О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 29.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 43 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв. Е. – пълномощник на С. Делева И. ЕГН ********** ***, против Заповед № 1192/20.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1745/2019 г. по описа на РС Нова Загора. Частната жалба  е в частта на разноските и се посочва, че след като заповедта за изпълнение на паричните задължения ще бъде отменена, тъй като посочената в нея сума е погасена по давност, то следва да бъде отменена заповедта и в частта за разноските в размер на 325 лв. Посочва се, че представеният договор за правна защита и съдействие не отговаря на изискванията за водене на адвокатската работа. Упълномощаването на адвокат се осъществявало с договор за правна защита и съдействие по образец издаден от съответната адвокатска колегия и представляващ кочан с поредни номера. С представените по заповедното производство документа се заобикалял закова и се търсели разноски, които най-вероятно изобщо не били направени и за които не са заплатени данъци.

Моли се да се отмени Заповедта определението в частта на разноските.  Претендират се разноски за ползването на един адвокат съобразно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Л., пълномощник на „Евро Финанси Корект“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ********** с което частната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че администрирането на частната жалба е преждевременно с оглед указанията дадени в т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013г. на ОСТГК. Изказано е становище, че производството по жалбата следва да се прекрати и тя да бъде върната на първоинстанционния съд.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 18.11.2019 г. пред РС Нова Загора е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Евро Финанс Корект“ ЕООД с длъжник С. Д.М.. В заявлението било посочено, че се касае за вземане по договор за телекомуникационни услуги от 2001 г. с главница 21.98 лв. и лихва 46.04 лв. Със Заявлението се претендират и разноски в размер на 325 лв. по Заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Бил представен и договор за правна защита и съдействие сключен между заявителя и процесуалния му представител адв. Л., за сумата от 300 лв. На 20.11.2019 г. съдът се разпоредил да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение и такава е била издадена под № 1192/20.11.2019 г. С нея освен претендираните главница и лихва били присъдени и деловодни разноски в размер на 325 лв. На 09.12.2019г. в деловодството на РС Нова Загора било депозирано възражение от длъжника С. Д. И., в което същата посочила, че не дължи посочените в Заповедта сума нито главница, нито лихва, нито разноски. Било поискано да се обезсили издадената Заповед за изпълнение. Настоящата частна жалба била депозирана на 09.12.2019 г.

         След процента на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от ГПК е посочено, че Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. По подробно въпросът с действието на подаденото обжалване в частта на разноските е разисквано в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК. В мотивите си ВКС приема, че ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.412 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските същата не се администрира до изтичане на срока за възражения по чл. 414 ал .2 от ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415 ал.1, респ. чл. 422 от ГПК администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение частната жалба остава без предмет и следва да се върне, поради произнасяне от съда в исковото производство по разноските. Ако производството по установителния иск приключи за с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист частната жалба по чл. 413 от ГПК следва да се върне.  Частната жалба по чл. 413 от ГПК се администрира и разглежда от въззивния съд само ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила – ако съдът в исковото производство приеме, че Заповедта за изпълнение е влязла в сила при одобрена съдебна спогодба и ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските .Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК не е подадено възражение, както и при оттеглено възражение по чл. 414 ал.1 от ГПК.

В настоящия случай не е налице нито една от посочените по-горе хипотези, поради което следва да се приеме, че администрирането на частната жалба е преждевременно, производството пред въззивния съд следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на РС Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените дейности по него, а именно проследяване на последващите действия на страните и администриране съобразно тях.

         С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба на С. Д.И. ЕГН ********** ***, против Заповед № 1192/20.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта на разноските, издадена по ч.гр.д. № 1745/2019 г. по описа на РС Нова Загора, поради преждевременното й администриране.

ИЗПРАЩА делото за продължаване на процесуалните действия по него на Новозагорски районен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: