№ 190
Р Е Ш Е Н И Е
№105
гр. Попово, 22 юни 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
при секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 209 по описа за 2007 година на ПРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е за делба на съсобствени апартамент и движими вещи, във фазата на извършването
й. Предявени са и претенции по сметки, с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС.
Ищецът – Й.Ц.Й. ***, се явява в с.з. лично и с процесуален представител.
Изразява становище, че допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде
изнесен на публична продан като неподеляем, да бъде обявен за окончателен
проекта за разделителен протокол на
движимите вещи, както и да бъдат отхвърлени исковете по сметки, като
неоснователни и недоказани.
Ответницата – Н.Й.Ч. ***, редовно
призована, се явява лично и с процесуален представител. Изразява становище, че
допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан,
да се обяви за окончателен проекта за разделителен протокол на движимите вещи.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, предявява
искания по сметки, с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, както и моли да ъ
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила съдебно решение № 324/14.01.2008г. на ПРС, е допусната
съдебна делба между страните по делото – Й.Ц.Й. *** и Н.Й.Ч. ***, върху:
І. НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр. П*********************************, състоящ се от стая,
дневна, кухня и санитарни помещения, със застроена площ 56.14 кв.м., заедно с прилежащото му избено
помещение № 14, заедно с 91/10000 ид.ч.
от общите части на сградата и 91/10000 ид.ч. от правото на строеж, при граници
и съседи на жилището: изток-терен на жил. комплекс, запад – стълбище и
жилище №13 на В. и К. С.и жилище №15 на Н. Ц. Н., север – жилище №13 на В. и К.С.,
юг – жилище № 15 на Н. Ц. Н., отгоре – жилище № 17 на Н. и Р. Н., отдолу –
жилище № 11 на А. и Н.А., и при граници
и съседи на изб. помещение – изток – изба 13 на В.и К. С., запад – изба 15
на Н. Ц. Н., север – абонатно помещение, юг – коридор на изб. помещения,
отгоре–жилище № 2 на А. и А. А. от първи жилищен етаж и отдолу – земя, ПРИ КВОТИ – 7451/11201 ид.ч. за Й.Ц.Й. /или
66.5%/ и 3750/11201 ид.ч. за Н.Й.Ч.
/или 33.5%/, на основание чл. 282,ал.1
от ГПК, както и върху ІІ. ДВИЖИМИ ВЕЩИ, както следва: - Телевизор “Електрон” със
стабилизатор; - Готварска печка “Мечта”; - Акумулираща печка; - Легло “Приста”
с ракла; - Гардероб със секция; - Малка
холна маса; - Голяма маса;-Дивани – 2бр.;
- Табуретки – 2бр.; - Столове – 3 бр.; - Вана за баня; - Бойлер
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, съдът е
назначил в.л. В. М., който, съобразно поставената му задача, е изготвил заключение,
с което е определил пазарната цена на делбения имот – общо в размер на 26000лв.,
като апартаментът е неподеляем. Според становището на гл. архитект на Община
Попово, изискано от съда съгласно чл. 203 от ЗУТ, делбеният апартамент е неподеляем
и не могат да се обособят два самостоятелни обекта, поради това, че не могат да
се осигурят задължителните помещения за
едно жилище.
По отношение на допуснатите до делба движими вещи, съдът е назначил вещо
лице Р. Д., която, съобразно поставената й задача, е изготвила заключение , с
което е определила пазарната цена на вещите и ги е разпределила в два
равностойни дяла от по 400лв., като в дял първи са включени : Акумулираща
печка, бойлер
В първото поделото съдебно заседание след допускане на делбата,
ответницата Н.Ч. е предявила с писмена молба срещу ищеца Й.Й., като съдът е приел за разглеждане направеното по реда на чл. 286 ГПК /отм., но
който се прилага съобразно § 2 от ПЗР на ГПК/, искане за уреждане на сметки, с
правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС, за заплащане от последния, както следва: І.
необходими разноски за запазване и съхранение на съсобствения недвижим имот –
апартамент, подробно описан по-горе, а именно: 1.1. ремонтни работи на стойност
240лв., представляващи 66.5% от 359лв. – извършени ремонтни работи след
земетресението през 1986г., изразяващи се в – изкърпване на пукнатини и подмяна
на тапети в кухня, дневна, спалня и
коридор – 309лв., изкърпване на пукнатини и боядисване с блажна боя в баня –
50лв.; 1.2. данък сгради и такса смет на обща стойност 654.18лв., съответно –
за периода 1992г. – 1997г. – 628.50лв., както и за периода 2000г. – 2007г. –
25.68лв.; ІІ. Подобрения /довършителни
СМР/ за периода мм. 10, 11, 12.1983г. до м. 12.1984г., извършени от Н.Ч. в
процесния недвижим имот, в размер на
2623.87лв., с която сума е увеличена
пазарната стойност на имота, както следва: зидария в баня и кухня – на стойност
227.28лв., мазилка в баня, кухня и мазе – на стойност 292.40лв., две лети мивки
/баня и кухня/ - на стойност 360лв.,
вана в баня –на стойност 300лв.фаянс в кухня и баня – на стойност 1127лв.,
паркет в хол, спалня и кухня – на стойност 1564лв., циментова замазка в мазе –
75лв.
Във връзка с направените искания по сметки, съдът назначи експертиза, като
задачата на вещото лице беше, след като се запознае с материалите по делото и
след оглед на място на процесния апартамент, да изчисли стойността на
посочените в пункт ІІ от молбата довършителни работи, претендирани като
подобрения в имота, към момента на извършването им и към настоящия момент, да
определи налице ли е увеличение на стойността на имота в резултат на тези СМР и
ако е налице такова увеличение – неговия
размер. Вещото лице изготви заключение по поставената му задача, като изчисли,
че към настоящия момент пазарната оценка на извършените подобрения в недвижимия
имот, е 2457лв., а пазарната оценка на същите тези СМР към датата на извършването им е била 1388лв.
Изрично в заключението на вещото лице е отбелязано, че към настоящия
момент описаните видове подобрения са в
лошо състояние, част от тапетите са смъкнати, останалата част са захабени,
фаянсовата облицовка е морално остаряла. Към настоящия момент подобренията
не оказват влияние на пазарната цена на имота.
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна, бяха разпитани един свидетел на ищеца и двама свидетели на
ответницата. Св. Ц., доведен от ищеца, с показанията си установи, че е помагал
при поставянето на паркета в процесния недвижим имот, като заяви, че паркетът е
закупен от Общината и той е свързал ищеца с хората, които да поставят този
паркет. Същият свидетел заяви още, че след земетресението всички пострадали от
него са били парично обезщетени.Св. Ч., от своя страна, заяви, че като приятел
на ответницата, е посещавала процесния апартамент след закупуването му.
Същият е бил незавършен вид,
по-конкретно – незавършени били банята и кухнята. Тъй като бащата на отв. Н.Ч.
бил строител, той бил поставял фаянсови плочки в кухнята, поставил вана в
банята, която също облицовал с плочки. Н. била купила паркет, който поставила в
две от стаите на апартамента, както и поставила тапети на стените. Всичко горепосочено
в апартамента било извършено от бащата на Н.. Същата свидетелка заяви, че е
виждала паркета на пакети, но на поставянето му не била присъствала, както и
лично била виждала поставените вече
фаянсови плочки в банята и кухнята. Тази свидетелка също заяви, че след
земетресението през 1986г. държавата е отпуснала помощи на пострадалите от
него. Другата свидетелка на ответницата – св. М. И., заяви, че познава бащата
на ответницата, тъй като били работили заедно – тя като технически ръководител,
а той – като заместник бригадир. Тази свидетелка заяви, че по него време
апартамените се продавали в два вида – завършени /с тапети и с мокети/ и
незавършени /които нямали подпаркетно, фаянс/. Апартаментът на Н. и Й. бил от
втория вид. Свидетелката заяви, че знаела, че довършителните работи в
апартамента се правели от бащата на Н., тъй като той бил строител. Тази свидетелка
лично била виждала, че бащата на Н. носи в апартамента паркет и фаянсови
плочки, знаела също, че правили зидария, за да можели да се скрият тръбите в
банята и да налепят фаянсовите плочки. Скоро тази свидетелка в апартамента не
била ходила, но в него имало хол с паркет, кухня с паркет и фаянс, спалня.
Ищецът тази свидетелка не го била виждала в апартамента. Съдът дава вяра на
показанията и на тримата разпитани свидетели, доколкото няма данни за
заинтересованост на същите от изхода на делото.
Във връзка с доказване на твърденията си за
заплатени данък сгради и такса смет върху процесния имот, ответницата Н.Ч.
представи и по делото бяха приети като доказателства приходни квитанции №№ 527/14.03.1997г.,
90/15.01.1996г., 1574/20.01.1995г., 654/18.01.1994г., 172830/28.01.1993г.,
206418/13.04.1992г., 4890/19.03.2007г., 15057/07.09.2006г., 19453/24.11.2005г.,
1705/05.02.2004г., 18595/08.11.2002г.,19743/07.11.2001г. и 20003/29.11.2000г.
Общата сума на платени от Н.Ч.
данъци за апартамента за периода 1992-1996г. – е в размер на 806.94лв.
/неденоминирани/. Приходна квитанция №
527/14.03.1997г. касае плащане, за което съдът не може да направи извод,
че е за заплатени данък сгради и такса
смет, тъй като в тази квитанция е отбелязано „изпълнително дело – издател ХЕИ,
изпълнителен титул № 4401/27.08.1996г.”. В тези квитанции, като титуляр е
записан Й.Й., но същият не оспори плащането на сумите от Н.Ч., още повече, че
макар и да не е правена експертиза на подпис на лицето по тези
фактури /предвид и неоспорването им/, съдът няма основания да се съмнява, че
подписите в квитанциите срещу „данъчнозадължено лице”, респективно срещу
„платил”, са на Н.Ч..
В периода от 2000г. до 2007г., включително, ответницата Н.Ч. е заплатила
данък сгради и такса смет за ½ ид.ч. от процесния имот /както е изрично
посочено и в молбата й, с която е предявила исканията си по сметки/ - в размер на 71.54лв.
Като доказателства по делото от Н.Ч. са представени и приложени и
фактура № 031310/22.03.1983г. за закупен дъбов паркет, ІІІ качество – на
стойност 145.30лв., извлечение № 2/05.10.1984г. от нареждане за плащане с чек,
но от което не става ясно за какво са изразходвани заплатените суми, както и
фактура от 14.11.1984г., видно от която ответницата е закупила канапе спалня и
две табуретки, но която фактура не е относима към предявените претенции по
сметки. В първата фаза на делбата Н.Ч. е представила също 9 броя заверени копия
от нареждания за разплащане с чек, от които също не може да се направи извод за
какво са заплатени сумите. От своя страна, ищецът представи и съдът прие като
доказателство заверено копие на приходна квитанция № 062722/08.08.1984г., видно
от която ищецът е закупил на тази дата второ качество паркет, на стойност
253лв. Не се спори по делото, че ремонтните дейности по апартамента, независимо
дали касаят необходими или полезни разноски, са направени със знанието и на
двамата съсобственици и без
противопоставянето на нито един от тях.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че предвид изложената по-горе фактическа обстановка, е
налице хипотезата на чл. 288, ал. 1 от ГПК от 1952г./отм./, “когато един имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да
бъде изнесен на публична продан”. В
конкретния случай, безспорно е установено, че допуснатият до делба недвижим
имот – апартамент, е неподеляем, не са налице основанията за възлагане на имота
на единия от съделителите, поради което и единствената възможност за реалното
извършване на делбата, е чрез изнасянето на този имот на публична продан, с
първоначална цена – 26000лв.
По отношение на движимите вещи, допуснати до делба, съдът предяви на
страните проект за разделителен протокол, по който страните не възразиха, и
предвид факта, че квотите на страните по отношение на движимите вещи, допуснати
до делба, са равни, то съдът намира, че делбата по отношение на тези вещи
следва да продължи чрез обявяване на окончателен проекта за разделителен
протокол на тези вещи, с оглед приключване на същата в тази част чрез теглене
на жребие.
Предявените искове от Н.Ч. срещу Й.Й. по сметки, съдът ги квалифицира
като такива, с правно основание – чл. 30,ал.3 от ЗС, тъй като претенциите са за
разходи по съсобствена вещ, направени от съсобственик, със знанието и без
противопоставянето на другия съсобственик.
По отношение на предявения иск по сметки по т. І, 1.1. от молбата –
необходими разноски за запазване и съхранение на недвижимия имот – апартамент,
извършени след земетресението през м. декември 1986г., изразяващи се в
изкърпване на пукнатини и подмяна на тапети в кухня, дневна, спалня и коридор,
както и изкърпване на пукнатини и боядисване с блажна боя в баня. Съдът намира, че този иск не е доказан, по следните съображения:
претендират се разходи, направени само от Н.Ч. за изкърпване на пукнатини и
боядисване с блажна боя след земетресението през 1986г., както и поставяне на
тапети. Не са събрани обаче доказателства, които да доведат съда до несъмнения
извод, че тези конкретно ремонтни дейности, са извършени единствено от Н.Ч.,
без участието на Й.Й.. Не се спори и е установено по делото от разпитаните
свидетели на Н.Ч. /ищец по отношение на
направените искания по сметки/ – св. Ч. и св. И., че действително, бащата на
ответницата е бил майстор – строител, че е извършвал ремонти в жилището на
страните, но това по никакъв начин не доказва, че единствено той е извършил конкретните
ремонтни дейности, претендирани от Ч. като необходими разноски за запазване и
съхранение на апартамента, че ищецът – Й. не е вземал участие в извършването им,
още повече, че св. Ц., от своя страна, заяви, че той самият е помагал при
извършването на ремонти, вкл. при поставяне на паркет в жилището. Следва да се
има предвид, че и тримата свидетели говорят за извършване на СМР, касаещи
претенциите на Н.Ч. за извършени подобрения в имота – като поставяне на паркет,
фаянс и т.н., но няма достатъчно доказателства, които да доказват, и то главно
и пълно, че Ч. е тази, която е извършила сама, без участието на съпруга си
ремонтите на жилището след земетресението, като по този начин да е направила
необходими разноски за запазване на имота, които да подлежат на възстановяване. Предвид изложените
съображения, този иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По отношение на претенцията на Н.Ч. в т. 1.2. от молбата – заплатени от нея данък сгради и такса смет за процесния имот на
обща стойност – 654.18лв. за периода 1992-2007г. – На първо място, видно от приложените като
доказателства по делото квитанции за платени данък сгради и такса смет, е
видно, а и не се спори от страните, че Н.Ч. е заплащала данъците за този имот.
Както беше посочено по-горе, общата сума на платени от Н.Ч. данъци за
апартамента за периода 1992-1996г. – е в размер на 806.94лв.
/неденоминирани/. Приходна квитанция №
527/14.03.1997г. касае плащане, за което съдът не може да направи извод,
че е за заплатени данък сгради и такса
смет, тъй като в тази квитанция е отбелязано „изпълнително дело – издател ХЕИ,
изпълнителен титул № 4401/27.08.1996г.”. Предвид изложеното, съдът намира, че
не следва да се взема предвид тази квитанция. Във всички тези приходни
квитанции за посочения период, като титуляр е записан Й.Й., но същият не оспори
плащането на сумите от Н.Ч., още повече, че макар и да не е правена експертиза
на подпис на на лицето по тези фактури /предвид и неоспорването им/, съдът няма
основания да се съмнява, че подписите в квитанциите срещу „данъчнозадължено
лице”, респективно срещу „платил”, са на Н.Ч.. При това положение, за периода
1992-1996г. включително, 66.5% /колкото е квотата на Й.Й. в апартамента/ от
изплатените от Н.Ч. 806.94лв. за данъци за целия имот, са 536.61лв., колкото
следва да се приеме, че Й. дължи на Ч.. Следва да се има предвид обаче факта,
че тази сума е платена преди деноминацията на българския лев, която е от
5.07.1999г., предвид на което дължимата към настоящия момент сума за
процесния период се равнява на 0.53лв.
За периода от 2000г. до 2007г. включително, видно от горепосочените приходни квитанции, Н.Ч. е заплатила данък
сгради и такса смет за ½ ид.ч. от процесния имот /както изрично е
посочила и в молбата си по сметките/, в размер 71.54лв. Тъй като обаче, същата
е заплатила данъците на имота за ½ ид.ч., а делбата по отношение на
апартамента е допусната при квоти, равняващи се на 33.5% за Ч. и 66.5% за Й.,
то следва да се приеме, че за този период Ч. е платила с 16.5% повече от
дължимите от нея суми за данък сгради. От заплатените общо 71.54лв. 16.5% се
равняват на 11.80лв., която сума следва да бъде осъден да заплати Й. на Ч..
Като се съберат 11.80лв. /за периода 2000-2007г./ с 0.53лв. /за периода 1992-1996г./, общата
сума, която Й. следва да бъде осъден да заплати на Ч., е в размер на 12.33лв. В
останалата част до пълния предявен размер от 654.18лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на третия иск по сметки, предявен от Ч. в т. ІІ от молбата – за присъждане на сумата
2623.87лв., съставляващи 66.5% от 3945.68лв., стойността на извършени
подобрения в имота за периода м.м. 10.-12. 1983г. и до м. 12.1984г., с които се
е увеличила пазарната стойност на имота и които са конкретно посочени в
молбата. Съдът намира, на първо място, че подобрения
в имота са такива нововъведения,
които изменят общата вещ – имота, и които не са необходими за запазването и
съхраняването му. При подобренията необходима предпоставка е именно увеличаването
на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не
е налице подобрение. Увеличението, освен това, се заплаща само доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. /в този смисъл е и практиката на ВС, напр.
решение № 532/17.06.1994г. по гр.д. № 382/94г., Іг.о., решение № 612/25.10.1995г.
по гр.д. № 375/95г., Іг.о.и др./. Безспорно е по делото, че в имота са извършени
редица подобрения – зидария, мазилка, две лети мивки, поставяне на фаянсови
плочки в баня и кухня, поставяне на паркет и др. Вещото лице, което беше
назначено по делото, изчисли тяхната стойност към момента на извършването им и
към настоящия момент. По отношение на поставената вана, същата е допусната до
делба като част от движимите вещи, поради което съдът не може да се произнася
за същата вещ вече и като подобрение в имота. По отношение на поставения
паркет, има доказателства по делото, че действително Н.Ч. е закупила такъв –
ІІІ качество на определена стойност. В същото време, има доказателства, че Й.Й.
също е закупил паркет – ІІ качество и от показанията на св. Ц. е установено, че
Й. дори е участвал в поставянето на паркета, заедно с бащата на Ч..
Следователно, за тези две „подобрения”, съдът намира за недоказано, че Ч. ги е
извършила единствено със свои средства и труд, за да й бъдат присъдени
съответните суми. Независимо от горното обаче, когато съсобственик на недвижим
имот е извършил подобрения в съсобствения имот и е продължил да владее
подобрения имот за себе си и за
останалите съсобственици, той няма право да претендира да му се заплаща
повишената стойност на имота за направените от него подобрения /в този смисъл
решение № 2278/21.11.1969г. по гр.д. № 1739/69г., Іг.о./. А, освен това, както
беше посочено по-горе, увеличението на стойността на имота, се заплаща само
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
А видно от приложеното експертно заключение, прието от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено и НЕОСПОРЕНО от страните по делото, към настоящия
момент описаните видове подобрения са в лошо състояние, част от тапетите са
смъкнати, останалата част са захабени, фаянсовата облицовка е морално остаряла
и КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ ПОДОБРЕНИЯТА НЕ ОКАЗВАТ ВЛИАНИЕ ВЪРХУ ПАЗАРНАТА ЦЕНА НА
ИМОТА, следователно към настоящия момент тези подобрения не водят до увеличение
на стойността на имота. Действително, вещото лице в съдебно заседание заяви, че
след освежаване този имот може да се ползва по предназначение, но това обстоятелство, според настоящия състав на
съда, не променя по никакъв начин факта, че към момента подобренията, извършени
в периода 83-86г., не водят до увеличение стойността на имота, поради което и
този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид направеното от Н.Ч. искане за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че съразмерно на уважената част от исковете по сметки, Й.Й.
следва да бъде осъден да й заплати за разноски 2.00лв. Тъй като, от друга
страна, няма направено искане от Й.Й. за
присъждане на разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съдът намира, че съобразно квотите си, всеки от съделителите следва да
внесе държавна такса по сметка на ПРС за извършване на делбата на недвижимия
имот и движимите вещи, както следва: Й.Ц.Й. – в размер на 707.44лв., а Н.Й.Ч. –
в размер на 364.56лв., на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. П************************************
състоящ се от стая, дневна, кухня и санитарни помещения, със застроена площ
56.14 кв.м., заедно с прилежащото му
избено помещение № 14, заедно с 91/10000
ид.ч. от общите части на сградата и 91/10000 ид.ч. от правото на строеж, при
граници и съседи на жилището: изток-терен на жил. комплекс, запад –
стълбище и жилище №13 на В.и К. С. и жилище №15 на Н. Ц. Н., север – жилище №13
на В. и К. С., юг – жилище № 15 на Н. Ц. Н., отгоре – жилище № 17 на Н. и Р.Н.,
отдолу – жилище № 11 на А. и Н. А., и
при граници и съседи на изб. помещение – изток – изба 13 на В. и К.С.,
запад – изба 15 на Н. Ц. Н., север – абонатно помещение, юг – коридор на изб.
помещения, отгоре – жилище № 2 на А. и А. А. от първи жилищен етаж и отдолу –
земя, при първоначална цена – 26000лв.
/двадесет и шест хиляди лева/, при квоти на съделителите, както следва: 7451/11201
ид.ч. за Й.Ц.Й. /или 66.5%/ и 3750/11201
ид.ч. за Н.Й.Ч. /или 33.5%/,
- на основание чл.
288, ал. 1 от ГПК от 1952г. /отм./, който се прилага на основание § 2,ал.1 от
ПЗР на ГПК от 2007г.
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ НА ДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ, както следва:
ДЯЛ
ПЪРВИ, включващ Акумулираща печка, Бойлер
ДЯЛ
ВТОРИ, включващ Телевизор “Електрон” със стабилизатор, Готварска печка “Мечта”,
Столове – 3 бр., Голяма маса за хранене, Легло “Приста” с ракла, Гардероб със
секция, диван – 1бр., на обща стойност 400лв.,
- на основание чл.
289 от ГПК от 1952г. /отм./, който се прилага на основание § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК
от 2007г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 286 от ГПК /отм./ от Н.Й.Ч., ЕГН: **********,***, против Й.Ц.Й., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС, за заплащане на сумата 240лв., представляващи
необходими разноски за запазване и съхранение на горепосочения недвижим имот –
апартамент, извършени ремонтни работи след земетресението през 1986г. от Н.Й.Ч.,
като недоказан.
ОСЪЖДА
Й.Ц.Й. с посочен адрес и ЕГН, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Й.Ч., с посочен адрес и ЕГН, СУМАТА 12.33лв. /дванадесет лева
и 33 ст./, представляващи стойността на заплатените от Ч., съответни на
квотата на Й. данък сгради и такса смет
за процесния недвижим имот – апартамент за периода 1992-2007г. включително, на
основание чл. 30, ал.3 от ЗС, като в останалата част до пълния предявен размер
от 654.18лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 286 от ГПК
/отм./ от Н.Й.Ч., ЕГН: **********,***, против Й.Ц.Й., ЕГН: **********,***, иск
за заплащане на сумата 2623.87лв., представляващи стойността на извършени
подобрения в горепосочения недвижим имот – апартамент в гр. П***************************,
за периода м.м. 10.-12. 1983г. и до м. 12.1984г., съответна на квотата на Й. в имота, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.Ц.Й. с посочен адрес и ЕГН, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Й.Ч., с посочен адрес и
ЕГН, сумата 2.00лв. /два лева/, за направени разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 64, ал.1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА Й.Ц.Й. с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПРС за държавна такса сумата 707.44лв., на основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.Й.Ч., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПРС за държавна такса сумата 364.56лв., на основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е постановено, пред Търговищки окръжен съд.
След влизане в сила на решението,
делото да се докладва за призоваване на страните за теглене на жребий по
отношение на движимите вещи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: