№ 126008
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110146762 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 247404 от 30.07.2024г. от „*** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. А. Н..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит №
40016057478 от 15.03.2023г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и
вземане за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, вземане за възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ и такси, включително за извънсъдебно събиране на вземането.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в
договора е уговорено възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изплащане на
потребителския кредит в размер на 320 лв. и възнаграждение за услуга „Флекси“, даваща
право на клиента да промени предварително уговорения погасителен план в размер на 480
лв., които са дължими разсрочено на падежа на месечните погасителни вноски, независимо
от използването на съответната услуга.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
1
ал. 2 ЗПК. Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора,
няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно
разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга,
която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това заявлението в
частта относно възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърли на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от
това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да
оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени
услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след
като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С
оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на
отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни
услуги от 800 лв. се равнява на размера на отпуснатия кредит, с оглед на което стойността на
тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един
допълнителен аргумент, водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено
заплащането на тези допълнителни услуги.
Съдът приема, че клаузата на Тарифа за таксите на заявителя, която предвижда, че
при забава от 90 дни в плащането се дължи неустойка, начислена еднократно в
претендирания остатъчен размер от 400 лв., е недействителна. Посочената уговорка е в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като установява задължение за
плащане на неустойка за забава, наред с дължимото обезщетение за забава, и то в размер,
по-голям от законната лихва за забава, което е забранено от императивната разпоредба на чл.
33 ЗПК, която повелява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради изложеното заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли и по отношение на това вземане.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземането за сумата от 30 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането по кредита, защото посочената такса по
същество е във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде събирана съгласно
чл.10а, ал.2 ЗПК.
По тези съображения, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 247404 от 30.07.2024г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. А. Н.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 320 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, на претендираното
вземане в размер на 480 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
по договор за потребителски кредит № 40016057478 от 15.03.2023г., както и по отношение
на претендираното вземане в размер на 400 лв., еднократно начислена неустойка при
просрочие на задължения по кредита с повече от 90 дни съгласно Тарифа за таксите на
заявителя и в размер на 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането по кредита
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3