№ 87
гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно , образувано по въззивна жалба от С. Г. Д.
чрез процесуалния му представител адвокат К. С. против решение №
1464/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1539/2024 по описа на Пловдивския
окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от воденото против него наказателно
производство за разликата над присъдените му 26 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2023 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи
разходи за заплатен адвокатски хонорар. Жалбоподателят счита, че решението
в тези части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и е необосновано, за което излага подробни съображения, поради което
моли да бъде отменено обжалваното решение в посочените части и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните
претендирани размери, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
19.07.2023 г.
1
Постъпила е и въззивна жалба от П против същото решение в частта, в
която тя е осъдена да заплати на С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2023 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно поради несъобразяване с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и доказателствата
по делото и по изложените във въззивната жалба съображения заявява искане
решението на окръжния съд в тази част да бъде отменено и да се постанови
друго, с което да се намали размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както и да намали размера на присъдените разноски.
Постъпил е отговор от С. Г. Д. по въззивната жалба на ответника П , с
който тази жалба се оспорва и се заявява искане същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивнитe жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от
легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от С. Г. Д. против П иск за
присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.07.2023 г., както и и
500 лева за имуществени вреди в резултат на незаконно воденото против него
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда.
Ищецът е твърдял да е бивш служител на МВР до 2009 г., като в
периода от 11.2011 до 11.2023 г. бил Кмет на кметство с. С три мандата.
Последните избори загубил с разлика под 3%, поради уронване на името и
престижа му в резултат на водено срещу него наказателно производство ,
започнало като досъдебно производство през 2012 г. срещу неизвестен
извършител, но ищецът бил призоваван многократно пред разследващите
органи и му били снети образци от ръкописен текст. Твърдял е да е бил
привлечен като обвиняем на 22.05.2017 г., като за периода на наказателното
производство било нарушено неговото ежедневие и работен процес поради
разпити и викания в полицията ,а в рамките на съдебното производство били
проведени 15 о.с.з. като с присъда на РС бил признат за виновен, а след
нейната отмяна оправдан по повдигнатите обвинения. Твърдял е
наказателното производство да е продължило 11 години ,включвайки и
2
периода ,в който производството се е водело против неизвестен
извършител.Твърдял е вследствие на горното да са му причинени
неимуществени вреди,да е търпял унижението да бъде обвиняем и подсъдим
за тежко престъпление, фактът за воденото наказателно производство да е
станал известен на повечето негови родини, приятели, познати и колеги, което
довело до уронване на авторитета му и разколебаване на доверието към него.
Посочил е по време на наказателното производство да е живял в непрекъснат
стрес и притеснения, като изпитвал срам и разочарование от
правоохранителните органи. Допълнително страдал и от това, че случващото
се отразило тежко и на неговото семейство.Определената му мярка за
неотклонение „подписка“ го възпрепятствала да пътува и го лишила от
основно негово право – правото на свободно придвижване. Твърдял е
уронването на престижа и доброто му име да довело до загубването на
местните избори през 2023 г.,а продължилото повече от 10 години наказателно
производство да се е отразило на здравословното му съС.ие – развил високо
кръвно налягане и усложнено диабетно съС.ие. Твърдял е в наказателното
производство да е заплатил адвокатски хонорар от 500 лева, за който следвало
да бъде обезщетен.
При тези твърдения е претендирал присъждане на обезщетение в размер
на 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди, както и и 500 лева за
имуществени вреди.
Ответникът ,от своя страна е оспорил иска по размер като го счита за
частично неоснователен , искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е оспорен изцяло. Настоявал е неимуществените вреди да бъдат в
справедлив размер съгласно преценката на конкретните обстоятелства и
конкретното отражение на наказателното производство на здравето, личния
живот, чувствата, честта и достойнството на ищеца като се вземе предвид и
това ,че за периода до 22.05.2017 г. досъдебното производство се е водело
срещу неизвестен извършител, от което ищецът не е търпял вреди. Оспорил е
взетата спрямо него мярка „Подписка“ да е възпрепятствала пътуването на
ищеца ,както и наказателното производство да е повлияло на резултатите от
изборите за кмет.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел от фактическа
страна от приложеното НОХД ****** г. на ПОС да се установява, че
досъдебното производство е било образувано на 30.08.2012 г. срещу
неизвестен извършител след сигнал на трето лице. Приел е ищецът преди
това да е дал обяснения на 11.06.2012 г. ,а на 02.12.2015 г. и на 18.12.2015 г.
ищецът да е разпитан по досъдебното производство като свидетел и да са
взети образци за сравнителен материал. Понататък е посочил на 22.05.2017 г.
Д. да е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл.
194, ал. 1 НК като е взета мярка за неотклонение „Подписка“,а на 30.05.2018 г.
същият да е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т. 4 пр. първо и пр. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК, като е потвърдена мярката за
неотклонение „Подписка“ и е извършен разпит. На 09.04.2019 г. е Д. отново
3
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2
и т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК. ,а на 21.06.2019г. бил
внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.
4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Проведени били о.с.з. на
29.07.2019 г., 17.09.2019 г.; 15.10.2019 г.; 21.11.2019 г. 20.01.2020 г.; 19.02.2020
г.; 08.06.2020 г.; 13.07.2020 г.; 28.09.2020 г.; 05.11.2020 г.; 02.12.2020 г.;
02.02.2021 г.;15.03.2021г. , 17.05.2021 г.; 06.07.2021 г.. С присъда от
06.07.2021г. ищецът бил признат за виновна и е осъден на 1 година лишаване
от свобода, отложено с три години изпитателен срок като във въззивното и
касационното производство били проведени по 1 о.с.з., а ОС- Пловдив
отменил присъдата, признал ищеца за невиновен и го оправдал на основание
чл. 304 НПК,който съдебен акт бил потвърден от ВКС и влязъл в сила на
19.07.2023 г.
Прието е с решението да са налице условията на чл.2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за репариране на претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно воденото против ищеца
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда като на база
на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, е приел да му се
дължи обезщетение в размер на 26 000 лв. ,до който размер е уважил иска ,а
разликата над този размер до 200 000 лв. го е отхвърлил като
неоснователен.За изцяло неоснователен е приел иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди ,представляващи разноски за заплатено в
наказателното производство адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
,тъй като липсвали по делото данни такива да са сторени.
Решението е обжалвано в неговата цялост като жалби са постъпили и от
двете страни като жалбоподателят ищец счита обезщетението за занижено , а
по отношение на имуществените вреди счита доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение да са налице.Жалбоподателят ответник ,от своя
страна ,счита присъденото от съда обезщетение за завишено .
Безспорно е по делото ,че ищецът за периода 2011 г. – 2023г. е бил три
мандата кмет на с.С като последните избори през 2023 г. същият загубил.
По делото са разпитани свидетели ,от чиито показания се установяват
негативните преживявания на ищеца във връзка с производството като същите
сочат ,че след повдигането на обвиненията ищецът се променил , преди бил
жизнен и весел човек ,а след образуване на наказателното производство
станал унил и потиснат,притеснявал се ,че е обвинен в нещо ,което не е
извършил. Информацията за воденото наказателно производство станала
обществено доС.ие както на близките му, така и на други хора в селото, а през
2019г. на абсолютно цялата общност, тъй като били разлепени плакати за това.
Свидетелите са изложили и данни за промяна в здравословното съС.ие на
ищеца ,който имал проблеми с кръвното налягане и диабет.
По делото е представено удостоверение от 12.12.2023г. от общо
практикуващ лекар д-р А Б ,видно от което ищецът е диагностициран с
4
хипертонично сърце , други видове стенокардия,неинсулинозависим
диабет без усложнения,рецидивиращо депресивно разстройство ,сегашен
епизод умерено тежък.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира несъмнено ищецът
да е понесъл т.нар. обичайни вреди от незаконно воденото против него
наказателно производство,приключило с оправдателна присъда като стрес,
срам ,страх от осъждане ,тревожност ,накърнено достойнство ,оронен
авторитет и добро име ,накърнено чувство за справедливост и пр. Следва да
се каже ,че тези вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са налице във всеки един случай на незаконно водено наказателно
производство и са в безспорна причинна връзка с последното.
Няма спор,че за периода 2011 г.- 2023г. ,в който се обема и периода на
воденото против ищеца наказателно производство от привличането му като
обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда ,същият е бил кмет на
с.С ,и макар и престъплението ,в което е бил обвинен да не е свързано със
заеманата от него длъжност ,то следва при определяне размера на
обезщетението ,да се отчете ,че ищецът е бил публична личност -кмет на
селото , към която длъжност обществото поначало има завишени изисквания
за морал и почтеност.
Установи се воденото наказателно производство против ищеца да е
станало публично доС.ие ,което е довело до допълнителни негативни
преживявания и неудобства за същия.
Не се установи обаче да е налице влошено здравословно съС.ие при
ищеца –проблем с кръвното налягане и диабета ,което да е в причинна връзка
с воденото против него наказателно производство.Действително по делото
има данни същият да има посочените здравословни проблеми , но доколкото
не е ясно с каква давност са те,а и тъй като причините за същите могат да
бъдат многобройни ,то не може да се направи извод ,че именно незаконно
воденото наказателно производство е техния генератор .
Не се установи наказателното производство да е лишило ищеца от
възможността да се придвижва свободно ,нито да е осуетило изпълняването
на функциите му като кмет на селото като следва да се каже ,че през целия
период на протеклото наказателно производство същият е бил на тази
длъжност ,през 2019 г. е спечелил поредните избори ,а за загубата на
местните избори през 2023г. ,които са след влизане в сила на оправдателната
5
присъда липсват доказателства да са в пряка причинна връзка с наказателното
производство.
С оглед на гореизложеното и като съобрази тежестта на обвинението
,което е за тежко умишлено престъпление ,продължителността на
производство – около 6 години ,което не е малък период от време ,през който
ищецът е търпял негативна интервенция в неимуществената си
сфера,преминалото през досъдебна и съдебна фаза наказателно
производство,взетата мярка за неотклонение „подписка „ ,която е с най- слаб
интензитет,то съдът намира ,че обезщетение в размер на 20 000 лв. е
адекватна компенсация на претърпените неимуществени вреди ,доказани по
делото да са в пряка причинна връзка с незаконно воденото против ищеца
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.В това
обезщетение не следва да се включва периода от образуване на досъдебното
производство срещу неизвестен извършител до привличането му като
обвиняем ,както ищецът настоява ,доколкото в този период предприетите
процесуални действия са по отношение на множество лице, разпитвани като
свидетели ,между които и ищеца ,но не са били насочени единствено спрямо
него ,за да се приеме ,че ,макар и да не е бил обвиняем , е търпял
неимуществени вреди ,които да подлежат на обезщетяване.
Ето защо предявеният иск от Д. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно
производство се явява основателен и доказан до размер на 20 000 лв. ,до който
следва да бъде уважен като следователно решението ,в частта ,в която този
иск е уважен над 20 000 лв. до 26 000 лв. е неправилно и следва да се отмени
,а искът за тази разлика следва да се отхвърли.
В частта ,в която предявеният от Д. иск е уважен за сумата от 20 000 лв.
решението е правилно и следва да се потвърди.Същото е правилно и в частта
,в която е отхвърлен този иск за разликата над 26 000 лв. до 200 000 лв.,както
и в частта ,в която е отхвърлен предявения от Д. иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди- платени разноски в наказателното
производство ,тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие се установяване да е уговорено адвокатско възнаграждение ,но не
се установява такова да е заплатено.В тази си части решението следва да бъде
потвърдено.
6
Решението , с оглед на този изход ,следва да бъде отменено и в частта ,в
която на адв.В. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 1 265
лв.
Тъй като жалбата на Д. е неудовлетворена на същия разноски за
настоящата инстанция не следва да бъдат присъдени.
На адвокат К. А. С. не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна защита на С. Д. ,тъй като липсват
доказателства такава да е оказана в хипотезата на чл.38 от ЗА доколкото
липсва представен договор за правна защита и съдействие.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1464/05.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1539/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА ,в която П, гр. С.,
бул. В. № * е осъдена да заплати на С. Г. Д., ЕГН ********** сумата над 20
000 лв. до 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК по ДП
№ ***** г. на РУ- с Т и НОХД ****** г. на РС-Пловдив, за което С. Г. Д. е
оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Д., ЕГН ********** против П, гр. С.,
бул. В. № * иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл.
194, ал. 1 НК по ДП № ***** г. на РУ- с Т и НОХД ****** г. на РС-Пловдив,
за което С. Г. Д. е оправдан с влязла в сила присъда, над сумата от 20 000 лв.
до 26 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1464/05.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1539/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА ,в която П, гр.
С., бул. В. № * е осъдена да заплати на С. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 20
000 лв.. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК по ДП № ***** г. на РУ-
с Т и НОХД ****** г. на РС-Пловдив, за което С. Г. Д. е оправдан с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2023
7
г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 1464/05.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1539/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд ,в частта ,в която П, гр. С.,
бул. В. № * е осъдена да заплати на адв. И В В., АК-Габрово, личен № ******,
със служебен адрес - гр. Г, ул. В., № **, ет. *, ап. **, сумата над 1 265 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Г. Д. в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1464/05.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1539/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд в останалата му обжалвана
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8