отчуждение на имота. Ако това беше целта, то съдържанието на пълномощното би било друго, а вероятно и изпълнителят на волята ѝ би бил друг от внуците ѝ.

            Сделката е сключена при определените от собственичката параметри, поради това не може да се приеме, че са налице явно неизгодни условия.

По тези съображения и този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По изложените вече съображения неоснователни се явяват и исковете за връщане на имота в патримониума на ищцата- по чл.108 от ЗС и по чл.34 от ЗЗД.

Пред вид изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника, направените от него разноските по делото. Според представения от него списък на разноските, те са в размер на 903.40 лева /заплатено възнаграждение за адвокат и ДТ. /

         Мотивиран от тези съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.40 от ЗЗД, предявен от Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу Т.Н.Д., с ЕГН **********, за обявяване недействителността на Договор за покупко-продажба на земеделски земи, за който е съставен НОТАРИАЛЕН АКТ № 7,т.4,н.д.№450/2019г. по описа на Нотариус Зл.Нотев, вписан в НК под № 307, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №19,т. 14, дело № 2258/2019г.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу Т.Н.Д., с ЕГН **********, да се признае за установено, че Е.Б. е собственик на следния недвижим имот:

нива, с идентификатор …………., с площ от 8001 кв.м. намираща с в землището на с.Г., общ.С., местността „П.“, и да бъде осъден Т.Д. да ѝ предаде владението над имота.

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.33 от ЗЗД, предявен от Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу Т.Н.Д., с ЕГН **********, за унищожаване на Договор за покупко-продажба на земеделски земи, за който е съставен НОТАРИАЛЕН АКТ № 7,т.4,н.д.№450/2019г. по описа на Нотариус Зл.Нотев,вписан в НК под № 307, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №19,т. 14, дело № 2258/2019г. -като сключен поради крайна нужда, при крайно неизгодни условия.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.34 от ЗЗД, предявен от Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу Т.Н.Д., с ЕГН **********, да ѝ предаде полученото по Договор за покупко-продажба на земеделски земи, за който е съставен НОТАРИАЛЕН АКТ № 7,т.4,н.д.№450/2019г. по описа на Нотариус Зл.Нотев,вписан в НК под № 307, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №19,т. 14, дело № 2258/2019г. -а именно:

Нива, с идентификатор …………………., с площ от 8001 кв.м. намираща с в землището на с.Г., общ.С., местността „П.“,  и да бъде осъден Т.Д. да ѝ предаде владението над имота.

 

ОСЪЖДА Б.С.Б., с ЕГН **********, И.С.Б., с ЕГН **********, в качеството им на наследници и правоприемници на Е.К.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Н.Д., с ЕГН **********, сумата от 903.40 (деветстотин и три лв. и 40 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 435/2020г. по описа на Районен съд- Силистра.

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по отношение на Я.Н.Д., с ЕГН **********, поради отказ от предявените искове.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

/Л.Стоилкова/