РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Петрич, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101497 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д.
Х.“ № **, ЕИК ****, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
****/12.10.2017 г. Поддържа, че по силата на тази сделка е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит от 2 428,71 лв., който е бил изцяло усвоен. Сочи, че
върху кредитната сума е била уговорена и възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитът
не е бил обслужван редовно, а на 15.10.2020 г. е настъпил крайният му падеж. Заявява,
че понастоящем дългът, произтичащ от описаното правоотношение, възлиза на: 1
370,61 лв. – главница; 228,69 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, отнасяща се за
периода от 15.08.2019 г. до 15.10.2020 г., и 307,57 лв. – мораторна лихва, начислена за
времевите отрязъци от 15.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.12.2020 г.
Посочва, че за тези вземания е била издадена заповед по чл. 417 ГПК, срещу която
ответникът (в качеството му на длъжник в заповедната процедура) е депозирал
възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхното съществуване да
бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Ж. Н. П., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Б.“ № *, ЕГН **********,
оспорва ищцовите претенции с доводи, че не е сключвал визирания договор с ищеца и
1
не е получавал кредитната сума по него.
Съдът приема следното:
1. От фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020 г. до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за
възнаградителната лихва, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за мораторната лихва.
Претендираните вземания попадат в обхвата на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9732/17.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1370/20 г. на
Районен съд – гр. Петрич, което е приложено към сегашното дело.
Настоящият ответник – като длъжник по заповедта, е подал възражение срещу
нея, по реда на чл. 414 ГПК.
Уважаването на предявените искови претенции е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата: 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответника (в качеството
му на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането,
касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
кредитополучателя в тази връзка.
- За възнаградителната лихва: 1/ уговорка, постигната между кредитодателя
и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от
страна на последния на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на
падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на
вземането, свързано с нея.
- За мораторната лихва: 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято
изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете си, а в случай, че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
Сключването на процесния договор между страните, с кредитодател – ищцовото
дружеството, и с кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го
документ, който е представени по делото в копие и в оригинал. Той е подписан за
2
ответника, а подписът му върху него не е оспорен успешно, поради което трябва да се
приеме, че същият материализира негови изявления (чл. 180 ГПК). В тази връзка е
нужно да се подчертае, че посредством заключението на изслушаната съдебно-
графическа експертиза по категоричен начин се доказва автентичността на кредитната
сделка, в частта й за подписа на ответника (кредитополучател).
От съдържанието на самия договор стават ясни и базовите параметри на
облигационното правоотношение, а именно:
- главница – 2 428,71 лв.;
- усвояване – посредством заплащане от кредитодателя в полза трети лица
(търговци) на следните суми:
= 1 892,10 лв., представляваща стойността на стоки (2 бр.
ъглошлайфове, 1 бр. електрожен, 1 бр. фотосоларна маска и 2 бр. батерии), които
кредитополучателят е закупил от „Войнишки“ ООД;
= 270,96 лв., представляваща премия за застраховка, която
кредитополучателят е сключил по отношение на част от закупените стоки
(ъглошлайфовете и електрожена) със „ЗК „Уника“ АД, и
= 265,65 лв., представляваща премия за застраховка „Живот“, която
кредитополучателят е сключил в полза на кредитодателя със същото застрахователно
дружество;
- обща стойност на плащанията – 3 838,11 лв., включваща еднократна такса
за оценка на риска у кредитополучателя (291,45 лв.), главницата (2 428,71 лв.) и
договорната лихва, от което следва, че величината на последната е 1 117,95 лв.
(3 838,11 – (291,45 + 2 428,71) = 1 117,95);
- годишен процент на разходите – 37,67 %;
- годишен лихвен процент – 23,93 %;
- погасяване – чрез вноски, разписани по размер и падеж в погасителен
план, който е инкорпориран в договора;
- краен срок – изтичащ на 15.10.2020 г.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се констатира,
че:
- цялата кредитна сума е била напълно усвоена от кредитополучателя,
посредством три превода, направени от кредитодателя в полза на упоменатите трети
лица (търговци);
- според погасителния план на кредита, цената на еднократната такса за
оценка на риска у кредитополучателя е била начислена като част от главницата във
всяка вноска;
- в периода от 17.11.2017 г. до 27.07.2019 г. са били направени двадесет
доброволни плащания на кредитния дълг, възлизащи общо на 2 261,13 лв., след което
обслужването му е било преустановено;
3
- поради настъпването на крайния падеж на кредита и допуснатата забава
от кредитополучателя, понастоящем задълженията му възлизат на исковите суми – за
главницата (обхващаща и таксата за оценка на риска) и за договорната лихва, както и
на 324,61 лв. – за закъснителната лихва.
По повод служебната проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи в
процесния потребителски договор (чл. 7, ал. 3 ГПК), такива не се установяват, а
ответната страна не е релевирала конкретни възражения в тази насока, на които да бъде
даден нарочен отговор.
Налице е обаче нищожност на уговорката, уреждаща таксата за оценка на
кредитоспособността на ответника (като кредитополучател), заради противоречието й
със закона, във връзка с което е необходимо да се отчете, че:
- Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата
страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г.,
ОСГТК на ВКС).
- Кредиторът по един потребителски кредит, какъвто е настоящият, има
право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, ако те не
са свързани с усвояването и управлението на кредита (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
- Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в
публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити, както
и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне
на такива кредити (чл. 2 ЗПК).
- Таксата, събирана от кредитодателя, за да оцени кредитната
благонадеждност на кредитополучателя, е в отклонение от нормативния регламент на
чл. 16 ЗПК, който предвижда първият да извърши такава преценка още преди
сключването на договора, без да я обвързва с финансово задължение за втория.
Начисляването на подобна такса всъщност не касае никаква дейност, която да е в полза
на длъжника, а обслужва кредитора, в резултат на което нарушава забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК (вж. в този смисъл Решение № 115/08.05.2019 г. по в. гр. д. № 423/18 г. на
Окръжен съд – гр. Кюстендил и Решение № 421/17.05.2019 г. по в. т. д. № 306/19 г. на
Окръжен съд – гр. Варна).
В обобщение на казаното дотук се налагат финалните извод, че:
- Исковете, поставени за решаване, са доказани от гледна точка на тяхното
основание.
- Главната претенция подлежи на уважаване за сумата от 1 079,16 лв., която
е получена чрез изваждане на таксата за оценка на кредитния риск (291,45 лв.) от
4
остатъчната главница по погасителния план (1 370,61 лв.).
- Възнаградителната лихва се дължи в претендирания размер, защото точно
той е неплатеният такъв, съобразно уговореното между страните.
- Мораторната лихва върху дължимата главница (1 079,16 лв.), за заявените
периоди (от 15.08.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.12.2020 г.) е 124,40
лв. Тя е определена от съда, при условията на чл. 162 ГПК (чрез ползването на
електронен калкулатор за законна лихва, достъпен в интернет, на адрес
www.calculator.bg).
2. По съдебните разноски:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Произнасянето по разноските, отнасящи се до заповедната процедура, също
трябва да бъде с осъдителен диспозитив, като е без значение обстоятелството, че тя е
била по реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и
образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр.
мотивите към цитираната т. 12 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така деловодните разноски, дължими на ищеца, пропорционално на уважената
част от исковете, са:
- 66,20 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатената
държавна такса (38,14 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), определено от
заповедния съд;
- 312,97 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса (116,68 лв.), юрисконсултското възнаграждение (100 лв.), определено
от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и заплатено
възнаграждение (200 лв.) за вещо лице по счетоводната експертиза.
Ответникът не е направил искане за възстановяване на съдебните разноски,
които е сторил, поради което такива не могат да му бъдат присъдени.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Ж. Н. П., с
адрес в с. К., общ. Петрич, ул. „Б.“ № *, ЕГН **********, дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д. Х.“ № **, ЕИК ****, следните
суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК с № 9732/17.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1370/20 г. на Районен
съд – гр. Петрич, а именно:
- 1 079,16 лв., представляваща дължимата главница по Договор за
потребителски кредит с № ****/12.10.2017 г., сключен между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД (като
кредитодател) и Ж. Н. П. (като кредитополучател), ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2020 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 1 370,61 лв.;
- 228,69 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва по
кредита, дължима за периода от 15.08.2019 г. до 15.10.2020 г., и
- 124,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
за периодите от 15.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.12.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до неговия пълен
претендиран размер от 307,57 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. Н. П., с адрес в с. К., общ. П., ул.
„Б.“ № *, ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д. Х.“ № **, ЕИК ****, съдебни разноски, съобразно
уважената част от исковете, както следва:
- 66,20 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч. гр. д. № 1370/20 г. на Районен съд – гр. Петрич), и
- 312,97 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
исковото производство (гр. д. № 1497/21 г. на Районен съд – гр. Петрич).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6