Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 40 10.04.2020
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд Наказателно отделение
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Красимира Николова
и
в присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 464 по описа за
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 24 от 11.06.2019 година,
постановена по НОХД № 89 по описа за 2019 година, Районен съд – Димитровград признал
подсъдимия К.В.Г.,***, с постоянен
адрес-***, ******, ***** гражданин, *****, ****, *****, *****, за виновен в това, че на
12.02.2019г. в гр. Д., Х.
област, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Шевролет” с рег. №
*******, след употреба
на наркотични вещества, а именно тетрахидроканабинол, амфетамин, метамфетамин и
опиати (включени като наркотични вещества в Приложение №1 към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията веществата като наркотични),
установено по надлежния ред с техническо средство – уред за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози „Dräger Drug Test
5000“ с № ARJM – 0048 – престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. чл.54 от НК
му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, което да
изтърпи при първоначален „строг” режим, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер на 500 лева. С присъдата на подсъдимия, на основание
чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на изземване на неговото
СУМПС- 12.02.2019 г.
С присъдата си районният съд, по реда
на чл. 59, ал.1 от НК, е приспаднал от така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР като
зачел за изтърпян 1 ден от наказанието „лишаване от свобода“ и се произнесъл по
въпроса за веществените доказателства като разпоредил вещественото
доказателство – тест за еднократна употреба „Dräger Drug Test 5000 STK7“
да бъде унищожено като вещ без стойност.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К.В.Г., който
я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност, необоснованост и
постановяването й в нарушение на закона. Претендира нейната отмяна,
алтернативно – намаляване на размера на наложеното му наказание. Постъпили са
допълнителни писмени бележки от защитника на подсъдимия – адв. Д. Г. с доводи,
че последователността на полицейските служители била специализирана полицейска
операция по линия на държане и/или разпространение на наркотични и упойващи
вещества, а не случайна проверка. Анализът на доказателства, събрани по делото,
сочел друга фактическа обстановка. Отделно от това, установената от съда
фактическа обстановка се различава от тази, изложена от обвинението. Набляга се
на защитната теза, че никой не видял подсъдимия да гълта нищо, но
обстоятелството, че никой от полицаите не забелязал, не оборвало защитната
теза. Обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което
и моли съда да признае за невиновен неговия подзащитен или да намали
наказанието до неговия минимум.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител,
който намира жалбата за неоснователна, респ. обвинението за доказано, тъй като
от събраните доказателства се установявало, че подсъдимият е осъществил
вмененото му престъпление. Представителят на обвинението развива теза относно
възможното прилагане на института на условното осъждане към настоящия случай. За
наложеното на Г. наказание „глоба“ по НОХД № 560/2012 г. на РС – Димитровград,
бил издаден изпълнителен лист от 07.11.2012 г., когато е влязла в сила
присъдата, но същият бил входиран в НАП
на 17.07.2015 г., като последното представлявало извършване на действие по събирането на
глобата. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, давностният срок за изпълнение на
наказание „глоба“ бил 2 години, като в настоящия случай същият бил изтекъл на
07.11.2014 г., т.е. преди входирането на изпълнителния лист с НАП и вземането
било погасено по давност. Към 07.11.2016 г., според прокурора, подсъдимия бил
реабилитиран по реда на чл. 88а от НК за наказанието „глоба“, както и за
наказанието „лишаване от свобода“, наложено по горецитираното дело. Не съществувала
пречка наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ да бъде
отложено, поради което и прокурорът пледира за отлагане на наложеното му
наказание, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години и
потвърждаване на присъдата в останалите й части.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
подсъдимият К.В.Г. се явява. Явява се и неговият защитник адв. Г., който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Подсъдимият се присъединява към изложеното
от защитника му и моли за условно осъждане, а в последната си дума не взема
становище.
Пред въззивната инстанция като писмени доказателства бяха приети
Епикриза от отделени по нервни болести към МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – гр. Д. на К.В.Г. от 02.11.2019 г., както и КТ на главен
мозък – нативен № 2960/28.10.2019г. година и КТ на гръбначен стълб – цервикален
отдел № 2959/28.10.2019г., изд. от отделение по образна диагностика към МБАЛ
„Света Екатерина“ ЕООД – гр. Д. и Справка от
Национална агенция по приходите, ТД – София с вх. № 761/21.01.2020 г.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по внесен
от РП – Димитровград обвинителен акт против К.В.Г. за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. Делото е насрочено по реда на бързото производство, без провеждане
на разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, но по
изложените в същата доводи.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият
К.Г. е осъждан. На инкриминираната дата – 12.02.2019г. свидетелите И. И. и А. А. – ****** служители в Сектор „ПП“ при РУ на МВР – Димитровград,
изпълнявали служебните си задължения за времевия период от 07:00 ч. до 19:00 ч.,
като били на установъчен пункт на входа на гр. Д., на ул. „Х.“, до
КПП – УСМ, където осъществявали контрол над движещите се по същата улица и
навлизащи в гр. Д. моторни превозни средства. Провеждали
специализирана полицейска операция, в която участвали и други полицейски
служители от РУ на МВР – Димитровград, сред които и св. П. С. С. Около
13:45ч. същия ден двамата забелязали навлизащ в гр. Д. от посока гр. Х. л.а. „Шевролет“ с рег.№ *******. Подали сигнал със стоп-палка и автомобилът бил спрян
до установъчния пункт за проверка. При извършената проверка установили, че
автомобилът е управляван от подсъдимия К.В.Г.. В автомобила, който
представлявал таксиметров такъв, с всички отличителни знаци, имало двама пътници – на предната дясна седалка до
водача, се возел св. С. Г., а на задната седалка – К. В., и двамата от
гр. Д.
По време на извършване на проверката, при направена справка,
полицейските служители установили, че водачът К. Г. е с обременено съдебно
минало, в това число и за държане на наркотични вещества. По указание на
дежурен при РУ на МВР – Димитровград, водачът Г. бил отведен до сградата на РУ
в гр. Димитровград. За целта св. С. седнал
на задната седалка – зад водача Г. и заедно с пътниците се отправили към
сградата на полицията. Там ги посрещнали други ******* служители, сред които и св. А. Т., чиято задача
била да следи за действията на водача Г., докато започнат с него процесуалните
действия. Такива били извършени след въвеждането на подс. Г. в сградата на
полицията. От там същият бил съпроводен до сградата на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково. Там, в 15:45 ч. на инкриминираната дата, подсъдимият
бил тестван по надлежния ред с техническо средство – уред за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози „Dräger Drug Test
5000“ е № ARJM – 0048, който уред отчел положителен резултат за наличието на
четири вида наркотични вещества в организма на подсъдимия, а именно
„тетрахидроканабинол“ /THC/ - канабис, „амфетамин“ /AMP/, „метамфетамин“ /MET/
и „опиати“ /OPI/, включени като наркотични вещества в Приложение № 1 към чл.3,
т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
За установеното нарушение, на водача К. Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с бланков номер серия Д, № 802262/12.02.2019г.,
подписан от него без възражения, с двама свидетели по съставянето. За получения
резултат от техническото средство бил съставен Талон за медицинско изследване №
0027642, в който подсъдимият посочил, че
приема показанията на техническото средство Dräger Drug Test. Въпреки
това, подсъдимият бил отведен в ЦСМП – гр. Димитровград, където отказал да даде
кръвна проба за медицинско изследване, което удостоверил с положен лично от
него подпис. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставилият
го лекар посочил за съобщена от подсъдимия употреба на марихуана под формата на
цигари на 11.02.2019 г. На подсъдимия бил връчен екземпляр от талона за
изследване. Бил съставен още протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Г. бил задържан в РУ на МВР – Димитровград със Заповед за
задържане за срок от 24 часа, считано от 13:45 ч. на 12.02.2019 г.
Наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимия Г. е
установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието.
Редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, като наименованията на
наркотичните вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към НРКРВН.
Съгласно чл.3 от НРКРВН растенията и веществата по смисъла на чл.3 от ЗКНВП се
класифицират в три
списъка. Тетрахидроканабинолът,
амфетаминът и метафтеминът са високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Опиатите
са химични вещества, които са извлечени от растението опиев мак, което пък е
посочено в Списъка на растенията и веществата с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина към същата наредба.
Така установеното от фактическа страна, ОС-Хасково възприе въз основа
на събраните по делото доказателства – разпитите на свидетелите И. Х. И., А. Д. А., С. Д. Г., П. С. С. и А. К. Т., обясненията на подсъдимия Г. и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
материали по БП № 104/2019г., по описа на РУ на МВР – Димитровград.
Гореизложената фактическа обстановка, макар и прецизирана
от въззивния съд с някои допълнения, е била напълно изяснена от страна на
първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е положил необходимите усилия,
поради което неговите констатации от фактическа страна се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени критиките на
защитата към изводите на районния съд досежно фактическата обстановка, които
въпреки техния бланкетен характер, не могат да бъдат пренебрегнати от съда. В
мотивите си районния съд е посочил установените обстоятелства, като е обсъдил
подробно и конкретно на база кои доказателства е изградил тези свои изводи. Ирелевантно
за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина е в
каква хронология и последователност са предприети действия от страна на
полицейските служите по отношение на проверката на подсъдимия, поради което
този довод на защитата също е неоснователен.
В своите пространни, хронологически подредени и изчерпателни
показания, св. И. И. е изложил, че
бил спрян таксиметров автомобил с водач и двама пътника. След проверка на
водача /подс. Г./, се усъмнили по отношение на него и последният бил заведен за
тестване, като уредът отчел положителен резултат за наличие на наркотици.
Възприел, че подсъдимият бил замаян, разговарял забавено, а реакциите му били
забавени. Подсъдимият потвърдил пред полицейските служители за употреба на
марихуана предишния ден. Излага и своите констатации, на база дългогодишната си
практика и възприетото състояние, че подсъдимият имал вид на „дрогиран“. Сочи,
че подсъдимият не е бил оставян сам по време на извършваните действия по
проверката.
Св. Атанасов твърди, че е бил свидетел при съставяне на
АУАН, като с колегата си са откарали подсъдимия до гр. Х. за извършване на теста, като потвърждава,
че Г. не е оставал сам. Същото се отнася и за тези на св. Т., който твърди, че е поел подс. Г. след
като е бил доведен от колегите си до сградата на РУ – Димитровград, като през
цялото време го е наблюдавал, но не разговарял с него. Заявява, че подсъдимият
не е бил агресивен, нито неспокоен.
Показанията на св. С. също са изчерпателни и последователни,
като същият споделя, че при извършена справка след спирането на управлявания от
подсъдимия автомобил, се установил оперативен интерес по отношение на Г. и от
ОДЧ им било разпоредено отвеждането на всички пътници. С. възприел още блуждаещия поглед на
подсъдимия, като последният бил отнесен, неадекватен, като също посочва, че
подсъдимият е бил наблюдаван през цялото време и трудно би глътнал нещо.
Св. Г.– пътник в управлявания от подсъдимия автомобил, споделя
обстоятелствата по предприетото пътуване – вземането на К. В. от гр. Х., направения обиск. Свидетелят също сочи,
че не видял подсъдимият да е глътнал някакви неща.
Подсъдимият, в своите обяснения, твърди, че е глътнал на
паркинга пред Полицията таблетка със светло розов оттенък и увито в хартийка
парченце хашиш за обезболяване на дисковата му херния, които му били дадени от
негов познат. Същото се било случило при слизането от автомобила след
пристигането пред Полицията, като се бил навел и ги бил глътнал без никой да го
види.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд
направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните
по делото доказателства.
Събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, подкрепят тезата на обвинението. Изключение правят единствено обясненията
на подсъдимия Г., които освен защитна теза са и годно доказателствено средство.
Писмените и гласните доказателства, както и приобщеното веществено
доказателство, се допълват взаимно и водят до непоколебим у двете съдебни
инстанции извод, че фактите по делото субсумират състава на престъплението,
вменено на Г.. Настоящият състав на въззивната инстанция не намира основания да
не се солидаризира с изводите на първостепенния съд за кредитиране показанията
на полицейските служители, като показанията на някои от тях безспорно се
отличават с по-голяма изчерпателност и последователност /св. И. и С./ от други /св.
А. и Т./. И. и С. са категорични
в своите възприятия относно поведение и състоянието на подсъдимия към момента
на спирането му за проверка, както и по време на нейното извършване. В унисон с
техните показания са и писмените находки по делото. Не може да бъде споделено
становището на защитата за недоказаност по безсъмнен начин на обвинението,
поради което и атакуваната присъда отговаря на изискванията на чл. 303, ал. 2
от НПК.
Безспорно установено е, че подсъдимият е употребил
„тетрахидроканабинол“ – марихуана, канабис, „амфетамин“, „метамфетамин“ и
„опиати“.
Спорният момент в настоящото наказателно производство се свежда до това
дали подсъдимият е употребил наркотични вещества преди извършената му проверка,
или каквато защитна теза застъпва той – по време на извършване на проверка на
автомобила му – на паркинга пред полицейския участък /след преустановяване на
управление на МПС/, което би рефлектирано върху извода на съд за разигралите се
събития в инкриминирания ден. Правилен е изводът на районния съд, че
обясненията на подсъдимия остават изолирани и неподкрепени от други доказателства,
поради което и не могат да придадат целената от защитата стойност –
разколебаване на обвинението. Самият подсъдим не е последователен относно
механизма на гълтането на твърдените от него наркотични вещества, тъй като
споделя, че било на паркинга, после по-време на слизане от автомобила, а накрая
споменава и навеждане за гълтането им. Правилно районният съд не е дал вяра на
тези обяснения и ги зачел единствено като защитна теза, целяща оневиняването на
подсъдимия, а не разкриване на обективната истина.
Няма спор още, че на инкриминираната дата именно подсъдимият С. е управлявал горепосочения лек автомобил, при това
след употреба на наркотично вещество, както вече се посочи по-горе, което
обстоятелство е установено по надлежния ред. Редът за установяване наличие на
наркотични вещества в организма на водачите на МПС намира уредба в Наредба № 1
от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Няма данни, а и такива доводи не са въвеждани от страните, за опорочаване
на процедурата по установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия.
Подс. Г. е дал положителна проба за наличие на посечените от обвинението
наркотични вещества в неговия организъм, за който факт свидетелства изследването
с техническо средство Dräger Drug Test 5000, с фабричен номер № ARJM-0048.
Следва да се отбележи, че техническото средство Dräger Drug Test 5000
принтира разпечатка от теста на хартиен носител непосредствено след отчитането
на параметрите, като разпечатката е приложена като писмено доказателство, с
посочен в разпечатката тест номер. Посоченият в разпечатката час 15:55
представлява системно време на апарата, а и служебно известно е на съда, че
изследването трае няколко минути. Върху опаковката от тест-касетата се
обозначават имената и ЕГН на изпробваното лице, както и резултата от
изследването. В настоящия случай е посочен и бланковият номер на съставения на
подсъдимия АУАН. Тест-касетата, ведно с опаковката й са били приобщени като
веществено доказателство, а после и предмет на процесуално-следствени действия
оглед на ВД. Отчетените от теста резултати от изследването били обективирани в
талон за медицинско изследване № 0027642, като подсъдимият собственоръчно
положил подписа си и обективирал изявлението си, че приема резултата от теста.
Съставен е още Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от лекар в
ЦСМП ф-л Димитровград, в който е посочено, че не е взета за медицинско
изследване кръвна проба от подсъдимия поради отказ и съобщена на лекаря от
самия подсъдим употреба на марихуана под формата на цигари на 11.02.2019 г., за
което и лекарят удостоверил със своя подпис, и самият подсъдим. Талонът за
медицинско изследване е бил приложен към съставения на водача Г. АУАН. Съставен
е бил и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества по чл. 5, ал.2 от цитираната вече Наредба, също подписан от
подсъдимия. Събраният доказателствен материал, в своята съвкупност, категорично
и еднопосочно обуславя извода и на двете инстанции за извършено престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК, извършено от подсъдимия К.Г..
За пълнота, съдът намира да отбележи, че законодателят за
инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидил „нулев толеранс“, т.е. за уличаване на
изследвания водач не е необходимо откриване на каквото и да е било количество
от наркотично вещество или аналог в кръвта му, респективно след неговата
употреба. Иначе казано, достатъчно е управлението на МПС да е след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установени в кръвта на водача, без да е
необходимо доказването на определена концентрация, нито пък се изисква
доказване на неспособност за управление, като правно ирелевантен остава
моментът на употребата. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от
категорията на престъпленията на просто извършване /формални/, при които с
довършване на изпълнителното деяние се осъществява и състава на престъплението,
без да е нужно да настъпват каквито и да било правни последици. Законодателят
при криминализиране на деянието не е въвел количествен показател или изискване
водачът да се намира под въздействие на приетото от него наркотично вещество.
Обект на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношение,
свързани със спазването на правилата за движение по пътищата. Престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК се характеризира с висока обществена опасност, като
деянието поставя в опасност участващите в движението лица и пътни превозни
средства, с оглед негативното въздействие, което оказват наркотичните вещества
върху реакциите, поведението и концентрацията на водач на МПС при управлението
му. Престъплението се характеризира с обществен укор спрямо извършителите, с
оглед зачестяващите случаи на управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Въпреки, че
съзнавал, че е употребил наркотично вещество, подсъдимият Г. привел в движение таксиметровия
лек автомобил и предприел пътуване от гр. Д. до гр. Х. и
обратно, когато на входа на гр. Д., се стигнало
до спирането му и последващата полицейска проверка. Престъплението е извършено
при незачитане на правовия ред и погазване правилата за движение след употреба наркотични
вещества да се привежда в движение моторно превозно средство. Подсъдимият е
лице със солиден житейски опит и такъв на водач на МПС, предвид възрастта му,
поради което е бил наясно със забраната за управление на МПС, т.е. съзнавал е
обществената опасност на деянието си и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието на подс. Г., първоинстанционният съд отчел
като отегчаващи вината обстоятелства недобрите му характеристични данни и
обремененото му съдебно минало и множеството нарушения по ЗДвП, а от друга
приел липса на смекчаващи вината обстоятелства, поради което, по реда на чл. 54
от НК, при наличие единствено на смекчаващи вината обстоятелства, определени на
подсъдимия наказания в предвидения от закона минимум, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 500 лв. На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 7 от НК, било наложено и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, считано от
инкриминираната дата.
Към така отчетените от
районния съд отегчаващи вината обстоятелства, въззивният съд намира за уместно
да прибави обстоятелството, че в организма на подсъдимия са отчетени с
положителен резултата повече от едно наркотично вещество – четири такива, а от
друга страна като смекчаващо такова да се отчете тежкото му здравословно
състояние, обусловено от изключително затруднено придвижване, дори с помощни
средства – патерици. Индивидуализацията на наказанията на подсъдимия следва да
се извърши на плоскостта на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, тъй като не се установяват основания за приложението на чл. 55
от НК – дори на обсъденото здравословно състояние не може бъде придадено
качеството „изключително“ по смисъла на чл. 55 от НК. Така отчетеният превес на
отегчаващите вината обстоятелства, съотнесен към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца, не може да послужи за корекция на
определените от районния съд наказания в минималния предвиден размер за
деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК и според настоящия състав се явяват
справедливи и годни за постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Доколкото предвидените от чл. 343б, ал. 3 от НК наказания
са отмерени в минимален законоустановен размер, то жалбата в тази й част е
неоснователна.
Основателни
са обаче изтъкнатите от защитата доводи едва в съдебно заседание за приложение
на института на условното осъждане спрямо подсъдимия. Такава впрочем е и тезата
на представителя на обвинението, изложена в съдебно заседание пред въззивния
съд, далеч по-аргументирана и развита от тази на защитата.
Видно от
справката за съдимост на подс. Г., по НОХД № 9167/2004 г. на СРС, с Решение от
26.01.2005г., в сила от 11.02.2015 г., същият е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Със
Споразумение № 396/07.11.2012 г. на РС – Димитровград по НОХД № 560/2012 г.,
влязло в сила на същата дата, по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия е
определено едно общо наказание измежду двете наложени му, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години и наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. за престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК, извършени на
16.06.2012 г.
С Присъда
№ 23 от 03.04.2018 г., постановена по НОХД № 696/2017 г. от РС – Димитровград,
влязла в сила на 19.04.2018 г., подсъдимият е признат за виновен за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това че в период от м. 02 –
Пред
районния съд, като писмено доказателство е прието писмо от 07.03.2019 г. на НАП
– ТД София, според което задълженията на подсъдимия са присъединени към изп.
дело № 22050011869/2005 г. с разпореждане за присъединяване от 16.09.2015 г. и
на 26.10.2017 г. били наложени обезпечителни мерки.
При тези
данни, районният съд е приел, че посоченото наказание „глоба“ не е изпълнено,
поради което не бил изтекъл съответният давностен срок по чл. 86 или чл. 88а от НК, поради което и не са налице основания за реабилитация на подсъдимия, което
налага извод за неприложимост на института за условното осъждане по отношение
на наложеното с атакуваната присъда наказание „лишаване от свобода“.
Във
въззивното производство като писмено доказателство бе прието писмо изх. №
C200022-178-0001838/21.01.2020 г. на НАП – ТД София, според което изпълнителен
лист по НОХД № 560/2012 г. на РС – Димитровград бил издаден на 07.11.2012 г.,
като документът бил „входиран” в ТД на НАП София с № 74-06-178/46 от 17.07.2015
г. и с разпореждане за присъединяване от 16.09.2015 г. бил присъединен към
изпълнително дело, като по изпълнителния лист нямало постъпили плащания. Следва
да се отбележи, че е служебно известно на съда, че съдилищата в страната
издаваха своевременно изпълнителните листове, които бяха изпращани на
съответните дирекции на НАП, но същите не се завеждаха в НАП по разпореждане на
министър на финансите, поради което напълно обяснима е причината изпратеният
изпълнителен лист да е бил с поставен вх. номер близо две години и осем месеца.
При тези
данни и като съобрази задължителни постановки на ВКС, изложени в т. 4 от ТР № 2
от 28.02.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК, както и мотивите към същата,
настоящият състав на въззивната инстанция намира за незаконосъобразни крайните
изводи на районния съд относно прилагането на института на условното осъждане.
Поради изложеното следва, че подс. Г. е
реабилитиран по право за наложените му наказания по НОХД № 560/2012 г. на РС –
Димитровград. Това е така, тъй като с изтичането на изпитателния срок, същият е
реабилитиран по отношение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
аргумент за който извод се черпи от чл. 86, ал. 1, т.1 от НК, на 07.11.2015
година. По отношение на наказанието „глоба“, както бе посочено по-горе, именно
бездействието от страна на органите по изпълнение и ненавременното предприемане
на действия по образуване на изпълнително производство е причината да са
изтекли предвидената в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК двугодишна давност за
изпълнение на наказанието „глоба”. Този извод се налага именно от факта, че от
датата на одобряване на споразумението от съда по НОХД № 560 по описа за 2012
година РС-Димитровград – 07.11.2012 година, на която е издаден и изпълнителният
лист, в двугодишния срок не е било образувано изпълнително производство за
присъденото наказание „глоба” в размер на 1000 лева, т.е. вземането на
държавата не е било изискуемо. Няма данни преди присъединяване на това вземане
към предходно образувано изпълнително производство /от 2005 година/ срещу подс.
Г. да са предприети други действия, от които да се наложи извод, че давността е
спирана, за да се приложи 3-годишната абсолютна давност. Поради тези изводи,
съдът намира, че извършените от приходната агенция действия по присъединяване
на вземането към изп. Дело № 22050011869/2005 година, касаят погасено по
давност вземане. Обикновената, т.нар. „изпълнителска“, давност по чл. 82, ал. 1
от НК цели да стимулира органите по изпълнение към навременно упражняване на
правомощията им, за да се предотврати трайна продължителна несигурност в
правния мир при бездействие на администрация. Служебно известно е на настоящия
състав на Окръжен съд – Хасково, че издадените изпълнителни листи се изпращат
незабавно след издаването им и постъпват своевременно, в рамките на разумния
срок, при органите по изпълнение. Продължителното бездействие на тези органи, в
настоящия случай – приходната агенция, не следва да влошава правното положение
на подсъдимия и да го поставят в неизгодна позиция пред закона по отношение на
приложение на института на реабилитацията.
Поради
изложеното, подсъдимият Г. следва да се счита за реабилитиран по право по
предходното си осъждане по НОХД № 560/2012 г., и за двете му наложени
наказания, което навежда на извода, че тъй като по НОХД № 696/2017 г. от РС –
Димитровград подсъдимият Г. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“, са
налице условията и предпоставките за прилагането на института на условното
осъждане спрямо подс. К.Г., тъй като липсват законови пречки за отлагането по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК на наложеното му от районния съд наказание
„лишаване от свобода“. Целите на личната
и генералната превенция,
предвидени в чл. 36, ал. 1 НК ще бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на наказанието, а именно с условното му осъждане при определен изпитателен срок
в минимален размер от 3 години, което в достатъчна степен ще послужи за
неговото поправяне.
С оглед
гореизложеното, атакуваната присъда, предмет на настоящата въззивна проверка,
следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част, като се приложи чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, а в останалата й част
като постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, приложен правилно
закон, липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – като правилна
и законосъобразна, да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 24 от 11.06.2019 година, постановена от РС –
Димитровград по НОХД № 89 по описа за 2019 година, в наказателно-осъдителната й
част, с която подсъдимият К.В.Г., ЕГН **********, е осъден да изтърпи ефективно
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал.1 от НК, изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.